nabore.bg

Литературен мегдан

Високите зелени треви

Цикъл стихове

 

Вероломна любов

 

Ти си ме чакала...

Много дълго и много тежко

на нашето си място.

Казаха ми го издайнически

високите зелени треви –

полегнали смутени

от страхотното ти тяло

и неудържимото ти желание.

Предполагам.

А всъщност какво ли е онова

момче стройно и дивобързащо

Закъснях, толкова много закъснях...

А всъщност какво ли е онова

момче стройно и дивобързащо

да избяга по хълма нагоре???

От „нашия хълм”...

 

А всъщност какво ли е онова

момче стройно и дивобързащо

да избяга по хълма нагоре???

 

И така ли ще се отдалечава,

докато се изгуби

и изчезне

като нашата велика  любов.

И това ми нашепнаха

полегналите смутени и зелени треви.

На сбогом...

 

Неизбежно

 

Колелото,това лудо колело

на нашата любов

спря.

А беше тъкмо на върха...

 

Сега тичаме надолу,

от двете му страни.

Помагаме,бутаме,падаме,

но да стигне по-бързо до Кръстопътя.

Потънал във високите зелени треви.

...ще го забием в средата,

Това лудо колело,като хоругва,

като оброк,

около когото ще идват

да си поплакват нашите бъдещи спомени.

 

И страшно,и тъжносамотно ще е

под триъгълниците на спиците...

 

Още пролети

 

Няма да има край

това начало

и този летеж

на пролетните пеперудени рокли.

 

Какво е дъждът,

неприятността на острите капки

в неприличните локви,

щом край нас все лудуват

пролетните пеперудени рокли.

 

Да пада цветът

не ни е страх –

пролети ще има още.

И затова е благословен дъждът

можем ли да докоснем с очи

пролетните пеперудени рокли.

 

Недей

 

Не ми казвай сбогом

преди да си докоснала

смутената ми ръка,която

сега

в тази слънчева жарава

наднича над главата ми

и нещо я устремява към теб.

 

Не отминавай,

без да се убедиш,

че това съм аз

и съществувам може би за теб.

Спри под кестена,

пропусни ламаринените чудовища

и нашата среща ще стане неизбежна

и хубава.

 

Не искам да се плаша,

но после раздялата ни

ще бъде

само неизбежна...

 

Тя

 

Не е нужна тази превръзка

                                               на очите ти,

когато те потърся всеки път

                                               по телефона.

Какво скриваш, щом е толкова

                                               нежна душата ти,

а сърцето ти гледа

да кривне встрани!

 

Не го заблуждавай!

Не заблуждавай тогава и дъха ми,

а поспри!

Изтрий пламнало от прегради чело,

разтвори най-широките прозорци

                                               на небето

и духни всичките светлини на града.

 

Чак тогава ще ме намериш...

На другата улица, в другата къща,

под дивия кестен с полудива

още любов.

 

В средата на юли

 

А толкова думи имах да ти казвам

в онова никакво пладне,посред сушата

на изгорелите ни мечти.

Имаше и озон,и подухващ вятър,

но те отстъпиха на огъня,

взривен от твоята ръка.

Извита

подобно клюн  на излитаща кондора

тя изсмукваше без жал

последните ми капки надежда

за утре.

А толкова думи имах да ти казвам,

ала ръката

и крилете на кондората

-      твоята възхитителна коса –

точно тогава излитнаха.

...Без мисъл за внезапно завръщане...

 

  Изречено с вина

 

Както сме свикнали

                               да си тръгваме

                                               понякога

гаменски,без да изтрием

                                               очите

и целунем

виновно онзи –

останалия зад нас,

така ще пропуснем

                               да видим

пред себе си,

в нивата от глухарчета,

Истинския, Истинската

чакащи ни

с истинска любов!

 

Вик

 

Отдавна ли живееш така самотен,

                                               приятелю!

Не дойде ли на този свят

                                               със брат,със сестра...

Сам ли викна –наивен –

срещу светлината,

та после и тя ти стана непонятен враг.

 

Къде живееш между нас,

че не съм те виждал през чашата си...

Не те срещнах и между враговете си,

                                               непознати приятелю!...

И с жената, която най-жестоко обичах,

под ръка не съм те виждал.

Тогава кой си?!

Пришълец от бъдеще неясно

или отражение от

домашното ми огледало си ти,

самотни приятелю?!?

 

Мечта, мечти

 

Благословен черен

                               полунощен

и безсвестен,

гневен час.

Тогава сърцето ми ражда

химните

за теб.

 

Стой там!

Ще дойдат те –

при светлите тайни

на душата ти...

Съединени!

 

Цветан АНДРЕЕВ

 

Из стихосбирката "Ягорида"

 ------

Цветан Андреев е роден на 27.09.1948 г. в Комощица, Ломско. Бил е секретар на Клуба на дейците на културата в Михайловград (днес Монтана), има 15-годишен журналистически и редакторски стаж в „Септемврийско слово”- Михайловград и други регионални вестници. Редувал е писателска и редакторска дейност с работа на националните обекти - Девня, Нефтохим-Бургас, ТЕЦ - Русе Изток, Северозападно геологопроучване и др. Член е на Съюза на българските писатели - Михайловград и на СБЖ-Подкрепа. Носител е на различни национални и окръжни награди за литература. Издал е белетристичните книги „Кафе за самотници”, ”Толкова някога” и поетичната „Ягорида” (на български и английски език), приета радушно в над 74 страни по света и станала притежание на много обществени и лични библиотеки.

 


Цветан Андреев

Цветан Андреев