nabore.bg

Тежката дума

Между нас казано: Валякът на пошлостта ни гази всеки ден

Публични безличности денонощно ни дават акъл от малкия екран и от пресата 

 

В навечерието на отминал светъл ден, една от националните телевизии ни направи съпричастни към един огромен подвиг - една вип персона татуирала част от бедрото си. Нямаше изобщо да ви занимавам с това, ако нашествието на пошлостта не се бе утвърдила като трайна тенденция във време на празници, след празници и между празници. За въпросната девойка е известно, че е плейтмейтка и участничка в едно от гледаните реалити формати на тази телевизия. В тв-шоутата винаги присъства по някоя плейтмейтка – онзи особен вид жени, сложени под общ знаменател с дамгосващо-шеговитото понятие златки. Специално на тази й се помни името,

 

заради звънката фамилия Кучкова.

 

Какъв е житейският път на подобни „звезди” до известността? От страниците на някое списание като красиво еротично голо тяло те попадат в измислената от телевизиите и жълтите вестници публичност. Жени, които нямат и един трудов ден, триумфират в студиото, от което почват да ни учат как да живеем. Порочният кръг се самовъзпроизвежда: медиите ги издигат, шумолят около тях и после вече ги канят, вече от новото им ниво, да коментира своите копия и последователки. Те, от своя страна, правят коктейли и събития, на които канят медиите, които да отразяват същите безмислици. Географската и общокултурната им нефелност дразни някои и се харесва и припознава от други.

Но всички гледат. Някои може би с отвращение, но пак гледат.  

Предупреждавам, въпреки всичко

 

не подценявайте тези жени!

 

Те могат да изглеждат повърхностни и леки (такъв е замисълът на комерсиалния шаблон-клише, в който са се вкарали по собствено желание), но пък те се и развиват. Ето, една черна Златка, например, вече e цял патрон на благотворителна фондация.

Ала дори дейности, които не би трябвало да се щурмуват от популярните безличности, от време на време биват превземани на абордаж. Мис Силикон написала книга – и тя, драги мои, вече е пресен мъченик на писменото слово. Заглавието е „Мъжете са боклуци, но не можем без тях”. Какво да кажем? Звездоманията на посредствеността  обилно се захранва от многобройните конкурси за мис, мисис, моделки и други паразитни. Но само някои от отличилите се успяват да пробият

 

и да изкачат стълбите на известността.

 

Антония Петрова от Перник наскоро пак триуфира по тв-студията – след серия пластични операции, брак с известен бизнесмен от руски произход , титли мис и мисис у нас и в чужбина и две дипломи, една от които по право. И ако приемаме думите, с които я представят водещите за чиста монета, ще речем, че тя е едва ли не гуру на публичността. Да не забравяме и фолкпевиците. Без никакъв срам Мара Отварачката поиска да се омъжи в патриаршесткия храм -паметник „Александър Невски”, в който е венчаван българският цар. Избраникът й, разбира се, е от богат род, в случай, че сте помислили, че е асистент от БАН. 

Далеч не само кифлите замърсяват публичността. Сред мъжете също се точи една дълга, мазна, пълноводна река от безличности, пълнещи ефира и вестниците – предимно политици и експерти. Тяхна запазена територия са най-вече сутрешните блокове. В шоубизнеса сякаш винаги има запазено място и за обратните мъже – реални и нарочени за такива. Доста хора дължат кариерата си на сексуалната си ориентация. Тяхната предпочитана ниша са реалити-форматите. Българската публика отдели доста време да коментира

 

прав или обратен е Ники Китаеца –

 

човек, който влезна в едно шоу като интимен приятел на Азис. През 2014 г. вече всички са убедени, че той е вип и „подкован” с публичната си „биография”, Китаеца се изтрепа да доказва какъв мъжкар е и колко държи на жената и семейството си. Някъде насред това житие-описание премина и сянката на нарочения за най -добър пиар специалист Евгени Минчев. И той популярен със сексуална ориентация, лордство, благотворителност и позиция на съдник от последна инстанция. Интересно, оригинално, шармантно!

Е, как човек да не заподозре, че зад цялата обществено-телевизионна чалга с публичните безличности се крие коварен план да се отклони вниманието на обществото от насъщните му проблеми? Даже и да не вярваш в конспиративните теории, какво друго разумно обяснение има за свръхконцентрацията на пошлост в ефира и вестникарските страници. Всъщност зад всичко това

 

се дочува шум от пари.

 

Не друг , а ние гледаме и четем тези жълтевини. Така те трупат тиражи – т.е. пари. Така те трупат зрители – т.е. реклами или пак пари. Пак ние си плащаме да ни занимават с чатала на Кучкова и с „мирогледа” на фолкпевиците. Плащаме си да ни правят на глупаци, да ни водят в царството на елементарното и бездуховното. В целия ефир няма нито едно предаване, което да се занимава с проблемите на възрастните хора, на семейството, та дори и на младите.

Тук има и още едно особено важно нещо, което обаче никой не обсъжда. Онези, от които зависи съдържанието на медиите са твърдо убедени, че мнозинството от зрителите имат нужда от низости, за да се забавляват. И вярват, че сериозната публицистика и журналистика са предназначени единствено

 

за едно пренебрежимо малцинство.

 

Което в интерес на истината никога не е било толкова незначително и малобройно, за колкото винаги са го смятали. Проблемът е, че с течение на времето и то започва да приема за ядливо онова, което му се сервира. И даже се приучва да го смята за нормално-пикантно.

Има ли изход от този омагьосан кръг?

 

Румяна БРАТОВАНОВА

Вестник „Златна възраст”


Румяна Братованова

Румяна Братованова