nabore.bg

България

Записките на Иван Демирев: Кой не успя да вземе левия завой? (първа част)

Политическите наблюдатели, социолозите и политолозите твърдят в един глас, че левицата у нас е в криза. Тонове мастило и хартия се изписаха по тази тема, оплаквачите, че лявото в България бере душа, вече са мнозина. В следващите дни ще предоставим на читателите поредица от статии (памфлети) от нашия сътрудник Див Дядо, които на пръв поглед са отдалечени от ставащите днес събития в България. Но това е само на пръв поглед. Заедно с това бележките на Дядото (да не се бърка с Димитър Благоев-Дядото!) по своеобразен начин обясняват кой даде посоката на днешното калпаво дередже на страната и народа. И така да започваме...

 

Преди много години като добър комунист

 

пенсионерът Иван Демирев остана в БСП! Дори гласува за промяната на името. БРСДП-БКП-БРП/к/-БКП-БСП...си сменяше козината, но и характера! Постепенно комунистът Иван Демирев дегенерира в безгласния социалист Иван Де!?! За няколко години, тайно и полека идеологията му се смъкна в петите! Нещо като темели, но и баласт!?!

Битието му като член на БСП продължаваше да го обременява!?!

Тази пролет на прием в Палестинското посолство се завързаха спорове около ангажираността в листата на БСП за евродепутати, с кандидата Кало, който бе на шесто място. Не му беше работа на Иван Де да обсъжда дали всеки евреин е ционист, макар етническата обремененост да е характерна черта при тях, а се стигна и до яркото им присъствие в партийното ръководство. Достолепна антифашистка, член на БКП от 1956 г. и на БСП от 1990 г., заяви, че стогодишната им партия не може да приема такива укори!?! Иван Де учудено попита: "Дали не става дума за 15-годишна партия?" Румен Воденичаров го репликира, че тази партия била на 115 години. Иван Де не броеше последните петнадесет към БСДП-БКП. Те били лика прилика с обърканото време на "Тази страна" и "Тези ръководители", от петнадесетте години на „Димукрациата”. През 20-те години на ХХ век, “болшевишкото” време също имаше своите ционисти. Вляла се при руските болшеви, Еврейска комунистическа партия, начело с Троцки, се определяха като избрани от Бога!?!... Такива мисли се въртяха в главата на Иван Де, не само като гост в палестинското посолство, но и на други места...

 

Жан, Сергей и другите...

 

Веднъж социалисти от Драгалевци поканиха Ивад Де, на почерпушка по случай 7 ноември. Покрай другите им приказки се чуха и укори за поразиите, които Жан Виденов направил на партията им!?! С тези хорица Иван Де другаруваше отдавна. Дори бе заместник партиен ръководител и плащаше членски внос за половината социалисти, които живееха в покрайнините на Драгалевци. Иван Де напомни на компанията лятото на 1994 г., когато издигнаха в Драгалевци и Бояна, кандидатурата на трибуна Румен Воденичаров в листата на коалицията на БСП. Въпреки протоколите от партийните събрания, на общинската конференция в район “Витоша” стана скандал, заради липсата на името на Румен в списъците. Дали бе някаква грешка или бе решение свише с политическа бележка!?! Двамата партийни секретари бяха викани в градския съвет на БСП и те бяха отстъпили от кондидатурата на Воденичаров. Проявили, както се каза:  “политическо разбиране”. Сетнешното обяснение гласеше – “нямали достатъчно информация по въпроса!?!”

Иван Де реши да участвува в “конфликта” до край, като “изобличава” едноличната отговорност на партийните ръководителчета по този позорен акт, “отблъскващ” Румен Воденичаров от номенклатурата на БСП, въпреки деветкратното му издигане за кандидат-депутат. Така се стигна до 12 януари 1995 г. Тогава само два часа, след като Жан беше избран за министър-председател, ИванДе депозира пред Общо-партийната контролна комисия /ОПКК/ изложение за своеволията и извращенията в организацията. Председателката на контролната комисия Сашка Каракашева се съгласи с него и толкоз. Журналистите Стефан Продев и Велислава Дърева свиха усмихнато уста и се въздържаха от публикации. Срокът за писменно становище по въпроса бе месец, но го няма вече и след 186 месеца. Днес, в ОПКК, председател е заместник председателя от ония години. .. Поканиха Иван Де, след падането на Жан от власта, да участвува в “изобличаването” му. Отказа! Минало му беше времето, пък и не му е по сърце да се занимавам с таквиз работи.

 

След десетина годинки Иван Де реши

 

да публикува предложените документи и разсъждения и да добави, като земляк, че Жан не беше номенклатурен кадрови комсомолски работник от времето на татолитаризма. Чувал бе, че в бурната пролет на 1990 г. Жан е отнесъл документите за кандидатурата на Велислава Дърева и комисията спонтанно е попълнила и неговото име в кандидат-депутатските списъци. Имали шанс - трябвали им паспортни данни за още едно лице, което единственно им е било под ръка. Точно това лице бил Жан! Така Виденов попаднал в полезрението на партийните влъхви и бе употребен по предназначение, до изчерпване. И само той ли?...

В развихрилата се приказка в Драгалевци Иван Де успя да вмъкне фразата, че е готов да обсъжда поразиите, които нанасят на партията си, днешните управляващи, но не би... И само днешните ли? У Шопско имат един лаф съвсем на място - “такова животно нема!”. Така лека-полека драгалевската компания мина на темата футбол и разни лакардии, щото бедните социалисти, не желаеха да “вдянат”, че дните на тяхното управление са преброени. Генералната линия на янките през 2006 г. (когато ставаше дискусията) не бе в тяхна полза и напразно се изживяваха като “спасители” на тази държавата и партията, разбира се...

 

Сашо РАДЕВ - Див дядо

 

(Следва продължение)