nabore.bg

България

Записките на Иван Демирев: Кой не успя да вземе левия завой? (трета част)

Поглед пак назад

 

Във връзка с установяването на чужди военни бази на територията на нашата родина – Република България, Българският социален форум, съвместно с Националният комитет за защита на мира и двадесетина други формации и организации реши да организира протестно шествие и митинг на 12 ноември 2005 г.

За цела УВЕДОМИХМЕ кмета на София с писмо от името на ПК Екогласност – вх. 4900-1018/02.11.2005 г. и получихме писменна санкция от зам. кмета о.р.ген. Емил Танев за провеждане на мероприятието. Едновременно съгласието беше разпратено на седем инстанции за сведение, съдействие и мерки по компетентност, включително и до СДВР – за мерки по компетентност. На 10 ноември двама наши активисти, Стефан Андонов и Владимир Тричков, разлепиха съобщение за протеста, отпечатахме го и в пресата... Двамата обаче бяха са арестувани от полицаи от Трето градско управление на МВР. Обвиненията - в тероризъм, тъй като били близо до Синагогата и за хулигантство - може би са оказали съпротива при ареста. И двамата имаха следи от нанесен побой, което обаче бе определено от МВР-болница като “Б /ез/ О/собености/. Иван Де искаше тогава да попита:

•   Това ли са мерките по компетентност на СДВР? Били ли са информирани дежурните полицай, че мероприятието е законно и разрешено?

•   Само около Синагогата ли се квалифицира присъствието на българи като “тероризъм”?

 

Може би трябва да избягваме и джамиите,

 

а защо не и Халите и Банята, тъй като по това време обследваха предишния кмет Софиянски?

•   Може ли оказване на съпротива при арестуване да се взема за хулиганство и повод за самото арестуване или “съпротивата-хулиганство” е следствие на арестуването, което може би е и поводът? Въпросът е елементарен, но като се имат предвид вицовете за умственият багаж на полицая Бай-Ганев ?!?

•   Може ли да се освидетелствуват бити от МВР в болницата на МВР, която е страна по въпроса? Не са ли двете учреждения подчинени на един министър, за да бъдат независим арбитър спрямо другия? Защо пострадалия полицай  не е обслужен от същата болница, която има и денонощна спешна помощ, а е заведен в “Пирогов”?

•   Тези и други мисли навеждат на заключението, София расте, но и “Сергее”, може би? Или последните кметски избори опровергават?

Разни мисли ни спохождат:

•   Какво ли ще каже прокурорът?

•   Ще бъдат ли наказани виновните лица?

•   Може би се налагат оставки на по-високостоящи министър, министър-председател ..?

Иван Де зададе тези и други въпроси и като нямаше друг – сам си отговори...

***

Междувременно, в главата на Иван Де се заблъскаха и други въпроси, на които

 

той си отговори с помощта на някои запазени документи.

 

Както стана дума в началото на този разказ през далечната 1974 г. народното движение „Южен парк” се обърна към „Позитано” 20 да издигне кандидатурата на Румен Воденичаров за депутат. Ето и това обръщение до пленума на БСП:

 ДО

 ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ

 НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ

 ЖАН ВИДЕНОВ

 

 О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

 От Народното движение “ЮЖЕН ПАРК”

   

УВАЖАЕМИ ПРЕДСЕДАТЕЛЮ ВИДЕНОВ!

Народното движение “ЮЖЕН ПАРК”, което се състои от хиляди членове, симпатизанти и подкрепящи провежданата от БСП политика, поддържат горещо решението на ВПС за включване в предизборните листи на партията изтъкнати безпартийни български политици и общественици, които споделят основните принципи на нейната Програма и съдействуват за практическото й осъществяване.

 

Това е правилен подход,

 

който ще обединява около политиката на БСП всички патриотични сили, организации и общественици.

Един от най-видните представители на тази група обществени дейци е създателят на Народното движение “Южен парк” и Председател на сдружението “Хелзински наблюдател”- България, ст.н.с. инж. Румен Илиев Воденичаров.

Гражданските качества и добродетели, доблест, честност и лично достоинство на Румен Воденичаров са добре известни и неоспорими. Той измина трънливия път от дисидент срещу тоталитарната система, през политическото поприще на депутат във ВНС със значителен принос в изработването и приемането на новата българска конституция, до изявен борец против националния нихилизъм и пагубните разрушителни действия на “демократични” политически сили, довели вече българския народ и държавата ни до състояние напълна разруха.

Заслужено признание на личните качества на Румен Воденичаров като истински патриот, общественик и публицист беше широката подкрепа, която народът ни оказа за постигане на много висок изборен резултат от двойката проф. Велко Вълканов - Румен Воденичаров, в изборите за Президент на България - 1992 г.

 

В най-мрачните периоди на “демокрацията”,

 

създаденото от Румен Воденичаров движение “Южен парк”реално се превърна в огнище на надежда и вяра на хиляди честни хора в успеха на истинските демократични преобразования. Румен Воденичаров беше инициатор и организатор на десетки мащабни обществени прояви в столицата и страната, в защита на правата на противозаконно арестувани по политически причини граждани и за предотвратяване на погромоджийските действия на реставратори и фашизоиди към исторически паметници и други национални ценности

 УВАЖАЕМИ ПРЕДСЕДАТЕЛЮ ВИДЕНОВ!

Ние се обръщаме чрез Вас с настоящата молба към НС на БСП да оцени по достоинство активната народополезна обществена дейност на Румен Воденичаров и Ви предлагаме същия да бъде включен на челно място в една от избирателните листи на БСП.

                                                                           ОТ МИТИНГА

София, Южен парк, 12.11.1994 г.

(Настоящето обръщение е прието единодушно от митинга на Народно движение “Южен парк” на 12.11.1994 г.  – водещ на митинга Сашо Радев)

 

 Как се развиха нещата по-нататък? Незабавно обръщението бе внесено в 13 ч. на пленума на ВС на БСП на “Позитано” 20. Прочетено е от Бойко Димитров и връчено на Жан Виденов. Председателят Виденов заявява, че документът е адресиран лично до него, прибира го в джоба си и не го подлага на обсъждане и гласуване. След години  ще признае пред Румен Воденичаров, че “натискът бил много силен”. Това не е приказка...

В началото на 1995 г. Сашо Радев бе помолен да подготви списък за отличаване на защитниците на паметника на Съветската армия, във връзка с юбилейния Ден на победата. Румен Воденичаров отказа да го впишат начело на списъка, тъй като “особенно силният натиск” върху Жан през 1994 г. бил от руския посланник Авдеев. Внушавано беше на Воденичаров, че причината бил Елцин, когото Румен открито наричаше “пияница”. В края на месец април лично Сашо Радев извести посланник Авдеев за тази “сплетня” и за Девети май той е Румен получиха лични покани да присъствуват на тържествата в Руското посолство. Веднага, в края на април Радев бе извикан на “Позитано” 20, за да информира “коя е новата връзка на посланник Авдеев с Румен Воденичаров?”.

Силен натиск срещу Румен Воденичаров наистина имаше и той бе упражнен върху Жан

 

в началото на септември 1994 г. от посланник Монтгомери.

 

Сашо Радев лично се увери в това, като присътвва по друг повод в американското посолство и узна причината. Свидетел бе и Александър Маринов.

Така се стигна до друг документ - от 12 януари 1995 г. Тогава в 14 ч. той бе подаден на Общопартийната контролна комисия на БСП лично от Радев:

 

ДО

 ОБЩОПОРТИЙНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ

 на БСП, ул. “Пзитано” 20 – София

 

 МОЛБА

От инж. САШО ГЕОРГИЕВ РАДЕВ, София, ул. “Нарцис” 3-а, тел. 67 13 26

Постоянно водещ сбирките на “Бабуната” на Южния парк

 Застъпник на президентските избори на Вълканов-Воденичаров

 Член на БКП-БСП от 1966 г., в момента зам. парт. секр. на ОПО

 Драгалевци, общ. “Витоша”, София

ОТНОСНО: Грубо нарушение на Устава на БСП, при издигане на кандидатурата за депутат на Румен Воденичаров и опити за манипулиране резултатите от Изборна партийна конференция.

 

Уважаеми другари!

На регионалната конференция на 23 избирателен район, където бях делегат и председател на избирателната комисия съобщих, че протоколът от изборната конференция на БСП – община Витоша /информацията следва по-нататък/ е неверен, но получих отговор от председателствуващия да се обърна към Вас.

Моето предложение пред споменатата конференция беше да бъде включен народния трибун от Южния парк – Румен Воденичаров, предложен на изборна конференция на община Витоша, с формулировката “да се допълни списъкът от двамата кандидати Бойчо Кулински и Георги Димитров”. Мотивировката ми беше следната: “ седмица по-рано, по предложение на ОПО Бояна, общинската конференция “Витоша” гласува за Румен Воденичаров единодушно. За цитираните по-горе двама други кандидати имаше и въздържали се. Председателствуващият конференцията се опита да пренасочи предложението ни за Румен Воденичаровкато директно към ВС на БСП, но след като отхвърлих неговото “прехвърляне”, същото автоматично отпадна, понеже не бе гласувано.

След пет дни констатирах, че в протокола на общинската конференция, при норма от трима кандидати, са предложени само цитираните по-горе двама, въпреки по-слабите им показатели. Повдигнах въпроса пред секретаря Емил Удрев, който на следващия ден провел пленум, без да бъда поканен и “узаконили” нарушението. Направен бе опит, в деня на регионалната конференция, да ми бъде въздействувано, като бях поканен сутринта на заседание на ръководството и, без да бъдат посочени мотиви за промяната,

 

бе отхвърлена моята информация.

 

Следващата събота, на “Бабуната” постъпи писменно предложение, за кандидат депутат Румен Воденичаров, от Народния Фронт “Южен парк”, което прочетох пред хилядния митинг и подписах като водещ. Веднага отнесох три екземпляра на провеждания пленум на ВС на БСП и лично предадох два на Георги Бойков /член на ВС/ и един на Красимир Премянов. Бойков е предал единия екземпляр лично на Жан Виденов, а втория е прочетен от Георги Джубрилов на пленума. Следва реплика от Жечо Попов, че Добрич иска Румен Воденичаров, а Жан Виденов заявява на Джубрилов, че предложението е лично до него, а не до пленума, а предложението не се поставя на обсъждане. Разград също заявява готовност да включи Румен Воденичаров в своята листа.

Бях свидетел на устното и писменно заявление на Румен Воденичаров за неговото желание и готовност да бъде кандидат за депутат, пред Красимир Премянов и Велко Вълканов, в кабинета на последния, който лично отнесе подпосаната декларация на Жан Виденов. Лаконичното съдържание бе, че желае да бъде включен в листата на кандидатите за депутати от БСП и коалиция и категоричното заявява, че с друга листа няма да се кандидатира. Фактите показват, че Румен Воденичаров изпълни втората част на декларацията, независимо от развилите се събития.

И накрая лично аз занесох на Жан Виденов писменното предложение за кандидат-депутат и член на националния пленум на БАС Румен Воденичаров, подписано и дадено ми лично от председателя на БАС Велко Вълканов. Предадох го на секретарката на Жан Виденов, която отказа да ме допусне до него или да ме запише за среща.

Уважаеми другари!

Предоставям на вашето внимание следните мои съображения:

1.Считам, че по кандидатурата за депутата от листата на БСП за 37 ОНС на народния трибун Румен Воденичаров прикрито е извършена системна манипулация на изборни резултати на партийни органи, осъществен е мълчалив отказ отгоре надолу,

 

в нарушение на Устава на БСП.

 

2. Манипулирани са изборните резултати в общински конференции – Красно село, Витоша и други, като предложенията са отклонявани директно до ВС на БСП, въпреки че в Устава на БСП такава процедура няма.

3. Заявявано е, че предложенията за безпартийни кандидати задължително трябва да бъдат предварително съгласувани с ВС на БСП. Лично на мен ми бе отговорено от ръководството на регионалната конференция за 23-ти избирателен район, че това важи за Румен Воденичаров, а за Велко Вълканов не се налагало, защото вече бил в 36 ОНС.

4. Съставен е протокол с неверно съдържание за общенска конференция на “Витоша”, в който бяха описани, от Лили Тренчева, само двама вместо тримата предложени и одобрени кандидати. На конференцията присъствуваха и участвуваха Александър Маринов, Емил Удрев, Бойчо Кулински, Георги Димитров.

5. След моя сигнал за представен протокол с невярно съдържание, който ми бе показан от председателят на ръководството /името мога да посоча допълнително/, а на следващия ден се провел пленум на общинското ръководство на БСП на община Витоша, на който тенденциозно се изменя решението на общинската конференция, без да има друга причина освен нечия прикрита поръчка, спусната отгоре.

6. Въпросът с кандидатурата на Румен Воденичаров е решен в нарушение на уставните задължения за колективност и откритост от Изпълнителното бюро,

 

при личната отговорност на Жан Виденов,

 

без да е даден ясен и мотивиран отговор до днес. Напротив, системно бе блокирана обратната връзка.

УВАЖАЕМИ ДРУГАРИ!

Моля за спешното ви отношение по представената от мен информация. Наближава 21 януари и аз трябва да дам ясен и мотивиран отговор на първата за 1995 г. трибуна на Бабуната на Южния парк. Сами разбирате, че закъснението на моя писмен сигнал бе мотивирано от датата на изборите и неблагоприятните последици от изнасянето на една такава информация, когато девизът беше “Всичко за победата”. Сега, когато тези съображения са отпаднали, и имаме министър-председател, в лицето на Жан Виденов, е необходимо всичко да си дойде на мястото, дори и с цената на някои партийни санкции. Нали се променяме, все пак, а и започва отчетно изборната кампания.

С уважение: /САШО РАДЕВ/

София, 12.01.1995 г.

  

Янаки Стоилов пое отговорната формулировка, че ръководството на БСП не успя да намери решение по кандидатурата на Румен Воденичаров. Така самият той не успя да помогне Жан да бъде “озаптен” в едно от серията “малки своеволия”, които го провалиха. Сашка Каракашева му заяви, че повдигнатите от мен въпроси са потвърдени от посочените лица, но...

Велислава Дърева реагира: “Само това ли е?...”

Изобщо БСП се прояви като “стадо Моисеево”, но Жан не стигна до пидиестала на Моисей. Провалът му бе оглушителен, а стадното поведение остана.

 

На сто слепи социалисти, се намираше по един едноок комунист,

 

готов да ги води. Днес и такива еднооки няма! Няма кой да посочи какви пакости нанасят на “стадото Моисеево” днешните негови властници-ръководители.

Скоро кумирите им ще се срутят и злобата на стадото ще излее цялата си жлъч върху тях, Но няма да бъдем сред тях. Не ни го позволява достойнството.

Много още значими битки ни престоят за да се занимаваме с таквиз празни работи!

Важното бе, че след системните протести ИванДе отново си върна личността Иван Демиров!!!

 

Сашо РАДЕВ – Див дядо

2011 година