nabore.bg

Архивите са живи

10. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

През пролетта на 1944 г. бригадата "Георги Бенковски" превзема за кратко Копривщица - първият овлядан от антифашистите град

 

Надпис в центъра на Копривщица, изсечен на камък в чест на превземането на града


(Продължение от миналия брой)

 

Партизанска бригада „Георги Бенковски“ е подразделение на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944). Действа в района на Средна гора. Първата партизанска група се сформира около с. Стрелча през лятото на 1942 г. През октомври 1942 г. от Стрелчанската и Панагюрската група се формират чети. След разрастване на 20 май 1943 г. прерастват в отряд „Георги Бенковски“. Командир на отряда е Лука Навущанов, политкомисар Цвятко Баров. 

През юли 1943 г. отрядът се обединява за съвместни действия с Ихтиманския партизански отряд, като двата отряда запазват отделни ръководства. Провеждат акция при връх „Буная“. Двата отряда се разделят след голям бой с полиция и жандармерия в местността „Конска поляна“ на 28 август 1943 г. През есента на 1943 г. провежда акции в с. Душанци и с. Кръстевич. Зимува съвместно с чета „Бачо Киро“ от отряда „Чавдар“. Отрядът зимува в землянки под връх Богдан, в местността „Барикадите“ и местността „Фетинците“, северно от Панагюрище.

 

Землянките са построени под връх Богдан не случайно.

 

 В годините на османското иго средногорският връх Богдан е бил истинско хайдушко гнездо. Той носи името на народния отмъстител Богдан войвода. В южното подножие на върха сред буковата гора се намират огромни скали, наречени Детелинова грамада. Това място е давало подслон на легендарните Детелин войвода и Дончо Ватаха. В борбата против фашизма връх Богдан неведнъж е бил партизанско кръстовище. През него минава дирята на партизаните от отрядите "Георги Бенковски" и "Васил Левски". Под близкия връх Барикадите са скривалището и зимният партизански лагер на отряд "Георги Бенковски". Оттам на 24 март 1944 г. партизани от отряда и от чета "Бачо Киро" тръгват на щурм и завземат Копривщица (първият завладян от партизаните град в България).

През юли 1944 г. отрядът прераства в бригада „Георги Бенковски“, съставена от четири дружини - „Райна Княгиня“, „Божко Иванов“, „Тодор Каблешков“ и „Полска“. Командир е Иван Врачев, политкомисар Стоян Мичев, а началник-щаб Георги Момеков. През лятото на 1944 г. провежда 15 акции в Панагюрско, Пазарджишко и Пловдивско.

 

Успешно проваля голяма полицейска блокада

 

 в района си на лагеруване. На 9 септември 1944 г. партизаните от бригадата участват в установяването на властта на ОФ в Копривщица, Клисура и Панагюрище.

Лука Навущанов написва и учебник по парашутизъм

 

Първият командир на отряд „Георги Бенковски” (преди на прерастне в бригада) е Лука Димитров Навущанов (Генчо), деец на БРП (к). Той е роден на 14 юни 1909 г.  в с. Поибрене, Панагюрско. За политическа дейност е осъден по ЗЗД. Член е на Районен комитет на БPП (к) в град Сараньово (гара Септември). Излиза в нелегалност и е партизанин от 1942 г. Когато оглавява отряда „Георги Бенковски“ той обединява Стрелченската и Панагюрската чета (1943).

Спомените на Лука Навущанов "По стъпките на септемврийци"

 

Командва множество бойни акции. Освен това Навущанов е политкомисар на партизанския отряд „Панайот Волов“ (1944). Написва мемоарната книга „По стъпките на септемврийци“, 1984 г., както и издава учебник по парашутизъм „Парашутната подготовка”.

Бъдещият генерал-полковник Георги Цвятков Момеков (Филип)също е от състава на бригадата „Георги Бенковски”. Съществуват три евентуални дати на раждането му - 15 юли, 25 юли или 23 август през 1914 г. в Панагюрище. Първоначално учи в родния си град, след това в Ихтиман и накрая завършва гимназия в Пазарджик. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1943 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище.

Генерал Георги Момеков

 

От юни 1936 до март 1938 г. е работник в дърводелска фабрика в Панагюрище. Между март 1938 и октомври 1939 г. учи в Школата за запасни офицери, като е уредник-школник в двадесет и седми пехотен чепински полк. След това до юни 1940 г. отново работи като дърводелец. От юни 1940 до октомври 1942 г. е книговодител в кооперация „Напредък“. Арестуван през септември 1942 г. поради провал на организацията на БКП, но след това освободен поради липса на доказателства за съпричастност. В резултат на това уволнен от работа. През октомври 1942 г. Момеков е мобилизиран като командир в 1/62 дружина. След нов провал излиза в нелегалност през юли 1943 г. и остава в нелегалност до септември същата година.

 

Ръководи бойна група в Панагюрище.

 

 От септември същата година е партизанин в чета „Кочо Чистеменски“, а от септември е командир на чета „Стефан Караджа“. През юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“. След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на първа дружина на двадесет и седми пехотен чепински полк. Остава на този пост до декември 1944 г. От януари до септември 1945 г. учи в курс за старши офицери във Военното училище в София. Между октомври 1945 и декември 1946 г. е командир на дружина в двадесет и седми пехотен чепински полк. От декември 1946 до октомври 1947 г. е адютант на военния министър. В периода ноември 1947-декември 1948 г. учи курса „Вистрел“ в СССР.

Тържество за 25-годишнината на ЦСКА. В центъра на снимката са военният министър армейски генерал Добри Джуров, а вдясно от него е генерал Георги Момеков.

 

Между януари 1949 и февруари 1950 г. е командир на двадесет и пети пехотен полк на гара Пирин. Бил е началник Организационно-мобилизационното управление на Министерството на народната отбрана (март 1950 – февруари 1953). След това до октомври 1955 г. е началник на тила на българската армия. Между октомври 1955 и август 1956 г. е заместник-началник на Генералния щаб по организационно-мобилизационните въпроси. От 1956 до 1958 г. е началник на тила на българската армия. Първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия (1958 – 1959). През 1960 г. завършва Генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия.От 18 септември 1959 г. е генерал-лейтенант, а от септември 1969 г. е генерал-полковник. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище. В периода 1962 – 1963 г. е председател на спортен клуб ЦСКА (тогава ЦДНА). От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на 3 ордена „Народна република България“ (1959, 1964, 1974), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, орден „9 септември 1944 г.“ с мечове, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“.

Паметна плоча на Георги Момеков в Историческия музей в Панагюрище

 

Умира в София на 16 юни 2001 г. Георги Момеков е заслужил деятел на физическата култура (1964). Името на ген. Момеков носи улица в родния му град Панагюрище, където е открита и паметна плоча. Възпоменателна плоча е поставена и на стената на бележитите панагюрци в музея на града.

 

Като председател на ЦДНА генерал Момеков

 

 и днес се ползва със заслужен авторитет, допринесъл много за развитието на спорта. За него се казва в една от хрониките на клуба ЦСКА: „Той е един заслужил български войник, проливал кръв в името на отечеството.”

Професорът фармаколог Георги Момеков, добил популярност покрай пандемията, е внук на генерал Момеков

 

Известният професор фармаколог Георги Момеков е с панагюрски корен и е внук на генерал Георги Момеков. Панагюрци тачат паметта на патризанина, който освен като пълководец е дал на града много. Като заместник-председател на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971) той е един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.

Цвятко Деянов Баров с псевдонима Иконома също след 9 септември 1944 г. става генерал. Роден е на 8 октомври 1914 г. в Панагюрище. През 1934 г. става член на РМС, а от 1936 и на БКП. Същата година става член на Околийския комитет на БКП за родния си град, отговарящ за ремсовата организация. През 1941 става секретар на комитета. От 1942 г. става партизанин след като полицията го издирва. През май 1943 г. става политкомисар на партизански отряд „Георги Бенковски“, а през юни 1944 г. вече е командир на партизанска бригада „Георги Бенковски“. През 1945 г. започва работа в Околийския комитет на БКП в Панагюрище, а после и негов член. Известно време е първи секретар на Околийския комитет. От 1946 г. е началник на милицията в Панагюрище. От септември 1949 до юни 1950 се връща на работа в Околийския комитет на БКП в Панагюрище. От 1950 до 1951 г. завършва Висша партийна школа. След 1952 г. отново започва работа в МВР и там се пенсионира с чин генерал-майор.

Генерал-майор Цвятко Баров

 

Изключен е от БКП през 1954 г. поради клевета срещу самоубилия се на 18 февруари същата година полковник Цвятко Хантов. Бил е заместник-началник на управление IV на Държавна сигурност. С указ № 2888 от 3 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Награждаван е с ордените „Георги Димитров“, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „9 септември 1944 г.“ и „Народна република България“. Умира на 19 януари 1993 г.

Ето какво пише за генерал Цвятко Баров панагюрката Иванка Уливерова през 2014 г.: „Цвятко Баров бягаше от площадната показност и гръмките речи. Не беше тренирал гласа си за оратор зад микрофона. Силата му беше в доверителния разговор,

 

винаги искрен, без празни обещания.

 

 Затова хората търсеха не „другаря генерал”, а Цанко Баров, или просто „бае Цанко”...След 9.ІХ. 1944 г. той е един от ръководителите на новата власт, които имат реален принос за решаване на социалните, здравните и културните проблеми на хората от Панагюрище. Насърчава инж. Дойчо Чолаков за мащабни геоложки проучвания в Панагюрския руден район. Има изключителна роля за утвърждаване на Панагюрище като център на националните тържества за 100-годишнината на Априлското въстание в работата си с централните ведомства в София за осигуряване на средства за тържествата и благоустрояването на града. Включва се активно за водоснабдяването на Панагюрище от водите на р. Марица. Заедно с ген. Момеков съдейства за модерното промишлено развитие на града... А аз и друг път съм писала, че единствената патосна реплика, с която в разговор ме е респектирал, беше: „Панагюрец – това е състояние на духа”. И той наистина притежаваше това състояние на духа. И то му е помагало да оцелява в сирашката му неволя от 14-годишен. Работи и учи, завършва гимназия, усвоява две редки за времето си професии – електротехника и киномеханика. Първата му помага да превъзмогва болката от раздялата с мечтата си да стане електроинженер. Втората го дарява с магията на киното. И колкото и да е парадоксално, в трагичните години на култа към личността, когато остава без работа, тъкмо тази му професия го спасява в предприятие „Кинефикация”... Но Цвятко Баров е партизанин не да се укрива, а да действа! Той владее изкуството на партизанската война, неведнъж се измъква от засади, неведнъж спасява другарите си от смърт. И тъкмо за качествата си, за доверието към него и заради авторитета му той е избран за командир на прерасналия в бригада отряд „Георги Бенковски”... За какво е тръгнал тогава младият, 25-годишен, Цвятко Баров, недочакал да види първородния си син? Тръгнал е и върви срещу смъртта в името на дълга, на свободата!... Към тези достойни българи, панагюрци, причислявам Цвятко Баров.

Паметна плоча за Цвятко Баров пред родната му къща в Панагюрище

 

Той бе страдал и от несправедливостите и жестокостта на фашистката власт, и от извращенията на култовия период при социализма, когато по чудовищно обвинение бе изключен от неговата БКП, уволнен от работа и даден под съд. По ирония на съдбата съдебният процес в името на Негово Величество е на 29.Х. 1943 г., а другият – в името на народа – е на 29.Х.1955 г. Но втората присъда е оправдателна. Тогава имах възможност да се убедя какво значи да си спечелил обич и доверие в родния си край. Партийни и безпартийни хора бяха дошли пред съдебната зала да защитят честното му име. След дълги умувания Цвятко Баров бе реабилитиран, възстановен на работа в органите на МВР, а по-късно бе удостоен с генералско звание. Беше ли обиден? Обидата стаи. Остана тревогата за идеите и идеала, за отговорността пред паметта на загиналите. Остана тревогата и болката от неудовлетворените амбиции на довчерашни негови другари от Съпротивата, които оспориха командирския му пост. Човек на честта, противник на привилегиите, цял живот дисциплинирано отиващ там, където е нужен – без да се интересува от чин и заплата, Цвятко Баров се боеше, че се подкопава доверието и авторитета в неговата партия, в смисъла на живота му.”

 

(Следва)

 

www.nabore.bg

 

Очаквайте в следващата част от поредицата:

Разказваме за партизаните от бригада "Георги Бенковски" Васил Балевски, Динчо Велев и Велю Врачев.