nabore.bg

Литературен мегдан

Захарен памук

На ъгъла на облачната маса

продава баба захарен памук.

Лимецът – божий хляб - е в мене втасал

и чакам да прегърна своя внук.

 

Да му откъсна стръкче стихове,

такива с три цветенца свежи само.

Когато  като Бог в света реве,

в игри и смях да скрия всяка драма.

 

На ъгъла на облачната маса

продава баба захарен памук.

Това е мойта баба – тя сколаса

да ни отгледа с труд, със хляб и лук.

 

Земята днес не спира да ни дърпа,

пътеки ни посочва, висини.

Ветрее се там бабината кърпа -

крило на ангел пази ни и бди.

 

И да му капнеш своята умора

 

И да му капнеш своята умора

днес на напечения змийски камък.

Човек да дойде – да си поговориш.

По пътя да намериш силно  рамо.

 

И да му капнеш своята умора.

И той като свещеник да те слуша.

Да стигнеш висини. Да се пребориш.

В морето до колене и до суша.

 

И да му капнеш своята умора.

Когато паднеш, пак да се изправиш.

Човек по пътя среща се със хора.

И очертава своите държави.

 

Идва зима

 

Ръце целува вятър на върбата,

реката мие, гали й нозете.

Достатъчно е клони да разклати,

в небето златно слънце ще засвети.

Стърнища пали есенният вятър,

вършее с яд сред пустите полета.

На голи клони птиците ще кацат.

Гнездата им на пролет ще засветят.

 

Пристига зима и върби-сираци

отново зъби ледени ще тракат.

Ще погне скреж  пътеки и шубраци.

И  вятър леден ще смете листака.

 

Вихрушка  снежна  пак ще ги излъже,

върбите-булки бавно ще пристанат.

Мъглата скрежа речен ще изтърже.

Хорото ще е дълго. Ще се хвана.

 

Започвам да си мисля

 

Започвам да си мисля

как след сто години,

на някоя алея в парка ще се срещнем

и двамата в ръце със внуци.

Бастуните ще се докосват закачливо.

Ти сигурно ще бъдеш със мустаци.

Ще ги засучеш и ще се усмихнеш.

А аз ще спретна старческия кок суетно,

в желанието си пак да се харесам.

А внуците дали ще разберат,

че срещата ни тук не е случайна,

че цели сто години сме се търсили.

Неписани закони са ни следвали

със точки и морални алинеи.

Така ще бъде, знам, да, знам, навярно,

но чак  след сто по сто, по сто  години,

на някоя закътана алея в парка.

 Сега е време ти  да си отидеш.

Еднаквите заряди се отблъскват.

  

Първолета МАДЖАРСКА, Перник

 


Първолета Маджарска

Първолета Маджарска