Състояло се през 1930 г. в столичното кафене „Феникс” само за мъже

Африканската обиколка на Владимир Живков

През 1991 г. певецът даде ново име на българския седмичник във вече разпадналия се СССР

Разказват децата на проф. Тодор Петев, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски” през 1993-1995 г.

През 60-те години се считаше за излишен лукс, шефовете на заводи да се разкарват с автомобили

Две снимки ни връщат в 1987 година

Първият декан на Факултета по журналистика се увлича по рисуването като юноша - защо хората в рода му още се чувстват кръвно свързани с изкуството

Първият твърдял, че за Пражката пролет е виновен Белград, наричал Дубчек "слаба ракия" и "мека Мария"

Дипломатът 3 години е консул на САЩ в София, става приятел на страната ни

Пред железния подпис на Иван Славков-Батето ЗКПЧ-тата от НШЗО в Плевен стоят мирно

Преди 101 години Зеленият Апостол работи по основния закон в държавата, нека издирим пълния текст на документа

Той е христоматийно четиво за държавници, политици, юристи, историци, студенти и докторанти, земеделският Апостол го е разработил през април-май 1923 година

Жалко е като загубиш човек, с когото си делял войнишкия залък

Карибската криза между СССР и САЩ започва от нашето Черноморие

В Софийския университет - експозиция за половинвековната история на Факултета по журналистика и масова комуникация

През 1920 година зад българската кауза застава цяла Скандинавия

На Гергьовден тази година доайенът на българската фотожурналистика Георги Панамски навършва 90 години

Първият наш журналист събирал стари ръкописи и монети

В състояние на опиянение истината е отстъпила място на вярата

Замогнали се български селища търсят признание като европейски

Експозицията разказва как Константин Фотинов поставя начало на българския периодичен печат

Поколение български журналисти, което вече си отиде

Боецът от съпротивата генерал-майор Желязко Колев става шеф на Българската волейболна федерация

Знатни копривщенски родове се заселват тук и играят голяма роля в живота на града

Навършиха се 125 години от рождението на композитора

Съветският военен аташе сигнализирал за гаф във вестник "Народна армия"

Да си спомним - преди 180 години започва историята на българския периодичен печат

Шефът на института по история на БКП Давид Елазар предлага Евгений Дайнов за редовен аспирант в АОНСУ

Лекарят на бригада „Чавдар” генерал Иван Хариев 6 години ръководи Военномедицинската академия

В лиричен конкурс на в. "Младежка искра" печели първа и втора награда

Победителката Любка Йоцова заминава за конкурса „Мис Европа” в Париж с „Ориент експрес”

Вече се задоволявам с отговора: "Само Бог знае!"

Името идва от датата на подписване на Букурещкия мирен договор през 1886 г.

И сетнешен кмет, и зет на Марко Тотев уважили вестникарите от цяла България

Ученият ветеринар пише либретото на операта ''Хитър Петър'', осигурява стипендия в Мадрид на писателя Димитър Димов

Художничката бе европейка по призвание - и нейните живописни платна говорят за това

Обявен за невъзвращенец, Людмила Живкова го реабилитира след спациализацията си в Оксфорд

Константин Иречек: "Цял Помпей е под София!"

Днешната сграда на културното учреждение е построена през 1954 г.

Проф. Иван Шишманов разкрива дарбата му на етнограф

 Тук са се разхождали Цветан Радославов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Атанас Далчев

Стратегическият строеж е завършен през 1929 година

В Западна Европа и САЩ не демонтират, слагат обяснителни табели

Ученият ветеринар е изследвал коня, овцата и бивола като най-важните домашни животни за българина

Яворов се заричал: "Когато Витоша дойде тук, тогава ще се оженя за Лора"

Закон от 1961 г. предвижда само 37 хил. автомобила през 2007 г.

Всяка Нова година в редакцията на комсомолския вестник излизаше "специално издание за ала-бала"

До края на 30-те години по бул. "Цар Освободител" е минавал трамвай 9 от пл. "Св. Неделя"

Жълтите керамични павета са внасяни от Будапеща 3 години, до завършване на настилката през 1907 г.

В дома на граф Алабин в Самара е ушито знамето на Българското опълчение

 В австрийската столица българинът става доктор по философия 

Големият карикатурист ме почерпи банички с боза

Съпругата на проф. Стефан Б. Станчев се погрижила да затопли салона на читалището "Пенчо П. Славейков", докато семейството й мръзнело в къщи

Д-р Пенчо Фъртунов е известен специалист интернист, работил е в Балван, Дряново и София

Бъдещият професор завършил мъжката гимназия в старопрестолния град

Тя се качва на театралната сцена още като ученичка

Защо ямболската алжирка се пие с паница?

Издание в старопрестолния град от 1960 г. пише за всичко - от бръснарниците до репортоара на театъра и оперетата

Университетският преподавател на младини е писал и стихове

Той е избран за народен  представител в IV-то народно събрание (1886 г.)  

Ретушът и монтажът бяха честа практика във фотожурналистиката

Ребуси за комсомолския вестник правеше и певецът Кирил Семов

В Талин редакторите повече се интересуваха от хода на войната в Югославия

Като кадет той завършва средното си образование и получава право да следва във ВУЗ

За историческата снимка позират 19 фоторепортери от столичния печат

Фотоси от миналото свидетелстват, че тогава паважът в центъра на София е бил нареден безупречно

Жермандре е френското име на билката поддъбниче, използвана в парфюмерийната индустрия

Редакционният екип е включвал бъдещ университетски професор, писатели и дори политик

На 1 май в единен строй - работници и интелигенция

Имало е времена, когато в селцето са идвали не само дронове от войната в Украйна, но и морски бозайници

Откъде тръгват двамата братя от фамилията Панайотови - университетският професор и художникът

Той е вторият виенски възпитаник – преподавател във Факултета по журналистика

Журналистът проф. Филип Панайотов и художникът Ангел Панайотов нарисуваха с думи и багри душевността на съвременниците си

Той е първият от тримата преподаватели - виенски възпитаници във Факултета по журналистика на Софийския университет

Бъдещият професор по история на журналистиката завършил мъжката гимназия "Св. Кирил" в старопрестолния град

Как 6 месеца бях преводач на кореспондента на в. "Известия" в София

Филип - професорът по история на печата и Ангел - художникът, не забравяли родния град в Eленския Балкан

Преподавателят обучи в тайните на вестникарството стотици журналисти

Доайенът на профсъюзния всекидневник работи в него до 80-тата си година

Житейският път на повелителката на театралната сцена тръгва от Ихтиман

Защо социалдемократът проф. Георги Боршуков не станал член на БКП?

Шеговити размисли за сериозни спомени

От висш началник в ЦК на БКП, след 10 ноември 1989 г. той остана без работа

Татко беше романтик, чувствителен, без да му личи и по детски любопитен към новото

Историкът на печата впряга перото си за детските читатели

През лятото на 1977 година в София бе легендарният спринтьор Хуанторена

Годишнини на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и проф. Филип Панайотов

Голямата актриса предаде своя опит в актьорското майсторство на младите

В читалището, кръстено на негово име в с. Православен, се пази  памет за 3 века

На 17 декември 1949 г. той е обесен . 

Ученият е създател и директор на Българския библиографски институт

Идеята за това дал Георги Бенев, участник в Старозагорското въстание

Дописката е отпечатана в казанлъшкия ученически вестник „Лъч”

Какво са писали за него професорите Минка Златева, Филип Панайотов, Стефан Брезински и писателят Чудомир

Журналистиката е хубаво нещо, ако се откажеш от нея о̀време, казваte известният наш историк на печата

Като директор на Народната библиотека той затвърждава международните й позиции   

Документален разказ за подпоручик Константин Йорданов или опит за един закъснял портрет

Документален разказ за подпоручик Константин Йорданов или опит за един закъснял портрет

Анджело Джузепе Ронкали застава зад брака на цар Борис III с италианската принцеса Джована Савойска

С личния си пример патриотът възпитал стотици български офицери

След Освобождението даскалът станал адвокат и кмет на Козлодуй

Тя носи името на билката, която замайва главата

Кралят на Швеция Карл XVI Густав към българина: По всяко време сте добре дошъл в  моята страна!

Той остави  паметни  приятелства и книги след себе  си 

Репортажите му в "Работническо дело" и "Дума" бяха еталон за професионализъм

Домакинските уреди "Спътник" са конструирани в местната кооперация "Метал" през 1971 г.

Професорите Георги Боршуков и Филип Панайотов дадоха "исторически хоризонт" на хиляди български журналисти

На негово име е кръстен един нос в Антарктида

Професор Рикардо Страчари: ’’Заложбите на българина принадлежат  на света’’

Много са украинците, живели и работили у нас

Навършват се 130 години от рождението на енциклопедиста, номиниран за Нобелова награда

Малко известно и почти неизвестно от житието на възрожденеца

Преоблечен като източен шейх, ветеринарят успява да внесе у нас 3 чистокръвни арабски жребци 

Световноизвестната оперна прима никога не забрави родните си корени

Австро-унгарският пътешественик, археолог и художник 18 пъти посещава страната ни

Полякът работил заедно с Васил Левски за свободата ни

Иржи и Богдан оставили сърцата  и душите си в България

Неговата ‘’История на българите’’ била отпечатана на много езици 

Време е тленните му останки да се пренесат на родна земя

През 80-те години той издава петтомният си научен труд ‘’Класическа физика’’

После патрулите поемаха обхода си да въдворяват реда 

Голямата любов на поета е Иванка Дерменджийска - ученичка от малкото градче 

Ветеринарният лекар бе уредник на първия ни музей на коневъдството

 Докторът канеше в своето предаване поети, писатели и учени

От 1938 до 1940 г. той специализира в Румъния, Италия и СССР

От бригада "Чавдар" в БНА се вливат много генерали и офицери 

През  1967 г. той завършва Висшия ветеринарномедицински институт в София

  Ако знаете само какви чувства ме обхванаха!

 Още от детска възраст има увлечение кьм бойните прабългарски коне  

Антифашистът Стефан Халачев от отряда „Чавдар” в землянка под връх Вежен издава вестник „Въстаник

През социализма читателите се редяха на опашки, за да си купят следобедния всекидневник

Д-р Владимир Калайджиев е уволнен като заместник-министър с обвинение, че „не ползва съветския опит в здравеопазването”  

През 1938 - 1939 г. той е най-младият народен представител

Ванга наричала антифашиста генерал Александър Гетман „мъжо ми” 

 Поетьт не скри болката и разочарованието си

В антифашистката съпротива чавдарци бяха най-популярните

През лятото на 1944 г. партизаните от отрядите "Петко Енев" и "Цвятко Радойнов" се обединяват

Общинарите на Стара Загора поставиха паметна плоча за осъдените от Народния съд, въпреки протестите на обществеността

Той е инициатор и учредител е на Сьюза на научните работници в Бьлгария 

Един от отрядите в бригада "Георги Димитров" е кръстен на командира Марко Чернев 

Антифашистът от бригада "Георги Димитров" генерал Димитър Стоилов и Меранза умряха в една седмица  

Бившият партизанин от бригада "Георги Димитров" Стефан Василев става професор във ВИАС

Георги Георгиев-Гец изпълнява ролята на генерал Чочоолу във филма "Осмият"

През пролетта и лятото на 1944 г. партизанското движение са разраства 

Повечето командири на отряди след 9 септември 1944 г. учат в съветски военни академии

Веднага след 9 септември 1944 г. хиляди народни бойци отиват като доброволци на фронта 

В борбата против фашизма връх Богдан неведнъж е бил бойно кръстовище

Командири от Софийската народоосвободителна дивизия ставата офицери в БНА след 9 септември 1944 г. 

Бойна дружба свързва Денчо Знеполски с шефа на британската военна мисия майор Томпсън

За своята реабилитация генералът застава пред назначената през юни 1956 г. специална партийна комисия 

Арестуват генерал Славчо Трънски по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов

Към края на септември 1944 г. Софийската народоосвободителна дивизия наброява около 7000 души

От октомври 1943 г. година правителството е принудено да използва по-често армията в борбата срещу антифашистите

Оперативно територията на страната е разделена на 13 въстанически зони (ВОЗ)

На 5 юли 1942 г. САЩ обявяват война на България

Ненков специализира в хирургическите и рентгенови клиники на ветеринарните университети в Берлин,Мюнхен ,Лайпциг, Хановер, Бърно и Будапеща

И до днес няма единно мнение за техния приблизителен брой 

Ученият Тончо Радев остави следа в българската ветеринарна медицина  

През 1968 г. по политически причини емигрира в Детройт, САЩ 

Още като младеж той има слабост към книгите

Музиката написа композиторът Йосиф Цанков, а първото изпълнение бе на Данаил Николов

Единственият ни премиер, който ефективно излежава присъда след 1989 година, е Георги Атанасов

Наричат го и певецът на Ребърково

Този влудяващ аромат опива и замайва главите на млади и стари

През 1903 г. О’Махони пристига в София, за да се грижи за деца от Македония и Одринска Тракия 

Амазонките в лириката искат да се чуе гласът им – оригинален и свободен

Това се случи през януари 2004 година

Журналистът става централната фигура в картината на Ян Мърквичка ‘’Рьченица’’

 Майорът е един от първите военни пилоти в България

Той би трябвало да бъде почетен в двора на Лесотехническата академия с бюст-паметник 

В редакционната му колегия влизаха именити функционери на комунистическите партии 

Спомням си, че баща ми беше близък със забравения вече писател Недялко Месечков

През 1963 г. вуйчо Димо беше решил да ни покаже и другата Югославия 

През 1917 г. българинът пристигнал в Русия - тук вече назрявали революционните събития

Днешната наша литература преживява време на безпътица и безличие

Става дума за журнали четени внимателно от нашите родители

Сега всяка вечер по телевизиите върви бюлетин за фините прахови частици

В средата на шейсетте Боян Трайков ми предложи да стана главен редактор на „Международна информация” на програма „Хоризонт” на БНР

След края на войната имаше купони за хляб, олио, захар

Моят извод: от пиенето и цигарите можеш да се откажеш, но от комара отърване няма

Хората влизаха, излизаха, а аз, 13-годишен срамежливко, чакам ли чакам

Пред входа на сауната Стойчо се надигна на пръсти и измъкна ключа изпод някаква керемида

Когато постъпих на работа в редакцията през 1957-58 година, заварих цяла плеяда от млади социолози, историци, поети и писатели

Изненадах се, че това „удостоверение” е издадено на мое име, с паспортните ми данни и „в уверение на това, че на приносителя му се разрешава да пренася черешови топове и да стреля с тях в населени места”

Баща ми винаги е воювал срещу руския вариант на социализъм

Висшето образование по новинарство у нас се ражда през 50-те години на миналия век

„Малко съм разстрелял!” - казал Николай Ежов при арестуването на Ягода през 1939 г. 

Най-много вреда нанася докладът на Хрушчов на международното работническо и синдикално движение

И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София

Какъв железен характер, каква стоманена воля и психическа издържливост е притежавал Сталин, за да води люти битки в целия си живот, от 1922 до 1953 г., за да опази и извиси Русия

Какво конкретно съдържат разсекретените документи? 

Той е ненавиждал партийната номенклатура, за която е знаел, че е крадлива и затова я е наказвал жестоко

Докладът на Хрушчов светва като сигнална ракета за противниците на СССР и враговете на Сталин

В паметния юнски ден на 1877 г. Петър Черкезов срещнал свои земляци и майка си, която вече почти не се надявала да го види жив

  През лятото на 1911 г. Черкезов разработва проект на самолет и го построява

Наскоро на бял свят се появи новото „чедо” на известния журналист Венелин Митев – книгата му „Българи, за които говори светът”

Както се знае и помни, социализмът изобилстваше с т.нар. професионални празници - Ден на миньора, Ден на металурга и още много такива

Един кратък исторически преглед ни връща назад в годините, когато първите нашенци са получили пенсиите си от държавата

Обичах да сядам на някои от масите в старото кафене на художниците на столичната улица „Шипка” 6

Май беше краят на юни миналата година, Евгений Станчев се обади, че за ден-два е в София, та да се видим, преди пак да си замине за Годеч, където прекарваше от април до декември. 

Малцина знаят, че сегашният ни премиер Бойко Борисов на младини е станал съавтор на 2 изобретения, които обаче са отхвърлени от патентното ведомство

Валерий Кондаков беше кореспондент на съветския младежки всекидневник „Комсомольская газета” през 70-те години на миналия век

 „Уникално, неповторимо и завладяващо!” Така възкликна Жак Шатол, главен архитект на Париж при посещението си в музея на майстор Колю Фичето в Дряново

Корабът бе готов за заминаване и очаквахме контролата. Тя доста се забави и бях уведомен, че се чака важна личност, която ще пътува с нас, и да подготвим кабината на корабособственика за него

Беше лятото  на 1975 г.  В Дряново гостуваше с концерти именитият естраден певец и композитор Емил Димитров

И отговорни офицери от Държавна сигурност допускат грешки, макар и не чак толкова фрапиращи

През 70-те години Държавният съвет обяви амнистия - емигрантите ни  /тогава ги наричаха „невъзвръщенци/ да могат да се завръщат без да бъдат съдени

Социалистическо време, дни преди Нова година. Седим си с Льоня в търновско капанче на печен суджучец и червено от Джулюница

Пенчо Кубадински бе ловец по душа и неофициално ръководеше ловното движение у нас

Вече е безспорен факт, че „Интернационалът” е дошъл в България още през 1897 г. направо от Франция, или 8 години преди официалното му отпечатване с ноти и руски текст в „Червен календар”

Следващият път срещата ми с Максуел беше в България. Неговото издателство „Пергамон прес“ през 1981 г. издаде биография и избрани произведения на Тодор Живков в поредицата „Световни лидери“

Почувствах се като бяла врана сред рицарите на плаща и кинжала, нещо като неприет в затворения за простосмъртни клуб на супершпиони и контрашпиони

Документирал живота на България за почти 60 десетилетия бай Тодор бе нещо като хронист на живота на Съюза на българските журналисти. 

Ако някой бе създал опера за Зевс, ролята на Бога гръмовержец можеше да бъде изиграна само от един човек - Борис Христов

Трудно е да се каже, през коя далечна година е направена снимката. Многолюдна опашка пред дверите на книжарница – дошла е интересна и очаквана книга и десетки читатели искат да я купят

Няколкото фотографии, които са на вашето внимание сега предлагат малка картина от едно гостуване на американската комунистка и борец за граждански права Анжела Дейвис у нас преди десетилетия.

Владимир Свинтила (1926-1998) е сред онези чешити от миналото, които остават завинаги в историята на града, в който са живели

През време на войната в Косово /1999 г./, колчем мина покрай столичния хотел „Плиска”, виждах да влизат- излизат млади мъже във военни униформи. 

С Янко си допаднахме покрай страстта към плуването. Янко беше заместник президент на българо-ливанската „Литекс банк” в Бейрут. 

Става въпрос за секретаря на гръцкото консулство в Пловдив, който бе ченге под прикритие. Ала това го разбрах по-късно. 

През 1985 г. когато вождовете на СССР Горбачов и Лигачов издадоха постановлението „О мерах по преодолению пьянства и алкоголизма и искоренению самогоноварения” /самогон - домашно приготвян алкохол/, заминах за СССР с журналистическа задача. 

Танцуваме. Стилът на моята партньорка е доста странен: кърши снага на място и маха плавно високо издигнатите си ръце. 

Точно преди 80 години популярната песен "Дряновските булки" печели на конкурс в Букурещ престижна награда на публиката. 

Голям мерак да стане хаджия имаше моят колега в журналистиката Иво Гарвалов. Тогава – началото на 80-те години на миналия век – още нямаше български туроператори, които да ви организират екскурзия до Божи гроб. 

Редакцията „Предавания за чужбина” на радиото (която ръководех) излъчваше всеки ден няколко часови програми на турски език, като голяма част от екипа- редактори и преводач-говорители бяха етнически наши турци. 

На младини писателят и сценаристът Владо Даверов бе познат за колегите си в университета и малко след това под името Владимир Георгиев. Но понеже фамилията Георгиев бе е доста банална младият белетрист избра името Даверов и така си остана в литературата и киното.

Беше есента на 1973-та. По това време Брежнев си идваше у нас като у дома и повече неофициално: в Банкя за белодробно възстановяване (пушеше по две кутии) и в ловните резервати (за да отстреля някой прекаран му сръндак). 

Поетесата Станка Пенчева (покойница от 27 май 2014 г.) е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една – с автобиографична проза, повест за деца. Нейни творби са превеждани на руски, английски, арабски, португалски, шведски, хинди

Руският цар и император Николай ІІ Романов е арестуван по заповед на  правителството на Александър Керенски, образувано след Февруарската революция, но е предаден от най-близкостоящите до него военни – генерал-адютантите Михаил Алексеев, Александър Рузской и Лавр Корнилов

Неведоми са пътищата на божията промисъл... И не само те. В началото на 30-те на миналия век майка ми завършва гимназия и влиза в категорията „интелигентни безработни”. 

Съседките леля Тинка и баба Койка открехваха портичката на „комшулука” и сядаха на трикраките столчета под ореховата сянка насред двора. През такива комшулуци  се осъществяваше връзката между съседите 

През 1959-60 г. бях студент по специалността „Външна търговия” във ВИИ „Карл Маркс” в София. Лекции по международно право ни четеше известният юрист проф. Михаил Геновски. Понякога го заместваше проф. Димитър Димитров, също авторитетен учен, по-косно стана главен редактор на в. „Земеделско знаме”.

Събрали сме се във фоайето на хотела в очакване да дойдат колите и да тръгнем за някъде си. Младенов е в настроение и разказва някаква история, която би трябвало да е забавна. 

Трябваше да ида в Алжир за да разбера колко негативи сме си изпросили с т.нар. възродителен процес – смяната на имената на българските турци в края на 80-те. Бях там на конгрес на алжирските колеги в качеството си на секретар на Международната организация на журналистите

Било е някъде в началото на деветдесетте години на миналия век. Бях определен да представлявам Международната организация на журналистите на т.нар. тристранка /наемни работници, работодатели, правителство/ в централата на Международната организация на труда /МОТ/ в Женева. 

И така, хаджилъкът започва. Прекрасната крайбрежна магистрала /поне такава ни се стори, сравнена със занемарената от гражданската война ливанска пътна мрежа/ следва средиземноморския бряг,  пресичаме белокаменна Хайфа и ето ни в Тел Авив

Когато търся най-ярките спомени от моите студентски години, в съзнанието ми неизменно се появяват онези миниатюрни аудитории изцяло в дърво, с високи тавани, в централния корпус на Ректората. Събирахме се рано-рано сутрин, за първата лекция в 7,30 часа, професорите идваха точно навреме, навън пронизително скърцаше трамвая на завоя пред братята Георгиеви...

Към 10 часа подполковник Чолаков е повален смъртоносно. Командването на дружината поема капитан Георгиев, но и той е убит. Тогава командването поема  поручик Дундеков, но и той пада пронизан от вражески къшум. 

Беше есента на 1976-та. Тогавашното ръководство на Комсомола в Дряново подготвяше за втори път бал за младежите в ресторант "Здравец".

Две десетилетия по-късно станах главен редактор на „Международна информация” на „Хоризонт” на Българското радио, където имах късмета да работя с невероятен екип от журналисти

Преди повече от десетина години ни напусна вестникарят Йордан Янев - един от журналистите, които оставиха трайна следа в българския печат през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век. Във втората половина на живота си Данчо влезе в ролята и на издател. 

Длъжен съм да разкажа някои подробности около създаването на химна на ГЕРБ още през 2006 г., когато Митко Щерев ми предложи да участвам с него в този проект... С Митко имаме искрено приятелство от миналия век. Останаха ни щастливи творчески преживявания. 

И досега сред пловдивчани се предава прелюбопитния разказ как народния певец Георги Чилингиров направо обърнал настроението на Тито. Разказаха ми го и на мен! 

Между 14 ноември 1943 и 17 април 1944 «вълнáта» удря София 11 пъти. Бомбардирани са също Пловдив, Карлово, Кюстендил, Мездра, Враца, Горна Оряховица, Казанлък, Русе, Стара Загора, Велико Търново и др. 

В Правец традиционно се отглеждаха прасета за продажба. Отглеждаше се и копринена буба. Подготвени жени точеха свила от тях. Произвеждаше се и захарна тръстика – от нея се изваряваше петмез – така наречения мед от тръст.

Прага, септември 1968 г. Десетина дни след „всъпването” (това беше терминът) на армиите на 5-те социалистически страни от Варшавския договор за да се „окаже интернационална помощ на братска Чехословакия за справяне с контрареволюцията” (също задължителна официална формулировка) няколко журналисти от столични медии бяхме командировани да отразяваме събитията. 

Някога живеех близо до днешния Национален дворец на културата (тогава още „народен”). Мястото му преди години се наричаше „Баба Неделя”. Бе пазарно място, заселваха го зеленчукови сергии. Наоколо се извисяваха полуразрушени от бомбардировките къщи, устроена бе неголяма лятна естрада,  в общи линии теренът пустееше. 

Вестник „Антени“ се появи, както сега е прието да се казва, на българския вестникарски пазар от началото на 1971 г. на миналия век, но през лятото на 1970 г.  се наливаха основите на бъдещата редакция. Тогава главния редактор на вестника – писателят Борис Крумов бе запретнал ръкави да окомплектова редакцията с творческите кадри и в такива моменти казваше, че му трябват хора с  име в журналистиката.

25 след кончината на Вангелия Гущерова ми се иска да си поговоря  с духа й. Но това го умееше само тя. Само тя можеше да даде надежда, да успокои нуждаещия се от вяра, да каже истината такава, каквато е... Много се изприказва, много се изписа за нея.

Това не е урок по история - това е истинската история на един български офицер, чиято памет незаслужено се губеше в забрава в продължение на десетилетия.

Въвеждат ме в кабинета на главния редактор Хараламби Трайков, най-възрастния от тримата синове на председателя на Народното събрание Георги Трайков. Какъв ти кабинет, огромна зала, някъде в дъното е бюрото на Трайков, докато стигна до посоченото кресло направо ми се подкосиха краката. 

Който е работил във вестник, знае какво коства един гаф – засмива се, но изтръпва да не му се случи и на него

Прославеният в миналото строител монтажник и герой на соцтруда Георги Карауланов наскоро навърши 83 години. Той е участвал е в градежа на Азотноторовия завод в Димитровград, „Марица изток“, „Кремиковци“, заводите в Троян и Ловеч, столичната зала „Фестивална“, новата сграда на радио „София“, 25-етажния Дом на профсъюзите и други обекти. 

Другарю директор, търсят ви от кабинета на другаря Стоян Михайлов, ми известява Юлита, секретарката ми в „Предавания за чужбина” на Българското радио. Вдигам телефона. От кабинета на секретаря на ЦК на БКП ми известяват, че другарят Михайлов ще ме приеме в еди колко си часа еди кога си. За какво ли ще е, какво ли сме сгафили, гадая напразно.

Има българи, които и след смъртта си се помнят и уважават, заради оставената светла диря в своя съзидателен живот. Един от тези личности на страната ни е генерал лейтенант Митьо Кисьов. 

През ХІV в. по заповед на българския цар Иван Александър (1331-1371) хрониката на Симеон Метафраст от Х в. е преведена на български

Всички офицери, които са служили в българската военна авиация добре знаят генерал-полковник Симеон Симеонов /Монката/, дългогодиишен главнокамандващ ВВС. Напет, красив, с топли сини очи генералът години наред бе синоним не само на перфектен военен пилот, но и мъж, който събираше като магнит женското внимание, там където се появяваше. 

„Червените бабички” го боготворяха, „сините” го кълняха. С големите винаги е така, а Стефан Продев беше голям. Не само като автор, но и със способността си да създава атмосфера – шаблонът я определя като „творческа” – при която всички, които сме работили под неговото ръководство, сме се стремили да дадем най-доброто от себе си, да се надскочим.

Последният министър председател от времето на Живков Георги Атанасов от известно време живее под един покрив със старата си приятелка от комсомолските години Ани Спанчева, научи Наборе.бг. 

Живописна личност беше Рахо. Баща на четирима сина. Не минаваше вечер без да се отбие в ресторанта на Клуба на журналистите в „Граф Игнатиев 4”. Никой не го е виждал не да се затича, а да бърза. Така бавно, достолепно се движеше по дългия коридор на в.”Народна младеж” в Полиграфическия комбинат

По-старите поколения си спомнят, че всекидневникът “Работническо дело” над 22 години се ръководеше от Георги Боков, баща на днешната шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която бе номинирана и за бъдещ генерален секретар на ООН. 

През 1809 г. българите в Ниш вдигат въстание срещу отоманския душманин. Българите губят, а пашата в пристъп на бяс строи кула от главите им. 200 години след събитията, нишкото въстание е станало вече сръбско, черепите също, негодува срещу неправдата историкът Иво Антонов.

В двора на Школата за запасни офицери в Плевен щъкат насам натам офицери с две контри на бузите и зачервени от служебна превъзбуда. Командири от цялата страна с по три тежки звезди на раменете  тихичко коментират: за какво ни викат? 

Иван Милков беше карикатуристът на „Народна младеж”. Майтапчия, бонвиван, който редовно изпращаше карикатури за някакъв европейски фестивал в Италия. 

Съветските автомобили са неизменна част от историята на страната ни, но не можем да отречем, че нещо около тях винаги ни е притеснявало...

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав:  като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”. Беше шеф на „Вътрешна информация”, член на редколегията, накрая и заместник главен редактор. 

Засекретено и до днес дело храни спекулации около кървавите акции през 80-те

Двама български генерали от авиацията се познават повече от 6 десетилетия, разликата във възрастта им е само година, но единият (през юни т.г. навърши 92 години) се обръща приятелски към другия с Данчо. А той  неизменно спазва чинопочитанието към своя командир от младите си офицерски години и продължава на „Вие” вместо да използва придобилото известност обръщение Доба.

Конфликтът между Югославия и СССР след резолюцията на Информбюро през 1948 г. изправя Стария континент пред напрегната политическа обстановка. Враждебните отношения между Белград и Москва за нула време карат и останалите социалистически държави да видят в Йосип Броз Тито главния враг на новите народни демокрации. 

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден!

От 52 години съм във фамилията Тодорови, но за първи път наскоро попаднах на статия във вестник, за творчеството на скулптора Кирил Тодоров. Той е роден е в с. Брест, Плевенско на 5 май 1902 г. в семейството на Дица и Тодор Ценови. Имали са 7 деца. Аз съм снаха на най-малкия Васил Тодоров. Кирил Тодоров е четвъртото дете по ред, завършил е скулптура в Италия. Истина е, че са му позирали много известни личности. 

Популярната в миналото естрадна певица Надежда Ранджева от шумно известния тогава певчески състав на ДО-РЕ-МИ-ФА и бивша жена на Вили Казасян също беше мое лично откритие за българското кино във филма “Вула” на режисьора Никола Корабов, после и в други.

Като депутат в 39-ото Народно събрание имах право да ползвам служебна кола, консултант, секретар, мобифон, почивни станции, медицински услуги и др. Но и това не правех. 

И това не стигаше, та всеки вторничен ден отивах на пазара пред новопостроеното ни кино „Родина”. Щом видех някоя бабичка да стърчи прегърбена над прострелия на голата земя месал под липите с пресни яйца, или бучка краве масло, я питах продала ли е нещо.

Тъй като днешното демократично време се препълва от безбройни миражни надежди да прогони от новата българска битност социалните злини, ще започна с онези, както след прехода се произвеждаха не само в моето дотогавашно минало, но и в настоящето. 

В редицата герои и борци за повече справедливост, хляб и свобода стана жертва на черната реакция и Георги Георгиев, който лично с пример, себеотрицание и безкомпромисна борба остави светъл спомен на доблестен борец за освобождение на потиснатите.

„Творческото дело на Анастас Петров се явява фундамент на най-същностните черти на българския балет - привързаност към руската школа, емоционално богатство, национална  определеност, съвременна рефлективност. Ето защо той заслужи почетното звание патриарх на българския балет.” Тези думи на Виолета Консулова най-точно припомнят делото на първосъздателя на нашия балет.

През 1993 г. посетих дома на поета Дамян П. Дамянов, с когото вече се познавахме. Никога, никога не го бях виждал толкова смазан, потиснат, объркан! И без капчица живот в очите. Неговата изповед бе трогателна: „Нападна ме тежка депресия! Още по-лошо, че се разболя духът ми! 

През Втората световна война, започната на 22 юни 1941 г., страната ни потъна в тежка икономическа криза: глад, беднота, купонна система, болести… 

Всеки човек има своя звезден миг в професионалната си кариера. Като журналист в „Работническо дело”, тогава официоз в България, отговарях за проблемите на киното, театъра, културата... Всеки божи ден имах възможност да се срещам с различни и интересни хора. 

Когато човек се опита да систематизира и подреди псевдонимите, с които са работили секретните сътрудници на тайните ни служби в миналото, трудно може да го направи. Сякаш някаква безбрежна фантазия е поставяла имена, прякори и сигнатури на хората, които са подписвали декларацииге за доброволно сътрудничество на спецслужбите. 

През далечната 1843 г. във Враца било открито първото девическо училище – броят на ученичките бързо станал 130! Понеже липсвала училищна сграда, младата и очарователна възпитателка Цвета Кръстенякова предоставила собствения си дом за занятията. 

През есента на 1952 г. се поражда идеята да се прокопае плавателен канал по течението на река Искър от язовир „Панчарево” до София. Не се знае кой точно е инициаторът (като евентуални се сочат арх. Иван Михайлов и инж. Стефан Стоянов), но в изкристализиран вид идеята се представя като колективно решение на правителството.

От 26 години в България не се изпълняват смъртни присъди. Последните нашенци, осъдени на крайната мярка, се разминаха с черната си участ чрез много обжалвания. После настана периодът на мораториума. 

В карловското село Войнягово още помнят сватбата на “своята снаха” Меглена Кунева-Пръмова. Днешната предводителка на Реформаторския блок се омъжила през далечната 1985 г. за днешния си съпруг Андрей Пръмов. 

Продължаваме да публикуваме редки фотографии от вътрешноредакционния живот на комсомолския всекидневник от близкото минало „Народна младеж”. 

Продължаваме да публикуваме снимки от вътрешноредакционния живот на комсомолския всекидневник „Народна младеж”, който излизаше до 1990 г. После вестникът за кратко живя под името „Младеж” и спря. 

Днес показваме още няколко стари снимки от всекидневието на комсомолския орган „Народна младеж”. В добрите си времена той имаше тираж от 320 000 броя – при това става дума за лимитиран тираж, т.е. изкуствено ограничаван. 

Това са няколко снимки от вътрешноредакционния живот на стария комсомолски всекидневник „Народна младеж” – един от най-популярните български вестници в периода 1946-1989 година. 

Малцина помнят, че навремето “Стършел” беше издание на ЦК на БКП. Още по-малко пък знаят, че днес той е единственият оцелял сатиричен вестник в бившите соцстрани. Всички други загинаха - “Дикобраз”, “Крокодил”, “Карузела”, “Шпилки”... Последен падна македонският “Остен”. 

До каква политическа и морална деградация стигнаха някои от кохортата на НДСВ и то още след като се накатериха по раменете на царя, по-долу ще представя само няколко разобличителни факти от безбройните други. Едни от тях са пряко свързани с Пламен Панайотов докато беше зам.-председател на МС. Прикривах ги досега, но вече ги изрових от архива и ще ги предоставя на читателите.

Ще ви разкажа интересната история на 3 села, които са пожертвани, за да се изгради през 50-те години на миналия век язовир Искър. Днес Калково, Шишманово и Горни Пасарел са на дъното на водоема, който захранва с вода София и региона. 

В периода 1894-1902 г. по косата и брадата на Д. Благоев започнали да се появяват първите сребърни нишки, макар че той е бил още в разцвета на своите жизнени сили.

След жестокото потушаване на Чипровското въстание през 1688 г. хиляди хора напускат родния край и поемат в различни посоки. Голяма част от тях се насочват на север към река Дунав и я преминават, други остават завинаги в Лом, Видин 

Да летиш в облаците е невероятно изживяване, но когато си пилот на правителствения Авиоотдряд 28 и твои пътници са Тодор Живков, Юрий Гагарин, Рей Чарлз и Индира Ганди – тогава вече има какво да разказваш и то с часове. Слав Добрев тази година ще навърши 85

Пре 1938 г. немският учен д-р Рихард Конетцки,  споменат в първата част на тази статия в разгара на Гражданската война успява да проникне в Морския музей в Мадрид. Преснима оригиналната карта Мапа Мунди и като прави сравнение с известните й факсимилета,  

Нека се върнем пак към Алонсо – Драган… Учен от Испания съобщава на изследователя Иван Димитров, че за последните 50 години за Де Охеда има написани едва 5 статии, от които не е научил нищо ново. 

И така, името Драган Охридски трябва да се възроди в българската историография и да бъде не обект на подигравки и хумор, а на сериозно преосмисляне и преклонение. Смятам, че никой не отнема на Испания един от видните й конквистадори, ако каже, че той е просто с български корени.

Статистическите данни показват, че през 1960 г. Българското радио разполага едва с 8 (осем) записа на собствена, оригинална продукция, наричана по съветски образец естрадна. И то в момент, в който околовоенното и следвоенното поколение млади хора са луди по поп-и-рок музиката, а светът е завладян от новата танцова треска

Ще прескочим няколко века от началото на игото и ще спрем, при Петър Берон, който през XIX в., когато след около 400 г. уж бездуховност, издава десетки томове на френски език в Париж. Сигурно интернационализмът ни щеше да забрани да казваме, че е българин, ако не беше написал и Рибния буквар. 

Ние българите осъдихме на забрава и историческа смърт свой сънародник, познат под името Алонсо де Охеда или Драган Охридски. За него различни документи говорят, че е живял преди около 500 години в Испания. Участвал е активно в 9-годишната война срещу държавата на маврите. 

Инж. Любомир Стойчев е роден е през 1935 г. във Враца. Завършил е ВМЕИ в София, докторант от Техническия университет в Магдебург, Германия. Заслужил деятел на спорта. Многократно е бил на дипломатическа работа в чужбина. През 1961 г. се жени за Людмила Живкова, от която е дъщеря им Евгения. Развеждат се през 1967 г.

Инж. Любомир Стойчев е роден е през 1935 г. във Враца. Завършил е ВМЕИ в София, докторант от Техническия университет в Магдебург, Германия. Заслужил деятел на спорта. Многократно е бил на дипломатическа работа в чужбина. През 1961 г. се жени за Людмила Живкова, от която е дъщеря им Евгения. Развеждат се през 1967 г. 

Някои професии потъват в забвение заедно с епохите си. Едва ли знаете, че в древния Рим е имало занаяти като писар на проклятия, погребален клоун или организатор на оргии. Разбира се, те отдавна са изчезнали, макар да не е изключено днес да се срещат под някаква друга форма - в крайна сметка времената се менят, но хората са едни и същи

Ветеранът от войната д-р Тодор Анастасов е почетен председател на Съюза на ветераните от войните. Разказът му за случилото се по време сраженията, както и за посрещането на победата на 9 май си заслужава да бъде прочетен, защото е както се казва от първа ръка.  

„Творческото дело на Анастас Петров се явява фундамент на най-същностните черти на българския балет - привързаност към руската школа, емоционално богатство, национална  определеност, съвременна рефлективност. Ето защо той заслужи почетното звание патриарх на българския балет.” 

Този път пак бях поканен в София на периодичното ни национално съвещание. А след работната среща традиционното празненство се състоя в Военния клуб. Пак маси в големия и в малкия салон, отрупани с питиета, сокове, кулинарни съблазни, вдигане на наздравици, приятелски разговори. 

На 28 февруари 2008 година, пожар избухва във влака София-Кардам край Червен бряг, а 9 души загиват в огнения ад. Това е най-тежкия инцидент на жп линия от катастрофата на гара Казичене през 1992. След трагедията започва дело срещу шафнера на изгорелия кушет-вагон Георги Георгиев, началника на влака Иванка Костадинова и заместник-директора на "Спални и специални вагони" към "Пътнически превози" на БДЖ Георги Иванов

Славната ни военна  история ще съхрани в страниците си поне няколко  реда за генерала, посветил се на всеотдайна служба на България. Обаче е съвсем сигурно, че там няма да има нищо за онзи безцветен чиновник от Министерството на отбраната, който с учудване попитал: „Кой е този генерал Борачев?”. 

Противостоенето на Изтока и Запада в годините на студената война се съпровождаше и от радиозаглушаване. На 3 февруари 1948 г. в СССР започва широкомащабно заглушаване на предаванията на “Гласът на Америка” (Voice of America, VOA). На 13 април същата мярка е предприета и за предаванията на Би Би Си от Лондон. 

Изследователите на пенсионното дело у нас продължават да спорят за началната дата на социалното осигуряване. Едни от тях приемат, че то започва със Закона за пенсиите на учителите, утвърден с Указ № 162 от декември 1888 г. на княз Фердинанд. 

 И до сега вън от вниманието на официалната историческа наука стои най-сериозният и цивилизован опит да се паси животът на Васил Левски – чрез намесата на международната дипломация. Веднага след залавянето на Апостола и установяването на самоличността му в Търново, местният революционен комитет изпраща до Белград при Любен Каравелов свой пратеник с писмо с въпроса, ако се въстане веднага, ще дойде ли помощ от Сърбия. 

Журналистът Макгахан в своя кореспонденция изпратена след посещението в Батак и отпечатена във вестник „ Дейли нюз„ разказва за ужасите. Ето част от нея: ”Татар Пазарджик. 2 август 1876 г. След изпращането на вчерашното писмо, аз видях най-страшните работи в света. Всичко, което се е казвало за турците, вярвам го, а така също и всичко, което може да се каже за тях сега и занапред. Има в зверствата една точка, от която по- нататък не може да се иде, и там никакво сравнение, премятане и мерене не може да се приложи: турците дори и тая точка са надминали.”

На 16 декември 1965 г. под връх Мальовица се разиграва най-голямата трагедия в българските планини. Лавина пада върху група от 16 алпинисти, а 11 загиват. Историята ляга в основата на прекрасната книга на Блага Димитрова "Лавина", както и в едноименния филм.

През 1925 г. група ентусиасти създава организация за развитие на автомобилното дело у нас. Покровителствена от двореца, на следващата година тя е осветена като Български царски автомобилен клуб (БЦАК). Председател е испанският пълномощен министър Хосе де Ромеро и Дусмет, главен секретар е виконт Жан д'Амонвил. През 1927 и 1928 г. Царският автомобилен клуб успява да преобърне мисленето дори в затънтените Родопи.

На 5 март 1927 г. в София излиза първият брой на вестник „Работническо дело”. Вестникът в началото е орган на Работническата партия (до 1939 г.), като обществено-политическо издание. След сливането й с Българската комунистическа партия става орган е на Централния комитет на БКП (р).

Внезапната кончина на президента Желю Желев предизвика неочакван спомен, който ме поведе по някогашните житейски пътища, макар и вече космично различни от днешната ни социална действителност. Защото се изрекоха такива възторзи за титаническата мощ на нашия пръв държавен представител, и то решил още от невръстни години да се изгражда като бъдеща водеща личност, 

Панайот Тодоров Христов е роден на 4 ноември 1883 г. в Сливен. Избира впечатляващия си псевдоним Сирак Скитник още като студент по театрална живопис в ателието на Бакст, Бенуа, Шагал в Петербург след като вече е завършил Софийската семинария.

Да хвърлим един поглед върху съдбата на баташките първенци, които успяват да се измъкнат живи от Батак. Те всички се събират на „Еледжик”. Въоръжените се оттеглят, а жените и децата отиват в Пещера. Войводата Петър Горанов, петстотникът Стефан Трендафилов, пещерци и десетина души батачани, всички въоръжени напускат „ Еледжик” и се насочват към Църнча. При това село в гората, престояват 3- 4 дни. Селото е пълно с турци. 

“Беше като сън”, гласят разказите на очевидци. “Изведнъж някой извика: Дядо Иван иде! Всички наскачаха на улицата. Едни им даваха дарове, други недоумяваха какво става, а всички им целуваха ръцете и краката”. На този ден Ямбол е освободен. Тъжна картина представлява освободеният град. Началникът на ямболския отряд генерал-адютантът Сергей Гершелман описва ситуацията така: “Днешното положение на някога цветущия град заслужава съчувствие. 

Насядахме около скромното бюро на Георги Димитров, до когото беше седнал и Васил Коларов. Направихме подробен доклад за ниждата от всекидневник, за организацията на работата на редакцията, за разпространението и показахме предварително приготвения макет на бъдещия вестник. Георги Димитров ни изслуша много внимателно – както винаги изслушваше хората. 

През 2000 година, във връзка с предстоящия юбилей на вестника, главният му редактор Тошо Тошев ми предложи да напиша нещо за неговата история. Съгласих се и така се появи студията „Страници от биографията на в. „Труд“. Част от нея беше използвана в юбилейния брой, а цялата излезе в сборника „Лидерът“

Тези дни прочетох в нашата делнична медия как още от времето на суинга през годините на Вълко Червенков популярната днес естрадна певица и писателка Лиана Антонова надскочила с най-високи публични възторзи някогашните ударнички, колкознички и пр., сред тогавашната кохорта на комунистическите велможи. Но как после от певица стана филмова акриса с неизброими свои почитатели у нас и в Германия?

Тъмно е вече, когато приближават до черквата, вратата на черковния двор е залостена. Влизат първо в училището срещу църквата. Намират там скрити в долапите, при които е учителя Техджаров и свещеник Нейчо Паунов. На първия изваждат очите, а с щитовете пушките си нараняват на много места докато издъхва, а втория насичат на много места по тялото. 

21 април 1876 г. ме известяват, че турското население в Татар Пазарджик започва да затваря дюканите и да тича по домовете си. Преди да стане суматохата забелязват, че чиновниците от конака бягат също по домовете си. Същата вечер свиквам събрание в училището и чакам сигнал да вземем оръжието. След събранието се удря камбаната и въоръжени батачани излизат на четвърт час разстояние от селото и заемат позиции.

Първосъздателите на днешния „Локомотив” /София/ го кръщават Железничарски спортен клуб (ЖСК). Това става преди 85 години - денят е 15 май 1929 година. Само три седмици по-късно, на 4 юни е първата битка. Отборът играе първия си официален мач срещу БГ София и го печели с 2:1.

Съвременните дунавски българи не са безразлични към съдбата на хората, които живеят в земите на Волга и също са наследници на името българи – булгари, болгари. Волжани уважават наименованието "булгар" и мнозина от тях - привърженици на факта, че са от български корен , слагат към името си и прибавката "аль Булгари" 

През средата на 60-те от миналия век проф. Юлиан Вучков не беше този, който днес афишира любовните си набези. Не беше още и писател,  професор, телевизионен водещ и пр. Юлиан нашумя с актуалната си по тематика и социално-нравствени проблеми книга “Магнетофонната младеж”. След това набързо стана и член на Съюза на българските писатели, после главен редактор на сп. “Театър”, активен театрален критик, автор на нови книги и т.н. Беше впечетляващо чаровен: млад, строен, с перфектни физически форми, с енергична походка, завидно знаещ, но прям и груб още оттогава. 

Започва клането върху невинните и беззащитни жени и деца, като в касапница. Чува се тресък на кости от ударите на брадвите върху дръвника. Така е цяла нощ. Брадвата на неприятеля удря и сече безмилостно мъже, жени и деца. Много не доубити викат и се молят да ги доубият, но неприятеля ги оставя нарочно да се мъчат... Каква скръб, ужас да чакаш заколението си. Да се покриеш между още мърдащите тела на мъртвите. 

Черно-белите снимки на Георги Панамски са съхранили образите на комсомолци, развяващи знамена, на работници, спортисти и космонавти. В неговите кадри се редуват официални срещи на Тодор Живков със снимки от младежки фестивали по целия свят, футболни мачове, в които играят звезди като Гунди. Сред портретите на Йордан Радичков, Златю Бояджиев, Атанас Далчев изникват и младежките лица на Катя Паскалева, Христо Стоичков, Гена Димитрова. След като завършва “Право” в Софийския университет, Георги Панамски записва и втори факултет - журналистика, който напуска с назначаването му в редакцията на в. “Народна младеж” (1960 г.). 

В 1906 г., преди да бъде завършено строителството на Народният театър, бил обявен конкурс за пиеса, с която той да бъде открит. Конкурсът бил анонимен и чак като отворили пликовете с имената, се видяло, че първото и второто място печели Антон Страшимиров с пиесите “Отвъд” и “Свекърва”, а третото – Петко Ю. Тодоров с драмата “Първите”. 

• Град Видин - вестник „ Дунав” 1924- 1927 г. отпечатани 9 броя.
• Град Лом - вестник „ Дунав” 1915 г. отпечатани 5 бр. Собственик Илия Томов.
• Град Лом - вестник „ Дунавът весело шуми” 1930 г. 1 брой.

България сравнително късно открива плуването като спорт. Това става първата година след освобождението ни от турско робство. Тогава руските офицери с изненада разбират, че в новосъздадената ни армия няма нито един плувец. При това страната ни е разположена на Черно море и река Дунав. През лятото на 1879 г. в Русе се създава Българският военноморски флот. Веднага започват занимания по плуване с насоченост най-вече към войниците и децата.

Много време мина откакто съм напуснал родния си край, но никога не съм го забравил, винаги съм мислел за него. Интересни и вълнуващи са спомените за детството ми в с. Ковачица (Монтана). Тук пасях говедата, тук прекарах незабравими часове край река Дунав, тук дойде и голямата ми любов към рисуването.Тогава рисувах предимно портретите на Ботев и Левски, даже ги излагах на показ в съревнование с един друг художник.

После им изпяла една старинна нейна песен и гостите се съгласили, че има прилика между песните на дунавските и волжките братя. Една жена от Дунавска България толкова се разчувствала, че заплакала от умиление. Тя подарила на баба забрадка и българско розово масло, а тя дарила делегацията с грамофонни плочи от наши песни.

България има принос в световната история за лечението на Паркинсонова болест с делото на Иван Раев, който е открил лечението й. Лекарството било направено през 30-те години на XX век., а Раев дори нямал медицинско образование. Той установил дозата на атропин от корените на билката беладона. 

Един 28-годишен испанец крачи по улица „Цар Борис” в София. Среден ръст, снажен, с орлов нос и небесносини очи. Пълномощен министър на кралство Испания у нас по това време, 1933 година. Луис Тобио Фернандес.  Приказлив, весел човек, понаучил българския език. Не е сам. От двете му страни грациозно пристъпват две красиви жени. Облечени в костюми френска мода, с шапки и воалетки над очите, с ръкавици. Дора Габе и Елисавета Багряна са всякога заедно след смъртта на Боян Пенев

През 1930 година при посещението си в Русе, Вапцаров написва собственоръчно в лексикона на една русенска мома любовно стихотворение. В спомени, майката на поета - баба Елена разказва, че точно по това време младият Вапцаров, курсант в морското машинно училище във Варна е имал момиче, в което е бил влюбен. Не признавал своето влюбване нито пред майка си, нито пред любопитната си сестра, но самият факт, че е написал стихотворение под заглавието “Сън в планината” с посвещение на Ана, говори за неговите чувства. 

Познанството на Дора Габе и Жорж Дюамел има неблагоприятен развой. Тя среща френския писател в Брюксел, на конгреса на ПЕН-клубовете през 1927 г. Той е пристигнал от Париж заедно със съпругата си – много красива актриса, звезда на френския театър. Избират го да ръководи конгреса като един от най-бележитите белетристи по онова време. 

Смазан физически, но не и духом, полицията откарала Софрон в Ломската болница да издъхне. По стечение на обстоятелствата  в болничната стая, където полицаите оставят Софрон Ръбин е бил и Троян Годев Джелебски. Той е имал възможността да разговаря с Ръбин в последните дни от живота му, да бъде свидетел на безобразните полицейски издевателства. Неговите спомени написани  няколко години след 9 септември 1944 г. ми бяха предоставени от дъщерята на Софрон Ръбин, Бойка (починала) и които не са публикувани.

Предателят поп Борис, прикрит под попското расо напуснал мливарите, отправяйки люти закани към Софрон с думите: „Внимавай какво говориш!” Не минали и два-три дни и в Мокреш пристигнала полиция начело със Славчо Берковски. На 29 юни 1943 г. Софрон се връща от София. Отива на лозето и на връщане на шосето за с. Ботево, срещу кръчмата на Цветан Бузин, среща Николаки Бърлатов и Славчо Берковски. 

Имах щастието да познавам поетесата Дора Габе и да общувам с нея от 1962 до 1983 г., когато тя напусна този свят. В онези години поетесата идваше в Добрич по разни поводи. На 1 октомври 1974 г. дойде заедно с Елисавета Багряна и голяма група поети и писатели от Русия, Полша, Украйна, Германия, Унгария и Румъния. На свечеряване пред читалище „Йордан Йовков” тя запали огъня на националния празник на поезията и каза:

Софрон Михайлов Ръбин е роден на 5 ноември 1898 г. в село Мокреш, Ломско в средно заможно селско семейство. Останал сирак, едва 5-годишен, познал сиромашката мъка още от малък, без бащина милувка и закрила, той е трябвало да се включи в помощ на майка си Вълкана (Кана) и по-голямата си сестра Врачана за обработване на земята и в отглеждането на 6-месечната си сестричка Спаса.

Българите не знаят почти нищо за съпругата на Тодор Живков Мара Малеева, освен това, че е лекарка. А тя е човекът, изиграл изключителна роля в живота на Първия. Родена в интелигентно учителско семейство в Пловдив през 1911 г., Мара Малеева завършва Медицинския факултет на Софийския университет. Още като студентка попада в левите младежки среди и овладява конспиративната дейност, разказва за нея изследователката историк д-р Цветана Кьосева в любопитен материал, който препечатваме от списание „Клуб Z”.

Още 15-годишен бъдещият съветски държавник Вячеслав Молотов влиза в редовете на революционерите и не след много години  става  сътрудник на Ленин и Сталин. Въпреки арестите и заточенията, Молотов е твърд в своите разбирания. В една своя реч той казва за себе си „Аз съм расъл в болшевишката партия и съм свързан с нея в многогодишната непрекъсната борба. У мен, като комунист, няма и не може да има друго желание, освен това: да бъда на дело ученик на Ленина...”

Прочутият сръбски актьор Раде Маркович, който дълги години имаше романтична връзка с Невена Коканова, е запазил всички нейни писма, писани тайно до него и е събрал голям архив за любимата си, научи „Златна възраст”. И двамата артисти вече са покойници, но разтърсващите любовни писма на Коканова до сръбския й колега, сега се пазят от сина му – Горан. 

Искра Личева беше моя дългогодишна колежка в Киноцентъра: млада, висока, стройна, гъвкава, добролюбна, с магнетична усмивка… Няколко пъти се засичахме във филмови продукции: аз още като млад асистент-режисьор, а понякога и актьор, а тя като „художник костюми”. Небесно сините й големи очи излъчваха безмерна скромност и благоприличие. Не всяваше тягост с поведението си, нито каквато и да е подозрителност в лицемерие и оскърбително слугинство.

На 4 март 1942 г. към 2 часа следобед Видин е оглушен от мощна пукотевица. Гърмежите са от пукащите се огромни ледени маси, покрили Дунав. Нивото на реката започва бързо да се покачва. Около 20 минути след началото на ледената канонада понтонният мост е отнесен. Дигата е „прескочена” и водата нахлува в обитаемата част на града. След още 10 минути бюфетът на пристанището е напълно наводнен. 

По-нататък Нюман задава въпроса: „Бихте ли разрешили да има комунизъм във Вашата нова България?”, на който Симеон отвръща: „Разбира се, ако народът го иска. Всъщност това, което ми е противно в комунизма, е доктрината на насилието. Бих искал да видя нашата страна без касти и без класи, с нов обществен строй, при който да съществуват възможности за всекиго, а не само за членовете на едно семейство или на една партия. Ние ще имаме нужда от много благоразумие и търпимост. Нуждаем се от правосъдие, а не от отмъщение”.

Становището на цар Борис – продължи Симеон, – както и това на датския крал на времето, е било най-радикалното – против всякакво посегателство срещу нашето еврейско малцинство. Това се знае и признава по света. В последните книги, излезли за жертвите на нацизма, има глава, която съвсем ясно определя ролята на цар Борис. Че нашата черква е помогнала, че българите, както казах, не сме расисти – това е явно. 

След няколко телефонни разговора с Величеството на тази тема, вече приел идеята, му изпратих и второ писмо, в което молех да определи времето на срещата ни в Мадрид. А на 7 и 8 май 1990 г. вече разговаряхме очи в очи с него в красивия му мадридски дом.

След 10 ноември 1989 г. обществото научи (почти) цялата истина за лагера край Ловеч, известен с жестокия си режим и наречен с парадоксален хумор „Слънчев бряг”. През 1959-62 г. Там са били въдворявани (повечето без присъда) противници на властта, бивши депутати-земеделци и младежи, изпращани там от милицията като „зози” и „суинги”. По тогавашната терминология лагерът се нарича ТГ (трудова група) или ТВО (трудово-възпитателно общежитие). 

През 1941 г. в нашия район станаха разкрития. Те започнаха от село Игнатово. Бяха арестувани от селата Цибър, Куле, Калугер и Игнатово 6 души, от Комощица - 7, от Вълчедръм - 4 и от Мокреш - 20 души. Мен ме арестуваха есента на 1941 г. и ме задържаха в полицията в Лом. Няколко месеца се води следствието. Полицията по-късно ни освободи, но мен ме интернираха в село Радославово, Пирдопско.

Авторът на долните редове Иван Качин е роден на 25 декември 1910 г. в село Мокреш. Член на РМС от 1931 г., а на БКП от 1939 г. Взема активно участие в антифашистката борба. Арестуван и задържан многократно от фашистката полиция . С две политически присъди – през 1941 и 1943 г. Втората е на строг тъмничен доживотен затвор. В годините след 9 септември 1944 г. взема активно участие в строителството на социализма. 

Хайтов нямаше умора в писането, пътешествията му из далечни страни, отпечатването на нови и нови книги, да сменя една творческа дейност с друга, да дава интервюта и добива все по-голяма известност, почит, признание, награди. 

Напоследък в поредица наши популярни вестници заговориха какви ли небивалици за именития наш писател Николай Хайтов. Бил такъв и онакъв, стоял разкрачен над отрязани партизански глави, член на партията и изключван от нея, женен и развеждан, изневерявал и се влюбвал, обичал и необичал… Колко са греховете му и заслужават ли опрощение или състрадание, самият аз изпадам в морална немощ да квалифицирам какви са били деянията му. Затова ще разкажа за него, което знаех, освен че съм бил пряк свидетел на някои случаи, а и многогодишен приятел.

Предлагаме на читателите една статия от българския печат от преди 68 години. И днес нейните думи звучат актуално. Публикувана е във вестник "Народно земеделско знаме" от 23 март 1946 г. Автор на статията е писателят и публицист Трифон Кунев. Тя излиза в неговата легендарна рубрика "Ситни- дребни...като камилчета", а заглавието сякаш се отнася за днешното ни объркано от криворазбраната демокрация време - "Какво ново правителство очаква народът?".

В далечната 1967 година на погребите на “Голямата звезда”, на 30 км от Харманли и на 20 от Тополовград, премръзнал на пост войник в яда си застрелва с автомат “Калашников” почти от упор 14 свои колеги. Касапницата става в караулното помещение, седем от войниците умират, другите са ранени в различна степен и някои оцеляват по чудо. 

Горната фотография е направена през един пролетен ден през втората половина на 80-те години на миналия век. Свързана е с годишнина вестника. Трудно ми е да посоча точната дата. Автор на снимката е шефът на фотоотдела Георги Панамски – това той лично сподели пред мен. Редакционният екип на официоза „Работническо дело” е сниман на стълбите на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Журналистите, с техническия персонал и администрацията са доста – според мен около 80 души. Присъстват и окръжните кореспонденти на вестника. 

По сила на гласовата си мощ, по израз на сценичната си властност и по внушение на артистичния си трагизъм аз и до днес не мога да го сравня с никой друг, освен с английския театрален колос Лорънс Оливие, в изпълнение на монолога на Шекспировия Хамлет, както и на световните сценични светила Шаляпин и Борис Христов.

Още неосвободен от този неочакван емоционален плен, и едва изминал десетина крачки по ул. “Богороди” с прочутия часовник, на следващия ъгъл изведнъж пред мен изскочи самият Стефан. Не бях го виждал повече от десетина години, откакто през 1947 година  напуснах Казанлък. Източен, тънък, с красив вървеж и с черна гъста коса, вчесана високо нагоре над изпъкналото ботевско чело, можеше да се допусне, че трудно бих го познал след раздялата от юношеските ни години. 

Тъй се преплете житейската ми орис с тази на Стефан, че още от детските години в Казанлък волността ни свърза да бъдем в един прогимназиален клас. Освен съученици, бяхме и съмахленци. А още по-властно орисията бе сложила своя отпечатък върху нас с печалния факт, че на десет години аз останах без майка, а той – без баща. Бедното ни детство през военните 1941-1944 години, както и крехката възраст, нерядко хвърляха детските ни пориви в какви ли не общи махленски залисии.

Няколко години преди да изпадне в немилост, Гец е в устата на хората със своя смела постъпка. Действието се развива преди Тодор Живков да падне от власт. В скъпарско столично заведение в шумна компания се вихрел Владимир Живков.

Часът е 10! Музикантите по даден знак спират ръченицата и тържествено прозвучава марш. Откъм кметството (днес вече не съществува) се показват и тръгват към читалището официалните лица от Михайловград (днес Монтана) , Враца и Лом придружавани от местни ръководители и голяма група журналисти. 

Поколението българи, които днес са над 50 години добре си спомня поета Веселин Андреев (1918-1991). Стихотворението му “Антон” се изучаваше в училище и се декламираше от учениците много често.

Поклонението и траурният митинг за смъртта на Людмила Живкова /юни 1981 година/ събират в центъра на София повече от 50 хиляди души. Организацията по траурната церемония се възлага на на Градския комитет на БКП в столицата. На поклонението в Народното събрание идват ученици, студенти, работници и служители от цяла София. Има и делегации от страната. 

Точно дванадесет пъти Радой ме подкани с едни и същи думи да поискам неотложна среща с премиера Симеон Сакскобургготски и да го запознаем с идеите му. Не обещах нищо, само отроних:

В един късен след обед двамата с Радой и със сина му Кин тръгнахме на разходка край малката рекичка над снимачния обект с моста, езерото с върбалаците край него под красивите скални масиви в Кайлъка и с гърмящо бурен извор под грамадна отвесна стена. 

През далечната 1928 година България е сполетяна от унищожително по силата си земетресение – чирпанското. Земята се разлюлява в 11:20 часа на на 14 април 1928 година, Велика събота. Силата на трусовете са с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер и епицентърът е на на около 8 киломитра северозападно от родния град на Яворов. 

Ще кажа само това, което не се знае за Радой Ралин, за последните му послания към света, които отправи чрез мен месец и половина преди смъртта си. Но за да разсея тягостта на спомена, преди това ще разкажа няколко кратки “историйки”, които двамата бяхме вършили не един и два пъти.

До средата на 60-те години Лечителят извършвал своята полезна дейност полулегално. Най-често това ставало по къщите и апартаментите на негови познати хора. Понякога се събирали по 20-30 души за преглед. Димков, майстор на ирисодиагностиката, се взирал в очите на своите пациенти с обикновена лупа и давал изключително точните си диагнози. 

Карловчани често с гордост разказват една случка, станала с техния съгражданин от миналото генерал Гурко Мархолев. Като младеж бъдещият пълководец учил във Военната академия Сен Сир в Париж. През 1908 г. по време на лекциите, един от кадетите се държал предизвикателсно с преподавателя си. Скандалът се повторил още 2-3 пъти, непослушният кадет продължил с просташкото си поведение.

През военната 1941 година малката България е била силно ухажвана от великите сили, вече разделени на два враждуващи лагера. Макар, че правителството на Богдан Филов е било германско ориентирано, все още страната ни не е отпаднала от интересите на Англия и САЩ.  Два месеца преди да се присъединим към хитлеристкия Тристранен пакт в София пристига Уйлям Донован

Името на Гюро Михайлов дълго време предизвикваше присмех и почуда. За мнозина той бе глуповат човечец, който се жертвал ненужно, в името на службата си. Според съхранените документи Гюро Михайлов е роден в пловдивското с. Рахманлий – днес Розовец. 

В Музея на Софийския университет се съхранява банкнота от 500 лева, Лайпцигска емисия от 1942 г. От едната й страна е поставен образът на българския цар Борис III, а от другата – на млада българска девойка с кърпа на главата и гердан от пендари на шията. Създаването на банкнотата има прелюбопитна история. На нея е отпечатан образът на момичето от пернишкото село Дивля, Евдокия Георгиева Ковачева.

На бордовете на тия страхотни чудовища, на тия криле на смъртта седяха 4000 летци на Америка и Англия, с една единствена мисъл в главата – да сеят унищожение и смърт. След тази зловеща бомбардировъчна филхармония, „висш подарък” на задокеанската цивилизация, пусканите след това многотонни бомби били банални подробности.

Цар Борис и правителството на проф. Богдан Филов многократно заявявали, че войната, обявена от България на Америка и Англия, била „символична”. Американците и англичаните обаче били на съвсем друго мнение. В съответствие с операция „Point Black” американско-английската авиация през 1943–1944 г. бомбардирала българските градове и села. 

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб „Павел Постишев” тръгва от варненския рейд към пристанището във Варненското езеро. Както се полага, на борда има и български лоцман-навигатор, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 ч. пилотът тревожно са обажда по радиостанцията: „Съборихме Аспаруховия мост!”.

През далечната 1979 година, когато първият български космонавт Георги Иванов се подготвял за легендарния си полет в Звездното градче край Москва името му било съвсем друго. Офицерът от българските ВВС се казвал Георги Какалов, и бил потомък на стария ловешки род Какалови. На шефовете на съветската космическа програма още когато се запознали с българския кандидат за космонавт подскочили от фамилията му. 

След Деветоюнският преврат и Септемврийското въстание (1923 г.) голям брой преследвани от правителството на проф. Цанков земеделци, емигрирали в Югославия. Властите на западната ни съседка ги приели добре и дори им разрешили да развиват политическа дейност. В Белград и Ниш, където били централите на българските политиемигранти, се установили някои от водачите на БЗНС.

Важното бе да се стигне до върха. Да види живота от висината, която Дамян не познаваше досега. Може би беше изкачвал стотици пъти други високи етажи. Но е правил това всякога с асансьор или носен на гръб. Но със собствените си сакати нозе, едва отлепвайки ги от земята след всяка своя стъпка, със слабите си и полуизвити ходила, никога. Затова буквално при всяка негова стъпка, издигаща го с едно стъпало все по-нагоре и нагоре, аз го призовавах да не спира. 

Разкрепостен от мъчителната си зависимост от другите, а и след като много пъти бяхме говорили за моята ергенска таванска стаичка, един ден Дамян поиска да я види, както преди години същото направи и Радой Ралин. Напомних му пак, че съм на шестия етаж, че нямам асансьор и ще бъде крайно изморително за него, дори невъзможно да се изкачи дотам по стълбите. Но с познатия си нрав от твърдост той отсече, че това нямало значение.

За литература и за поезия говорехме много рядко, а повече за жени и сълзите на страданията ни. Но заедно с тези разговори нерядко ми разказваше и за една от неговите големи любови още като студент. Тя била с десет-петнайсет години по-голяма от него. Но на 19-годишна възраст се влюбил в нея и още не можел да я забрави (по-късно ме запозна с нея). Желаел я всеки миг и това ненаситно чувство не изчезвало нито за миг. 

Приятелството ми с поета Дамян Дамянов започна през 1964 година. Бях изпратен при него от Радой Ралин да му предложа за печата мои стихотворения. Чувствувах, че още ниско стоя под високите върхове на поезията и се дръпнах. А и като знаех с какво могъщо присъствие стоеше в нея Дамян, още повече се смалявах в своята стеснителност да му се представя. Накрая се реших и със заклещено сърце хлътнах в редакцията на вестник ”Народна младеж”, където след стихосбирката му ”Ако нямаше огън” той беше вече нашумял до небесата от всеобща читателска обич и преклонение. 

За известния кинорежисьор Владимир Янчев и за Радой Ралин мога да разказвам безброй истории през годините на неразделното ни приятелство, започнато още от 1961 г. Но сега ще спра читателското внимание към нещо дълбоко съкровено, което знам от самия Володя и от баща му проф. Радослав Янчев и което никога и никому досега не съм разказвал, нито описвал в книгите си. А за да го направя след толкова десетки години мълчание, на 18 март 2009, когато работех над други споменни епизоди, се сетих за случая, който сега ще разкажа.

Долунаписаните ми скръбни чувства възникнаха след прочит за житейската орис на актрисата Мариана Аламанчева в един вестник, известна в миналото от телевизионната „Сладкарница „Захарно петле”. Беше наша обична колежка, която не отморяваше да раздава скромност, добрина, ведрост, почтенност и привлекателност с физическите си форми и човешко лъчезарие. За съжаление житейската немилостивост я свлече с 240 лв. месечна пенсия, освен и безработната й 30 годишна дъщеря. А за да не достигне до пълен социален крах се принуждава да чисти жилищни входове. 

През лятото на 1966 г. в Българска национална телевизия започна снимането на първия наш 6-сериен цветен игрален филм, по сценарий на полк. Костадин Кюлюмов – шеф в VI-то управление към ДС и приятеля му Евгени Константинов. Бюджетът беше от позорните 130000 лв., с ползване на една стара „Волга” и това беше всичко. 

Директор на българско пристанище е ветровита и опасна за живота длъжност. Доказва го убийството на ексшефа на порт Русе Васил Митев, извършено преди 15 години. На 16 януари 1996 г. той тръгнал от къщи за работа, но така и не пристигнал в кабинета си. Озадачена, секретарката му започнала да звъни в дома му - по онова време дори шефовете все още нямаха GSM- и. 

В края на 1950 г. заминах в командировка от Бургас за София. Бях вече станах близък с известния още тогава поет, а после и министър на културата Павел Матев. При честите ми командировки в София двамата винаги се срещахме в кабинета му, докато още беше секретар на Съюза на българските писатели. Участвахме в общи литературни срещи в Русе, Липник и по други места. С жена му пък Лиза Матева, която завеждаше културния отдел на в-к „Народна младеж”, също бях близък и пишех във вестника.

По-старото поколение български вестникари добре си спомня името на Костадин Батков – легендарния журналист от вестник „Отечествен фронт”, който дори в онова време на дресирано и озаптявано новинарство правеше чудеса в професията. Бащата на днешния бизнесмен, прочут адвокат и собственик на „Левски” имаше  едра, малко тромава и флегматична фигура, която можеше да се види в редакционните барчета на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев” на „Цариградско шосе”. 

Един следобед Коста доведе при мен свой приятел - казваше се Росен Чорбаджиев, по професия адвокат. Докато го представяше с най-разточителна сърдечност, Коста вметна, че Росен бил син на писателя Петко Росен. За мой срам аз само кимнах с почтително внимание към неговия син и нищо повече. 

Пред купища книги седеше Димков и нещо четеше. Беше твърде стар, слаб и дребен, но учудващо подвижен. Той седна пред мен на стола си и затвори очи. 

Два дни преди Хитлер да нападне бившия Съветски съюз през 1941 г., за което Сталин вече е знаел от своя японски разузнавач Зорге 17 дни преди това, Коминтернът (световната комунистическа организация Комунистически интернационал) изпраща на полско-беларуската граница международна група от 21 деца между 8-12 години на летен почивен лагер. 

Един ден влязох в дома на един от бившите ръководители на партията, държавата и на българската култура – Георги Йорданов. Домакинът и съпругата му Мария намираха различни поводи да прогонят тягостния разговор за ВЧЕРА И ДНЕС чрез сърдечно гостолюбие. За кратки мигове аз също се отказах 

Една зимна утрин Симеон Евтимов, директор на в.  „Македония”, върви заедно с трима свои приятели по столичния площад „Княз Александър I”. Както винаги мястото е винаги оживено. Изведнъж пред Евтимов и другарите му се изправят двама мъже с ловни пушки. След миг непознатите засипват четиримата с порой от куршуми.

Размирните времена на 60-те години в Чехословакия, когато се раждаше модела на “социализма с човешко лице” пряко вълнували и българските творчески среди. Младите писатели виждали в “пражката пролет” на Александър Дубчек нова възможност социализмът да излезе от прегръдката на сталинизма 

Сутрин Емилиян Станев тежко изкачвал стълбите на втория етаж на вилата си. До обяд не се чувала муха да бръмне наоколо. През това време Надя готвела в кухнята на долния етаж – също в пълно мълчание. Тенджерите, приборите и чиниите поставяла на влажни парцали, за да не вдигат шум и пречат на писателя. С онемяла уста едва дочаквала да стане обед, за да посрещне мъжа си с топлодъхните гозби.

Студ и мъгла сковават София на 23 януари 1915 г. След напрегнатия работен ден в късния следобед известният столичен адвокат Георги Добринович се прибира в дома си на ул. Алабин” № 36. Когато към 19 ч. сяда да вечеря, на вратата се позвънява. Без да пали лампата, излиза в коридора и отваря.  

Срещу мен с пъхтене се изкачваше Стефан Данаилов-Ламбо. Заговорихме се за това-онова. И тогава той сподели нещо, което не знаех дотогава. Каза, че синът му Росен бил тежко болен: „парализиран, неподвижен и почти безнадежден за оздравяване”. Докато разказваше с отпаднал глас, в очите му се появиха сълзи, а изражението му стана скръбно, каквото не бях виждал дотогава. 

Не знам защо, винаги съм смятал, че има нещо нелепо и дори неприлично в четенето на глас на журналистически материал между редактори. Все едно, че те събличат гол. Имам предвид автора. Случи ми се такова нещо и слава богу по време на въпросното събитие съм бил на почти 500 километра разстояние.

Със заповед на Сталин, екипажите на съветската военна Дунавска флотилия навлизат в Русе точно в 11 часа на 8 септември 1944 г. Според капитан I ранг Аркадий Владимирович Свредлов, началник щаб на флотилията, в периода 8-18 септември 1944 г, екипажите на дунавските бронекатери и тралчици са превозили общо 80 000 войни - от редници до адмирали, 130 танка, 304 оръдия, 4222 коня, 2096 тона боеприпаси, 2018 каруци и др. 

От малък книгата за мен беше като вкусен плод, който ядем с охота, но не насища. За да утоля глада си, всекидневно поглъщах още и още. Но след време разбрах, че пресищането от неотбрана храна често уврежда тялото и вместо да придойдат сили и зрелост, човек почва да линее. Тогава трябва да прибегне до разума на мярката и до подбора. Така стигнах до Вазов, Йовков, Горки, Шекспир и

Загадката около смъртта на  Иван Дундаров, председател на възстановения след 10 ноември 1989 г. народен съюз „Звено”, и днес продължава да вълнува негови близки и симпатизанти. Въпросите за обстоятелствата при гибелта на политическия лидер все още остават без отговор. За последен път Иван Дундаров е видян в компанията на свои съмишленици в столичния ресторант „Ерма” вечерта на 28 декември 1990 г.

Един от големите литературни скандали в края на 70-те години на миналия век е свързан с името на поета Георги Джагаров. Шеметната му кариера в литературата и властта бързо му спечелиха врагове. За кратко време той стигна високия административен връх на поста зам.-председател на Държавния съвет (сравним с днешния вицепрезидент). 

Беше 5 януари 1985 г. – сух зимен ден, обгрян от слънчево небе. Не можех да се успокоя от тревогите на ежедневието, които напоследък връхлитаха отгоре ми: болести, служебни неприятности и обиди за дреболии. В такова неукротимо състояние реших да посетя поета Дамян Дамянов в Боровец, където се намираше на почивка през училищната ваканция с трите си деца. 

Житието на генерала от артилерията Симеон Ванков разказано днес прилича повече на увлекателна приказка. Роденият в Свищов бъдещ офицер взел солидно за времето си образование – завършил Михайловската артилерийска академия (1883) в Санкт Петербург и бързо тръгнал нагоре по военната йерархия. Един след друг в биографията му влизали все ръководни постове в младата българска войска – командир на батарея, началник на артилерийския арсенал в Русе, командващ Дунавската флотилия...

Династията на Кобургите има странна съдба...Фердинанд е прогонен позорно от България, Борис ІІІ е поруган, бившият премиер Симеон изпита на свой гръб колко е нетрайна народната любов. А преди много години той бил на път да избере съдбовната мисия да се посвети на народа си. 

Не мога да забравя първата (и единствената) моя среща с държавния глава Тодор Живков преди години. От вестника, където работех ме изпратиха да напиша репортаж от Софийската опера – на сцената там се представяха самодейни състави от Врачански окръг. 

Знам, че което ще споделя за култовия проф. д-р Юлиан Вучков ще произведе у някои гняв. Но мразен или обичан, почитан или унижаван, оскверняван или възхваляван той е личност с дълбок мисловен потенциал, енциклопедични знания, уникална памет и несломими граждански устои. Ала тъкмо заради тези негови божий дарове другите пък, заиграващи се на благоприлежни и „неопетнени”, трудно достигат до ярката му нравствено-духовна извисеност. 

„Този невероятен Боби Михайлов” - тази изстреляна от сърцето и душата възторжена реплика на тв-коментатора Борис Касабов остава завинаги в сърцето на българския запалянко. А свидетелите на онези събития веднага завъртат лентата, в която националният страж е вдигнал напред и нагоре ръцете си в знак на победа след втората спасена дузпа срещу мексиканците. 

И до днес връщането към трагичния завършек на поета Христо Банковски с неговото самоубийство ми причинява болка. И не бих разказвал за него, ако той не докосваше темата за човешкото равнодушие и бягство от чуждото страдание, каквито тогава неволно проявих и аз към този млад и талантлив поет, отразил с гибелта си жестокостта на времето ни.

„На 21 март тая година късно една злодейска ръка се осмели и посегна да отнеме живота на честния и преблаг найш вуйчо д-р Петър Берон, и то с с най-грозния и чрез най-мъчителния начин – с удушването му!”

Кървавата драма се разиграва на 11 август през далечната 1943 г. Върви Втората световна война - по споразумение с германците наши войски са влези в територията на части от Сърбия, българска е и администрацията във Вардарска Македония и други райони. Подофицер Тихомир Апостолов – 23-годишен от с. Филиповци, Трънско, ефрейтор Димитър Млачев – 22-годишен, от Щип, редник Петко Колясов – 37-годишен от София, и редник Гроздан Янев – 34-годишен от с. Сгледници, Софийско, се прибират след домашен отпуск в гарнизона на тяхната рота в град Иваница, Сърбия. 

Животът в квартала ни – „Крива река” - си течеше в обичайното русло до есента на 1943 г. Тогава започнаха масираните англоамерикански бомбардировки на София. В съзнанието ми на 6-годишно дете са останали спомените за воя на сирените, предупреждаващи за приближаващите се ята „летящи крепости”, така чувахме да ги наричат възрастните. А то такава им била /разбрах го много по-късно/ марката “flying forteress”/. 

По телефона започнала да му звъни  настойчиво и дръзко непозната гимназиална ученичка от София. Искала срещи с него, обяснявала му се в любов, вричала се във всеотдайност. Това продължило дълго, докато накрая заплашила, че ще се самоубие, ако не отвърне на любовта й. Писателят се видял в чудо. 

Рахо Конфорти, евреин, участник в партизанското движение, беше станал журналист към петдесетата си година. Беше от онези, които наричат парашутисти, но – тук бе необичайното – назначен като обикновен редактор. Колегите под сурдинка разправяха, че е бил наш шпионин в Израел, 

Подочух от колегите си, че през нощта в бюфета на гарата Джагаров направил “голям скандал” с някакви пияни и милицията едва го отървала. Днес вече, когато познавам по-отблизо човека и поета не само от неговата външна страна, но и от разкрепостения му дух, не бих изпитвал каквото и да е съмнение. 

Споменът от родената в края на  XIX век партийна функционерка от висок ранг Цола Драгойчева още живее в съзнанието на звездата на  съветската естрада Йосиф Кобзон. При последното си идване в България той разказа пред репортерите, че през 1961 година по време на едно от турнетата му партийната ветеранка се е „грижила за него като родна майка”. 

Две могили е родното село на баба ми, където сме евакуирани след бомбардировката на София на 10 януари 1944-та. Приютила ни е нейната братовчедка баба Райка. Мъжкарана, без пистолета, препасан на кръста не мърда никъде; не мъжът й, а тя оре, той води воловете; тя, а не той юнашки повдига стръката на каруцата за да я измъкне от коловоз. 

Беше в края и в началния зимен прериод на 1949 – 1950 година, когато започна прочутия процес “Трайчо Костов”. Пишеха се, изричаха се и му се приписваха такива престъпления, че на човек косата му настръхваше, че е ги е вършил. А беше уж второто комунистическо светило след Георги Димитров, после на Васил Коларов и пр. А като приключи съдебният процес, на другата година беше обесен. 

За смъртта на Стефан Стамболов историците са категорични – няма по-кърваво, по-жестоко политическо убийство! Но и днес те не са единни за неговите мотиви – лично отмъщение на македонски комити или официален заговор на властите, на чело, на който стои самият княз Фердинанд? Така или иначе още след падането си от власт на 

Когато турците бягат от България по време на Освободителната война, дядото на Иван Попов от село Шипка получава от свой приятел турчин „хекимин”, т.е. лечител, тетрадка с рецепти. Сред тях e и рецептата за лечение на сънна болест. Иван не само наследил тетрадката, но и прилагал рецептите. 

Близостта ми с Георги Калоянчев-Калата започна през 1970 год. от снимките на някогашната българо-съветска филмова продукция “Откраднатия влак” на режисьора и мой скъп приятел Володя Янчев. Освен асистент-режисьор, бях и актьор – изпълнявах ролята на адютанта на героя на Калоянчев. Филмът го снимахме в София, Хасково и по други места из страната, а после и в средновековния украински град Черновци. 

Към 22 ч. Алеко и Такев се качват на файтона и потеглят за Пазарджик. Убийците, скрити в местността Бряста, стрелят по три пъти, но улучват само един от конете. Един от куршумите обаче рикушира от гюрука на файтона и ранява смъртоносно писателя. „Убиха ме!”, изохква Алеко. 

В биографията на Тодор Живков има доста куриозни и малко известни факти, които се загърбват (кой знае защо?) даже от официалните му биографи. Днес ще ви представим някои от тях. Хубавият български празник Тодоровден през 50-те и 60-те години бил винаги отбелязван от Живков. 

Легендата Иван Хаджийски, която идва от миналото, има живот и в бъдното. Стореното от него е толкова голямо, че днес спокойно можем да го сравняваме с непреходността на Иван Вазов, дръзнал да декларира: “А моите песни все ще се четат”. Иван Хаджийски е учен, социолог, оставил три тома от своя многолетен труд “Бит и душевност на българския народ”. Днешните социолози, колкото и да се напъват  поне да го достигнат, си остават дребни имитатори. 

Не знам какъв житейски жребий е имал писателят Боян Болгар до бухналото ни приятелство през 1960 г. Но още отпреди това следях с буден интерес литературните му изяви, макар не всякога да получаваше за тях заслужено признание. Знаех, че в душата му лежеше бремето на постоянна тревога за читателския прием и оценка на всяка негова творба, защото през тези години те не бяха много. Нямаше и площадни празници за творчеството му, каквито тогава отреждаха само за определени номенклатурни „величия”.

156 къщи разрушени и отвлечени, 118 обезобразени до неузнаваемост трупове /между тях 4 деца/, 2000 ранени, останали без дом – над 310 семейства, покривите на 1000 къщи отнесени от водната стихия – това е черната равносметка от ужасяващото наводнение, сполетяло Враца тъкмо на 1 май 1966 г. Точно в часа, когато тръгва празничната манифестация в града!

„На 31 май в 22.30 ч. се звънна. Влязоха големият брат на Жоро, зам.-председателят на "Левски-Спартак" Начев и моята кума Ангелина Стоянова - съпруга на Гацо Стоянов. Припаднах. Мъжете мълчаха. Тогава сграбчих Ангелина, повлякох я в коридора и я тръшнах в кухнята. Изкрещях: "Какво стана с Жоро?"

По време на китайската „културна революция” през 60-те години на миналия век българският поет Божидар Божилов бил командирован да я отрази на разноски на китайското външно министерство. Още като стъпил в Пекин Божилов бил обграден от натрапващото се внимание на домакините – те буквално го изолирали от действителността на маоистки Китай. 

През далечната 1993 г. посетих Иван Дочев, легендарния шеф на Българските национални легиони преди войната, в неговото скромно, уединено жилище в Ню Джърси /САЩ/. Среден на ръст, с интелигентно лице, „българският фюрер” имаше изправена осанка, завидна на неговите 87 години.

През 1944-1945 год. бях още почти дете, а името на легендарният генерал-полковник и главнокомандващ Първа българска армия през Втората световна война вече се разнасяше из цялата страна и извън пределите като античен герой. Имаше славата на небесно честит и нравствено съвършен като човек и висш пълководец, а също и като състезател по конен спорт. 

Освен в живописта, поезията и монументалното изкуство Тодор Живков е влязъл и в епичните жанрове. Интересно е, че за първи път образът му се появява в роман на английски писател. Известният британски белетрист Джулиан Барнс написва в началото на 90-те книгата си „Бодливото свинче” за български диктатор 

С достолепната Елисавета Багряна поднових контактите си през 1985 г., когато я заснех във филма си „Обичам те, живот“ за трагичния живот и творческо дело на знаменития ни поет Дамян Дамянов, а после отпечатах и романа си за него „Плачи, приятелю“. Но никога не й напомних за казанлъшкото кино „Родина“, в което пред нея с писателите-класици Калина Малина и Ангел Каралийчев рецитирах първото си детско сатирично стихотворение 

Всъщност, откъде започва тази история с главата на Ботев? Някои искат да докажат, че Ботев е убит горе на Балкана от турци, от черкези, от четници и други подобни версии. Легендата тръгва от това, че във Враца били донесени няколко отрязани бунтовнически глави и една от тях била с голяма брада. 

В българската история датата 1 март 1941 г. е влязла трайно и трагично. Тогава страната ни се присъединява към Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио и политически тръгва към поредната си национална катастрофа. Категоричността на българския избор в тревожната военна 1941 г. по нещо прилича на външнополитическата обреченост, която избраха политиците ни през 2006 година. 

Месеци преди 10 ноември 1989 г. в Шесто управление на Държавна сигурност всичко е като позната историческа картина “На Шипка всичко е спокойно..” Пълна загадка е как тъкмо политическата полиция на страната не е знаело почти нищо за предстоящия партиен преврат? 

Истинското име на Спас Дойчев, този невероятен касоразбивач е Димитър Гавраилов Иванов. Роден през 1900 г. в малкото тутраканско село Калимок, на 15 години той вече е обявен за рецидивист-джебчия с прозвището Митко Силистренчето. Превърнал се в професионален апаш, той става съвършен „спечизия” – крадец с шперцове, „туфаджия” – обирджия чрез взлом и „мечкар” – касоразбивач. 

Не свършат излизащите на светло малко известни и уникални факти от биографията на Тодор Живков - човекът, управлявал България повече от три десетилетия. Често някои от тях са комични на фона на историческия контекст, но при всички случаи те допълват образа на правешкия диктатор. 

Гаврил Стоянов-Гацо (1929-2005) е една от легендите на ЦСКА. Но когато феновете и приятелите му се връщат към спомените за него, никога не говорят за десетте му титли или за мачовете му в националния отбор. Гацо остава в сърцата и душите на хората с огромното си чувство за хумор и със стотиците ситуации, които заслужават не само да бъдат описани, но и филмирани. 

От памти века българските управници са разчитали на своя по-голям брат…  Съдбата на малка България е решавана без нейно съгласие и от живото й тяло са били откъсвани исконни български земи. След Втората световна война Чърчил уговарял Сталин да се създаде федерация на Балканите с водеща роля в нея на Турция. 

Враца е най-известна с пет неща: град на Ботевата слава, великолепното вино “Врачански мискет”, с един от регентите на невръстния царски син Симеон II – Цвятко Бобошевски, с популярната песен “Мома врачанка” и най-много с името на Мито Орозов, прочутия майстор на файтони, кабриолети и карети! 

„През 1948 г. бях студент в Търговската академия във Варна. За да се издържам, работех като бюфетчик в сладкарница „Палма”. Един ден дойдоха двама униформени милиционери, и ме качиха в чисто нов „Зил”. А пък аз – по жарсена ризка, със значка на Мао Дзедун, с дочени панталони и със сандали с подметка от автомобилна гума. ”

Същинско ходене по мъките бе едно време да създадеш спектакъл за малкия екран. Режисьорът като дете се радваше на всеки успешен кадър или скубеше косите си, ако желаното не му се отдаваше. Художниците в телевизията все не успяваха да дообоядисат някоя кулиса, гардеробиерите припряно зашиваха някое копче, актьорите трескаво преговаряха репликите си.

Петък, 25 януари 1984 година. Часът е около 20,30. В пресечка до сградата на тогавашния клон на БНБ в Хасково е паркирала “Лада 1600” с кърджалийска регистрация 75-49. Пред банковия клон спира инкасова кола на „Търговия на едро”. От нея най-напред излиза Стамо Кралев с огромна брезентова торба. 

Още през 60-те години на миналия век в артистичните среди на София се движеше един художник с черното си поло и правеше впечатление с нестандартното си мислене и творчество. Това бе мастития днес академик Светлин Русев, който за тия години разказва така:

„От лявата му страна вървеше Босолов, от дясната ­ Бояджиев. Аз ­ на десетина крачки зад тях. Улицата бе пуста. Вървяхме по надолнището с бърза крачка. Излязохме на улица “Холечкова”. Чух зад себе си стъпки. Точно когато се обърнах, бързо ме надмина един човек и веднага започна да стреля.”

На 16 март 1978 г. става най-загадъчната катастрофа в родната ни гражданска авиация. В 13,52 ч. край врачанското с. Тлачене се разбива ТУ-134 от редовния полет София-Варшава. Загиват всичките 73 души на борда. Сред тях са треньорката на националния отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, помощничката й Румяна Стефанова и техните възпитанички. 

На 10 октомври 1938 г. (преди малко певече от 75 години) генерал Йордан Пеев – началник на Генералния щаб на българската армия, и директорът на Географския институт майор Димитър Стоянов отиват към военното министерство. След като пресичат ул. „Бенковски”, към тях се приближава около 35-годишен мъж, облечен в тъмносини дрехи. 

Роденият през 1886 г. в Трявна български полотик Димо Казасов (Димитър Казаков) е феномен на две епохи. Добре познатият на няколко поколения журналист, депутат, министър и общественик доживява до 94-годишна възраст. Напорист и динамичен, овладял ораторското изкуство, той привлича като магнит слушателите си. 

Ехото на революцията в Русия през 1917 година се усетило още същата есен и в България. Когато победената Доброволческа армия на генералите Деникин и Врангел бягала от болшевиките, части от нея навлезли и на територията на България. Заедно с тях в българските пристанища – главно във Варна и Бургас, пристигнали и цивилни руски емигранти със семействата си. 

Преди около век – в съботния 1 юни 1913 г. православните християни отбелязват Черешова задушница. От ранни зори във Велико Търново към гробищата и църквите тръгва върволица от жени и старци. Изведнъж към 11,35 ч. в старопрестолния град се разнася оглушителен тътен.  

В една слънчева утрин през лятото на 1968 г. жителите на софийските селища Панчарево, Герман и Какаляне виждат как в небето над Плана планина се издига огромна бяла гъба, подобна като от ядрен взрив. Някои от смаяните очевидци свързват взрива с поредно военно учение, а други смятат, че е започнала трета световна война заради драматичните събития в Чехословакия.

За днешната младеж Дядо Вазов е скучен. Да не говорим за Любен Кравелов. А Раковски буквално е непреводим. Предишната власт признаваше заслугите на революционерите, но борбите за църковна свобода бяха в дебела сянка. Сега душманите на султана почват да стават неудобни за някои. И да отпадат от школските книжки. Прахът на забравата покри кумирите на дедите ни.

Някога преди години, ако след полунощ Българската телеграфна агенция дадеше край на информационните си бюлетини, нас дежурните редактори от вестниците, ни очакваше спокойна нощ. Държавните и партийни величия се прибираха да спят. Най-близкият човек до Бога Тодор Живков, нямаше повече проповеди и речи. 

През далечната 1977 г. големият руски писател Валентин Распутин посетил България. Сибирският прозаик вече бил спечелил световна слава – превеждан от Китай до Италия, европейската критика го наричала “съветския Маркес”. В театър “София” Распутин се срещнал с актьорите, които избрани да играят в спектакъла “Живей и помни” по едноименната му повест. 

Златишкият момък /Вълко Червенков е роден в Златица/ още през 1919 г. приема идеите на БКП. От 1924 г. той вече е член на Специалната наказателна група към ЦК, която координирала дейностт на военната организация – това станало причина по-късно да го осъдят на смърт. Вълко се спасява, като емигрира в СССР, от където са завръща към края на 1944 г. У нас става член на висшето партийно ръководство не без благословията на Сталин.

Преди около 30-40 години страната ни поддържаше доста активни страни с една екзотична африканска държава – Етиопия. Това е най-старата държава в африканския континент, които по-възрастните българи знаеха под името Абисиния.Преките двустранни контакти между България и Етиопия десетилетия наред се осъществяваха 

Оперативната кола и автомобилът, в който пътува Гуидо де Марко, се удрят в камион-влекач, внезапно навлязал в тяхното платно. Тежката машина с благоевградска регистрация Е0077 АВ се движел с висока скорост, изведнъж поднесъл и шофьорът му Асен Анастасов не могъл да го овладее. Влекачът се насочил към президентската кола, но шофьорът й успява да завие рязко и да избегне удара.

Романистът Димитър Шумналиев, доскорошен кадър на „Труд”, винаги си е изкарвал хляба с журналистика. По нашите географски ширини занаятът на Толстой рядко може да нахрани фамилията на писателя. Затуй десетилетия вече прозаици и поети прекарват дните си в прашните редакции на вестници, радиостанции и телевизии.

Димитър Гръбчев през 1938-1939 г. е словослагател в придворната печатница. До 9 септември 1944 г. той е политзатворник и концлагерист в лагерите “Еникьой” и “Гонда вода”. След това е партизанин в отряда на Славчо Трънски. На 20 септември Гръбчев е назначен за секретар на отделение “Държавна сигурност” при Министерския съвет. 

Само четири месеца преди преломната дата 10 ноември 1989 г. висшето партийно ръководство на БКП „търси под вола теле” – т.е. причините за икономическия срив в държавата. Членовете на Политбюро се събират на разширено заседание (присъства цялото правителство и областните партийни секретари). 

През септември 1959 година в Пловдив с участието на десетки елитни асове на въздушните спортове се състояли големи международни демонстрационни полети на различни видове самолети. Един от дните бил посветен за скокове на парашутистите. Съветският национален отбор по парашутизъм трябвало да покаже ръчно отваряне на парашутите със забавяне. 

В нашата литературна история има доста скандали – много от тях са тръгнали от случки и факти, много далеч от литературата. Натрупаната завист от чуждия успех, маниакалният стремеж да си сам и непременно първи под слънцето – това настройва майсторите на перото да слагат лошотия и злъч в душата към колегите в занаята. 

Първият български сапунен сериал е “Завръщане от Рим”, показан по телевизията преди четвърт век. В пищния за онова време 5-сериен филм участват известни артисти като Петър Слабаков, Наум Шопов, Милен Пенев, Никола Дадов, Юри Ангелов и Райна Василева. Сценарист е писателят Антон Дончев. 

Странни на пръв поглед случки следват от години наред екипа направил култовата киноепопея “Хан Аспарух”. Върху творците събрали в киносалоните рекорден брой зрители за български филм на всички времена се стоварват едно след друго фатални неща. Лошата съдба и липсата на късмет за мнозина от тях, вече е причина да се заговори за някаква зла закономерност, на която не й се вижда краят. 

Създадената през 20-години Оранжева гвардия е била „щит и меч” на управляващия тогава Български земеделски народен съюз. Тези специални паравоенни отряди на БЗНС са наричани от тогавашната опозиция сопаджии. Създадена по време на управлението на Стамболийски оранжевата гвардия е ръководена от Райко Даскалов. 

Въпросът за дълголетието е вълнувал българските управници от край време. Простата истина, че властта и парите могат да донесат здраве и безсмъртие, никога не била чужда и на нашите политици от най-новата ни история. През 60-те и 70-те години на миналия век в Европа се заговори много за румънската школа в геронтологията. Акад. Константин Пархон и проф. Ана Аслан, под крилото на „трансилванския диктатор” Николае Чаушеску, започнаха да прилагат

Преди години случайно попаднах на кръгъл бронзов барелеф на Георги Димитров. Творбата беше хубава и я приех като сполучлива находка, но не знаех кой е авторът. Тогава показах барелефа на моя добър приятел скулптора Крум Дерменджиев. Бай Крум я повъртя в ръцете си, разгледа я внимателно и отсече:

В паметтаа някои стари горнооряховчани, чиято младост минава в началото на 20 век, се пази едно загадъчно събитие. През първата световна война в местността Камъка катастрофира цепелин. При инцидента (през септември 1917 г.) от удара на гондолата върху  каменния връх загиват осем  германци, погребани в старите горнооряховски гробища. 

Една от големите фигури в българската поезия безспорно е Пеньо Пенев. Геният, отишъл си без време на 29 години, е преминал в краткия си живот от „Осанна” до „Разпни го!”.Буен по нрав, кибритлия, чепат, но в същото време състрадателен и любвеобвилен – така го описват съратниците му от преди пет десетилетия. Поне половин дузина са опитите за самоубийства, които Пеньо прави

Десети ноември 1989 г. заварва бившия държавен глава Георги Първанов като старши научен струдник в несъществуващия днес Институт по история на БКП. 32-годишният историк вече е кандидат на науките (доктор) и интересите му гравитират между ранната българска социалдемокрация и македонския въпрос. Дисертацията на Първанов "Димитър Благоев и българският национален проблем 1879-1917 г." влиза в полезрението на член-кореспондентът на академията проф. Йордан Йотов, 

Култовото предаване „Всяка неделя” остава (засега) на екрана на Нова ТВ след като обиколи програмите на различни медии, но претендентите за негови създатели с годините не намаляват. Преди да почине Иван Славков-Батето каза в прав текст, че кръстник на предаването 

Авторът на българската библия „Под игото” Иван Вазов не бил от срамежливите, а с представителния си вид ловял окото на моми и булки, независимо от националността им. Още 19-годишен в Сопот се влюбва в омъжената еврейка Катерина, в чиито прегръдки бъдещият поет „се къпел” цяла година – поне така си спомня самият той по-късно. 

Съвременниците на Вълко Червенков добре си спомнят, че министър председателят беше човек с огромна фигура и с тегло но по-малко от 120 кг. С гиганския си ръст (над 190 см) Червенков се извисяваше навремето по всички делови и тържествени президиуми и дори с това налагаше своя величав авторитет, който премина в така наречения „култ към личността”. 

В началото на 80-те години в България тръгнаха апокривно разпространяваните песни на “Хисарския поп”. Съвременното младо поколение нищо не е чувало за този самобитен певец, който шоуменът Слави Трифонов нарече в предаването си “баща на поп-фолка”. 

В последните години излизат нови и нови факти за случилото се в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. и с това историческата картина се обогатява. Кой бе офицерът, който даде заповед танковете на бронираната бригада да спре на пресечката на софийските булеварди „Цариградско шосе” и „Адолф Хитлер” (днес бул. „Евлоги Георгиев”) в решаващата нощ?

Четирима смели офицери – капитаните Ценов, Петров, Славков и майор Босилков от Бронираната бригада в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. овладяват командването й. След полунощ танковете им спират на Орлов мост, за да дочакат заповед за овладяването на града и подкрепа на превратаджиите от „Звено” Кимон Георгиев и Дамян Велчев.   

Много българи се питат дали всичко свързано с живота на Тодор Живков е разказано от съвременниците му. Някои от тайните около неговата личност отпаднаха една по една, особено след като той допусна до себе си журналисти, които да записват разказите му. Тато имаше желанието да опише всичко, което и видал и преживял в своите мемоари. 

Първата ми среща на живо с футболния любимец на цяла България Георги Аспарухов стана не на стадиона или на улицата, а в зала „България” ... на симфоничен концерт! Подмамен от мълвата, че футболистите „са силни в краката и слаби в главата”, не вярвах че Гунди може да има такива духовни и музикални интереси. 

Според историци и атомни физици до 1945 година в дяволската надпревара по създаването на атомна бомба има двама основни противници - от една страна САЩ и Англия и от друга - германския Райх. Съветският съюз тогава определено изостава. Едва в края на 1943 година, след като НКВД събира цяла папка с разузнавателни донесения, 

В последните години станаха известни много детайли от живота на генерал Йосиф Гурко – военоначалникът с огромен принос в успешния завършек на Руско-турската война 1977-1878 г. Руското списание „2000” запозна читателите си с уникален документ, своего рода, летопис на военното време в живота на семейството на генерал Гурко. Това са спомените-хроника на снахата на генерала (съпруга на неговия брат) – графиня Салиас де Турнемир. Това свидетелство на епохата почти век и половина 

Съдбата на царското семейство до референдума през 1946 г. е била непредсказуема. Невръстният цар Симеон ІІ е държавен глава до деня, в който общонародното допитване отхвърля монархията. Станал министър-председател Георги Димитров се среща с регентите и ги успокоява: “И косъм няма да падне от главата на цар Симеон ІІ”. За да каже тези думи, Димитров безусловно е съгласувал всичко със Сталин.

Славата на петричката пророчица Ванга още през 70-те години на миналия век прескочи границите на страната и се разпространи главно на изток – в обетованата за българите по това време съветска земя. Тогава в Съветския съюз нямаше официално признати феномени – врачки, екстрасенси, предсказатели и т.н., което веднага отваряше място за нашата леля Ванга,

Американският дипломат от кариерата Реймънд Гартхоф е с богата биография. През 70-те години на миналия век името му се свързва с България – от 1977 до 1979 той оглавява мисията на САЩ в София. На този пост пристига по предложение на държавния секретар на САЩ Сайръс Ванс и по назначение от президента Джими Картър. 

Славната история на синия отбор започва от далечната 1914 г. – факт добре известен днес на всеки уважаващ себе си левскар. Но в това нетолкова далечно минало на “отбора на народа” са се случвали и цял куп интересни, и забавни неща, от днешна гледна точка. 

Има стотици комични случки, свързани с именитият български композитор Панчо Владигеров. През годините те детайлно са разказани от сина му Александър Владигеров, също талантлив музикант и диригент. Самият Панчо Владигеров е бил голям чешит и неговите колеги и ученици още го помнят, как и пърпорел на моторетката си “Пух”, като е отивал на лекции в Консерваторията. 

Предлагаме ви малка ретроразходка из снимковия фонд на Пловдивския държавен архив. В него са се запазили непокътнати от времето образите на много български творци, оставили следа в родното изкуство... На всички от тях кариерата е стартирала преди години под тепетата. 

В зората на ХХ век бензиновите пари се омешаха с алкохолните и причиниха първата катастрофа в автомобилната история на отечеството. На 19 март 1912 г. влиза в сила "Правилник за движението на автомобилите в столицата". Въведени са пет знака. Максималната скорост за леките коли е 15 километра в населено място и 50 извън него. За автобусите и товарните машини ограниченията са съответно 6 и 15 километра в час. 

Днес, когато военноморският ни флот вече е без единствената си читава подводна лодка „Слава”, хубаво е да  припомним как се появили първите подводничари у нас. Лодката, която първа се е гмурнала под вълните на Черно море е била регистрирана с името „Подводник №18”. 

Повелителят на Третият райх Адолф Хитлер по спомени на съвременниците си имал неотразимо (и необяснимо) въздействие на жените. През объркания си живот на неуспял архитект и художник ефрейторът от Първата световна война през младите си години имал странни интимни връзки 

Пожарът, за който софиянци са изговорили най-много думи, несъмнено е изпепеляването на цирка на Солни пазар  през 1983 г. За инцидента е навремето е съобщено с кратка информация на БТА, публикувана на последните страници на вестниците. Версиите за пожара са многобройни. 

Малцина знаят, че популярният телевизонен водещ Иван Гарелов е започнал кариерата си като вестникар. След като завършил специалността “Журналистика” в Софийския университет през далечната 1967 година мустакатият и напет Иван от пазарджишкото село Смилец, постъпил в редакцията на комсомолския вестник “Народна младеж”. Там го сложили в най-скучния отдел на вестника – “Съюзен живот”, където се занимавали само с оргпроблемите на комсомола. Но Гарелов се справял добре и бързо станал едно от първите пера на всекидневника.

Владимир Костов е сигурно единственият осъден на смърт, който е пълнил НДК и е ходил на политически митинг. Това се случи преди 24 години, когато той се завърна за първи път в България след бягството си през 1977 г. Поканихме го като негови издатели. Как съм обезвредил седма служба на Първо главно – само аз си знам. Сега за първи път ще го разкажа.

В България винаги е имало хора, които са разбирали от доброто ядене и пиене. През миналите години това качество, изглежда се е ценило повече от днес, когато американският стандарт в храненето се е наложил с неизменните си хамбургери и хот-догове. През далечната следвоенна 1945 година в София 

По време на Първото пловдивско търговско изложение (1892 г.)  от Истанбул пристигнал със своя балон “Ла Фрланс” известният въздухоплавател Еужени Годар. Французинът обещал да направи няколко демонстрационни полета над тепетата, но в последния момент се отказал. 

Българският певец Димо Влахов е бил истинският крал на нощен Париж. През годините стройният красавец се изявява и като изпълнител, и като манекен. Преди десетилетия  той емигрира във Франция, а в родината си е обявен за “враг на народа” заедно със съпругата си Венета. 

Още с раждането на нашия международен туризъм през 50-те и 60-те години на миналия век, българските стопански дейци често се сблъскали с трудноразрешими проблеми. Високопоставените служители на „Балкантурист” понякога изпадали в ужас как най-добре да задоволят всички капризи на своите чуждестранни гости. 

След 10 ноември 1989 г. по екраните мина малко незабелязано документалният филм „Жертвата” за първият критик на тоталитарния режим – Иван Тодоров-Горуня. Около премиерните прожекции се разгоря дискусията не е ли бил Горуня обикновен превратаджия, изкусен от съблазните на властта, мечтаеш да заеме мястото на Живков?

През май 1972 година символът на кубинската революция Фидел Кастро направил 10-дневно официално посещение в България. Огромната популярност на команданте Фидел изкарала на улиците хиляди българи, които искали да го зърнат. 

В зората на ХХ век в София пристигнал със самолета си “Либела” прочутия чешки летец Ян Чермак. Инженерът огт Моравия имал зад гърба си доста летателен и конструкторски опит. Чермак бил летял вече с балони, а през 1910 година успял дори да конструира свой самолет - направен от дърво и разпереност на крилата 500 см.

Българските десиденти ще останат в историята ни – приемани и отхвърляни, донесли на хората възторг и покруса. Дисидентстовото у нас е най-тъмната мистерия на миналия век. Тя се забули още повече, когато започна публичното “преброяване на живите активни борци на демокрацията”. 

През далечната 1992 г. в ръководството на БСП се получава любопитно писмо от Главна прокуратура с необичайно искане. Държавното обвинение официално настоява Висшия свет на столетницата да подготви „трудова (производствена) характеристика” на доскорошния генерален секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. 

Малцина у нас знаят един любопитен исторически факт. Запазена е грамота, с която легендарният конструктор Фердинанд Порше е награден с офицерския кръст на българския “Народен орден за гражданска заслуга”.   

93-годишният доайен на българската поезия академик Валери Петров „проходил” в литературата твърде млад. Първата му поема „Птици на север” излязла през 1936 г., когато авторът бил още невръстен 15-годишен възпитаник на Италианската гимназия в София. Книжката била посветена на шумния по това време поход към Северния полюс на съветския арктически изследовател Иван Папанин. 

След Втората световна война отношенията между България и Съединените американски щати преминали през драматични колизии. Студената война често ги вледенявала до степен на абсолютно им замръзване, както станало през далечната 1949 г. Тогава от Вашингтон официално поискали персоналът в легацията в София да бъде увеличен от 20 но 30 дипломата.

Разгромът на един от най-четените български вестници през 70-те години “Народна младеж” не е оставил документални следи в архивите. Днес е трудно да бъде обяснено дали това е станало по сценарий на Държавна сигурност или пък е било случайно “политическо издънване” на кадърни и критични журналисти от неговия екип. 

Бившият вицепремиер Григор Стоичков е единственият български политик от живково време, който е виждал човек с куфарче пари, дадени от БКП. Този популярен слух от първите години след промените досега не е намерил потвърждение. Всички други негови колеги отричат да е имало подобно нещо. Стоичков е един от малкото комунистически функционери, лежали в затвора след 10 ноември. 

За трагедията на Лора Каравелова и големия наш поет Пейо Яворов са изписани тонове хартия. Почти всеки знае фаталния им край – изстрели с пистолет, Лора е простреляна смъртоносно, а Яворов е тежко ранен в главата и ослепява. Кой е виновен, дълго се питало скандализираното нашенско общество, както и Темида!

Мдаа, колкото и парадоксално да е, че десен човек като мен и внук на легионери ще го каже, но след като чаках някъде да се каже истината за края на ужасяващите американски бомбардировки над София, май ще трябва да припомня… Истината е, че по молба на Георги Димитров пред Сталин, който после говори с американските и английските си съюзници, бомбардировките над София са прекратени! 

Катя Паскалева бе част от голямото ято на българските актриси – Стоянка Мутафова, Невена Коканова, Виолета Гиндева, Татяна Лолова и още други, свило гнездо на купола на родния театър и кино. След изпълнението й в “Козият рог” тя стана любимка на милиони зрители, но тази любов не бе адекватна на съдбата й, която рано я изпрати в небесните селения, едва навършила 56!

Когато стане дума за поета Христо Радевски най-често си представяме “тръбача на една партия” (така сполучливо го нарича Валери Петров). Наистина до края на дългия си живот (той почина на 93-години), Радевски остана верен на идеала си, без да се съобразява с властниците през трите исторически епохи, в които писа стихове, басни и сатири... 

Евстати Христов Карайончев или Мистер Сенко, както го знаеше целия български народ, още от малък останал сирак. Бедното момче, родено във Враца през 1905 г. намерило бързо пътя към магическото изкуство. Младежът нямал шанс да учи много – завършил едва пети клас в училище.

Ангелския глас на певеца Аспарух Лешников-Ари открива маестро Атанасов в софийското военно училище, а учителят му Петър Райчев разбира, че такъв голям талант не е само за малка България. Заедно с Иван Вульпе му помагат да замине за Германия, където печели стипендия от Берлинската консерватория между 180 кандидати!

Известният писател в областта на криминалистиката и фантастиката д-р Светослав Славчев има зад гърба си наистина забележително творчество. Докторът (микробиолог по специалност) е написал над 25 романа и сборници с разкази, спечелил е десетки литературни награди. Сред най-известните му книги са “Под знака на Скорпиона”, “Девет, числото на кобрата”, “Очите на мрака”. По негов сценарий кинорежисьорът Христо Христов преди години снима остросюжетен телевизионен сериал. 

Българската гражданска авиация преживява черни дни през 60-те и 70-те години на ХХ век. Само в рамките на десетина години ставата няколко трагични катастрофи, донесли стотичи жертви. За тези инциденти е резказвано и писано много. По някаква ирония на съдбата /или по точно щастливо стечение на обстоятелствата/ в тези катастрофи или по-леки инциденти спасяват живота си известни хора, пътували с авиокомпанията „Балкан”.

Вечната бунтарка в спорта и живота Нешка Робева през 80-те години на XX век съвсем естествено и логично бе намерила мястото си в неформалните движения за обществен протест. Властимащите преди 10 ноември 1989 г. без съмнение са смятали, че националната треньорка по художествена гимнастика си е заслужила постовете и привилегиите. Но са грешили в едно – че могат да й ограничат свободата да говори и протестира.

Точно преди 45 години (1968) в Софийския университет бе възобновено висшето образование по журналистика. Това бе конкретния повод няколко випускници на специалността „Журналистика” – 1968/1973 г. да си спомнят (и да напишат своите спомени) за онези незабравими години от своето следване. По надолу даваме думата на авторите на тази публикация: доц. д-р Лилия Райчева, Валентин Бояджиев, Костадин Филипов, Светла Желязкова и Явор Цаков.

Какво, четиридесет години ли? Станаха ли толкова? И то от завършването през април 1973-а, а като прибавим към тях още пет години следване, какво се получава – 45 години... Стигат ли ни, за да кажем, че сме имали огромния житейски шанс да бъдем в първия курс по специалността „Журналистика” на Софийския университет след нейното подновяване? 

В свое неизвестно интервю от преди 46 години старият политически лъв, организатор на събитията от 19 май споделя: „Между нас имаше предател!”

Днес малцина вече си спомнят, че през трите десетилетия, когато Тодор Живков бе начело на държавата и партията, имаше седем години, когато формален държавен глава на България бе друг човек – лидерът на БЗНС Георги Трайков. В онова далечно време бай Георги бе знакова фигура в политиката.

Често протоколът поставя държавните мъже в необичайни обстоятелства. Така се случва и през 1974 г., когато министър председателят Станко Тодоров завел наша правителствена делегация на официално посещение в Швеция по покана на колегата си Улоф Палме.

Разделихме се преди две години с колегата Благомир Сираков, журналист, чието име добре се знае от средното и възрастното поколение вестникари. Иска ми се сега да споделя няколко думи за него. Работил, кажи речи, във всички наши редакции (”Студентска трибуна”, ”Младеж”, „Отечествен фронт” и др.), той бе всепризнат доайен на графичното оформление на българската преса. 

Преди няколко години от този свят си отиде дългогодишният комсомолски и партиен бос Иван Абаджиев. По-възрастното поколение помни добре името му – дълги години той израстваше стъпка по стъпка в политическата кариера. Абаджиев за кратко време стигна до най-високите стъпала на партийния Олимп – беше кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Хората, които го познаваха, казват че е мислил доста модерно за времето си и е ръководил с размах.