nabore.bg

Архивите са живи

Тодор Живков за Русенския комитет: “Изметете тая сволоч!”

Светлин Русев отказал да участва в обща художествена изложба със сина на Милко Балев

 

Още през 60-те години на миналия век в артистичните среди на София се движеше един художник с черното си поло и правеше впечатление с нестандартното си мислене и творчество. Това бе мастития днес академик Светлин Русев, който за тия години разказва така: “Навремето моето влизане във властта беше от позиция на “опозицията”...Аз и няколко колеги бяхме в официална опозиция на СБХ. Но през 70-те години настъпиха промени и бяха потърсени нови и различни хора. Така попаднах в ръководството. Не вземах насериозно инструкциите на ЦК. Често ме викаха да давам обяснения.

 

Веднъж ми писна

 

и казах на Людмила Живкова, че си хващам шапката и напускам, ако ще трябва да се обяснявам за всяко нещо.”  

Това свое поведение Светлин Русев запази и през 80-те години вече като председател на Съюза на българските художници. Свободните му приказки по всякакъв повод влизаха в полезрението на Държавна сигурност и донесенията за неговата персона се трупаха по високопоставените канцеларии на властта. От това време си спомням как веднъж  Светлин защити най-скандалния по това време художник на България Генко Генков.

На откриването на изложбата му произнесе похвално слово, а тогава всичко бягаха от Генко като от чума. “Викнаха ме веднъж в Политбюро. Вече бях шеф на Съюза на художниците” – разказва по-късно Светлин Русев. – “Лилов го нямаше – беше болен.

 

Обвиниха ме във формализъм

 

и толериране на модернизма, скараха ми се за изложбата на Генко Генков, заявиха ми, че поддържам упадъчното изкуство...Казах им, че аз полицай на художниците няма да ставам”.

През лятото на 1983 г. срещнах на Орлов мост Генко Генков. Носеше огромна картина – беше бос, с раздълпано дочено облакло. Говореше задъхано. Бил въдворен за 1 месец в някакъв лагер на 30 км от София. Успял да избяга. Търсеше помощ. Разказа ми, че са го арестували в една кръчма,

 

когато разказвал, че сънувал Хитлер.

 

Отишъл при Светлин Русев, защото работата можело да стане дебела без неговата намеса. Като уредил нещата с Генковите премеждия, Светлин го посъветвал друг път да сънува Тодор Живков. Тогава Генко кипнал: “И той е фашист!”

Сложният характер на Светлин му е спечелвал и врагове, на които той после е помагал. Един от най-известните (и талантливи) наши художници Димитър Казаков-Нерон заливаше с жалби редакциите и централните ведомства за това какъв мошеник е председателя на СБХ и как урежда само себе си. Това не попречи на Светлин да помогне на Нерон да получи признание и да продава картините си по цял свят. А шефът на СБХ подари на Плевен цяла колекция с творбите си, оценена за милиони левове. Злосторници се опитаха по-късно да я взривят, но тя като по чудо се запази.

В живота и творчеството на Светлин Русев често се срещат

 

образите на три жени –

 

бялата принцеса Людмила Живкова, пророчицата Ванга и крехката национална треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева. От Ванга Светлин изпитва не само рпеспект, но и страх. Преди още да го е познавала тя го е повикала при себе си. Изпадналия в немилост за известно време художник  бил благословен от ванга. Людмила Живкова веднъж поканила в София в кабинета си петричката врачка да й гледа. А Ванга сопнато й рекла: “А, бе, художниците с имат един председател, той е при мен, а не е дошъл. Кам го Светлин? Да го доведете, тогава ке ви гледам!” И Людмила нарежда да намерят Светлин. “Тутакси ме намериха и ме заведоха при нея” – спомня си художникът. – “Ванга ме успокои, че не яде хора и ми каза, че по-голямата ми дъщеря я болят ушите – настинала е защото излязла с мокра коса на балкона. После питах щерка си и се оказа, че това е истина...” Ще последват години на едно приятелство,

 

което ще свърже Людмила и Светлин.

 

След края на живота на пророчицата той ще изрисува черквата в Рупите. Макар и неприети от канона, иконите му ще останат в предверието на непонятната вселена на Ванга.

Когато Нешка Робева се изправи да защити чистотата на русенския въздух Светлин Русев е до нея. Това всъщност е и кулминацията в противопоставянето на властта и художника. През зимния февруари на 1988 г. Светлин написа и публикува във в. “Народна култура” писмо-призив “Вик за Русе” срещу обгазяването на града от румънските заводи. Според хрониката на последвалите събития този апел се явява първият буревестник за нежната ноемврийска революция на 1989 г. Съвсем като в библията – в началото бе словото... Сформирания комитет за защита на Русе се оглави от писателя Георги Мишев,

 

също трън в очите на властта.

 

Мишев е изхвърлен от държавна работа, изключен от БКП (където влязъл от “користни цели”) и “профилактиран” от МВР. Властта бързо се окопитва и Политбюро на специални заседания се занимава един по един с дисидентите. Като се прочетат протоколите от тези заседания се вижда, че в Политбюро не имало никакъв диалог с “провинилите” се интелектуалци. В най-високите етажи на партийната власт са извикани всички и един по един са заплашвани и наказвани. “Цялата тая сволоч да се измете!” – крещи Тодор Живков и това е протоколирано дословно в архивите. Ужасът, че нещата могат да бъдат изтървани, е видим и партийната върхушка набелязва като една от първите си жертви Светлин Русев. По партийните организации в цялата страна тръгна за информация циркулярна вътрешнопартийна “Справка за ролята на Светлин Русев за насаждането на монополизъм в СБХ и за създаването на т.нар. Комитет за защита на Русе”. “Хората приеха този призив във в. “Народна култура” като глътка въздух за Русе!” – опитва се да обясни пред Политбюро художникът.

Напразно!? Най-безпощадни и остри в тези разпити са

 

влезлите в “ролята на прокурора”

 

Милко Балев и Пенчо Кубадински. Ненавистта на Милко Балев към Светлин е и лична. Тя е породена от отказа на шефа на СБХ да признае сина му Калин Балев за художник. “Готвехме една изложба за Италия – разказва Светлин Русев. – И веднага тогавашният ни посланик в Рим пожелал да включим и картини на Калин. Аз кипнах и поставих ултиматум, че ако за изложбата в Италия заминат картини на това момченце, аз ще махна своите. Стана голям скандал и неговите картини нсе заминаха. Всъщност конфликтите ни имаха и по-сериозна причина. Милко Балев и Людмила Живкова не можеха да се понасят. Ако тя беше живяла още няколко месеца, той щеше да си отиде. Людмила беше на наша страна...”          

 

Д-р Боян ЗАХОВ


Тодор Живков бил ядосан много на Русев

Тодор Живков бил ядосан много на Русев

Талантливият Генко Генков бил голям чешит в живота

Талантливият Генко Генков бил голям чешит в живота

Нешка Робева като състезателка по художествена гимнастика

Нешка Робева като състезателка по художествена гимнастика

Образът на Ванга често бил изписван от четката на Светлин Русев

Образът на Ванга често бил изписван от четката на Светлин Русев

Художникът Калин Балев - син на члена на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев

Художникът Калин Балев - син на члена на Политбюро на ЦК на БКП Милко Балев

Светлин Русев оглавяваше Съюза на българските художници

Светлин Русев оглавяваше Съюза на българските художници

Автопортрет на живописеца като млад

Автопортрет на живописеца като млад

Людмила Живкова и Светлин на изложба

Людмила Живкова и Светлин на изложба