nabore.bg

Архивите са живи

Още са в спомените ми: Трайчо Костов припаднал щом чул смъртната си присъда

На бесилката палачът дърпал за краката осъдения партиен функционер – за да „не се мъчи много”

 

На 23 октомври 2008 г., сряда, ексминистърът на културата Георги Йорданов ме покани да отидем на премиерата на поета Евтим Евтимов в Столична библиотека. Щял да представи първия си роман, който написал. В препълнената зала авторът започна да разказва моменти от книгата си, свързани с някогашното комунистическо величие Трайчо Костов, обвинен в какви ли “престъпления” от миналото му. А най-интересното от разказа на Евтим беше, че преди 20 и повече години се срещнал лично с палача на Трайчо Костов, който го обесил. Пристъпил към пъкленото си действие, но не можел да обеси обречения. Причината: бил толкова слаб и олекнал от глад, от денонощните мъчения и ужасите си,

 

че просто се “изхлузвал” от въжето.

 

И за да не се мъчел повече той го хванал за краката, провисил се и… започнал с всичка сила да го дърпа надолу, докато накрая мъченикът издъхнал. Тогава Евтим запитал палача защо го е направил? А той отговорил: “Ами помогнах му по-лесно и бързо да умре. Иначе трябваше да се мъчи кой знае колко още…” (придавам тези думи от разказа на Евтим смислово, не дословно). Но докато слушах Евтим със застинал дъх за Трайчо Костов и палача му, аз пък си спомних нещо друго, което ще оповестя за пръв път като достоверен факт.

Беше в края и в началния зимен прериод на 1949 – 1950 година, когато започна прочутия процес “Трайчо Костов”. Пишеха се, изричаха се и му се приписваха такива престъпления, че на човек косата му настръхваше, че е ги е вършил. А беше уж второто комунистическо светило след Георги Димитров, после на Васил Коларов и пр. А като приключи съдебният процес, на другата година беше обесен. Ала какво още знаех по-този случай и какво бях чул от друг достоверен източник?

Понеже тогавашната ми работа се свързваше с бургаското пристанище в качеството ми на пом.-началник на Митническия отдел, после зав. „Поверителен отдел” на Външно-търговското предприятие „Деспред” и пр., се запознах с един изключително скромен, добър, възпитан и интелигентен мъж наоколо 35 – 40 години. Въпреки видимите му одухотворени и перфектни физически изражения, работеше несвойнствена за образованието и знанията му дейност: белеше с железен рокан корите на дъбови дървета, предназначени за износ. Всекидневно и неспирно вършеше само това,

 

разсъблечен гол до кръста

 

под преките летни слънчеви лъчи. Станахме близки и при всяко отиване в пристанището спирах при него за поздрав, да разменим по някоя дума, а после тръгвах по работата си. Казваше се Христо Бъчваров. Жена му работила като партиен функционер в градския комитет на партията, а той преди това бил началник на милицията в Елхово. Когато започнал процеса с Трайчо Костов обаче, някои шефове на милицията от страната били командировани в София, за да присъстват на процеса като допълнителна охрана. Сред тях бил и той. Редували се кой кога от всички командировани ще бъде в съдебната зала, кой на друго място и така до момента, когато трябвало да се произнесе присъдата.

На този ден се паднало дежурството на Христо да бъде в залата. Въвели Трайчо Костов вътре, а съдиите, прокурорите, свидетелите и др. покорно заели местата си. Настанала мъртвешка нишина. Процесът, подготвен толкова дълго и толкова шумно, започнал. Обвинителните речи минали. Защитниците и свидетелите свършили работата си и дошъл страшният момент: да се произнесе самата присъда. Трайчо Костов слушал прав на първия ред с онемяло изражение на лицето си: с рамкови очила, с наведена глава, брадясал и не изричал ни стон, ни звук. Христо Бъчваров пък стоял до него в лявата страна. Председателят на съда зачел уводния текст от обвинението и залата още повече се вкаменила от мълчание. Когато обаче съдията произнесъл с твърд и ясен глас, че подсъдимият се осъжда на смърт чрез обесване, Трайчо Костов стреснато изправил слабата си снага. Не можейки да повярва, че е осъден на смърт,

 

нищо не казал и нищо не направил.

 

Огледал околните до него, сякаш да се убеди, че и те са чули същото, взрял очи в съдийския състав, а миг след това с бавно движение на ръката свалил очилата от очите си и… се строполил неподвижен на пода.

Но оттогава моят приятел Христо вече не бил на себе си. Толкова вярвал в Трайчо Костов. Толкова всеотдайно служил на своята ръководна партия и работата си, че щом се върнал в службата си веднага си подал оставката и се преместил в Бургас. Но от този момент започнал да пие. Назначили го като директор на близка до града каменна кариера. После на друга директорска длъжност. Но вече не бил в състояние нищо да върши, освен да пие от тъмно до тъмно. Изключили го от партията и затворили всички врати за достъп където и да е. И тогава по неволя започнал работа в пристанището: да бели и стърже корите на дъбовите дървета, подготвени за износ. А вечер след нея отново сядал над алколоха. Никой и с нищо не можел да му помогне и спаси от обречеността...

Когато научих тази история още повече се доближих към него. Имаше такова Исусово смирение! Думите, които изричаше излъчваха такава добрина и скромност, че никога човек не можеше да съзре у тях какъвто и да е морален упадък. Живееше в началото на ул. “Сливница” и в същата кооперация, където беше и другият мой приятел бай Велчо Велчев – собственикът на прочутата моливна фабрика „Девеко”. И там – на ъгъла пред Тройката, продължавахме да се виждаме с Христо: аз прибирайки се за вкъщи, а той, вяроятно да отива някъде на утешителен запой. Няколко пъти опитах да го отклоня от алкохола. Но той само се усмихваше с добряшкото си лице и махаше с ръка, подсказвайки ми, че всичко вече било безнадеждно. Докато накрая стана и непоправимото: през един ден се обеси в клозета на своя апартамент…

Дали пък не е искал да намери съпричастност на съдбата си с тази на Трайчо Костов,

 

умирайки по същия начин – чрез обесване?

 

Нямам отговор. А и да имам, то е в деянието на палача на Трайчо Костов, който е искал да ускори смъртта на осъдения, макар и напълно невинен. Докато Христо Бъчваров също като него – невинен, но приел собственото си себежертване като протест срещу човешките изверги, които населяват с жестокостта земята ни. Ала не съзнават, че тя създадена не за смърт, а само за живот. Но за най-добрите, честните, жертвоотдайните, достойните, какъвто беше и Христо Бъчваров.

 

Станко МИХАЙЛОВ, писател


Висши партийни функционери. Най-отпред със светлия шлифер е Трайчо Костов.

Висши партийни функционери. Най-отпред със светлия шлифер е Трайчо Костов.

Трайчо Костов (в средата) крачи до Георги Димитров. Вдясно е Антон Югов.

Трайчо Костов (в средата) крачи до Георги Димитров. Вдясно е Антон Югов.

Обвинителния акт срещу

Обвинителния акт срещу "престъпната банда на Трайчо Костов", публикуван на първа страница на официоза "Работническо дело".

Материалите от позорния процес срещу Костов излизат в специален сборник.

Материалите от позорния процес срещу Костов излизат в специален сборник.

Уникална снимка: Костов говори пред съда във Военния клуб - само ден след произнасянето на смъртната присъда той е обесен.

Уникална снимка: Костов говори пред съда във Военния клуб - само ден след произнасянето на смъртната присъда той е обесен.

Митинг-шествие в София в памет на Трайчо Костов през 1989 г.

Митинг-шествие в София в памет на Трайчо Костов през 1989 г.

Трайчо Костов бил вторият човек в ръководството на комунистическата партия

Трайчо Костов бил вторият човек в ръководството на комунистическата партия

Полицейска снимка на Костов преди 9 септември 1944 г.

Полицейска снимка на Костов преди 9 септември 1944 г.

Георги Димитров и Йосип Броз Тито подписват договор за сътрудничество между България и Югославия. Зад Димитров е застанал вицепремиерът Трайчо Костов. Най-вдясно на снимката е Кимон Георгиев

Георги Димитров и Йосип Броз Тито подписват договор за сътрудничество между България и Югославия. Зад Димитров е застанал вицепремиерът Трайчо Костов. Най-вдясно на снимката е Кимон Георгиев