Налегна ме дрямка към 2 часа след полунощ. Луната ми свети отгоре. 

Сега той е солист и на читалището "Доростол 1870" в Силистра

Читалищни групи направиха фолклорен концерт

Полицията арестува 17-годишния младеж Стоян Младенов за участие в марксически кръжоци

Бяха представени над 65 творби - графика, скулптора и живопис

 Участваха членове на клуб „Родолюбие и краезнание” и литературен клуб „Евгения Марс” 

Свещеникът бе един от най-образованите хора в село Българка

Прибра 2 сирачета циганчета, кръсти ги Иван и Джоана

Дядовите зевзеклъци

За нашите баби, които треперят от страх зад залостената си врата

В рода Войникови имаше много учители

Радвам се, че известна адвокатка консултира безплатно хората там

В Пловдив поетът живее 9 години

След 60 години емиграция в Америка бай Иван купил коли на съселяните си 

Тя беше беше красива, земна, весела и добра

На Запрян - моята първа и единствена морска любов

Случката е истинска и се е развила в кибуц Реим до Офаким

У нас се  настани безотговорността

Дай, Боже, всекиму такава  велика човешка радост!   

Разказ на акушерката Павлина Славева Христова от с. Бяла река, Великотърновско

Какво знаете вие за живота, ревейки за нов айфон...

Понякога си мисля: "Тук съм роден, а тук няма да ме погребат...“

Застава с неговото име има и на грузинско-турската граница

Баща ми купи всички книги на Цанко Церковски и често ги четеше

Завива ми се свят от обещанията на политиците

Първо я изтъкала баба Магдалина и после си я направили всички

Нека видим поне още няколко епизода от поредицата и тогава да съдим за качествата й

По книжните лавици вече са разположени 7 тома на академичното издание на „История на България“ 

„Демократичната” ни  държава се оказа мащеха за много от старите предприятия – за жалост

Денят на християнското семейство беше отбелязан във всички населени места на община Ценово

Измамниците са край нас - бъдете бдителни!

След няколко минути то тържествува над морската стихия

Цели 62 години те двамата са живели в обич и разбирателство

И всяка пролет, и ние като щъркелите “кацвахме” там

Във всяка наша вещ е останало нещо от нас

Аеропланът бе от авиоотряда в помощ на нашето селското стопанство

Събраните суми се внасяха в извънбюджетна сметка на Общинския народен съвет

Сегашната младеж не може да си представи живота  в миналото

Мама отиде до Плевен и ми купи плат за две рокли

След това тя се изправила и се запътила към цеха напълно здрава

Лютата добруджанска зима се беше върнала - пътят бързо се затрупваше 

Той беше подарил на дядо ми снимка като войник-шофьор на санитарна линейка

Този млад човек много искрено разказва преживявания си 

Откакто завършихме техникума 60 години не се бяхме виждали

Най-щастлива ми среща бе, когато се видях със Сийка, Руска, Стефка и Ваня 

Той ме повози до Русе, когато бях ученик

От ранна пролет до късна есен се събирахме и денем и вечер

Изчезнаха някои медоносни растения – затова мрат пчелните семейства

Бях селско момче и може би затова изпитах желание да се запиша там

Няма ги отдавна собственика, но потомството му израсна тук

Вече 11 години го няма на този свят, но много хора го помнят с добро

Познавах го още от малка

Пътищата бяха трудно проходими

Той не пропускаше да ме похвали за това, че му доведох добър доктор

Всички сядаха под ореха на сянка - да вкусят току що сварената манджа

След Димитровден приключваше активната работа на полето

От 1939 г. е асистент по анатомия, хистология и ембриология на домашните  животни в университета

Преди имахме радиоточки - те се обслужваха от "Български пощи" 

Докато завърших основното си образование на село нямахме ток

Празнично пременени, малчуганите посрещнаха белобрадия старец в читалището

Върнахме се години назад, когато себеотрицанието бе първостепенна потребност 

Той един от най-многобройните в селото

В края на 1965 година се сгодихме

Още не бяхме навлезли в нивите и изскочи заек 

Разбрах, че при мен влиза пиян човек

Дърветата се кипрят в златисто, жълто, оранжево, червено и кафяво

Спомням си, че беше края на март и снегът вече почти се беше стопил

Преодолях първоначалното си смущение - отидох и я посрещнах

Бил е петгодишен когато неговият баща бил убит на фронта при Люлебургас

 Сякаш беше една приказка или един сън

Още като малка е мечтала за тази професия 

За пръв път ми се случваше да влизам в Окръжния съвет

По „Витошка” наблюдавах движението – какъв кич!

За вярна служба е награждаван с ордени и медали

Случи се нещо, за което не повярвах на очите си

Още с образуването на ТКЗС е сред първите учредители на кооператива

А младежкият  огън е съхранил дружбата и искреното  приятелство ...

Не помня нищо от военните страхотии, защото съм родена през юли 1941 година

Измъчвали я жестоко – и до днес по гърба й има белези от нагорещени железа

Хората като него трябва да бъдат на почит и уважение - те го заслужаат

Веднъж когато монархът бил на обиколка в пловдивско, автомобилът му прегазил куче

Искам отново да напомня за една възможност Пловдив и Хасково да имат водни резерви 

В писмата си споделяхме радости и болки

Към нашата рота имаше зачислени два коня, каруца и двуколка 

В Златоград има издигнат паметник на народния закрилник

Бързо свикнахме с новия учител - той обясняваше новите уроци ясно и разбираемо

Моите преживявания като войник бяха интересни, но не и забавни

Бях профпредседател на обществени начала в продължение на 15 години

През миналото време имаше стройна система за поощрение в обществото

Неговото пожелание за мен се сбъдна - завърших висшето си образование в Москва                                                               

Ще се опитам да възпроизведа това, което преживях преди доста години

Живеехме на тиха улица във фамилната къща на татко

Една вечер и аз я видях - показа ми я една сервитьорка 

Взводният командир попита - има ли някой желаещ да поставя взривателите на пехотните мини

Той казваше - помни моето момче, никога не стреляй и не убивай стоящия срещу теб

След това повече не срещнах такава жена

Бил е запасен офицер и през кметуването си приложил военна дисциплина 

Още от малка е привикнала да ходи в болницата при родителите си

 Бе му разрешено да упражнява професията си през 1942 или 1943 година

Поотраснехме ли малко и ставахме пастирчета. Аз пасях биволици и коне

Той бил мобилизиран, като подразделението му било изпратено в помощ на жандармерията

Кой ли "шегобиец" от по-ново време е измислил това глупаво име?

Не зная от коя порода беше кучето - но имаше внушителен вид – едро, високо, лапите му големи

Бях останала сама в село, когато дойде приятелката ми, съседското момиче Геца 

Ще напомня, че Народният съд, който анатемосват, не е българска измислица 

Тази снимка е правена преди 60 години, всички деца на нея сме родени през 1945 г. 

Той се е познавал лично с Васил Левски

Той много настояваше да се сее повече царевица, защото тя била „царицата на полето”

Имах възможността да се запозная с тази легенда преди 5-6 години в град Априлци

Сетих се за един скеч – „Как се лъже свиня?”

В един топъл летен ден, моят татко ме взе с волската кола да ходим на ливадата 

Църквата много ни помагаше, споделя една от мирянките Пенка, подкрепена от останалото пенсионерско братство в селото

Ампов-младши ходеше по бермуди и облечен с някакво нелепо оранжево сако

Тази история съм чула от  баба ми

Беше преди няколко години. Бях на гости в приятели за Бъдни вечер. Тръгнах си веднага след вечерята защото рано сутринта имах важен ангажимент

Искам да получавам полагащите ми се по конституция здравни грижи

Имаше вродено достолепие и външност на чорбаджийка - както ги виждаме по картините

Прекланям глава пред паметта на моята велика и обичана баба Дела

Регресивните демократи се опитват да го забравят

Родена съм в Панагюрище при баба и дядо по време на войната, в нейния край, когато американците бомбардираха страната ни

Аз току що излязох от затвора, търся си работa

Аз прекарах моя десети рожден ден в Софийска област при моите баба и дядо

Въпреки, че живея в Германия, аз търся непрекъснато връзка с родината 

Защо човек избира да се потопи  в бездната на алчността, егоизма и бедуховността

Къде е СЕМ, какво гледа?

Големият художник Светлин Русев ми беше състудент в Плевенския учителски институт "Лазар Станев" със специалност "Български език и рисуване”

Когато съм се родила, маслото било с купон, както и захарта...сетне не беше

Бих искала да получа някаква информация относно подписката, която се прави от пенсионерските организиции в цялата страна по отношение на изискването да се индексират всички пенсии

Когато останах сам, теглото ми започна. Една вечер дочух мърморене

Почти на 80 години съм и трудно ходя. Затова реших следното - имам депозит в една банка и реших да го изтегля

Празникът придоби по-голяма тържественост, когато две млади и красиви дами уважиха със своето присъствие насядалите край общата трапеза пенсионери

А една съседка все вика, че ние не живеем, просто съществуваме!

Магазинерът бай Спас ме знаеше отдавна – извади си стоката на щанда и започна да ми я препоръчва

Аз съм баба на гимназистка. Чудя се на това поколение – постоянно в ръцете им са телефоните, и са нонстоп в социалните мрежи

Не предполагах,  че съм най-търсената жена в страната. Невероятно, но факт! 

Днес под „европейското знаме“ се извършва невиждана до сега в историята неолиберална, мултикултурна, антихристиянска цензура, пред която цензура комунистичеката цензура “ряпа да яде“

Загледах се в днешния "24 часа", заинтригуван от надслова му "Животът, разказан от родените след 1989 г." 

Една дама се прави на финансово острие на ГЕРБ, говори авторитетно и категорично и няма кой да я забие с думи! Тя била стожер на финансовата дисциплина и финансовия морал. 

Всичко вървеше нормално, докато един ден на своя глава зетят Пламен решил да изтегли заем, за да построи къща във Волуяк, като заложил апартамента в Обеля

Ожених се преди 15-тина години още съвмсем млада – бях 19-годишна. Заживяхме с мъжа ми в малко градче в Добруджа, в неговата къща със свекървата

Вече над 15 години работи така наречената комисия по досиетата. През 1997 г., аз като бивш щатен служител на МВР, получих кадровото си досие

Сетих се за баба Марийка.Бях й на гости преди години. Тя, за своите 90 години беше невероятно бойка и на акъл

Като влязох в най-долния етаж, усетих, че нещо не е наред. Едната стая е горяла и следите си стояха. 

Община  Дулово  е  една  от  големите  общини  в  Силистренска  област,  с  27  населени  места  и  близо  30-хилядно  население. Не са  малко  и  възрастните  хора, които  съдбата  е  направила  самотни

Самодейката Мария Гроздева е родена през 1935 г. в Силистра. Тихо и мирно си живеели бащата Грозди и майката София с децата си Мария и Иванка 

Един мой познат никога дори и не бе сънувал, че ще дойде ден, когато ще му върнат някогашния дюкян на първия етаж на стара къща в пловдивския Кючук Париж

И точно това ме потопи в тъга. Защото още преди 3-4 години, подаден на болнатия ми сантиментализъм, написах статията си „Да не превръщаме Съюза на българските писатели в Дом на покойника”. 

Служих в БНА 38 години. От тях 35 като офицер. По специалност съм танкист.

Телешки бут, охладен, от 11-месечно животно – 3 пъти му сменях водата, за да се изкисне от кръвта, нарязах го на порции, сложих го да кипне – все едно е от пресована кръв и смлян черен дроб

Абе, кретени, това е трагедия за нас, а за вас – аргумент! 

Докога ще си затваряме очите пред многото фрапиращи случаи, извършвани безнаказано от българските управляващи? 

Влизаш на гише за подаване на документи и срещаш служителка, която няма задължителния етикет с имената й. Тя не може да разпознава документи и й помагаш да ги разчете.

Днес се трупат фалшификати с претенция за истината. Полирани мозъци като Методи Андреев денонощно въртят една и съща песен за ужаса на „комунизма“. Върви му разправяй, че комунизъм не е имало, че това е идеал. 

Написах това писмо защото преди малко прочетох, пропагандната лъжа, че българите се връщат в България. Бих ви посъветвал, ако можете да се махнете оттам веднага! 

Пише ви една баба, която е инвалид, на легло, с много болести, а от 3 години съм и на кислороден апарат, който ме поддържа жива. 

От близо 18 години съм без работа, тъй като съм човек с физически недъг, с увредени пръсти на дясна ръка. Засега съм със спряна пенсия, социални помощи, защото досега съм получавал инвалидна пенсия за трудова злополука, а тя се отпуска за определен срок. 

Няма шега: ако някой някога се зарови да изследва особеностите на българския преход, трябва непременно да посвети цяла глава на...картофите. Не се подсмихвайте. 

Все още сънувам, че тичам с децата по старите софийски улици. Губя се в лабиринти от малки вътрешни дворчета, оградени от масивните, вечни, сиви жилищни кооперации. 

Времето отсява през годините какви ли не случки с поета Евтим Евтимов, светла му памет. Често той идваше в нашия край, придружен от композитора Тончо Русев и певеца Веселин Маринов. Какви прекрасни песни за любовта и виното създадоха те тримата! Хората, които ги посрещаха ги обкичваха с цветя и обич, с признания и аплодисменти! 

Една принудителна разходка из София ме качи на тролейбус, препълнен както винаги, места за сядане няма, но мръсен и миризлив въздух до насита. Навлизаме в тунела пред  Н Д К. Там с нетърпение ни очаква дълга опашка от автомобили. Нареждаме се чинно и чакаме. 

Това е историята на едно момиче, което няма да видите огрято от светлините на прожекторите

Понятието бригадирско движение се роди през 1946 г. като идея на ЦК на Съюза на народната младеж в България в почит на доброволен младежки труд, отдаден в строителството на язовири, ж. п. линии, шосета, проходи, заводи и други обекти. 

По време на социализма бях водещ и коментирах манифестацията на 24 май – деня на българската просвета и култура. След завършването й, неочаквано първият секретар на партията ме извика - явно не беше в добро настроение. 

Повече от 25 години гласуваме за едни и същи мутри, които оправиха своя живот и този на рода си до девето коляно, а нас съсипаха, унищожават ни и ни доведоха до дъното на мизерията. 3ащо даваме гласа си за тези управляващи, за да ни служат и подобряват живота ли? 

Прочетох с интерес предложението на Борис Аврамов всеки да си оставя биографията, даже и мемоари в Държавен архив, и те да бъдат достъпна всеки да ги чете. 

Защо при оценките на най-значимите ни творци тушираме социалните им възгледи и революционните им стремления? По чие давление поднасяме на подрастващите извратени понятия за морал?

Имам предложение - всеки гражданин, заедно с официалните документи за пенсиониране, да предостави бележка от Държавния архив, че е написал за всенародно ползване своята автобиография. 

Аз и моето Марче години наред, дори да не сме канени, ходехме на гости на моя най-добър приятел Митко Тумбака. Той винаги празнуваше именния си ден, защото този ден му беше и рожден, а майка му леля Пена казваше, че е дошъл на света с името си. 

Искам да отбележа един факт. По Ямбургската спогодба с бившия СССР имахме голям строителен тръст в Казан. На 24 май 1990 г. организирахме голяма манифестация в града по повод създаването на българската азбука от Кирил и Методий. Това предизвика голям интерес сред гражданите. 

Аз съм пенсионер, който в продължение на 47 години се занимава с темата „Инвазията на група армии от Варшавския договор в ЧССР на 21 август 1968 г. и единствената жертва на БНА старшина Николай Николов от с. Бъркачево, Врачанско". 

Българка заминава за Уганда, за да учи деца безвъзмездно

Когато преди 6-7 години здравето на магистър-фармацевт Димитрийка Данчева от Димитровград рязко се влошило, тя сложила заместник в своята аптека, която с голяма любов създала в зората на демокрацията

Аплодисментите за леденото шоу на Стависки са провокация към елементарния морал

 Най-силният българин за всички времена е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, недалеч от град Севлиево. Той е борец. Името му е Дончо Колев Данев.

Целта е ясна - да се унищожи Православието. Да се изхвърли историята, която е основа на националното самосъзнание. Да се работи с младежите за тяхното разложение още от малки. Да се унищожава националното чувство. 

Работилите в старото предприятие “Горубсо” си организирахме среща. Студът не попречи на 50 човека да се отзоват на призива отправен от организационния комитет. 

С изумление гледах „отчета” на  главния редактор на вестник ”Стършел” Михаил Георгиев Мишев или просто Михаил Вешим в националния ефир, където гордо сложи равносметката на 70 години сатиричен и хумористичен печат... 

 Човек, направен от камък, със сърце от стомана.

Наскоро плевенската болница навърши 150 години. През 1865 г., в брой 21 на вестник "Дунав" се съобщава, че е открита първата болница в България. До тогава сред населението царяло невежество и суеверие, а сред турците - и верски фанатизъм. 

Няма шега: ако някой някога се зарови да изследва особеностите на българския преход, трябва непременно да посвети цяла глава на... картофите. Не се подсмихвайте. Само тогава ще ви светне каква огромна роля са играли не само в живота на обикновения българин, но и в подземните и надземни босове. 

Повтарям, че у нас лоялният гражданин и данъкоплатец е подложен постоянно и трайно на унижения и главоболия особено в администрацията, сферата на услугите - общински, държавни... Още в първите дни на годината реших да платя данъка за МПС

Шофьор на автобус унизи възрастен човек в центъра на Пловдив!

”Спецът” от Ростов на Дон владее телевизионната аудитория, а телеводещите наистина като „телета” ни я предлагат в ежедневните си предавания като последна инстанция за съвети в областта на семейното щастие и сексуалното удоволствие и сексуалното задоволяване!?

Една история, която всеки родител трябва да прочете

Тези дни се тиражира една снимка, от която е видно как кметът на Лондон покорно чака на метростанцията влакчето на лондонското метро... Веднага наши политици и медии го обвиниха в пиар. 

Никога няма да забравя посрещането на една Нова година във Варна. От цяла България бяхме там, за да ни подготвят за учители, дружинни ръководители, инструктори по авиомоделизъм и т.н. Бяхме настанени в почивната станция на учителите.

Нашите родители ни очакват. Където и да сме по света.
Да не ги оставяме сами ... Никога!

 Високосната година е веднъж на четири възможности да отбележиш един ден повече за всичко, което сам решиш... През високосната 1968-а сключих граждански брак...И сега веднъж на четири години се сещам за нея...

В тази държава всеки прави каквото си иска, важното е „законно” да си взема от народа си! Там в народното събрание бързо ги измислят „подходящите” закони!

Искам да напиша няколко реда за бежанците. Предлагам думата толерантност да се замени с националност. Защото не е морално нашите синове да гинат за умиротворяване в арабските държави, а техните синове, вместо да се сражават за освобождаване на родината си и да се присъединят към армията на Башар Асад, стават предатели бежанци. 

Показателно е мълчанието на политиците когато Доган действа за спасение на България от ново турско робство. Какво очаквах и какво не се случва тъй като нямаме политици, а чиновници на партийна софра

Колко пъти съм го разказвал и все не ми вярват, а в най-добрият случай се подсмихват иронично. Каква радост ни донесе бай Марин преди две години, така зарадва целият личен състав на входа, че пяхме и играхме хоро по етажите. 

Детска учителка съм била 39 години. Поемах много разтреперани ръчички и виждах разплакани очички. Днес с мъка прекарвам деня, само в спомени. Сега срещам възпитаниците ми - вече майки, бащи, баби, дядовци. Спомени изплуват пред мен: за игривата Людмила, за срамежливия Ясен и палавия Цветан, който често пъти се опитваше да бяга от детската градина. 

Още от тригодишното ми детство до днес преминавах 14 пъти през смъртта: седем давения във вади и в басейни, откъдето ме изваждаха все умрял, а до днешния ми 84-годишен живот останалите: два опита за убийство с брадва 

Искам да споделя нещо с вас. Работя в ресторант в центъра на София и сама си гледам двете си деца. Вчера в 18 часа в ресторанта ни се вдигна лека шумотевица.

Погледнете колко са разбити тротоарите в София!? И това е тенденция от години. Защо е така? Много просто - паркира се върху тротоарните плочки. Съвсем логично е - един тежък автомобил (или джип от тон и половина) потрошава настилката върху тротоара безвъзвратно

Погледнете колко са разбити тротоарите в София!? И това е тенденция от години. Защо е така? Много просто - паркира се върху тротоарните плочки. Съвсем логично е - един тежък автомобил (или джип от тон и половина) потрошава настилката върху тротоара безвъзвратно

Забелязах наблизо от мен, момиче на 7-8  години, с къса поличка и плитчици. Приличаше на пеперуда. Повиках я. Тя страхливо погледна и бавно се приближи. Подпря се на дървото и тихичко ме попита:

Според мен няма никакви проблеми пред електронното гласуване по интернет. Така се дава конституционната възможност на всички българи /български граждани/, живеещи извън територията на страната, да дадат своя вот във всички парламентарни, президентски избори и общонационални референдуми занапред.

Тъжната вест ме свари на триста километри от столицата. Но тъжната вест има тази привилегия, да не отминава бързо... Вечерта в 21 часа спря  да удря сърцето на Владо. Съобщи ми го Георги Наков от т.н. ДСБ – движение на социалисти- безделници... Това бе формата на неформалното общуване при  левите ветерани в клуба на „Позитано „20.

От дълго време имам връзка с г-н Арнел Патмор от Канада и чрез мен той оказва финансова помощ на лица в тежко социално положение в община Попово. Инвалиди, пенсионери, особено учащи в лошо финансово положение. Изпраща печатни издания за библиотеки, учебни помагала за ученици. 

На 25 октомври е насрочен референдум по въпроса искаме ли електронно гласуване, или не. Според мен провеждането на референдум за това е напълно излишно, защото то ще създаде условия за по-големи фалшификации на изборните резултати. Крайно е необходимо и наложително да се проведе референдум по въпроса искаме ли в България да се разполагат чужди военни бази, чужди войски и въоръжение.

Имахме преживяване с добър край. С литър и половина „Сунгурларска гроздова“. В пластмасово шише. Пътуваме от София за Тел Авив. С евтината компания „Виз еир“. Имаме право на ръчен багаж до 10 кг., ако си платиш. 

Стоим притихнали в своите окопи. За пореден път пристягам снаряжението върху себе си – автомат „Калашников” с два резервни пълнителя, нож на колана, противогаз, платнище, малка лопатка, манерка, каска, която съм свалил за малко и още куп джунджурии...

Обръщам се към всички 900 жалбоподаватели, пострадали от измамите и надписванията, направени от чуждестранната фирма „Глобул”/Космо България Мобайл ЕАД/ вече TELENOR. Вълкът измамник си смени кожата, а ние, пострадалите, продължаваме да търпим шантаж, рекет, изнудване. 

Че Европа е зависима  от Вашингтон и изпълнява всички негови указания, е известно отдавна. Така Европейския съд по правата на човека взе свое решение, скоро след като Върховния съд на САЩ обяви еднополовите бракове за законни. 

Прочетох в пресата, че със специален закон ще почитаме учителя. До къде стигнахме, доживяхме и това! Учителят трябва да бъде на почит и уважение и без писан закон. Хората, които учат децата ни да пишат и четат, на дисциплина и ги подготвят за висшите заведения да не бъдат уважавани е срамно и позорно!

Всекидневно и ежечасно гражданската отговорност, успехите и постиженията  ни са поставени на разнообразни изпитания на съмнението. Много  пъти сме били свидетели как не се гледа позитивно на старанието, към вложените усилия да създадеш нещо за обществото, за приноса на някои хора, за тяхната отговорност.

Дядо Спас гледаше и не можеше да се нагледа на дюлите… Погалваше с ръце вече натежалите лимоненожълти плодове и със слаб старчески глас си тананикаше:“Дюлите в двора, мамо, / като мънички слънца...” Той заобича дюлите още от времето, когато заедно с Дюлка пееха в културния дом – хор „Тракийски напеви”.

Спомените от далечното минало продължават да ме връхлитат. Отпъдя един, друг се появява, по-настойчив. И всички бързат с въпроса: „Помниш ли някога в Калояново“? Че как да не помня? 

Живо се интересувам от това, което става в нашата мила родина и по света. Правят „реформа” в правосъдната ни система – вятър работа. Повече от половината от нашите политици трябва да са в затвора. 

Скоро предстои да бъде организирана юбилейна среща на акушерките от набор 1945 г. По този повод търся координатите на акушерката Павлина Христова Георгиева (по баща), родена в с. Беглеж, Плевенско през 12 юли 1945 г., на акушерката Радка Стефанова Костова, родена 17 юли 1945 г. във Вълчи дол, Варненско и на акушерката Савка Иванова Тодорова, родена в с. Ведрина, Добричко. 

Пред последните година-две по столичните улици и булеварди пак затропаха цигански каруци с мръсния си товар. Техните стопани обикалят кварталите събират вторични суровини и всякакви боклуци, затрудняват движението, а конете мърсят паважа и асфалта.

Ако се огледате какви заведения и магазини са разположени около българските училища, ще се хванете за главата. Кръчми (луксозни и евтини), квартални казина и магазинчета за алкохол и цигари са на метри от училищните дворове, независимо за кой град и село става дума. 

Командирът погледна часовника си и многозначително ги изгледа. Четиримата разбраха погледа му. Трябваше да осигурят свръзка с подразделениятана офицерите Мариников, Барбов и Стоянов. Бързо свалиха имуществото и се заеха с работата. 

Посвещавам това мое стихче на моите трима внуци, пръснати в три държави: в Англия е Любомир, в Ирландия - Петя, а в Испания - Ива. Виждам ги рядко и все ми е мъка за тях: 

Най-малко 20 пречупени кръста стоят изрисувани от няколко години по обществените сгради в самия център на Габрово. Около тях обидни лозунги от всякакъв характер. Но върхът на всичко това безспорно е хитлериският лозунг “Хитлер беше прав” разположен върху южната стена на регионалната библиотека “Априлов - Палаузов”. 

Фатме Адем от Исперих остава инвалид за цял живот, след токов удар на 10-годишна възраст. Претърпява 12 операции. В началото отрязват ръцете й до китките, по- късно дясната до рамото, а лявата до лакътя. 

Бях бременна в деветия месец. Веднъж отидохме със съпруга ми на кино. Към края на филма ме заболя коремът и казах на мъжа ми Антон, че трябва да ставаме и да си ходим, защото болките бяха родилни . Тъй като вече имах една рожба, която почина на един месец, Александър ми беше второ дете и знаех , че се ражда.

Манчо дойде в Самоводене 15-годишно момче от с. Малка Желязна, Троянско. Стана овчар на нашия бюлюк. Беше добър пастир - гледаше стадото като свое. От парите за пастирството Манчо си купи гайда, а останалите пари пестеше. 

Вече месец протестите в Македония не спират. Даже бяха гарнирани с нападение на терористи от Косово и се дадоха жертви и ранени. Какво става в тази близка нам страна.? Европа мълчи. Бойко заявява "Да се оправят". Аз като любител на народните поговорки ще кажа: "Всяка крушка си има опашка" и "Като заиграе мечката в съседите готви се да я посрещнеш". 

Преди много години преживях много низости, болка и обиди от най-близките роднини на съпрузите ми. За щастие и нещастие имах два брака с ергени... Който аз напуснах и не съжалявам... Защото прецених, че не ме заслужават: бях хубава, умна, добра и без пороци. 

Прочетох писмото “Вечна памет на жертвите на комунизма” и като разбрах, че авторът е от с. Алтимир, кръвното ми скочи на 200/150. Защо? Село Алтимир е на 8 км отстой от моето село Липница в област Враца.. 

Иван Нейков измисли да се взимат уж трите най-добри години преди 1997 година. Всички знаехме, че след 1997 г. много хора започнаха работа в частни фирми, където ги осигуряваха на минималната заплата. Само една малка част от околко 10% са с по-добър коефицент. 

Може би, защото съм пристрастен, но ми се струва, че едва ли има българин, с име Иван, Йордан, Петър,  Никола, Атанас, или с някое друго, който да не признава, поне  пред себе си,  че Гергьовден е  измежду   най-личните  празници, създадени в   прослава на християнските светии.  

Изкарах Великден със семейството си в САЩ, където съм при моите деца и внук. Тук празникът се празнуваше седмица по-рано, по католическия календар. Тук работата не е малко, американците се трудят яко, но има и много хубави неща. Вчера ходихме до Златния мост на Сан Франциско. 

Последният конгрес на БСП мина и остава да видим ще се окаже ли Рубикон, който левицата ще премине в промяна на курса си. Необходимо от всички нас да проявим настойчивост, смелост и решителност. Казаха се истини, както в доклада на Михаил Миков, така и от изказалите се. 

Нееднозначно президентът обяви една годишнина, която си е направо юбилей. 25 години от промените в България. 25 години свободна България. 25 години от затварянето на фабриката за илюзии. 25 години откакто времето е наше... Останалото живот ли беше? Да построиш две Българии и другите около теб да ги разграбят. Да те пращат в Сибир!? Да си мръсен комунист, да си червен боклук и какво ли още не!?

Живея в малко родопско селце. През 2013 г. останах вдовица на 50 години. Поинтересувах се дали мога да взема наследствената пенсия от съпруга ми и се оказа, че това може да стане 5 години преди да навърша 63 г. за пенсия. Така че сега без работа и никакъв доход трябва да оцелея по някакъв начин цели 8 години, за да дочакам наследствената пенсия. Кажете ми каква е тази социална политика.

Нали сте чували песента на Кичка Бодурова: „Ей живот, накъде си се забързал, спри, недей, ти не си ми омръзнал”? Нека пак си припомним тези думи и ние, от набор 1945 г., които сега навършваме 70. Честито на всички! 70 години са достатъчна за уважение и почит възраст, това е толкова много и толкова малко.

Беше през 1960 г. в Стара загора. Като окръжен председател на Културно-военно шефската комисия в Бургас над военния полк, военно морския флот, гранични поделения и др., в това си качество периодично участвах в национални съвещания София с колегите от останалите окръзи в страната. 

Преди дни прескочих старшата възраст от 87 години и навлязох в 88-та си година с наранено достойнство в родната си страна, за която любимите за българският народ герои съвсем невръстни дадоха живота си. А има ли превилигировани личности в страната ни след като всички сме се родили по достойнство с равни права?!

Пиша по повод 9 май – Денят на победата. Искам да разкажа за събитията около този ден (и преди него) в моето село Махалата, сега е Искър, Плевенско. Връщам се обаче още няколко години назад през 1941. Бях 7- годишен, когато по главния път близо до нас, се придвижваха германски военни поделения от Плевен към Кнежа. Някои от тях спираха за кратко пред селската кръчма и после пак потегляха.

Настъпва най-хубавият сезон - пролетта! Но освен лошото ми здраве и самотата в която живея, натъжава ме ежедневието. Тъй като общувам най-много с телевизията, нека започна от там, Непрекъснато ни заливат с лоши новини и бедствия, убийства, кражби. Не мога да се сърдя - такъв е животът. Но ме ядосват и ефирните деколтирани блузки без ръкав на говорителките (защото при тях е лятно топло), а аз и съседката ми гледаме телевизия, облечени като за ски и увити в одеяло. Защото цяла зима живеем на една духалка.

Не знам защо в последно време като си помисля за Стефан Данаилов, си представям култовата му роля на Борис I. И култовата реплика от сценария на Анжел Вагенщайн: ”Господи, вече можеш да си ме прибереш...”Внушават ми го тревожните информации за имунната система на актьора,

Независимо от силно развитата икономика, техническите и технологични постижения във всички области, без стратегия, такава страна е обречена на гибел. Стратегията на едно общество е нравствеността, любовта, вярата.

За този ден трябва да се говори много, да се пише много, да се знае много! За този ден не стигат ни песните, ни танците на народите, защото на този ден е прекратена една война (на 9 май тя все още не е свършила, защото ще има Нагазаки и Хирошима).

Почина близък човек. На 96 години. „Изпуснаха го лекарите.” Заболя от вирусен грип и за три дена си отиде. Дорчо му викаха. Загубил зрението си в напреднала възраст. Имахме разлика 30 години, но си приказвахме като връстници.

Отдавна е известно, че суровият зеленчук съдържа повече витамини и други хубави неща за тялото. А пък незаменимиоят му аромат, цвят, вкус възбуждат апетита, досущ като безбройните партийки у нас, особенно щом надушат избори.

Много пъти съм чувала, че в България нямаме добри лекари и въобще медицина, затова искам да ви разкажа ,че това не е истина.
Вече над 20 години , откакто излезе законът за джипитата аз съм при д-р Светлин Митев, който работи в поликлиниката във Варна, кв. Владиславово. Много съм доволна от него и никога не бих го заменила 

Рано сутринта тръгнахме в атака. Гъста снежна завеса покриваше всичко наоколо. Краката затъваха до глезените, но сивата  войнишка колона вървеше напред.

Първите сто дни на Борисов две са вече зад нас. Оценки ,препоръки, бележки за новите сто дни на правителството на четворната коалиция...От всякакъв калибър, по всякаква система - петобална, шестобална, четворна...

В две поредни издания на предаването си, г-н Юлиан Вучков прави изявления, че в политиката влезли много “женоря”. Тонът и жестът въприех като “жените са по-долу от мъжете”. Как да ги отгатваме и проумяване за да ги разбираме жените ?! И трудно и лесно. Народът ни винаги е излъчвал жени - трубадури и на своята горест и на горда съдба.

През 1965 година работех във ВМИ в Клиниката по вътрешни болести и терапия с ръководител известният у нас и в чужбина професор д-р Петър Миронов. Един ден от село Баня (сега град), Карловско доведоха народния артист Иван Димов. Имаше проблем с белия дроб и остра сърдечна недостатъчност.

Тревожно е състоянието на националната ни сигурност. Управляващите нашата държавата рискуват да ни тласнат във война с Русия, нашата освободителка от 5-вековното турско робство. Американофили и русофоби ни вкараха в НАТО без да ни питат дали сме съгласни за това. По-разумно беше, да бяхме запазили военен неутралитет, както е в Швейцария. 

Господа, властващи, свалете портретите на Ботев и Левски от всички държавни институции. Присъствието им (макар и по стените) между такава гмеж е унизително. То е гавра с тяхната саможертва - с техните въжделения за устройство на държавата, гавра с техните представи за демокрация. Смъкнете всички картини, посветени на величието на ханове, царе, съдбовни събития. Изтрийте всички онези паметни слова, съдържащи мъдростта на вековете и светлите стремления на древния ни народ. 

Срещнах трудности при лечението си като много други български пенсионери. През декември м.г. се разболях доста сериозно. Личната ми лекарка положи много грижи за мен, но прецени, че трябва да ме види и лекар-специалист по белодоробни заболявания. Даде ми талон и посетих такъв доктор. След това, личната ми лекарка каза, че трябва да ми се направи рентгеноскопия, но в момента нямала нито един талон. 

Той не беше Цветан, Върбан, Явор или друго име, близко до растение и църковните канони. Името му, като презиме. Трудно се изговаря. Нетрадиционно. Но не и странно. Скромно. Носеше фамилията на земеделeца, поета и държавника Цанко Церковски, като собствено име. 

Тъжни размишления ме спохождат между две паметни дати – 6 януари и 19 февруари. Поводът бе рождената дата на Ботев. Не толкова, че просто страхливо я отбягваме, а защото точно по Националното радио мимоходом съобщават, че на този ден се е родил бележитият български поет Христо Ботев. Как стана така, че изведнъж гениалният Ботев се превърна в бележит поет?

Почина майка ми. След това баща ми. Нямам снахи и внуци. Сърцето ми бе пълно с обич. Последваха мъка и самота. Един ден, докато се разхождах из квартал “Запад” в Асеновград видях едно куче да ражда, а навън беше студено и ветровито. Сетих се, че имам барака в гората. Подмамих животното и го прибрах вътре. Родиха се 7 кутрета. 

Имам усещането, че демокрацията взе да ни упоява и да ни приспива, макар че всяка минута ни стряскат новини как и кого заклали, изнасилили или обрали. Обаче всеки от нас си ляга и става почти щастлив, че и този път не е сред пострадалите, че коалиционно правителство ти обещава да ти вдигне пенсията с 5-6 лв. за да оцелееш до следващите избори.

След идването на “демокрацията” у нас, се разпространява гнусна русофобска пропаганда, наситена със змийска отрова и със скъпо платена задокеанска подкрепа, че Червената армия преминала през България в разгънат настъпателен фронт, превземайки град след град, окупирала България и натрапила своята идеология и комунистическо робство върху народа. 

Така го помня и аз – болен, премръзнал или  примрял от жега, да скитосва по улиците. През зимата той спеше в един дърварник, като се развидели, тръгваше да се разхожда, защото му беше студено и се опитваше да предпази краката си от измръзване. Ходеше така скован от студ, премръзнал, гладен и сам. Търпеше примирено подигравките на хората.

Какво са 25 години, от гледна точка на историята – миг, секунда време. Ала от моята гледна точка - много стрес, изгубена надежда и безвремие… Това за много хора е половин живот, за други блян и непостигната мечта. Дали историята  ще даде на „заден ход”,за „истината” от изминалите 25 лета? За честния, за скромния,з а редовия труженик, това бе и надежда свята, но и угаснала звезда.

Според народното предание, някога Земята била огромна, а хората малко, но те се раждали и прераждали, та един ден станали премного. Започнали да се карат и да се бият помежду си за земя. Но нали са “Божие създание”, Бог се смилил да разделил земята на всеки, колкото му трябва, само кавга да няма и кръв. 

Какво беше казано на пресконференцията с Кери и какво не? Какво научихме и какво беше скрито от българския народ? Научихме, че няма да бъдат премахнати визите за САЩ, което си го знаем и без да ни се казва. Научихме,че ще ни се прати съветник който да ни съветва по диверсификацията на енергийните въпроси Така де. Да ни каже,че няма проблеми да се добива шистов газ. Научихме още някой алабалистики за да се завоалира спешното идване на мистър Кери. 

С лозарството върви и празникът му - Свети Трифон на 14 февруари. Както повелява традицията - в нашето село момите с китка накичвали калпаците на момците. Мъжете носели торби, в които имало варена кокошка, свинско месо и червено вино. Шествието тръгвало със свещеника, спирало на лозето, хората зарязвали лозите и ги поливало с вино. Всеки отрязвал пръчка от лозата, правел я на венец и слагал на калпака си. Имало и надбягване с коне и магарета

Възхищавам се от силата и енергията на този наш съгражданин. Познавам го доста отдавна, от ранна възраст. Никого не съм чувал да каже лоша дума по негов адрес. Сигурен съм ,че рядко има някой, който да не е посещавал пазара на площад „Велешана” и да не забележи зад търговската маса 87-годишния продавач бате Петьо - Петър Цветков. 

Когато определих къде и в колко часа на другия ден всички да дойдат пред кварталната бакалница на бай Бончо, за да поемем към Бузлуджа, и тримата се изтъпанчиха пред мен боси, полуголи, без бинтове, ножове и чержета. Докато аз бях напълно “въоръжен” с всичко, освен бос и по къси черни гащета, с едно малко черже на гръб като раница, вързано с книжен канап. 

А през същото лято на 1944 г. бях само на 13 години и 5 месеца. Свикнал да споделям всичко с тате без никакъв страх, че мога да бъда наказан за каквото и да е аз му споделих заканата си. А той никога не ми се караше, ругал или удрял, затова всичко му казвах и правех според волята, желанията и капризите си.

Поради военната среда, в която живеех през онези години в Казанлък, нямаше дете от моята „Калпакчийска махала” под гарата да не познава всички видове бойни пушки, саби, пистолети, патрони, ножове, газови маски, каски, картечници, щикове и др., които се произвеждаха във военния Арсенал. Лично аз имах освен войнишки нож, но и действаш боен пистолет с барабан, газова маска, паласки, патрони, компас, ракети и др., които държах в нощното си шкафче под погледите на тате, но без да ги крия от него.

Да напиша тези редове ме подтикна идеята да потвърдя хипотезата за произхода на човека, на неговия род, на личното, бащиното и родово име, издигнати и доказана от наши и чужди светила на науката.

Прочетох едно интервю на Владимир Путин - колко вярно и точно определя обстановката в България. Ето част от думите му: "Всички усилия, които полагаше Русия, било то царска, социалистическа или демократична, за да помогне за взаимоизгодното сътрудничество и развитие на България пропаднаха. 

Спомням си някога, когато бях дете, в моето родно село имаше много лозя.  Бяха на около 6-7 километра на юг от него. Понеже Калояново – днес център на община - и тогава беше с много жители и землището му беше голямо - стигаше досами другите села. Лозята му, останали по чудо не национализирани  след 9 септември 1944 г., бяха много по-близо до село Царимир, отколкото до Калояново. Бяха отвъд формалната граница – живописна рекичка, която наричахме Дуватларския дол, по старото име на Царимир. 

Многострадалната ни родина преживява голям кошмар. Избрахме си най-големите мутри да ни управляват. Целта им е да ни довършат. На тях не им трябва народ, а благодатната българска земя - да я поднесат на онези от Запада. И какво - бие се в гърдите най-голямата мутра, най-големият тиранин и кръвопиец на народа ни, че са ни превели 800 милиона евро от Европейския съюз. 

Минаха 25 години (една трета от продължителността на човешкия живот, според статистиките) от началото на реставрацията на капитализма у нас. България е вече утвъдрден активен член на Европейския съюз и НАТО. Съвсем нормално е да се запитаме кой и какво спечели от това време? Без да воюва България загуби около една пета от населението си. Хората отиват да си търсят прехраната, където могат - в чужбина. 

Прочетох за нежеланието на президента на България да приеме представители на пенсионерски организации. Присъединявам се към тяхното огорчение. На няколко пъти съм пращал писма до г-н Плевнелиев за тежката демографска катастрофа, заради която си струва да приеме един многодетен българин, който е написал документално-публицистична книга по темата ("Децата, без които не можем"/1988 г.), но ми бе отговорено с мълчание, сиреч - не бях удостоен дори и с една сричка. 

Слънчевите лъчи се провираха през облаците и бързаха да огреят горната махала. Дядо Кочо Кунтов все по-често поглеждаше към нея. Там живееше баба Тодорка Пейкова. На времето не можаха да се вземат. Тя пристана на друг. Защо го направи?! А се обичаха! Мъката си той лекуваше с много работа по строежите....

Ставай, скачай със своя разум, с дълбокото си убждение за справедлив живот! Ставай с наследената си прозорливост, с мъдростта на дедите ни за общност, с генетично заложената си необходимост за труд да създаваш блага за трапезата на своята челяд, с онези вековни традиции за общност на рода и отечеството. Хиляди хора са смазани от недоимък, от отровните мъгли на нихилизма, на умишлено насадената безпросветност. 

Коледа, а и дните, преди нея, въздейства на всички възрасти! Не е вярно, че само на децата. Е, на тях  най – много. На пръв поглед,  човек, прехвърлил отдавна по-хубавата част от живота си, изглежда безразличен към този ден. Но това е измамно –  щом наближат коледните дни, във  въздуха сякаш се появява специален аромат, който  кара всички, дори пенсионерите, да изпитват наслада от дишането... 

Не съм омъжена и се безпокоя да не остана сама. Дадох обяви за запознанство в различни вестници, но тези, с които се видях са все неподходящи. Преди две години се влюбих неочаквано в по-млад мъж от мен. Заговаряла съм го, но нямах смелост да му кажа това - нали ние жените все чакаме мъжете първи да ни го кажат. Той се премести на друго място да работи, смени и мобилния си телефон.

Аз съм на 33 години и живея в Калофер. Започнах да работя в музея на града. Това продължи една година, тогава синът ми беше на 2 години. Уволниха ме през януари като обяснението беше, че нямали възможност да ми плащат. Получавах по 100 лева от там за четири часа на ден. На следващия ден, след като ме уволниха, взеха две пенсионерки. Запитах се защо - след като те си взимат пенсиите, а аз съм млада майка без работа и доходи. И как да си плащам за осигуровки, храна и дрехи за детето, сметките - ток, вода и т.н. 

Ние сме от едно градче в Златна Добруджа - Генерал Тошево. Благодарни сме на кмета ни Димитър Михайлов, който превърна градчето в перла. Тези дни в един всекидневник пише, че “Никой не иска бездомниците и клошарите”. Представете си - нито една институция не ги иска, нито едно спешно отделение или болница за лекуване, разбираемо защо. 

Мислех,че ще намеря набори, за да ги попитам, как се чувстват при настоящата демокрация, но не виждам такива.

Нека тогава да попитам младите как се чувстват? Как приемат предателствата на тази башибозушка шайка овладяла власт с помоща на част от българския народ? 

Тези дни ми се случи нещо, от което много се притесних - изпуснах си ключовете в асансьорната шахта вечерта. Звъннах на аварийния телефонен номер, на който любезна дама ми обясни, че ще изпрати екип на другата сутрин след 8:30 ч., тъй като работното им време е приключило и идват само в случай, че е заседнал човек. На 72 години съм и пред мен възникна въпроса къде ще пренощувам. 

Не мога да си представя Свищов без красивия син Дунав... И тази ранна есен, неусетно измести топлите летни дни. Есента е красива и имам чувството, че художник е нарисувал на своето платно най-хубавите багри, най-прекрасните цветове на листата...Но преди всичко това обичам всяка вечер да седна край брега на тази величествена река, да усещам лекия полъх и влажния есенен мирис, отделящ се от бистрата вода.

Това беше през 1982 година. Бях на работа като радист на риболовния кораб „Цикония“. Свърши се шестмесечният ни риболовен рейс с добър улов.  Пристигнахме на пристанище Порто в Португалия, където дадоха  четири дни почивка на екипажа. Направих си разходка първия ден из Порто. Когато се върнах на кораба, ме посрещна ремонтния механик Йоан Шопа. 

Парите не ми стигат. Гладувам. На 80 години съм - пенсията ми беше 203 лева, а с последното увеличение вече е 206. Тази сума обаче е крайно недостатъчна да се издържам. Завършила съм висше образование и съм с 32 години трудов стаж, работех в селското стопанство като зоотехник. Имам две дъщери, те си имат семейства и деца, издържат се. Аз живея сама в една боксониера в София, сама си плащам сметките, отвсякъде ме затрупват и искат още пари. 

Така от него момент вече не се примирявах с никакви други истини за живота, освен с мисловната стихия на мъдреца Григорий Петров, а после и от Шекспир, Горки и др. Прочетох я за няколко дни и буквално като безимотен несретник започнах да я крия къде ли не, само да не бъде открита от някого и я изгорят, а и мен да опепелят някои изверги.

Разбрах, че за неподдържан гроб общината ще глобява с по 100 лева. Дълго мислих дали трябва да сляза до нивото на поредното плиткоумие по повод неподдържаните гробове. Толкова ли не можете да намерите средства да изчистите гробищата първо от глутниците освирепели кучета и змиите. Заради влечугите съм се връщала няколко пъти още от входа. 

Това сме ние - не ни пука ни от кризата, ни от мизерията и безочието на родните политици. И всеки от нас си вика: “Да сме живи и здрави и да оцелеем до нови избори, а новото правителство, ако е рекъл Бог, може да се окаже по-щедро и да вдигне мизерните пенсии с 5-6 лева!” И продължаваме да мрънкаме край домашното огнище тихичко и безобидно, за да не разваляме рахатлъка на новите мераклии за власт.

На 75 години съм. Вече не съм млад, но още не съм стар. По професия съм медицински фелдшер, а по занятие - умствен общ работник и приятел на културата. До преди 20 години бях поканен зет на къща, със зла като бясна кучка тъща и ме пропъдиха, както се пъди котка от кебапчийница. Няколко години се чувствах щастливец без адрес, но една позакъсняла любов дойде и се извини на сърцето ми за преживените огорчения и страдания. 

Преди дни в парка пред кметството на пловдивското село Труд доброволци и сътрудници от читалището “Светлина-1929” се включиха в националната кампания “Чети с мен”. Над 30 деца, бяха посрещнати от изложба с рисунки по любими детски приказки и красиви пейзажи на Анна Марлакова - от тази есен ученичка в Художествената гимназия „Цанко Лавренов” в Пловдив. 

Някои сигурно ще ме попитат: „Защо сядаш да пишеш, след като всичко, ама всичко, е писано и описано за поп Пунчо Куздин от ломското село Мокреш?” Отговорът ми е съвсем кратък и конкретен: „Един ред да се напише за този велик българин е нещо велико! Само споменаването на името му буди възхищение и преклонение!”

Не зная защо стана така, че синовете ми не могат да създадат семейства и ще останат сами, защото нямат пари, коли и т.н.? Защо момичетата, младите жени търсят само материалното? Духовното не се търси, уви. Отгледах сина си сама. С мизерна заплата успях да го изуча. С висше образование, с добра професия, в която се доказва. 

Казвам се Мария Николова. Родителите ми са таврийски българи. През 1942 година са били поканени от цар Борис в Силистренския край, село Искра. Там през 1944 година се родих аз. През 1945 година по нареждане на Сталин родителите ми бяха изпратени в Таджикистан, където и аз израснах. Баща ми веднага беше арестуван и изпратен в сталинския затвор, където почина през 1949 година.

В тревожните есенни дни на 1944 година ремсисти-ентусиасти от ломското с. Мокреш подготвят пиесата „Пиянството го провали”. Трудностите са много, но въодушевени от успеха на българската армия на запад, младежите преодоляват всичко. В една ноемврийска вечер малкия училищен салон се оказва тесен да побере зрителите. Първата културна проява на новата отечественофронтовска власт в Мокреш преминава при огромен успех. 

Санстефанска България е нашата национална доктрина! Такъв е ареалът на нова България! На нашата си България! Родена в годината на Тигъра, според китайския календар, тя достига аграрния си връх на петата Тигърска година – 1938 г. – шейсет годишен юбилей. Там е и нашият набор – 1938-ми! Първите ни седем годинки бяха милитаризирани. Войната гърмеше по старите ни граници и на Балкана. При нас беше недоимък и купони, но оцелявахме.

Младите трябва да се възпитават винаги в духа на едно всеотдайно творчество и безпримерно трудолюбие, което ще ражда плодове и дела, за да бъдат трупани и прибавяни върху резултатите и достиженията на миналите поколения.

След преврата на 9 юни 1923г. и завземането на на властта от така наречения „Народен блок”, положението на земеделците и комунистите става много тежко. Това налага да се обединят усилията им и се започне подготовка за въоръжено въстание. Димитър Дронзин ясно е разбирал, че победа над враговете може да се извоюва само с обединените усилия на комунисти и земеделци и е избран за член на революционния комитет в Мокреш,който подготвя въстанието и взема решение за неговото започване. 

До вечерната проверка оставаше по- малко от час. Стояхме в палатката с Иванов, Торлашки и Димитров и разговаряхме тихо. В такива разговори се опознавахме и в тихите вечери разкриваме своя живот и мечти, споделяме интимните си мисли. Слушах разказа на Иван Георгиев и се увличах в трогателното му детство. 

Дядо Борис произхожда от една от най-известните фамилии в село Мокреш, Ломско. Прадядо му се заселил в селото преди много години. Ценил се селски говедар. Казвал се Панчо, но хората почнали да го наричат Дрольо, а по-късно и Дронзо, понеже бил много дрипав, та дори селските кучета го лаели, когато минавал. Така се появила фамилията Дронзини.

Сред тях беше и Ашод – дребен, слабичък, неприкрито страдащ и съсухрен 60-70 годишен арменец от Варна. Седеше до мен край масата, слушаше разговорите ни с тоз и онзи, които прииждаха към мен и само прибърсваше плачещите си тъмни очи. Повече от 30 години изминали, откакто дошъл в Америка и оттогава нямало ден и час да не мисли и да не плаче за България. 

С наета таксиметрова кола натоварил на покрива ковчега с мъртвата си любима, обвързал го с въжета и… потеглил. Ковчегът над него наспирно прокънтявал на ламаринения покрив, сякаш и той бил против нанесената жестокост със смъртта на любимата му. 

В края на август 1972 година, след кратък престой в Пирея, трябваше да отплаваме за далечния гръцки остров Сирос. Суматохата и възбудата от предстоящото пътуване възпламеняваше всички ни. Не само, че за пръв пътщяхме да стъпим на този захвърлен сред вълните каменен остров, но за нас беше първо и самото плаване по Егейско море, с неговите коварни и капризни бурни прояви (след години мореплавателката Юлия Папазова щеше да ми разкаже как едва не загинали в него с Дончо. 

Възрастната жена бе изгубила съпруга си преди много години, дъщерите се бяха задомили далеч от родното градче и често я виждах подпряла се на стената на блока отпред в ъгъла да стои самотна и чака някой да дойде и да я поведе към църквата.

Веднъж З. Д. сподели, че имала “любов” с някакъв мъж – разведен и баща на две деца. За поглъщащата им обич слушах от нея почти всекидневно в продължение на месеци. Така постепенно узнах и за връзките им.

До смъртта си на 13 юни 1971 г. д-р Георги Хашнов имаше славата на най-известния, способен и бунтарски лекар в Бургас и тогавашната крайморска област. Беше рядко осветен дух от достолепие и гордост, от човешко мъжество и знания. Макар и чужд на отмъстителство и лукавство, яростта му към несъвършенството и простащината не познаваха граници. Ала те бяха знаци не на човеконенавистничество и злост, а на най-високи нравствени добродетели и гражданска доблест.

Един следобед откъм улицата се чу трясък, настана суматоха. Съветски военен джип беше влетял в зееща бомбена яма, току пред нашата къща в софийската махала Крива река. Измъкнаха шофьорчето, изнесохме стол да седне, явно се беше контузил, но не само това. 

През лятото на 1967 г. в Русе снимахме българо-немския игрален филм “Старинната монета” на моя непрежалим приятел, кинорежисьора Володя Янчев. В него играеха световноизвестния немски киноактьор и естраден певец Манфред Круг, а от българска страна нашите любимци Григор Вачков и Георги Попов, като главната роля беше поверена на известната наша естрадна певица и днешна писателка Лиана Антонова. Аз пък аз освен асистент-режисьор на филма, изпълнявах и ролята на пограничния митнически началник. 

На 6 май в Шумен бе честван Гергьовден. Това се случи на най-подходящото място – пред Военния клуб, където се намира паметникът на един от активните строители на българската армия - генерал Владимир Заимов (1888-1942). Бяха поднесени  венци пред Паметната плоча на спасителите на шуменските бойни знамена, което официално се прави за първи път след поставянето є през 2011 г. 

Четейки за всякакви истории, реших да ви пиша и да ви разкажа за една истинска история, макар да звучи като невероятна. Случило се е преди много години, когато моята баба е била млада и често ми разказваше тази история, защото е била жив свидетел на случилото се.

Слагам внуците да спят и отивам в другата стая. Взимам в ръце до половина готовия китеник, иглата, шарените вълнени отрязъци  и започвам. Промушвам снопчето вълна, издърпвам го през нишката и го завързвам на възел. После втори, трети, втора редичка...

Разменихме дума-две, когато най-неочаквано ми предложи да отпечатам преводната документална книга „Войната се връща” от популярния френски журналист и писател Анри Пози. Била „уникална” с извършените чудовищни зверства над българското население в Македония през средата на 20-те години от м.в. При все това писателят успял да проникне в бившата Сърбия,

Пътувах по света, но след всяко завръщане разбирах, че се чувствам на мястото си само у нас, в моята бедна и изстрадала, но родна земя. Неподдържана, брулена от силни ветрове и често връхлитащи я бури на преходи и кризи. Нападана от вредители, корупция и организирана престъпност опоскват я, като скакалци по жътва. 

По своя път вървях и ми се налагаше да влизам и излизам  от различни роли. Ту на жена детектив, тръгнала по следите на неверен съпруг. Ту в обикновена домакиня, открадваща по десет минути за себе си от деня, ту желязната лейди на работното си място. Вървях по пътя в различни посоки и по всяка от тях бързах да се скрия след редицата от тополи в края на пътя.

Тези дни информационните агенции съобщиха, че кариерното развитие на бившия финансиво министър Симеон Дянков е продължило с назначаването му в мениджмънта на голяма руска банка. Колко струват тогавашните думи на този „финансов Брат Пит”, както сам се нарече Дянков, че един ден „ще напляска руснаците”? 

Самотата е често срещан “спътник” в живота на мнозина от нас, но за радост има хора като вас, които успяват да направят травмиращото "съжителство" с близкия роднина по-поносимо. Все пак, гледайте на това като на епизод от живота си, а не като на даденост. Възможността да се "разведете" с тази нахална досадница самотата винаги съществува и главно зависи от вас. 

Годините минаваха, родих четири сина. С мъжа ми си искахме децата, затова с много обич и грижи си ги отгледахме. Наближаваше моята 40-годишнина, отдалече си приказвахме у дома как всички да отпразнуваме юбилеят на мама, т.е. моя. 

Толкова ми е скучен животът, че не виждам какво може да го разнообрази. Връщам се с натежали торби в двете ръце по две, от работа и си казвам, сега като се прибера, всичко ще ми е наред. Само да оставя торбите. Но щом излизам от офиса, от двете страни тук там протягат към мен ръка просяци, молят за „10 стинки”. Трудно ми е да събера и четирите торби в едната ръка, за да бръкна в джоба и да извадя поне 20 “стинки”. 

Древните гърци издигали в култ яденето. Всяко събиране на трапеза се предшества от дълги приготовления, обсъждане на блюдата, на напитките. Добрите готвачи в древността били ценени повече от лекарите, а изборът на сътрапезници понякога предизвиквал политически кризи…

Семейство на български специалисти е на работа в Африка. Работи усърдно, събира средства, докато идва момент, в който узнава, че съпругата заболява от неизлечима форма на рак. Не след дълго, на 55-годишна възраст тя умира.

Кои сме ние, българите от началото на 21 век? Знаем ли си мястото в света, обичаме ли родителите, мъжете и жените до нас? Имаме ли вяра в бъдещето или живеем ден за ден? Как да се спасим от вечното мрънкане, от убеждението ,че всеки друг ни е виновен. Как да преживеем краткя си, но единствен живот?   

Човешкият живот е игра, в която залагаме, губим, понякога печелим. И понякога плащаме по-висока цена, отколкото сме готови. Във всеки миг на радост, когато сме решили, че вървим напред към по-добро, връхлитат тежки слова в съзнанието и ни връщат назад, като завързан камък за краката ти. Колкото стари прегрешения да потискат душата ни, заради които не спираме да се каем и да ненавиждаме себе си, трябва да продължим някак напред.

Като повечето средностатистически българи и аз коректно си плащам сметките, дори и некоректно съставените. Когато обаче получих последната безсрамно надута сума за ток, не издържах. И не я платих ли? А-а, не. На Електрорапределение тия не му минават.

На Коледа в община Кирково, Кърджалийско мюсюлмани ни се заканваха и по най-арогантен начин искаха отделяне на райони от България, в Якоруда кметът не даде да се празнува тържествено Коледа - не било техен празник. Цял месец развяваха един психясал пчелар по всички медии, който обяви предците ни за мюсюлмани. 

Мариана е едно истинско съкровище. Една брилянтна руса дама, с ефирно излъчване и невероятен усет към красота и хармоня. Тя работи в една туристическа фирма. Умее да направи хората като мен щастливи. Едно пътешествие до чужда страна – и нещата от живота стават по-различни. 

Читателят на сайта „Наборе БГ” Иван Искрев публикува в дневника ни във Фейсбук следното стихотворение:

Сенека не научил Нерон на благоразумие, нито Аристотел обяснил добре смисъла на живота на Александър Македонски. Кой на какво успява да се научи е въпрос на лично постижение. Казват, че истински свободен е този човек, който може да откаже покана за обяд, без да се извинява, стига да е деликатен и вежлив. В наше време горната, доведена до абсурд фраза, има доза истина. Свободният човек трябва да умее да казва “не” даже, ако другите не очаква това от него.

Искам да ви разкажа моята история за моя път към любовта, дълъг и труден, съпроводен с лутане и колебания. След като преминах през всичките, натрупала опитност, днес се поздравявам с добри резултати и се надявам да съм в полза на другите.

Защо се бунтувам, като в мен живее и доброто и злото, и светецът и дяволът, от каква смес е калта, от която съм омесена? Балканите са били кръстопът на хилядолетия движение на народи и етноси, на походи и робства, на набези и победи. Чия привнесена капка кръв в мен ме кара да се бунтувам, или да дремя, примирена пред ставащото! 

Привечер е. Ръми нахален дъжд, превинаващ в бръснещ сняг. Пенсионираната учителка Вачева стърчи пред блестящата стъклена витрина на офис в центъра на провинциален град и зяпа с полуотворена уста явлението пред себе си. В главата и препускат луди мечти, пъплят и се прескачат в побелялата й глава, без да може да ги обуздае да и спре лудия им бяг.

 Не ме хвали, не ме и укорявай. До мен седни и се забавлявай. Живота труден днес нека да забравим, с танци сега да го поправим. Щом чуем ритъма на нашите хора, сърцето скача и забравя всякаква тъга. Да играем докато имаме сили, това е най-хубаво, истинско днес, другари мили!

Беше време, когато славата на врачанските запалянковци бе незавидна – и съдии, и гостуващи отбори трепереха на градския стадион от псувни, закани, мръснишки жестове, хвърлени бутилки и всякакви други предмети към терена! Като по правило автобусът на съперника винаги бързаше да се измъкне от “бърлогата на звяра”, докато още е читав и с неизпотрошени стъкла...

До мен във влака пътуваше жена попрехвърлила средната възраст. Имахме доста време, вглеждахме се навън, където е студено, мрачно и сиво сред неотдавна навалялия сняг. След броени дни е Коледа. От разговора с възрастната жена разбирам, че е тръгнала да посети брат си и снаха си в старчески дом. 

Разделихме се преди две години с колегата Благомир Сираков, журналист, чието име добре се знае от средното и възрастното поколение вестникари. Иска ми се сега да споделя няколко думи за него. Работил, кажи речи, във всички наши редакции (”Студентска трибуна”, ”Младеж”, „Отечествен фронт” и др.), той бе всепризнат доайен на графичното оформление на българската преса. 

През лятото природата изсипва плодовете на земята и хората, за да се нахранят всички, дори и тези, като мене, които само консумираме, без да сме отгледали и един корен домати например. Но има и такива, които ти пълнят торбичките с плодове и зеленчуци с усмивка и блага дума и раздават красота.