nabore.bg

Тежката дума

Защо пенсионерът от фалирала Гърция е на море, а нашият - на хляб и мляко

Докато слушах дебатите в парламента преди гласуването на оставката на кабинета "Орешарски", по едно време започнах да се чудя дали тези от трибуната говорят за една и съща държава.

Уж еднакъв бюджет, външен дълг, дефлация, безработица, а в същото време ситуацията в страната е коренно различна. Според тези отляво и в центъра сме едни от най-добрите в Европа, според тези отдясно - на ръба на финансова катастрофа.

И понеже е ясно, че цифрите са верни, значи грешката е в телевизора. Всъщност зрителят отдавна знае, че го лъжат. Че преките включвания от Народното събрание са като тв блоковете за евтина реклама - там се предлагат винаги некачествени продукти,

 

които се рекламират по най-пошлия начин,

 

без никакво въображение, оригинална идея и впечатляваща режисура.

Тв блоковете за реклама на скапани продукти, разбира се, са насочени към една определена аудитория. Тя принципно няма високи естетически изисквания към живота и не си задава често въпроси. В същото време точно тази част от населението е най-многобройна. И благодарение на това този бизнес продължава да процъфтява.

Cъщото е и с преките предавания от парламента. Там шоуто от години е ниска класа, а предлаганият продукт - във вид на закони, избор на правителства и управление на страната, не си струва парите. Масовият зрител обаче продължава да гласува и плаща за това предаване и с дистанционното на телевизора, и с бюлетина в урната в изборния ден.

 

Затова актьорите от трибуната

 

до такава степен са влезли в роля, че дори най-вероятно съвсем искрено си мислят, че с дълбок професионализъм и вкус коват от години светло настояще и бъдеще за нацията.

Ако масовият зрител си задаваше най-елементарните въпроси, нямаше да позволи такава дълбока пропаст между розовите миражи в главите на депутатите и горчивата реалност. Ако беше малко по-взискателен, зрителят първо щеше да изслушва с едно ухо макропоказателите.

Cлед това щеше да чуе как ги тълкува левият експерт. Да хвърли даже един поглед върху екрана, когато му се обясни, че икономическите ни показатели са в челната тройка за Европа, и веднага след това да погледне какво има в пазарската торба, с която току-що се е върнал от кварталния магазин.

В повечето случаи зрителят е пенсионер, защото останалите по същото време са на работа,

 

а многобройните безработни са в кафенетата.

 

Така че на дъното на торбата от магазина има хляб, кисело мляко, краве сирене и евентуално кренвирши.

В същия този момент, докато нашият пенсионер гледа умислен екрана, на 300 километра от него в съседна Гърция, която три пъти фалира в последните 3 години, колегата му слага последната пенсия в портфейла и товари куфарите в личния си мерцедес за 10-дневна почивка на по-далечните острови.

Докато нарежда багажа, гъркът чува по новините, че страната му е на дъното в Европейския съюз, задължително тегли една яка псувня на поредното правителство и е готов

 

веднага да разтовари куфарите,

 

ако се надига национална стачка, защото му отнемат някакви финансови привилегии.

Нашият пенсионер - този с the best показателите за Европа, може и да изпсува, но най-смелият му ход след това е да смени програмата на телевизора. Безработният в кафенето принципно само пие бира и псува.

Ето затова и процъфтява светът на евтината телевизионна реклама.

 

Слави АНГЕЛОВ

От вестник „168 часа”