nabore.bg

Литературен мегдан

В търсене на изгубената любов

Разказ

 

Тавата с пресноизпечени банички кацна върху печката. Видът им беше – просто пръстите си да оближеш – зластист загар отгоре, ухание на масло и хубаво сирене. Ружето като хищна птица се стрелна, грабна една баничка и я пъхна в устата си. Беше много гореща и затова трябваше да постои за кратко с разтворени устни, докато я преглъщаше лакомо на едри хапки.Откакто напълня разви комплекс да не яде пред мъжа си, който не пропускаше да й натякне, че е много лакома.А то, човещина, на всеки от нас му се хапва, особено  прясно изпечена баница.Да оставим настрана, че Ружето си беше голяма майсторка в областта на кулинарията.

Беше неделя,ден в който тя готвеше като за световно.Трябваше да затвори в буркани седем различни ястия. Благоверният й съпруг ги взимаше със себе си на село. Земетресението на икономическата криза и промените отвориха голяма пукнатина в семейния им бюджет. Ружето гонеше петдесетте, когато  остана без работа, а мъжът й цял живот се беше мотал по разни канцеларии и общо взето не го биваше за нищо.За да оцелеят той се върна в родното си село и започна да гледа зайци и кокошки, но си идваше в София към края на всяка седмица да се изкъпе и да си вземе храна.Там нямаше условия за това, а и Ружа трябваше с нещо да участва в първоначалното натрупване на капитала.Тя се беше примирила с факта, че няма да си намери свястна работа ,както навремето се примири с липсата на деца и се мъчеше да компенсира белите полета в живота си с прекомерни грижи за дома. Не я притесняваха подмятанията на приятели и роднини, че за една жена като няма какво друго да кажеш, хвалиш домакинските й способности.

 Живееха близо до кварталния пазар, който със всяка измината година се разрастваше и ръфаше от тревните площи и детските площадки на комплекса. Ружето изчакваше сутрин да заредят с прясна стока сергиите, подготвяше се като за премиера в Ковън Гардън и изпълнена с кинетична енергия се отправяше на ежедневния си рейд, който освен чисто практическа цел имаше и ролята на социален отдушник.Обикаляше внимателно всички сергии, сравняваше цените, следеше кой се опитва да й пробута развалена стока.С течение на времето беше извършила своята класация и поощряваше фаворитите си ежедневно, за да поддържа огъня. Те пък от своя страна гледаха да я задържат за клиентка, защото никой от хубаво не беше се изправил  тук да продава.

Ружето се движеше плавно и достолепно в тясната пътека между сергиите, когато забеляза в края на редицата нов човек.Младо момче, което можеше спокойно да й бъде син, продаваше картофи и кромид лук.Тя се спря, професионално огледа стоката, но когато вдигна поглед, с учудване забеляза, че момчето я гледа  съсредоточено и от пъстрите му зеници струи някаква особена светлина.С остаряването и лепкавата самота, която обгръщаше Ружа, сетивата й се бяха изострили като на ловджийска хрътка.Взе един килограм картофи и си тръгна веднага, за да не й проличи,че този поглед я е развълнувал.Това упражнение  се повтори поне още дестина пъти, докато момчето се осмели да я заговори извън връщането на рестото. Ружето се беше пременила като за селска вечеринка и дори си сложи червило, нещо което не беше правила откакто я уволниха.Усети, че дланите й се изпотяват, изтърва плика с картофите и те се затъркаляха като топки за тенис между крката на клиентите.Момчето изскочи иззад сергията, гъвкаво се наведе и започна да ги събира, подаде й плика, тя му благодари и му се усмихна, макар и малко измъчено.Тичешком се прибра в къщи.Първото, което направи беше да се съблече по бельо и да се огледа  в голямото огледало в антрето.”Боже, колко съм остаряла, колко зле изглеждам!”Тя разглеждаше паласките, които опасваха кръста й и крушовидния си ханш.”Какво може да ми е  харесало това момче?!Та аз мога да му бъда майка?!”. Трескаво разрови оскъдната си библиотека, за да открие някой роман, който беше прочела, докато боледуваше от грип.Тя знаеше, че в киното и литературата са пресъздадени много истински случаи. Даже го беше виждала като надпис:”Филмът е създаден по истински случай”. Беше в паника, не знаеше какво да прави, как да постъпи?Женското у нея отдавна не беше изплувало на повърхността, подтискано с години, дори и когато му беше времето да трепка като рибарска плувка върху вълните на живота.Съпругът й беше средностатистически простак, който имаше две основни желания: да се наяде добре и после ако му е кеф- бум в леглото.Не й беше казал една мила дума за толкоз години, ако не се брои крилата му фраза “ама направо майката си тракаш в готвенето”, придружена със фоерверк от звуци, които излизаха от пълната му с храна уста.С годините фигурата й се промени, в отношенията им остана само битовото съжителство, което сега беше почти отпаднало поради неговите животновъдни занимания. Ружето хич не страдаше от този факт, даже си беше малко щастлива, че може спокойно да си клюкари по телефона с приятелки. Докато той си беше в къщи това изобщо не се позволяваше, защото му пречеше да гледа мач или новини, а освен това се правеше и  калкулация за месечната сметка.Мислите й се щураха от минало към настояще, вълнението я  заливаше с приятна топлина, в която се промъкваше страха да не сбърка, да не стане смешна. А от друга страна такова нещо....Така я гледаше....Толкова беше любезен...За едно кило картофи...Не може да бъде...

След няколко безсънни нощи, консултации с Даниел Стийл и две опитни приятелки Ружето взе най-после решение – ще го покани на кафе в къщи. Живееше на сто метра от пазара. Все ще се намери кой да му пази картофите за половин час. Това е! Ще го изпита, ще се държи на дистанция, достойно, а то само ще си покаже.С уверена крачка се отправи към пазара. Нейният човек беше там (тя дори не му знаеше името). Спря пред сергията, купи един килограм картофи и малко по-забързано от обикновено смутолеви:”Ами защо не дойдете да изпием по едно кафе в къщи?Цял ден сте прав на тая сергия?А освен това съм Ви задължена, давате ми най-хубавите картофи!Един по един ги избирате...като за изложба!” Момчето някак се сепна, погледна я отново с онзи свой знаменит поглед, усмихна се мило и каза:”Защо не?!Само да помоля да ми пазят стоката. Ей, сега”.Кръвта биеше в труднопропускливите съдове на Ружето, устата й беше пхресъхнала като на диабетичка, тя с усилие мобилизираше последните остатъци от самообладание, които имаше в този момент.Тръгнаха към техния блок, момчето нещо весело разказваше, но тя не го чуваше. Следеше с уплашени очи движенията на устните му като глухоняма.В асансьора той й направи път, затвори вратата и телата им се оказаха на някакви сантиметри разстояние.”Ами сега?Какво ще правя ако ме прегърне?Ако иска да ме целуне?Как да се държа?”-въпросите я напъпляха като марокански скакалци, които изяждаха и последната свежа  зеленина на тревожните й мисли.Влязоха в апартамента, тя беше приготвила кафеварката и го покани да седне в хола.До тук нищо страшно не се беше случило. Разтича се като линейка, донесе сладки, бонбони, от знамените си банички, междувременно и кафето беше готово.Разговорът трудно потегли, момчето беше  стеснително, а и тази покана  доста го изненада.Ружето се смееше кръшно на някакви свои шеги, предложи да пусне музика, започна да го разпитва за семейството му.Оказа се, че баща му ги е напуснал, когато е бил много малък и почти не го помни.Спомена бегло, че баба му го е отгледала. На село трудно се гледат деца, особено в тези последни години. Завършил техникум, а сега работи и събира пари за висшето си образование.Ружето се улови, че го гледа с влюбени очи, възторгът й се увеличаваше и от дребния на пръв поглед факт колко деликатно се храни.”Боже, момче от село, а виж..”.Той изведнъж скочи, погледна часовника си за извинение, благодари многократно за кафето и баничките и пак я погледна с онзи поглед, топъл, различен, вълнуващ.На Ружето й се подкосиха краката и реши, че сега трябва да атакува: ”Васко, (разбра че така се казва) дали не съм се излъгала или между нас има някаква симпатия, нещо което не знам как да нарека?” Васко се изчерви, усмихна се на нещо свое, изминаха някякви безкрайно дълги секунди, в които замълча, преди да отговори:”Да, така е.Аз много ви харесвам, вие сте толкова мила, толкова възпитана жена и...”Черни точки се явиха пред погледа на Ружето, тя не вярваше на ушите си, вълнението й беше девет бала и заплашваше да скъса вълнолома.В следващия момент Васко бръкна във вътрешния джоб на якето си, извади поизтрит кожен портфейл и го отвори. На специално определено за това място беше поставена снимка на млада жена, която изумително приличаше на Ружето преди 20 години.”И страшно приличате на майка ми.Открих го още първия път като Ви видях.А тя ми липсва, ще ми липсва винаги.Много рано я загубих. Имам нужда от нейната любов, от...”-момчето изстреля последните думи като  бойни партони, които беше пазил дълго за решителната битка.Забеляза само, че госпожата беше силно пребледняла и ситни капчици пот се стичаха по слепоочията й.”Извинявайте, май не биваше да Ви занимавам с тези мои лични неща, Вие бяхте толкова любезна, а аз Ви притесних с тъжните си спомени...”

Той се сбогува и вратата се затвори тихо след него.Ружето седна пред чинията с недоядените банички и механичко пъхна една от тях в устата си. Слава богу този път не бяха горещи и можеше да ги сдъвче по-добре.

 

Мария ПЕЕВА                                                             

------ 

Мария Пеева е родена в София. Завършва 35-та езикова гимназия, а след това телевизионна журналистика в Софийския университет. Дълги години работи в Българската национална телевизия. Постъпва като редактор в Главна редакция „Музика и забава”. След това е в Главна редакция „Телевизионен театър”, където е драматург и редактор на повече от 30 телевизионни постановки. Участва активно в провеждането на Международния фестивал „Златната ракла”. От 1995 г. се занимава  с филмопроизводство в Телевизионна студия „Екран” – където е драматург, редактор и продуцент на повече от 100 филма – някои от тях са в Златния фонд на БНТ. Пеева е била член на  Националната художествена комисия в Националния филмов център. Автор е на четири книги с поезия и разкази, на много  сценарии за документални филми, адаптации по литературни произведения и публикации в периодичния печат. Член е на Съюза на българските филмови дейци.


Мария Пеева

Мария Пеева