nabore.bg

Тежката дума

Защо сериалът „Четвърта власт” е толкова скучен?

Поредицата е непосилна за гледане - актьорите рецитират, рецитират, рецитират...

 

Ще започна с уточнението, че не критикувам на лична основа хората, които стоят зад сериала "Четвърта власт" на БНТ. Тъй като България е малка и всички сме братовчеди, знам, че с една голяма част от тях имаме в известна степен общи естетически и даже политически възгледи. От друга страна, би било пресилено да кажа, че съм имал големи очаквания от техния труд, защото съм поглеждал и други български сериали, включително (пред) последния колосален провал на БНТ - "Недадените", който с гръм и трясък опропасти тема като тази за спасяването на българските евреи през Втората световна война.

Колкото и да сме позитивно настроени, трябва да признаем, че, за съжаление, сериалът "Четвърта власт" има традиционните недостатъци на българското кино - актьорите играят подчертано театрално, непрекъснато рецитират,

 

все едно са на изпит във ВИТИЗ,

 

диалозите са изкуствени, патетични, пълни с кухи думи и фрази, които никой не използва. Може би сюжетът е достоверен като цяло, но като се вгледаш отблизо, всичко изглежда някак изкуствено и направено насила.

Действително няма редакция на български вестник (на българска медия изобщо), в който собствениците и главният редактор да са изключително чисти и благородни личности, които не се поддават на натиска на рекламодателите, държат се прекрасно с подчинените си, а подчинените им журналисти, от своя страна, са бивши брокери от английската стокова борса, карат Мини-Купъри и са крайно етични, с изключение на една руса репортерка, която спи с източници… Няма смисъл да изреждам по-нататък, защото този въпрос вече беше обсъден нашироко (макар и недоброжелателно) в медиите и социалните мрежи още след първата серия. Вече чухме аргумента от авторите, че и "Спешно отделение" не ще да е реалистичен от медицинска гледна точка. Зрителите обаче не се нуждаят от медицинска точност, а от елементарна достоверност. Прочетете, например, няколко произволни критически текста за суперхитовия и награждаван американски сериал „Homeland” – критикуват го, че представя по нереалистичен начин работата на агентите в ЦРУ, мисиите на ЦРУ в чужбина, дори исляма и живота в ислямските общества, че прекрачва прекалено надалеч границата на политическата коректност и пр.

Въпреки че наистина е проблем, за съжаление, проблемът с достоверността не е най-големият и не е той причината всяка серия "Четвърта власт"

 

да е толкова мъчителна за гледане.

 

Проблемът е, че сериалът просто е убийствено скучен – със скучен сценарий, скучна режисура и скучна актьорска игра.

Скуката и тавтологията започват още от самото начало. Като казах „Homeland”, няма как да не направи впечатление, че всяка негова серия започва с гласа на американски президенти зад кадър, които говорят за тероризма, а всяка серия на "Четвърта власт" – с гласа на български политици зад кадър, които говорят за службите. Още тук започва да става неясно защо

сериалът се самопредставя и рекламира като сериал за медии при положение, че основната му тема явно са службите, а медиите (реалистично) са представени само като техен придатък. Това е разфокусиране, характерно за българското кино, в което често режисьорите правят по един-два филма в живота си и в тях искат наведнъж да кажат всичко по всички теми.

Казват, че дори много добри актьори играят зле, ако ги режисира слаб режисьор... Казват и че Атанас Атанасов е добър актьор, дори професор по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Много силно се надявам, че Атанасов преподава театър, а не кино, защото на екран самият той изглежда много, много, много неубедително и се съмнявам, че който и да е режисьор може да носи вина за това. Във всеки диалог героят на Атанасов - разследващ журналист, чиито най-интересни качества са красива млада съпруга и досие от ДС - говори, жестикулира и изглежда по абсолютно един и същи начин:

 

ужасно скучно, безцветно и… глуповато.

 

След всяка реплика устата на героя остава леко отворена - вероятно да подчертае, че всяко изречение е от изключителна важност. Докато говори, независимо на каква тема, героят непрекъснато си присвива очите - вероятно, за да излъчи проникновеност и късогледа мистика, която трябва да е присъща на разследващите журналисти.

Особено непосилни за гледане са сцените между Атанасов и Мила Парушева, която изпълнява ролята на дъщеря му - "красива блогърка" в първа, разследваща журналистка във втора серия и нещо като главна героиня във филма. Тя играе нелепо по много сходен начин - изстрелва думите си с една и съща интонация и перманентна нацупеност, всяко нейно изречение е със скоростта на предишното и със скоростта на следващото, а лицето й е винаги каменно. Естествено, и всеки от партньорите й изглежда неубедително, когато е в една сцена с нея. Ще кажете - простено му е на момичето, още е млада и все пак не е професор по актьорско майсторство. Може би не бива да я сравняваме с актриси като Кийра Найтли и Скарлет Йохансон, които вероятно не са много по-възрастни, но все пак, някой е трябвало да й каже, че не е красиво да се рецитира по този начин.

Няма да се спирам подробно на останалите актьори в сериала, защото няма смисъл – участието на повечето от тях се изчерпва с това

 

да рецитират, рецитират и пак да рецитират без никакъв свян

 

от публиката. Щастливите изключения са повече или по-малко епизодични - като Владимир Пенев, който е чудесен в образа на мафиот, Велизар Бинев в ролята на сводник и донякъде Самуел Финци в ролята на вицепремиер. Тъй като им се налага да присъстват по-дълго във всяка серия, дори колосалният Михаил Билалов (с редки проблясъци, които вероятно дължим на него самия), Снежина Петрова и Ана Пападополу изглеждат скучни, сковани и не в свои води.

Христо Шопов е такъв, какъвто сме го виждали във всичките му филми през последните 20-30 години - като че е дошъл на снимки за малко, отскочил е между другото, за да ни покаже, че все още може да говори много бързо, да изглежда винаги нахакан (независимо в какъв тип сцена играе) и че все още притежава момчешкия си чар от "Вчера" и "Маргарит и Маргарита". За Деян Донков може да се каже горе-долу същото, може би без това за чара.

Особено стряскащ е Ивайло Герасков, който играе вископоставен служител в МВР - шеф на ДАНС или нещо подобно. Той винаги говори отчайващо бавно и провлачено, с труд завършва изреченията си, непрекъснато казва "нали", заваля непрекъснато и изглежда все пиян. Ако замисълът е бил да прилича на Румен Петков - справя се успешно. Проблемът обаче е, че като видят Румен Петков, нормалните хора превключват канала.

Вече спира да прави впечатление, когато диалозите са пълни с граматически грешки от сорта на "Вие бил ли сте там?" (вместо "били"), "Здравейте, Илиян!" (вместо "Илияне"), "Не се виждам с никой!" (вместо "никого"). И най-претръпналият зрител обаче не може да издържи патетични реплики като "Личностите правят медиите", "Ти си цар на интервютата", "Имам усещането, че собственият ми PR няма никаква представи от ценностите, които защитава моето движение", "Аз бях принуден да взема това крайно решение" и любимото ми: "Защото в нашата работа, докато честолюбиво се опияняваш от собствената си трагична уникалност, враговете ти безпрепятствено и организирано завземат позиции!!!"... Всичко това са цитати само от двайсетина минути от един-единствен епизод! Как да не съжали човек горките актьори,

 

на които им слагат такива кухи фрази в устата...

 

Очевидно е, че авторите на "Четвърта власт" са се вдъхновявали от актуални американски политически сериали, като споменатия „Homeland”, «House of Cards” и спрения вече „Boss”. Това е напълно естествено, защото те са чудесни, макар че също има за какво да бъдат критикувани. Едва ли е редно обаче да се преписват дословно части от сюжета – като инсценирания от героя на Христо Шопов (бивш шеф на ДАНС и настоящ политически лидер) атентат, в който с цел PR е простреляна съпругата му, и инсценирания от героя на Келси Грамър в Boss (кмета на Ню Йорк) атентат, в който с цел PR е простреляна… съпругата му. Опасявам се, че съвпаденията ще продължат, че съпругата ще се обърне срещу мъжа си, ще му изневери с политически опонент и ще му подготви политически компромати, които почти ще съсипят кариерата му. От друга страна, ще приемем, че спомената репортерка, която спи с източниците си, е част от българската действителност и само съвпадение с „House of Cards”.

Разбира се, че бюджетите на американските и на българските сериали са напълно несъизмерими,

 

но не може това да е оправдание за всичко.

 

Актьорската игра, например, е просто несравнима – ако не сте ги гледали, непременно вижте Клеър Дейнс, Кевин Спейси и Келси Грамър, за да се убедите. Част от успешното им представяне се дължи и на това, че сериалите, в които играят, както е нормално да се очаква, си имат по един главен герой и фабулата се разгръща около него. В нашия случай понякога трудно може да се определи кой е главен герой и кой не е, защото сюжетът се развива прекалено разнопосочно и хаотично, концентрира се за дълго време ту около един персонаж, ту около друг. Освен всичко, както и в "Под прикритие", където ролята на главния герой е връчена на най-неубедителния от всички актьори в сериала, и в "Четвърта власт" централната роля е поверена не на най-силната от всички актриси. Това вероятно е маркетингов подход, който само режисьорите и продуцентите смятат, че може да бъде успешен.

Искаше ми са на финала да бъда неочаквано позитивен – с пожеланието "Четвърта власт" да има втори сезон и той да бъде много по-добър от първия, защото сериалът има и своите добри моменти, а хората, които го правят, имат потенциал. За съжаление, това едва ли има как да се случи – изглежда няма сила, която да накара българските актьори да разберат, че кино се играе различно от театър, българските режисьори да спрат да копират Холивуд, а българските сценаристи да не пишат патетични и безумно скучни диалози като от ранния социализъм.

 

Александър СТОЯНОВ, вестник "Култура"

-------------------

Александър Стоянов е завършил Втора английска гимназия в Софияпрез 2000 г. Учил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски". Работил е като ИТ специалист. Преводач и редактор на техническа литература.