Литературен мегдан
- search
- Всички
Захарен памук
На ъгъла на облачната маса
продава баба захарен памук.
Лимецът – божий хляб - е в мене втасал
и чакам да прегърна своя внук.
Да му откъсна стръкче стихове,
такива с три цветенца свежи само.
Когато като Бог в света реве,
в игри и смях да скрия всяка драма.
На ъгъла на облачната маса
продава баба захарен памук.
Това е мойта баба – тя сколаса
да ни отгледа с труд, със хляб и лук.
Земята днес не спира да ни дърпа,
пътеки ни посочва, висини.
Ветрее се там бабината кърпа -
крило на ангел пази ни и бди.
И да му капнеш своята умора
И да му капнеш своята умора
днес на напечения змийски камък.
Човек да дойде – да си поговориш.
По пътя да намериш силно рамо.
И да му капнеш своята умора.
И той като свещеник да те слуша.
Да стигнеш висини. Да се пребориш.
В морето до колене и до суша.
И да му капнеш своята умора.
Когато паднеш, пак да се изправиш.
Човек по пътя среща се със хора.
И очертава своите държави.
Идва зима
Ръце целува вятър на върбата,
реката мие, гали й нозете.
Достатъчно е клони да разклати,
в небето златно слънце ще засвети.
Стърнища пали есенният вятър,
вършее с яд сред пустите полета.
На голи клони птиците ще кацат.
Гнездата им на пролет ще засветят.
Пристига зима и върби-сираци
отново зъби ледени ще тракат.
Ще погне скреж пътеки и шубраци.
И вятър леден ще смете листака.
Вихрушка снежна пак ще ги излъже,
върбите-булки бавно ще пристанат.
Мъглата скрежа речен ще изтърже.
Хорото ще е дълго. Ще се хвана.
Започвам да си мисля
Започвам да си мисля
как след сто години,
на някоя алея в парка ще се срещнем
и двамата в ръце със внуци.
Бастуните ще се докосват закачливо.
Ти сигурно ще бъдеш със мустаци.
Ще ги засучеш и ще се усмихнеш.
А аз ще спретна старческия кок суетно,
в желанието си пак да се харесам.
А внуците дали ще разберат,
че срещата ни тук не е случайна,
че цели сто години сме се търсили.
Неписани закони са ни следвали
със точки и морални алинеи.
Така ще бъде, знам, да, знам, навярно,
но чак след сто по сто, по сто години,
на някоя закътана алея в парка.
Сега е време ти да си отидеш.
Еднаквите заряди се отблъскват.
Първолета МАДЖАРСКА, Перник