nabore.bg

Литературен мегдан

Вместо некролог

Разказ

 

                           Дядо Марко, Бог да го прости, беше добър човек – кротък и самотен...Нямаше си никого, освен няколко кокошчици и сто педи дворче пред къщичката си. Обикновен средностатистически пенсионер с нормалната пенсия от 170 лв., която беше заслужил за 50-те години труд на полето- първо в ТКЗС-то, после и в ДЗС-то...

                           Не се оплакваше. Поминуваше все някак. С картофите и бобеца, които отглеждаше в дворчето си, а и кокошчиците го дарява с яйчица...Живот като песен!...

                           Не боледуваше често, но миналото лято се напъна  да вдигне едно по-дебело дърво в гората- за зимата, и получи херния. Коремът му се поду, болките станаха нетърпими и селският доктор го изпрати в болницата в града. „За операция си, дядо!...“Отсече хирургът. „Приготви 300 лв. За консумативите и - на масата за операция!...“

                           Дядо Марко нямаше спестени пари. А 300 лв. бяха огромна сума за него. Накуцвайки, тръгна по градските улици и зад ъгъла, до болницата, видя огромна реклама. Бързи кредити на минутата.

                           Свали каскета и влезе. Дадоха му парите след малка проверка. И той- с парите, право в болницата.

                           Но не се мина само с тези 300 лв. Санитарките поискаха 50 лева – дето му  носили подлогата. После лекарства и т.н....Това изяде пенсията му. И не останаха пари за вноската.

                           Следващия месец вдигнаха тока, раната от операцията се инфектира, сега пари за сестрата, превръзки, пак лекарства, и пенсията пак свърши. И пак не внесе вноската за кредита.

                           На третия месец едновременно получи две писма: едното от частен съдебен изпълнител, че е образувано изпълнително дело, като дължимата сума беше нараснала тройно, плюс 300 лв. такса за съдия-изпълнителя. Другото писмо беше от Пенсионото- уведомяваха го, че по нареждане на -съдия-изпълнителя слагат запор на персията му в размер от 170  лв. до изчерпване на дължимото.

                            Дядо Марко дълго чете двете писма, после извади колана си он протритите панталони, преметна го през клона на крушата до прозореца и...край!

                           Така го намериха  съседите.

                           Кметът купи ковчег с държавни пари. Приятелите му изкопаха гроба в края на селското гробище.От поп нямаше нужда – нали е самоубиец...

                           Тъй като не намериха никакви пари, написаха некролога му на гърба на писмото от съдия-изпълнителя и го закрепиха с габърчета за дървения кръст...

 

                   Ружа ВЕЛЧЕВА

 

 


Ружа Велчева

Ружа Велчева