nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Защо германският пенсионер живее по-добре от нашия?

Бедният не може да бъде горд, но ако е и уплашен - съвсем

 

Познавам един, чийто баща е пенсионер и получава пенсия в размер на 3500 (словом по европейски: три хиляди и петстотин). И не лева - евро. Не искам да казвам на каква катастрофална сума възлиза моята пенсия, обаче понеже все пак ме сърби езикът и понеже си падам по сравненията, ще кажа само това, че отначало тя беше 25 (двайсет и пет) пъти по-малка от оная, а като я вдигнаха стремително, тя стана само 23 цяло и 648 в безкраен период по-малка от оная...

 

Тоест разликата се стопи значително.

 

Оная пенсия е на човек, който живее в Германия. Гледам обаче в един сайт какво пише: „Истината е, че българите ядем най-евтиния хляб в Европа. Средната цена на насъщния за ЕС е 1 евро, а тук - 1 лев. Тоест ние ядем два пъти по-евтин хляб." Малко странен извод, ама карай сега - лаф да става... Ако обаче цените са коректно цитирани, то сметката никак не излиза: все пак един тукашен хляб не е 25 пъти по-евтин от хляба в Германия, нали така?! (Впрочем в един форум прочетох нещо много смешно: „Ама как звучи само: българинът гладува при най-евтиния хляб в Европа!")

Мисля също така, че надали бащата на моя познат дава повече от половината от ония 3500 евро за ток. (По тоя параграф почти сме ги стигнали германците, ами да чукам на дърво, че както гледам, ДКЕВР май смята да ги задминем...)

Прекрасно разбирам, че

 

всяка игричка с цифри и сравнения е забавно,

 

но нечестиво занимание. Та и аз така сега... Например онази пенсия от 3500 евро вероятно не е никак ниска дори за богатата Германия и не е красиво да я пресмятам спрямо моята. Както не е красиво и обратното: да се жонглира с абсолютните числа и да излиза, че ядем най-евтин хляб в Европа.

Естествено, че в най-бедната страна в Европа няма как пенсионерите да са богати. Но пък и популистките тръшкания по тая тема не само че не са полезни, ами напротив: имплантират апатия. Вече не се гневим, а вместо това неусетно стигнахме до овчедушното обобщение: „Ами тъй ще е тя..." Не „Защо така?", а „Така ще е тя!". Тъй ще е тя, разбира се! Защото проблемът страшно удобно се разбива в някакви високи материи. Рано ли се пенсионира българинът, колко работещи издържат всеки пенсионер, как да се изчисляват възрастта и осигурителният стаж, редно ли е пенсионери нахално да работят при такава грозна младежка безработица... - но все по-рядко и по-рядко става дума за размера на самите пенсии.

 И възрастта растеше, а пенсиите - не.  Реформа! А, да - и страхът! Плашилките са извънредно важен инструмент за смазване на всяка мисъл за евентуално старческо разбунтуване. Защото бедният човек не може да бъде горд, но ако е и уплашен - съвсем! Чух в автобуса да си говорят две възрастни жени - възрастни, но гласовити като девойки (глухички бяха, предполагам), така че не съм ги подслушвал, а и целият автобус ги чу. И едната обясняваше на другата, как била чула от една комшийка, че щели били да намаляват пенсиите скоро. Тя не че вярвала, ама пък била видяла по телевизора как двама експерти категорично опровергавали този слух, но

 

то почне ли нещо да се опровергава по телевизора,

 

то рано или късно става!... И автобусът се смълча уплашено. След пукотевицата около фондовете за допълнително осигуряване, след дискретните слухове за фалит на НОИ, сега пък това!...

Някога, в епохата на първоначалното разграбване на капитала, се появи заглавието „Алчни старци изпълзяха на припек". Беше по времето, когато цените бяха „либерализирани", а пенсиите се сподобиха с „таван". Таванът си стои и сега, а от социалната министерство обясняваха, че „вдигането на тавана ще отвори ножицата между минималната и максималната пенсия" и това щяло „да създаде усещане за несправедливост". Ашколсун!

Не съм икономист и няма как да вникна в мозъчните дипли на чиновниците от социалното и от финансовото министерство. Но няма как да не забележа, че в пушилката от сложни приказки някак си вече никой не зачеква простия въпрос:

 

Къде са парите?!

 

Но именно защото не съм икономист, с ум се бия. От града, в който живея, до града, където живее бащата на моя познат, разстоянието по въздуха е 1483,16 километра, два часа път с най-туткавия самолет; и двамата сме граждани на един и същ Съюз, държавите ни са членки на един и същ Алианс и се подчиняваме на едни и същи брюкселски закони. А той живее 25 пъти по-добре от мен. Отлично знам, че това не е от днес. Задавал съм си този въпрос и преди `89-а, но тогава поне отговорът беше ясен: защото живеем в различни строеве... Добре, ама сега нали сме в един и същи строй? И пак така не-икономически се питам: кому е нужно пенсионерите в България да бъдат така непрекъснато унижавани? Защо им се внушава непрекъснато, че са излишни? Защо се насъскват работещите срещу пенсионерите? Защо са обявявани за досадното зло, което създава неприятен социален и финансов проблем.

И най сетне - защо икономисти, държавници и народни (с извинение) представители се вкисват, когато някой пенсионер набере храброст да надигне глава от копанката, която снизходително му е отредена?

 

Христо КАРАСТОЯНОВ


Христо Карастоянов

Христо Карастоянов