nabore.bg

Тежката дума

Изповед на един ексцентричен марксист в разгара на ужасната европейска криза (трета част)

Предлагаме ви третата част от статията на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис, публикувана в сп. „Аспекто”. Ето с няколко негови думи предисторията на тази статия: През май 2013 г. имах удоволствието да изнеса лекция по тази тема на шестия „Подривен фестивал” в Загреб – статията представлява нейното резюме.

 

(Продължение)

 

Първата ми среща с трудовете на Маркс бе в ранните ми години, тъй като израснах в странни времена, когато Гърция излизаше от кошмара на неофашистката диктатурата от 1967-74 г. Порази ме ненадминатият, хипнотизиращ талант на Маркс да описва драматичната човешка история и човешкото проклятие, като същевременно оставяше място за спасение и автентична духовност. Прочитайки фрази като „Съвременното буржоазно общество със своите буржоазни отношения на производство и размяна, с буржоазните отношения на собственост, което като с магия е създало такива огромни средства за производство и размяна, прилича на оня магьосник, който не може вече да се справи с извиканите чрез неговите заклинания подземни сили.” (Манифест на комунистическата партия, 1848 г.) се чувствах, сякаш присъствах на среща между д-р Фауст и д-р Франкенщайн, от една страна, и Адам Смит и Дейвид Рикардо, от друга. Маркс пише разказ, населен с работници, капиталисти, чиновници и учени, които са драматичните герои в историята.Те се борят да впрегнат разума и науката в посока към освобождението на човечеството, но обратно на намеренията им, отприщват дяволски сили, които обладават и погубват собствената им свобода и човечност. Тази диалектическа гледна точка, при която всичко съдържа своята противоположност, и страстния поглед, с който

 

Маркс забелязва потенциала за промяна

 

 на най-постоянната и непроменлива социална структура, ми помогнаха да разбера най-големите противоречия на капиталистическата ера. Те изясняват парадокса на епохата, създателка на най-забележителното богатство и същевременно на най-крещящата бедност. Днес, наблюдавайки европейската криза, кризата в САЩ и дългосрочната стагнация на японския капитализъм, повечето коментатори не успяват да различат диалектическия процес под носа им. Те виждат планината от дългове и банковите загуби, но пренебрегват обратната страна на медала, антитезата: планината бездействащи спестявания, които са „замразени“ от страх и затова не успяват да се преобразуват в продуктивни инвестиции. Марксисткото внимание към двойствените противоположности би могло да отвори очите им. Основната причина, поради която общоприетата гледна точка не успява да се справи със съвременната реалност, е, че никога не е разбирала диалектическото напрежение във „взаимосвързаното създаване“ на дългове и излишъци, на растеж и безработица, на богатство и бедност, на духовност и поквара, дори на добро и зло, на нови възможности за удоволствие и нови форми на робство, на свобода и поробване. Драматичните трудове на Маркс ни предупреждават, че тези двойнствени противоречия са причината

 

за повратностите на историята.

 

От първите си стъпки в икономическото мислене, та до ден-днешен, съм убеден, че Маркс е направил откритие, което трябва да стои в центъра на всеки полезен анализ на капитализма. Това откритие е, естествено, двойнственото противоречие, дълбоко залегнало в човешкия труд. Трудът е носител на две напълно различни характеристики: първо, трудът е дейност, създаваща стойност, която никога не би могла да се изчисли предварително (и поради това остоковяването му е невъзможно), и второ, трудът като количество (например, брой отработени часове), се продава и купува на определена цена. Ето какво отличава труда от другите производствени суровини, като например електроенергията: неговата двойнствена, противоречива природа. Това вътрешно противоречие бива пренебрегвано от политикономията преди Маркс, а днес доминиращата икономическа теория твърдо отказва да го признае. Както на електроенергията, така и на труда може да се гледа като на стока. И наистина, както работодателите, така и работниците се борят да превърнат труда в стока. Работодателите използват цялата си изобретателност, както и тази на раболепните си слуги от отделите за управление на човешките ресурси, за да определят количествено, да измерят и да уеднаквят труда. Междувременно, бъдещите служители правят и невъзможното, за да превърнат своята работна сила в стока, пишейки и пренаписвайки автобиографиите си, с цел да се представят като доставчици на количествено измерим труд. И в това е иронията! Ако работниците и предприемачите някога успеят да превърнат изцяло труда в стока, капитализмът ще загине. Без това прозрение е невъзможно да бъде разбрана тенденцията на капитализма да създава кризи, а достигането до това прозрение е възможно само чрез известно познаване на идеите на Маркс.

 

3. Научната фантастика се превръща в документален филм

 

 В класическия филм от 1953 г. „Нашествието на похитителите на тела“, извънземната сила не ни атакува отвън, за разлика от филма „Война на световете“ на Хърбърт Уелс. Вместо това, хората биват превземани отвътре, докато не остане нищо от човешкия им дух и емоции. Телата им са черупки, които преди са съдържали свободна воля, но които сега трудът чрез монотонните движения на ежедневния „живот“ превръща в подобия на човеци, „освободени“ от капризите на човешката същност. Този процес е

 равностоен на трасформацията, необходима за превръщането на човешкият труд в производствена суровина, каквато са семената, електроенергията и дори роботите. Казано на модерен език, нещо подобно би се получило, ако човешкият труд бъде напълно сведен до човешки капитал и по този начин бъде пригоден към моделите на тривиалните икономисти.

Помислете: всяка немарксистка икономическа теория, разглеждаща човешките и нечовешките продуктивни фактори като взаимозаменяеми и равностойни, напълно дехуманизира човешкия труд. Но ако някога това бъде постигнато, ще настъпи краят на капитализма като система, способна да създава и разпределя стойност. Като за начало, едно общество от дехуманизирани роботи ще прилича на механичен часовник, пълен с винтчета и пружинки, изпълняващи определени функции и заедно произвеждащи едно „благо“ – измерването на времето. Но ако това общество съдържа само роботи, измерването на времето няма да бъде „благо“.

 

То със сигурност ще бъде „продукт“, но защо „благо“?

 

Без реални хора, способни да оценят функцията на часовника, не може да има нищо подобно на „добро“ или „лошо“. „Общество“ от роботи, подобно на механичен часовник или някаква интегрална схема, би било изпълнено с функциониращи и извършващи действия части, но нищо не би могло да бъде описано като добро или лошо, нито като стойност. Ако капиталът някога успее да определи количествено, и следователно изцяло превърне труда в стока, както постоянно се опитва да направи, в същото време би изтръгнал от труда онази неопределена, непокорна човешката свобода, която позволява създаването на стойност. Блестящото прозрение на Маркс за същността на капиталистическите кризи, се състои точно в това: колкото по-успешно капитализмът превръща труда в стока, толкова по-малка е стойността на всяка единица продукция, създадена от него, толкова повече пада нормата на печалбата и, в крайна сметка, толкова повече се приближава следващата ужасна рецесия на капиталистическата икономика. Единствено Маркс приема човешката свобода като икономическа категория, което му позволява да направи свой специфичен грандиозен и проницателен анализ на склонността на капитализма да изпада в рецесия и дори в депресия, произлизащи от „растежа“. Когато Маркс пише за труда като жив, придаващ форма огън; за преходността на нещата; за тяхната временност; той прави най-големия принос, правен някога от икономист, за нашето разбиране на острото противоречие, заровено в ДНК-то на капитализма. Когато описва капитала като „…сила, която ни поставя в зависимост… [той] развива космополитна, всеобща, премахваща всякаква граница и всякаква връзка енергия, за да заеме тяхното място като единствената политика, всеобщност, граница и връзка“[3], Маркс подчертава факта, че трудът може да бъде закупен в своята стокова форма с ликвиден капитал (т.е. с пари), но че това винаги се съпровожда от враждебно отношение към купувача-капиталист.

 

Но Маркс не прави просто психологическо, философско и политическо твърдение.

 

 По-скоро ни предоставя един забележителен анализ на причините защо в момента, в който труда (като невъзможна за измерване дейност) изгуби тази враждебност, той става стерилен и неспособен да произвежда стойност.

В нашата епоха, когато неолибералите са впримчили мнозинството в своите теоретични пипала, непрекъснато преповтаряйки идеологията за повишаване на производителността на труда в опит да се засили конкурентоспособността, с оглед създаване на „растеж“ и т.н., анализът на Маркс предлага силна противоотрова. Капиталът никога не ще успее да спечели битката за превръщането на труда в една безкрайно еластична, механизирана суровина, без да се самоунищожи. Това нито неолибералите, нито кейнсианците са способни да осъзнаят някога. „Ако машините унищожеха цялата класа на наемните работници“ – пише Маркс – „какви ужасни времена биха настъпили за капитала, който без наемен труд престава да бъде капитал!“[4] Колкото повече капиталът се приближава към своята „крайна победа“ над труда, толкова повече обществото ни заприличва на един друг фантастичен  филм. Филм, загатнат още от – да! – Карл Маркс: Матрицата. Уникалното в Матрицата е, че в него бунтът на човешките продукти не е просто случай на убийство на създателя. За разлика от Нещото при Франкенщайн, което атакува хората несъзнателно, водено от обзелата го екзистенциална тревога, или от машините в поредицата Терминатор, които просто искат да унищожат човечеството, за да наложат своята бъдеща власт над планетата, в Матрицата изгряващата империя на машините държи да запази човешкия живот за своите собствени цели, да ни остави живи като свой основен ресурс. Хомо сапиенс, въпреки че е изобретил човешкото робство и въпреки несравнимия си опит

 

в причиняването на неописуеми мъчения на своите ближни,

 

 дори не е способен да си представи презряната роля, която машините му отреждат в Матрицата: закрепени към обездвижващи уреди, за да се пести енергия, машините насила ни хранят със смес от отвратителни вещества, предизвикващи максималното отделяне на топлина. Въпреки това, машините скоро откриват, че хората не издържат дълго, ако духът им е пречупен и са напълно лишени от свобода. Нашата странна нужда от свобода заплашва ефективността на техните електроцентрали, задвижвани от човеци. Ето защо машините ни подчиняват чрез това, което Маркс нарича „фалшиво съзнание“. Те не само наливат хранителни вещества в телата ни, но и илюзии в нашите умове, за каквито духът ни жадува. По гениален начин прикрепват към черепите ни електроди, чрез които изпращат директно в мозъците ни един виртуален, но напълно реалистичен живот, който сме способни да управляваме като човеци. Докато телата ни продължават да бъдат брутално включени към техните генератори на енергия и електричеството, създадено от топлината на телата ни, да ги захранва, компютърната програма на машините, наречена Матрицата, изпълва умовете ни с един измислен, илюзорен, и въпреки това напълно „реален“ и „нормален“ живот. По този начин телата ни, несъзнаващи реалността, могат да живеят десетилетия наред, бидейки от огромна полза за машините като генерират достатъчно енергия за захранването на новия им свят. Човешкото забвение се оказва решаващ фактор за производството в икономиката на Матрицата. „Машините придобиха командната сила над човешкия труд и неговите тродукти“ [5] е начинът, по който Маркс описва „възхода на машините“ като кръстоска между древногръцка и Шекспирова трагедия, разиграваща се на фона на индустриалната революция, при която малцина са собственици на машините, а мнозинството ги захранва чрез труда си. Маркс подчертава, че във вселената на капитала вече сме получовеци.

 

Матрицата не е фантастика.

 

 Тя отдавна е част от живота ни! Става дума за документален филм за нашата епоха или, за да бъдем по-точни, за опитите на нашата епоха да премахне от човешкия труд всички онези характеристики, които му пречат да се превърне в изцяло гъвкав, перфектно измерваем и безкрайно делим. Що се отнася до Маркс, ролята му бе да ни предостави „червеното хапче“[6], да ни даде шанс да погледнем в лицето, без обезболяващите илюзии на буржоазната идеология, грозната действителност на една система, създаваща кризи и мизерия като своя цел – обмислено и със сигурност неслучайно.

Погледнете всяко ръководство за управление, всяка статия в някой вестник по икономическо образование, всеки документ на Европейския съюз за стажовете, училищата и университетите, програмите за повишаване на производителността и конкурентоспособността и т.н. Веднага ще разпознаете, че вече живеем в нашата версия на Матрицата. Неуморимите усилия на капитала да оцени количествено и да узурпира труда са заразили всички тези документи, пропагандиращи едно общество, в което хората се стремят да се превърнат в роботи. Идеология, чиято главна цел е да превърне човешкия труд в разновидност на топлинната енергия, позволяваща на машините по-голяма свобода на действие, за да функционират и да произвеждат други машини, които трагично са лишени от всякаква способност да създават… стойност.

В този смисъл нашата версия на Матрицата може да бъде само временна, защото колкото повече се приближава към съвършената си филмова версия, толкова по-голяма е вероятността да настъпи огромна криза, да се срутят икономическите стойности, да се развилнее една Голяма рецесия и да се преобърне възхода на машините, когато инвестициите в тях се окажат отрицателни. От тази марксистка гледна точка, връщайки се отново към филма, групата освободили се хора в недрата на обществото на машините (която води човешкия бунт срещу машините) символизира съпротивата на хората срещу превръщането им в човешки капитал, присъщата им ненамаляваща връждебност към количественото им оценяване, която остава в сърцата и умовете дори на тези, които посвещават цялата си енергия на опити да се превърнат в стока в интерес на техните работодатели. Възхитителната ирония във всичко това е, че враждебността, която капиталът се опитва да изкорени от труда, е всъщност причината, която позволява на труда да създава стойност и на капитала да се натрупва.

 

Янис ВАРУФАКИС

 

(Следва)

 


Янис Варуфакис - бившият финансов министър на Гърция

Янис Варуфакис - бившият финансов министър на Гърция