nabore.bg

Интервю

ТВ журналистът Владимир Береану: В Румъния всяка партия е добре представена в затвора

В северната ни съседка зад решетките са 13 министри, 25 съдии, 16 прокурори и десетки кметове

 

Владимир Береану е роден е през 1954 г. в Румъния. Дългогодишен журналист, добил особена популярност с телевизионното предаване „Частен случай”. В момента е водещ и главен редактор на предаването "Съдът влиза" по ТV7. Шампион по бридж, с оранжев колан по джудо, владее 7 езика. 

- Наскоро румънският министър на правосъдието поиска европари за строеж на нови затвори, тъй като букурещкият се оказа препълнен с осъдени за корупция политици и магистрати. Как се стигна в Румъния до това положение?

- В Румъния, за разлика от България, още в началото на прехода не направиха глупостта да премахнат държавността. Там запазиха структурите на Секуритате - специалните служби, махнаха само 8 ръководители. Хората си останаха по места. Няма държава в света без тайни служби. Това са професионалисти, дълги години обучавани. Унищожаването на една такава система води до празнота в опазване на законността, защото тези хора работят според това, което им се нареди. Като се мине от тоталитарно към демократично управление, нямат проблеми да работят и за него. Всички милиционери също си останаха по местата и така не се опразниха органите, които пазят реда. В България всяко ново правителство идва с чистки в МВР, назначават се роднини и приятели. Затова в Румъния няма организирана и битова престъпност. Няма блокове с решетки като у нас, не можеш да си купиш желязна врата, защото няма пазар за нея.

-Но и там след промените корупцията се развихри по същия начин, както у нас.

- Наистина, тя доби страшни размери. Там обаче политиците имат уважение към държавата като институция, което при нас го няма. През 2002 г. Румъния обърна внимание на голямата корупция. Тогавашният премиер Адриан Нъстасе вкара нова институция. В главна прокуратура имаше звено „Антикорупция”, каквото сега искат да направят в България. Шефът му подгони един приятел на Нъстасе за корупция. Тогава премиерът реши да му отнеме функциите и да направи това, което Европейският съюз предлага и на Румъния, и на България – създаване на отделна прокуратура „Антикорупция”. Там тя се въведе със закон, има огромен бюджет и работи с млади прокурори, още не навлезли в корупционната среда, не са отчаяни от това, че нищо не става и не може да се направи. Никой не може да им нарежда. Имат шеф, който се избира с мандат. Тези прокурори не зависят от никого. Нито президентът, нито премиерът, нито главният прокурор могат да им влияят. През 2004 г. министър на правосъдието стана Моника Маковей – изключително отговорен, интересен и смел човек. Тя даде кураж на тази прокуратура. Тя бе като треньор, който внушава на играчите да са смели независимо от противника и да смятат, че могат да го победят. Второ, тя започна да променя законите.

- Твърди се, че в България има закони за всичко, но не се спазват.

- Основният проблем у нас е, че уж има закони за всичко, но те са така направени, че са в защита на корупцията. В Румъния 6 години се прокарваха закони и чак през 2010 г. новата прокуратура започна да работи. Първият осъден беше премиерът, който я създаде – Адриан Нъстасе. Тя води дела и вкарва в затвора съдии, кметове, министри, бизнесмени, олигарси, собственици на телевизии и т.н. Но в Румъния се промениха закони. Правомощията на тези млади прокурори са много големи, те вършат всичко сами, поемат делото и го водят отначало докрай.

-Защо това не става и у нас?

- Защото в Румъния има друга атмосфера и други нагласи. У нас някой влиза в политиката не за да получава заплата, а за да извършва корупционни практики. Може и да е търговия с влияние. Кой луд в политическата класа ще позволи да се създаде институция, която ще го вкара в затвора? У нас никой не влиза в политиката с чисти помисли. Това се вижда ясно, въпреки че медиите тръбят какво се случва в Румъния. В България решиха, че това няма да се прави. Обясненията са, че няма да върши работа. Лъжат, че имаме закони за всичко и нямаме нужда от нови. У нас има невероятни дупки в законите, които подпомагат корупцията. Всички корупционни практики са изключително елементарни. Интересното е, че в България не можеш да съдиш комисия, трябва да бъде съден определен човек.

-Какви промени в законите се направиха в Румъния?

-Там няма колективна безотговорност. В Румъния създадоха втора институция – АНИ, агенция за интегритет или за съответствие. Тя проверява дали съответстваш на дадена държавна или общинска функция. В закона има условия: можеш да станеш кмет, но не трябва да си шеф на фирма. Това го има и у нас, но тук е елементарно - прехвърляш фирмата на жена си. Втората й задача е да търси съответствие между приходите и стила ти на живот. Може да си министър със заплата 3000 лева, но да имаш 5 имота за 10 милиона лева, 3 автомобила и т.н. Няма прехвърляне на жената, проверява се откъде тя има пари да купи скъпа кола, след като е фризьорка. Ако не можеш да докажеш произхода на тези пари и откъде идват разликите, изправят те пред съда и със съдебно решение ти конфискуват имуществото в полза на държавата. Така се води реална борба и става много трудно да използваш откраднатите пари. Тук никой не те пита за нищо. Достатъчно е да прехвърлиш имуществото на жена си и край - спира всякакво разследване.

-Възможно ли е да се появи и у нас някоя безстрашна Моника Маковей?

-За съжаление в момента в България нищо такова не може да е случи. Много опасно е да се вкара дори и един политик в затвора, защото става опасно за всички други. У нас почти всички финансови престъпления имат давност 3 години. Тук ако открият човек, откраднал 2-3 милиона, дори не могат да го задържат. Според българските закони, ако някой заплаши възрастна жена и й отнеме пенсията от 250 лева, арестуват го, влиза в затвора и никой не може да го изкара оттам, докато не мине делото, защото има заплаха срещу личността. Но за кражба на 3 милиона от цяла нация не могат да го задържат – нямало опасност да извърши второ престъпление. Като го оставиш на свобода, този човек може да влияе на свидетели, да крие или променя документи, за да не бъде хванат.

- Но у нас има и други институции с достатъчно силни правомощия – ДАНС, прокуратура, финансово разузнаване, финансов надзор, съдилища, сметна палата.

- В това е проблемът. ДАНС не е организация за борба с корупцията. Тя би трябвало да се бори с тероризъм, шпионаж, организирана престъпност. Те лесно могат да кажат – ние си вършим работата, а за корупцията – не сме попаднали на такъв случай. Не можеш да кажеш, че институцията не си върши работата.

- Но нима не е застрашена националната сигурност при огромни кражби?

- Прокуратура „Антикорупция” в Румъния се занимава само с корупция на държавни и общински чиновници. Тук корупцията би трябвало да се бори от обикновената прокуратура. Но всеки прокурор има още сто дела – за кражба, за убийство и т.н. Идва му дело за корупция - да не е луд да се заеме с него! Като процент от работата си той е супер успешен – от 100 случая е разгледал 90 и е осъдил 80. Няма значение, че това са дребни случаи. Но ако имаш отделна прокуратура „Антикорупция”, трябва да покажеш, че вършиш нещо. Там вземат по 4-5 хиляди евро заплати и трудно могат да бъдат подкупени. Те са млади, те са звезди, журналистите ги обичат и уважават и това ги кара да не се поддават. В Румъния паднаха доходите на политиците. Наистина тях вече много ги е страх. Щом шефът на тази антикорупционна агенция за проверки на съответствия го арестуваха за корупционна сделка и ще го съдят, нещата са много сериозни. Политическата класа започва да реагира – имало терор на прокурори. Никой не им вярва. Няма политическа партия в Румъния, която да не е дала поне един политик в затвора. В затвора има 13  министри, 25 съдии, 16 прокурори, ужасно много кметове.

-Излиза, че за България няма никаква надежда.

-Засега няма абсолютно никаква надежда, защото всички политически формации живеят и печелят на гърба на тази корупционна дейност. Така изкарват и парите за партиите си. Те не искат да има органи, които да ги разкриват.

-Откъде трябва да се започне в България?

-Трябва да се копира този единствено работещ модел от Румъния, защото тя е най-близо до нас. Единствената държава, която има абсолютно същите проблеми. Сърбия, Гърция, Турция нямат нищо общо с нас. С Румъния тръгнахме от едно и също място, имаме същия манталитет, същите вицове, същия фолклор. Трябва да вземеш нещо успешно от тези, които много приличат на тебе, а не да търсиш решения от  други.                    

 

Интервю на Христо КУФОВ

 

 


Владимир Береану

Владимир Береану