nabore.bg

Литературен мегдан

В стая да стоя заключена

В стая да стоя заключена,

не мога.

Вятърът в миг ще нахлуе

и нозете ще погали и развърже.

Ще се мятам дива, бясна,

във прегръдките му волни…

Слънцето очите ще изпържи

и със него всичко ще обходя.

Ще приседна само като вятър,

мисълта си волна да надипля.

 

В стая да стоя заключена, не мога.

Не съм пленница на твоя Рай.

Ти за себе си ще ме запазиш,

щом за слънцето и вятъра

ме вържеш.

 

Вятър

 

Във синьо са покръстени

очите житни.

Вълните разкопава

и засява пяна.

Сеяч на бури,

на акули ненаситни.

Като пастир пасажите

подгонва рано.

 

Рибарите плетат му

мрежа-наметало.

Намятат ласото

на табора му волен.

Танцуват вечер

люспи от луна на бала.

Обувките им са протрити

и овални.

 

Във синьо са покръстени

очите житни.

Вълните разкопава

и засява пяна.

Метличини в нозете

на детето се оплитат.

Пресява пясъка на времето си

сутрин рано.

 

Дъга

 

Дъгата се навежда да си вземе

изгрялото след дъждовете слънце,

изпуснала го – кърпичка сред хрема,

или цял сноп от житените кръстци.

 

Настанала всемирна тишина е.

Небето гледа как земята ражда,

изкъпана в потоци светлина е –

от птичи поглед сякаш по е важна.

 

Поглежда тя през лявото си рамо

да види нейде мечка да се жени,

да види някой, че запъжда камък,

да я прескочи не успял без време.

 

А друг със пръсти на юмрук във джоба,

се вглежда в чудото със седем цвята.

Поклон да стори като кръст на гроба,

дъгата се наведе до земята.

 

Вали

 

Вали. Отчайващо вали.

Вървя по тротоара.

Подгизнала е сянката ми и боли.

Самотно влачи се след мен,

от грижи натежала.

 

Небесната вода е напоила мислите,

крилете им не могат да отлитат.

От спомени и сълзи са пречистени.

И дъжд в очите влиза,

погледна ли нагоре,

отпитваща се да прозра в отвъдното.

А радостите издребняват.

Потичат мравешки сълзи,

пътечки къдрят…

 

Къде са малките житейски слънчица.

Аз пак ги търся точно под носа си.

 

Вали. Отчайващо вали.

Вървя по тротоара.

И сянката самотно влачи се след мен,

от грижи натежала.

 

Влакът на второто пришествие

 

Влакът на второто пришествие

ще спре на нашата гара.

Плач на наклечали чакали,

чакащи плячка край овъглени домове.

 

Юда – нека като Сизифов камък,

търкаля сребърниците

в безсънните старчески нощи.

Нека пие на бавни глътки отровата

от чашата на мъдреца Сократ.

Само своите стъпки да чува

в човешката пустиня.

Да зове възмездието.

 

Боже, дай дълголетие на Юда.

Да изпие докрай отровата на живота.

 

Живот

 

Все бързаме за срещи, заседания.

Износваме се в дразги, пререкания...

И главното, че издребняваме,

не виждаме

и  като болни чакаме за свиждане...

 

И нека този факт не ни обижда,

но тел трънлив

дома ни днес завижда –

Не може даже пиле да прехвръкне.

И в нашите стаи рано ще се мръкне.

 

Кога ли се излюпихме такива –

недвижими и жилави – коприва?

Нахално рекламираме дисаги.

За всяка дума търсиме облаги...

Кога ли се излюпихме такива?

Твърди ли още някой, че сме живи?

 

Първолета МАДЖАРСКА, Перник

 

 

 

 

 


Първолета Маджарска

Първолета Маджарска