Литературен мегдан
Записки от 1990 година: До мечтаната Гърция и обратно (втора част)
Жегата беше убийствена, цените на билетите за Акропола - също
Записки от 1990 година: До мечтаната Гърция и обратно (първа част)
В Атина никъде няма чешми, а навсякъде бълбукат фонтани и шадравани
Премиера в столицата: Един от "стършелите" издаде роман
Сергей Трайков пак ще зарадва читателите с чувство за хумор
Слово: Писателката Здравка Евтимова се срещна със силистренци
Авторката си представи и последната книга „Луничави разкази”
Награди: Писателят Тошо Дончев спечели конкурса за хумористичен разказ "Алеко"
В надпреварата взеха участие 104 творби на 42 писатели от 21 страни
Писателят Георги Мишев: Съдбата реши да бъда литератор
Наскоро известният прозаик и сценарист навърши 88 години
Покана: Чешки писател представя романа си в София
На Международния панаир на книгата в НДК идва прозаикът Мартин Данеш
Покана: Премиера на новата книга на журналиста и поет Любчо Иванов
Изданието е посветено на 75-годишнината на автора
Покана: Литературна вечер за 80-годишнината на поета Атанас Звездинов
Юбилярът е издал над 40 книги за възрастни и за деца - поезия и проза.
Премиера: Представиха габровска поетеса в Силистра
Петя Цонева е доцент във Великотърновския университет
Пенсионери от Ценово се срещнаха с поетесата Мария-Богомила
Авторката на стихосбирката „Слънцето в мен“ е родена и израснала в селото
Покана: Представяне новата книга на Бойка Асиова
Авторката е носител на литературната награда "Николай Хайтов"
Поезия от Родопите: Четирилистните детелини на Славка Мариновска
Поетесата мечтаела да стане актриса
Нова книга на Бойка Асиова: "Благ мехлем" тръгва към читателите
"Светът е пощръклял, пък аз си пиша. Защо пък не?", казва писателката
Ново заглавие в книжарниците: "Изтанцувай си живота" на лекаря писател д-р Тотко Найденов
Томчето излиза в навечерието на 75-годишнината на автора
Премиера в клуб "Журналист": Здравка Славенова представя стихосбирката си "Завръщане"
След 30 години преживени в Канада и Америка поетесата се завръща в България
Пътешественик: В първата си книга Стойко Иванов открива чудесата на света
Замайващи са разказите на младия автор от малко известните кътчета на планетата
Починал е писателят и журналистът Цветан Северски
Той бе дългогодишен редактор в няколко печатни издания
В Калипетрово: Пенсионирана медицинска сестра представи новите си 2 книги
Авторката често пише на местния диалект
В Силистра: Представиха книгата „Душата на думите” на поета Михаил Колев
Младежът работи като рехабилитатор
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Христо Маринчев
Но често звънва моят телефон.
В слушалката - дихание горещо.
На 7 юли в Народния театър Юлия Пискулийска ще представи новата си лирика
Публицистката е автор на 17 книги - журналистика, поезия и проза
В Силистра: Ивелина Радионова представи книгата си "До Боянския майстор"
Организатор на срещата беше читалището „Пробуда 1940” в с. Калипетрово
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Анастас Стоянов
Избрал бих тази птица за Богиня,
ако си нямах други божества.
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Ванко Иванов
И мислите ми – слънчеви стрели
пробождат хора и земята.
Първа награда от конкурса "Любовта е пиянство..." отиде в Габрово
Състезаваха се 141 поети от цяла България
Отзив: Като полъх на вятър и песен на чанове
Разтварям стихосбирката на Стойна Стоянова и политам към царството на Орфей
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Борислав Ценов
В мъглата селцето съвсем се смали
и нашата къща стана голяма.
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Никола Терзиев
Под божия сияен купол
блещукаме едва – едва
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Катя Владимирова
Когато ти е тъжно и няма
кого да прегърнеш...
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Благой Димитров
Мамо, радвай се, че оцелях!
Паднаха напразно истински другари.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Христо Черняев
Над тебе сребърен вилнее
най-краткия гергьовски дъжд.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Андрей Германов
Тази вечер съм толкова обезсилен -
сякаш съм мъничък, мъничък.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Николай Соколов
Колко много кръв, земя,
в тебе е пролята?
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Стефан Поптонев
Да повярваме в красотата така,
както вярваме в майките, пели за нея.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Александър Миланов
Ужасно е да те разделя бездна,
в която никога не се развиделява!
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Славчо Донков
Сразените гнезда са като буци,
захвърлени върху ковчег без шум
Поетична антология „Народна младеж”: Стихотворения от Васил Акьов
И ще завиждаш и в смъртта
на песните на чучулигите.
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Георги Братанов
И като влюбен юноша рисувах
най-истинския свой автопортрет.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Първан Стефанов
…И репетираме из празни стаи
самотността на идващата вечност…
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Петко Братинов
Тези думи извират от бездна,
пълна с дим от изсъхнали клетви.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Георги Тулийски
Сега единствено в паспорта те намирам и в спомена за лятото, вкопчано в конска грива.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Климент Цачев
Изпепели ме този пуст живот –
тщеславието с парещата жажда.
Романът „Глина“ на Виктория Бешлийска е книгата на 2021 г.
Класацията е направена от зрителите на предаването „Библиотеката" по БНТ
Поетът д-р Димчо Труфчев: Плачехме на "Облаче, ле, бяло..."
Той е написал повечето от стиховете си на испанския остров Майорка
Огледалата на фабрика „Триар”
Малък разказ
Далече в подножието на малка планина имаше малко градче, едно такова-онакова, с малко жители.
Макар и лесно проходима, планината беше камениста, от някакъв кварцов пясъчник.
Градчето беше далече от железница, което представляваше голямо неудобство на жителите му.
В градчето поради отдалеченост, липса на работна ръка и т.н. имаше само малка фабрика за производство на стъкла и огледала. Тук произвеждаха най-качественото стъкло и огледала. Стъклото на фабрика „Триар”, така се казваше фабриката, поставено на прозорец или остъклена врата, често водеше до нещастни случаи, защото клиентите се опитваха да минат през него. Но истинска гордост на предприятието бяха огледалата.
В тази фабрика „Триар” работех вече втори месец като социолог. Те нямаха нужда от социолог и не можеха да имат нужда от социолог по хиляди причини, затова няма да ги изброявам. От сутрин до вечер, че и след работно време аз се шляех из фабриката и района на фабриката.
Дойдеха ли съвещания, заседания тогава идваше моето време. Вземах думата обикновено на края. Говорех надълго и нашироко, употребявах чуждици, сложни термини, непонятни звучни думи. Отначало плъзваше лека мъгла. Тя се разнасяше напред, пълзеше нагоре. Предишните изказвания губеха реалните си очертания, линееха, бледнееха и постепенно се скриваха. Работещите в предприятието, хора с първичен характер от непрекъснатото общуване с природата, слушаха с интерес.
След заседанието по качеството на пламъка в топилните пещи, някъде по двора ме настигна една друга личност, непонятна дори и за мене. Това беше уредникът на музея в предприятието. Излишно е да казвам, че фабрика „Триар” нямаше нужда от музей, както нямаше нужда и от социолог.
Очаквах да каже, че съм направил много хубаво изказване, обикновено за това говореха с мене. Но той започна по друг начин.
- Бихте ли дошли за малко в музея?
Така за първи път се озовах в музея, защото той нямаше експонати и по тази причина винаги беше заключен. Вътре имаше малка пещ за топене на стъкло с плочи за отливки и лакировка, разни химикали и смески. До пещта беше огледалото, голямо колкото входна врата.
Уредникът на музея беше доста смутен и непрекъснато се изчервяваше.
- Извинете, ама как се казвате, интересува ме малкото ви име! - запита той, като ме оглеждаше изпитателно.
- Невен! - и направих реверанс.
- Много ви моля, имайте предвид, че работата е изключително сериозна! Бихте ли подали паспорта си?
Подадох го. Наистина пишеше Невен с много други данни, които явно не го интересуваха.
- По време на любезното ви изказване на заседанието, забелязах, че ви липсва долен десен кътник. Бихте ли показали?
„Леле, казах си аз, че чак толкова ли съм си отварял устата, това е неприлично.”
Раззинах се, колкото може по-скромно и той видя, че е така.
- Чудесно! А вижте моите зъби, всичките са на мястото си!
Не ми се надничаше в чужда уста, но уредникът беше толкова настойчив, че погледнах. Наистина бяха на мястото си.
Той заключи вратата на музея и походи из неголямото помещение.
- Точно за това ви помолих да дойдете. Ще ви помогна да имате зъб на празното място. Истински.
И двамата застанахме пред огледалото, което през цялото време се правех, че не забелязвам, защото предполагах, че точно за него ме е извикал. Първо на първо огледалото дори и за фабрика „Триар” правеше впечатление с абсолютно гладката си като прозрачна повърхност, без ни най-малка вълничка по нея. Изглежда да имаше и нещо друго.
- Вижте! – каза уредникът и протегна ръка.
Повърхността на огледалото трябва да беше проницаема, защото ръката му потъна вътре. „Този музей си заслужава съществуването!” – казах си аз. Но това не беше всичко.
- Вижте пък сега!
Уредникът бавно тръгна към огледалото, аз прижумях, а той най-спокойно мина през него и излезе от другата страна, огледалото пак си беше огледало.
- А може ли да се мине отзад напред?
- Точно в това е номерът! - каза той. - Да минем встрани и всичко ще ви обясня.
Започнах вместо него:
- Това огледало е вълшебно …
- Не, не така… - за пръв път се засмя той. - Огледалото е най-обикновено, но е покрито със специално проходим сребърен нитрат от обогатена с някои дреболийки и регенерационни смески съставка. По този начин може да се използва обърнатостта на образа в полза на човека!
- Обърнатото да се използва в наша полза?
- Точно така! Радвам се, че схващате. Знаете ли колко съм търсил човек като вас, но градчето е малко. Едва на заседанието разбрах, че се казвате Невен и имате, т.е. ви липсва зъб. Не знам дали ви е направило впечатление, но името ви, четено или произнесено и напред и назад е все Невен! Знаете ли какво означава това?
- Това сигурно означава много! - сега се усмихнах аз.
- Точно така. Много, извънредно много. След години, в бъдеще това ще има извънредно голямо значение в здравеопазването! Така - кратко мълчание. - В огледалото отражението на човека и на всички предмети е огледално. Дясното - ляво и обратното - лявото е дясно. Заставате пред огледалото, липсва ви кътник от дясната страна. Погледнато в огледалото - там имате зъб, кътникът ви липсва от лявата страна! А симетричността на името ви позволява да се върнете през обратната страна на огледалото.
Ясно личеше, че не говори глупости.
- Представете си: минавате през огледалото и се връщате от обратната страна. Така благодарение на специалното балсамно покритие и най-вече на името ви липсващият кътник е възстановен, защото в огледалото там е имало зъб. А съответният кътник от лявата страна си остава, та там по начало не ви е липсвал зъб!
И двамата замълчахме.
- Вместо да ходите на зъболекар, сега всичко ще ви мине отведнъж! Елате.
Отидохме до огледалото.
- Изпълнявайте точно каквото ви казвам! – каза уредникът на музея.
- Да не стане така, че ?...
- Не, няма нищо опасно. Застанете пред огледалото!
Застанах.
- Минете през него!
Минах.
- Обърнете се и постойте, без да дишате!
Не дишах.
- Сега не трябва да мислите за нищо, ама абсолютно за нищо! Произнесете името си три пъти и се върнете през огледалото!
Изпълних и това. През цялото време се съмнявах във възможностите на уредника.
Той беше трескав от вълнение. Та малко ли е. Ако експериментът излезе сполучлив, за в бъдеще хората ще се наричат със симетрични имена и както гущерите опашката си, ще възстановяват изгубен крак, ръка, ухо, но не и нос, защото няма симетричен двойник.
- Отворете си устата!
Отворих я. Уредникът погледна и ме побутна да се видя в огледалото. В равната редица на зъбите ми нямаше прязно място! За всеки случай извадих джобното си огледалце. И то показваше същото. Пипнах с пръст. Дупка нямаше!
Уредникът, не на себе си от радост, извика:
- Ура! Ура! Ура!
И веднага забелязах, че в разтворената му от радостта уста, липсва долен десен кътник. Сетих се. През време на експеримента мислех за него, съмнявах се във възможностите му. Замълчах. Защо да му развалям радостта?
Сетне опитите се провалиха, защото след година построиха железница до градчето и хората къде по един, къде по двама, къде със семействата си, къде без тях се преселиха в големия град. Останала почти сама с директор, фабриката се оказа нерентабилна и я закриха. Сега никъде не произвеждат такова качествено стъкло, а представяте ли си, какъв ще излезе човек, ако мине през амалгамата на едно некачествено, вълнообразно, разкривено огледало? Като от залата на смеха, осакатен за цял живот, и хич няма да е смешно.
Иван БАБУКОВ
Покана: „Неизбежен” рецитал с поезията на Георги Константинов
Ще вземе участие и бардът Евгени Бенов.
Покана: Поетът Георги Константинов ще раздава автографи на своя премиера
Ще има и кратък авторски рецитал
Памет: Завещано от поетесата Лиляна Стефанова
В плеядата на Небесното поетическо сборище блесна още една звезда
В петък клуб „Журналист” ще почете паметта на Ивайло Балабанов
Ще бъдат разказани спомени за него, ще звучат стихове на поета
Отзив: Книга, родена с обич и преданост към "тихия критик"
Това се есета, отзиви, рецензии, критически статии от втората половина на 60-те до 1999 г.
6. Ъгленски заметувки: Браво, браво
Откъм кметството се чува картечен откос - това е а симсонката на Тачо Шукера
4.Ъгленски заметувки: Всичко хубаво на тоя свят е синьо
Всичко друго ни подминава и задминава, а ние сме си вечни
3. Ъгленски заметувки: Отникъде заникъде
И така се почнала кампания, национална, разбира се, за спасяване на бедстващите
2.Ъгленски заметувки: Кривиците на правдата
Не е важно кой колко любовници има – слава Богу, и ние до жена си легаме, нищо, че си е нашата
Петдесет стиха за Албена
Веднъж на 50 години - в четвъртък - „Гаргата” събра
другари, близки и роднини на модна празнична игра...
Галош на крушата
- Митрееее, Митре-е-е! Къде си бре?
- Кво си се развикала, ма Пено?
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
Поемка по Вазов
Ден за ден сега живея.
Вече няма петилетки.
Но дали ще оцелея
с изравнителните сметки!?
Поетична вечер за Гео Милев и поемата „Септември”
Събитието ще бъде на 26 юни 2018 г., вторник от 18,00 часа в литературния салон „Леге 10” в столицата.
Премиера: Представяне на книга за писателя Змей Горянин
Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров, по известен с псевдонима Змей Горянин, е роден е на 11 януари 1905 г. в Русе
Покана: Вечер на Яворов в литературния салон „Леге 10”
Ще бъде представено новото издание на „Безсъници“, което направи издателство „Захарий Стоянов“
Покана: Творческа вечер с поета Ивайло Диманов
До културния дом са стига с трамваи 20 и 23, автобуси 88 и 64 и с метрото до метростанция „Искърско шосе”
Къде, кога, какво: Покани от литературния салон „Старинният файтон”
В столицата ще се състои творческа вечер по случай световния ден на поезията - 21 март
Покана: Писателката и журналистка Петя Александрова представя нова книга
В томчето „България с потури, но с цилиндър-2” са представени 50 нашенски истории от едно време
Да си спомним: Писателят Валентин Даневски си отиде едва на 48 години
Преди много-много години се открихме с моя адаш Вальо Даневски във факултета по журналистика. Той беше един курс след мен, но приятелството ни започна веднага
Лозан Такев за новата си книга „Мечта за оран или петдесет есени”
Тези дни навършвам сто години... Да, да.100 без 28 години... Това са пълни 864 месеци във времето, когато новият ми внук Самуил изпълни само два
Мило ми е
Когато чуя възторжения български марш ,,Върви народе възродени“ , в сърцето ми сякаш зазвъняват камбанки, а душата ми прелива от любов към всичко ,,българско и родно“
Покана: Стиховете на Пабло Неруда в превод на Никола Инджов
Излезе от печат луксозно двуезично издание с отбрани произведения на Пабло Неруда в превод на Никола Инджов
Премиера: „Великите учители” на Йото Пацов влизат в Столичната библиотека
На 31 януари т. г. от 18.00 ч. в зала „Надежда” на Столичната библиотека ще се състои премиерата на книгата "Великите учители" от Йото Пацов - второ, преработено и допълнено издание на издателство „Потайниче” - София.
Съвети за всеки ден: Защо не написах мемоарите си?
Навремето се случваше в интервюта и дори в приятелски разговори да ме питат как пиша. „Спонтанно!” – отговарях аз
Мемоари: Един наивник в „капан за контри”
С него бяхме колеги във вестник „Народна младеж“ – той сътрудник в отдел „Култура“, аз зам.-главен редактор
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Стоян Юруков-Войводата
А моето забързано момиче в брагадата от хубост се наля – и тая пролет с беличко кокиче от все сърце успех ми пожела!...
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Владимир Башев
Ако няма какво да дадем на света,
за какво сме родени?
Поетична антология "Народна младеж": Стихове от Илия Зайков
Къде си ти сега, поете, който се наемаше
да страдаш вместо нас, да се възторгваш в наше име?
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Добри Жотев
Ти, моя свободна, ти, родна страна,
с гуслари, певци, кавалджийчета боси,
от детство до днес, песнопойна страна,
в сърцето си знойно те нося.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Димитър Ценов
Ръцете ти единствено виновни
за пламъка изгарящ помежду ни,
за чувствата във нас,
за нашата повест,
която с теб написахме без думи.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Борис Гуляшки
Изхаби се тази любов. Като стара стена се изрони.
Изцапа се цялата, напука се цялата, милата.
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Калина Ковачева
Все забравям за чадър
и за дъждобран.
А се лее дъжд кахърен,
остър, неразбран.
От цикъла „Бай Онзи – interneshanal”: Ролята на бабите в журналистиката и историята днес
Петърчо още не бе отворил очи. Но и не беше нужно, защото като топжурналист, репортер и водещ на местния сайт „Дръндрън-инфо” той и със затворени очи трябваше да сътворява новини.
Честита Коледа!
Времето се разваляше. Температурата рязко спадна и от сивото небе захвърчаха дребни снежинки. Двамата приятели премръзнаха здраво. Работното време на бюрократите свършваше и беше безсмислено да продължават с усилията си.
Има и такова литературно състезание: Резултати от конкурса за антикапиталистическа и социална сатира-2017
В конкурса за съвременна антикапиталистическа и социална сатира, организиран от интернет изданието „Червеният ездач“* и проведен през октомври 2016 - януари 2017 година, участваха 20 автори с 29 произведения.
Новите апострофи: Яна Йовану тихом говори...
Яна Йовану тихом говори...
Тихом говори за нова подмяна.
Никой не пита Балканджи Йово...
Кой ли да чуе хубава Яна?
Притча за човека, който искал да осигури щастие за децата си
Вървял си по пътя един стар мъдрец и се любувал на природата
Награди: Приключи литературният конкурс „Мирът-2015”
В литературен конкурс "Мирът", организиран от интернет изданието "Червеният ездач" и проведен през юни-август 2015 година участват 68 автори със стихове, кратък разказ или есе. Ето имената на наградените:
Афоризми
- Празна кесия пояс не държи.
- И добро да върши човек, злото пак не туря крак.
- Злото и без светена вода кръщава.
Времето на парите: Лельо, колко стотинки ще пуснеш в касичката ми?
Рожден ден на тригодишно дете, което след месец-два ще тръгне на забавачница. Подаръкът от по-възрастната му баба е малка раничка, пълна с боички, пластелини, книжка с приказки, блокчета за оцветяване...
Афоризми
Смей се на умрелия, оплаквай живия.
***
На страхливеца пищов да покажеш, на него топ му се привижда.
***
Ако няма луди, побъркани колкото щеш.
***
Когато петелът кукурига, кокошките мълчат.
Гаргата Бебо
В къщи почистиха със спирт раната, а с пипетка му дадоха вода. И трохи хляб - преди да се свари яйцето. И пилето взе, че се окопити. Стъпи си на краката, дори издаде някакви звуци. Бебо, както кръстиха гарджето, растеше. Купиха му голяма клетка от зоо - магазина, откъдето му вземаха и храна.
Афоризми
Акъл не му прече, закон не го лови.
***
Изпотих се да треперя от студ.
***
От солен паламуд компот не става.
Старци и болни не гледам
Когато за първи път видя момичето на сина си, нещо в гърдите ѝ трепна и сърцето ѝ се сви. Бяха красива двойка, А той висок, черноок, плещест, вървеше малко отстрани, усмихнат говореше нещо и гледаше право в лицето ѝ, нежно и изписано като картина. Такава хубост беше виждала преди години на една изложба на картини. Тъмно кестенявата коса падаше на вълни по нежните полуголи рамене, а очите ѝ сини, с виолетов оттенък ка-то на горските теменужки, гледаха леко присвити под тежки извити клепачи.
Афоризми
На магарето ушите му са дълги, защото акълът му е плитък.
На погребение с тъпaн не се ходи.
Два крака в един цървул не се пъхат.
Пародия: Молитвата на един пенсионер
Бойко, наш! Отче, наш!
Който не си на небесата, а на земята!
На българската, единствената!
Да се свети Твоето име!
И думите Ти! И делата Ти!
Афоризми
И трънката боде, но не мирише на роза.
Зли мисли – зли дела.
Колкото и да обича свободата, циганин викинг не става.
Афоризми
Бос тръни не рита.
***
Премръзнал циганин и на месечина се грее.
***
От гнило дърво кютюк не става.
Откровено: Обяснение в любов към Пловдив
Прибирам се по „Иван Вазов”. Огромните дървета са образували с клони красива арка. Тя не позволява на горещите слънчеви лъчи да докосват земята… Обичам тоя град! Обичам Главната, тепетата, Марица, Стария град с античния театър. Неповторимата му атмосфера…Защото Пловдив ми дава самочувствие, настроение и надежди!
Аз съм герберче
Аз съм герберче и расна
в дни велики, в славно време,
че затриваме страната,
ама хич не ми и дреме!
Дядо Танко, Чилибона, Мечо и други образи от Калояново
Днес тези образи ги няма. Останали са само по един-двама от къща. От двайсет, пет къщи са необитаеми. Всъщност, в три от тях има хора – многолюдни цигански семейства, купили ги за смешни пари. Те също придават колорит, но нашата улица вече не е тази, каквато я помня.
Нов фолклор: Гаднописи
При толкова хора изкукуригали, няма начин да не съмне.
***
Лайняна тояга не пипай – цяло село ще осмърди!
