nabore.bg

Тежката дума

Войнишкият паметник - жертва на НДК, очаква възкресение

След първата копка по неговото възстановяване в Южния парк нищо не е направено

 

Малко преди на почине през 2009 г. полк. Петко Йотов (Бог да прости този достоен българин!), тогава директор на Националния военноисторически музей, сподели че Министерството на отбраната е наредило на началника на гвардията да организира и проведе конкурс за Паметника на загиналите военни чинове в София. Става дума за онези мемориални плочи в двора на казармите на Шести полк (площад “Баба Неделя”), пред които, както разказваше арх. Александър Обретенов – техният автор, “майките на загиналите идваха като на свиждане – с баници и варени пилета”.

 

Комплексът бързешком бе съборен

 

при строителството на Националния дворец на културата през 1978-1979 година. Тогава падна и последната стена от този паметник, създаден при дейното участие на Цар Борис ІІІ и коменданта на столицата ген. Константин Соларов през 30-те години на ХХ век. Официално той бе известен е като “Паметника на загиналите във войните през 1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. от Първи и Шести софийски полкове”. В първоначалния си вариант е бил изграден от три стени с декоративна колонада и монтирани върху тях плочи с имената на падналите воини. Първите две стени, образували целостта на мемориала, са срутени много по-рано. Едната при бомбардировките на столицата през Втората световна война, а втората през 60-те години, когато националната памет все още дремеше под наркотичното въздействие на комунистическия “интернационализъм”. Но тогава поне плочите с имената на хиляди загинали български войници са описани, запечатани в сандъци и така запазени до днес се съхраняват в депата на Националния военноисторически музей. На същият адрес се намира цялата историческа

 

и фактологическа документация за паметника,

 

неговото състояние и окончателното му разрушаване през 1978-1979 година. Заслужава отбелязване един факт, до който се е добрал специализирания седмичник “Арх & Арт борса” – в преписка от 2000 г. Националния институт за паметниците на културата (НИПК) официално е заявил, че възстановяването на мемориала в оригиналния му вид е невъзможно.

Въпреки бездушната резолюция на НИПК и след дългогодишни митарства и безплодни междуведомствени разговори, на връх Гергьовден 2000 г., т.е. на празника на българската армия, бе направена първата копка и положен основният камък за възстановяване на паметника. Това стана на специално избрано място в началото на Южния парк, където със съдействието на Столичната община е решено да бъде приютен мемориалния комплекс. Подходът към него е откъм бул. “Арсеналски” в близост до първоначалното му място, което загуби сакралния си характер. Проектът е изработен в окончателен вид от покойния вече арх. Атанас Агура, автор на т.нар. яка около Националния дворец на културата (никога незавършена в цялостен вид!).

Но…изтече повече от десетилетие,

 

смениха се трима кметове на София

 

и четири правителства на страната, в източния край на парка израстна огромен по своите размери търговски комплекс (мол), а от година време се предвижда и строителство на Музей на съвременното изкуство. Съдбата на военния паметник отново потъна в забрава, независимо че точно в този период “държавният историк”, а после и ексминистър Божидар Димитров инициира редица кампании за възстановяване на войнишки гробове и паметници в Добруджа, в Македония и къде ли още не. Забравени – от него и всички държавни мъже! – останаха само тези 3900 българи, паднали за родината в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Приживе в разговор с арх. Атанас Агура авторът на тези редове се опита да открие причината за въпросната немара. Отговорът бе колкото прост, толкова и банален, дори изтъркан от преупотреба – липсата на пари! Трите основни институции, ангажирани с проекта – Министерството на отбраната, Столичната община и Министерството на културата, нямат никакви възражения по него. Надяваме се да са запазили мнението си. Пространственото присъствие на мола, както и на басейна “Спартак” от другата страна (които заедно с хотел “Кемпински-Зографски”

 

оформят “триъгълника на смъртта”,

 

според градския фолклор), наистина, изисква някои дребни преработки. Но те не са съществени. Остава само добрата воля и онези няколкостотин хиляди лева, които са нищо в сравнение с харченето на бюджетния излишък през последните години – при правителствата на Сакскобурготски и Станишев. Но общественото внимание, умишлено или не (и все пак по-скоро умишлено), периодично се отклонява към разпадащия се паметник “1300 години България” пред НДК, който продължава да е трън в очите на столичани, да не говорим, че отдавна представлява и физическа заплаха.

А ако някой се стряска от думата “строителен”, използвана от полк. Йотов за конкурса, нека бъде спокоен. Защото тя е точна и напълно отразява характера на възстановителните работи. В своето време стените са били апликирани върху калканите на съществуващите казарми на Шести полк – тухлени, без стоманобетон, дълго време неподдържани. В този смисъл изпълнението на проекта на арх. Агура е по-скоро с инженерно-архитектурна специфика и преобладаваща строителна част.

 

Владимир ГАДЖЕВ


Арх. Атанас Агура на 82-годишна възраст. Снимка – вестник „Строителство”

Арх. Атанас Агура на 82-годишна възраст. Снимка – вестник „Строителство”

Eдна от мемориалните стени на паметника

Eдна от мемориалните стени на паметника

Край войнишния мемориал навремето са ставали церемониите на армията

Край войнишния мемориал навремето са ставали церемониите на армията

По време войната и офицери от Вермахта също са дефилирали край паметника

По време войната и офицери от Вермахта също са дефилирали край паметника

Строителството на НДК премахна паметните плочи на воините

Строителството на НДК премахна паметните плочи на воините

Полковник Петко Йотов

Полковник Петко Йотов