nabore.bg

Литературен мегдан

Топка с аромат на портокал

Разказ

 

  Топлите лъчи на лятното слънце вече обливаха къщите и китните улици на града, сгушен в полите на величествения Балкан.Малкото момиченце, облечено в пъстра розова рокличка  излезе от родната къща и погледна засмяно към улицата.Нямаше никой.Дружината още спеше уморена от предишния ден, изпълнен с весели игри и тичане на воля.Черната косичка лъщеше на слънцето и кафявите лъчисти очи се отразяваха в нежната бяла кожа.Истинска малка красавица, тя държеше в ръката си въженце за подскачане, но желаещи нямаше все още. Тъжна, с наведена глава тя се прибра обратно в големия китен двор, пълен с дървета, цветя, пчелици, пеперуди и даже таралеж.Седна на ниската пейка, боядисана в зелено и погледна към небето, синьо, кристално, без нито едно облаче.Очертаваше се много топъл летен ден. 

   Крайния квартал беше близо до акациевата гора разстилаща аромат и цвят в полите на Балкана.Често веселата група от деца излизаше на разходки  до близките полянки, заляти с бели и жълти цветенца.Нямаше пътека необходена. Веселбата започваше от зори и свършваше до мрак, когато майки и баби започваха да викат по имена рояка деца.Имаше и малки и по-големи и всички бяха дружни в игрите.Почивка нямаше.

   По едно време заспалата улица се раздвижи.Малки и по-големи боси крачета тропкаха нетърпеливо и търсеха другарчета по игри.Групата нарастваше и всички се събираха пред  портата на старата къща с големия китен двор.От там започваше деня, изпълнен приключения.

   Момиченцето погледна радостно и скочи живо.Нетърпеливо изтича към рояка деца и зачака по-големите да кажат къде ще се ходи.Към реката, разбира се! Най-забраненото място за по-малките, но и най-желаното в летния ден.Всички се втурнаха с викове и смехове и не след дълго бяха там. Малка, бистра и пъргава рекичка течеше край града. Понякога заприщваха и се събираха малки водоеми за къпане и плуване.Имаше пъстри свежи полянки, цъфтящи дъхави храсти и често хора от града се разхождаха.  

   Изправена на голям речен камък малката чернокоска беше омагьосана от гледката.До този ден не беше виждала реката.Кой ли ще позволи такова нещо?! Това беше забранено място.Изведнъж погледа и се прикова върху малка пластмасова опаковка с оранжев цвят, в която продаваха сок от портокал.Това беше непредвидено.Тя толкова искаше да опита този оранжев сок с аромат на портокал, но нямаше кой да го купи.Семейството беше бедно.Децата бяха три и всичко отиваше за по-големите.За нея оставаха само дрехите от по-големите , които майката преправяше.Какъв ти сок от портокал, то нямаше понякога хляб!Толкова желана и толкова непостижима оранжевата топка си плуваше и танцуваше пред тъжния поглед на малкото дете.  

   Минаха много, много години...

   В големия, добре зареден хранителен магазин влезе много добре облечена, интелигентна жена, около 60 годишна с черна като коприна коса, оформена в елегантна прическа.Кафявите очи хармонираха на млечно-бялото лице.Жената често посещаваше магазина, тъй като работеше в близката административна сграда  и в почивката пазаруваше за в къщи.Изведнъж погледа и се прикова към щанда, на който бяха наредени пластмасови опаковки с оранжев цвят, в които се продаваше сок от портокал. Беше изумена.Същата форма, същия цвят и същия сок.Купи си две опаковки и бързо се прибра в канцеларията.Когато отпи от първата опаковка усети как огромната топка от мъка, залегнала в съзнанието и спомените бавно започва да се топи и смалява. Бързо и нетърпеливо изпи и втората опаковка и цялото детство нахлу безразборно...Толкова много мъка и красота събрани в едно.В края на този работен ден жената си тръгна към къщи без торба с продукти.Нямаше нужда от нищо повече. Беше изпълнила детската бленувана мечта с аромат на портокал...

 

Галина СТЕФАНОВА

----------

До 18-годишната си възраст Галина Стефанова е живяла и учила във Враца, където е родена. Там завършва строителен техникум с високо отличие. После живее в София 10 години. Там завършва ВИАС (днес УАСГ), специалност "Геодезия". Работих в дирекция на КИПП "Агропромпроект" в София 3 години, после се премества в Пазарджик. Там работи 10 години като проектант, после завършва педагогическа правоспособност и работи 2 години като учителка. Най-много е работила като старши експерт в Поземлената комисия, понастоящем Общинска служба по земеделие -14 години. Била е главен експерт на Областно пътно управление-Пазарджик. Сега е пенсионерка.