nabore.bg

България

Таксиджия научил нестинарството в София

Бай Илиян не влиза в огъня без иконата на Св. св. Константин и Елена

 

С таксиджийството Илиян Йорданов се захваща, защото не обича да седи по кафенетата и предпочита да си е сам началник. Преди да разбере, че му е отредено да влиза в огън, той се занимава професионално само с народни танци. “Дядо ми, като чуеше народна музика, ставаше и започваше да играе. И с мен е така. Засвири ли музика, и на магистрала да съм, спираме с дъщеря ми, изиграваме си танца и продължаваме. От дядо си наследява дарбата да танцува а от прабаба си - свръхвъзможностите. “Тя беше лечителка и врачка на цяла Липница. Лееше куршуми, лекуваше и стерилитет, но с билки, баене, гадаене”. При него тези дарби се изразяват в друго измерение - нестинарството. То се проявява малко след раждането на дъщеря му Мария. В продължение на няколко нощи сънува свети Константин и Елена, които му показват огън. Кошмарът го преследва

 

и той го споделя с кръстника си,

 

който от десет години е в огъня. Първото му влизане било на къмпинг “Враня”, където се палели големи огньове. Кръстникът му го завел там, качил се на гърба му, въпреки че тежал 120 килограма и му казал: “Или ще се изгориш до кокал, или ще станеш нестинар”. Той влязъл в жаравата сам с него на гърба. Все едно цял живот го е правил. Оттогава танцуването върху огън за Илиян става потребност, а от шест години и дъщеря му Мария, балерина в Софийската опера, нестинарства заедно с него.

За истинска жарава са им нужни два кубика букови или дъбови дърва, които редят по специален начин и с наричания, които пазят в тайна, а за да стъпят върху огъня, им трябват няколко минути, в които “изключват” от заобиколящия ги свят, и иконата на свети Константин и Елена, направена от самоук майстор, с която не се разделят никога. “След участие си като друг човек. Все едно си си

 

презаредил батериите след почивка.

 

Огънят е едно пречистване, символ на ново начало. Има обаче случаи в които усещат, че мястото е натоварено с отрицателна енергия или това за което са ги извикали не е добро, и тогава отказват.

Преди години човек с тежка карма ги моли да нестинарстват, за да променят съдбата му. „Такава буря се изви, щом стъпихме на жаравата. Светкавиците падаха в морето. Задуха силен вятър. Събраха се всички елементи - огън, въздух и вода. След като спряхме да играем, бурята утихна.“ А сълзите рукнали от очите и на двамата. Без причина и без спиране. Така е и до ден днешен, когато влизането им в огъня е белязано. Преди година на събора във Владая около огъня се събрало цялото село, за да ги види. „Точно преди да започне участието ни, без видима причина започнахме да плачем. Не изпитвах срам, че ме гледат. Знаех, че нещо ще се случи и точно на следващия ден стана голямо земетресение. На сутринта ми се обади кметът: „Тръгвай насам. Ти спаси Владая!“ Цял ден ходихме по селото, за да се видим с хората.

 

Направиха ни почетни селяни“ - смее се Илиян.

 

Илиян и дъщеря му водят и заниманията на клуба за хора и народни танци на Лесотехническия университет в София, който за последните години печели много награди. Когато не са на участия, ловят риба или под звуците на две огромни тонколони работят по овощната градина на вилата. А може просто да направят барбекю за приятели. Тяхна запазена марка е и салатата „Слънце“, останала им от времето, когато са държали заведение на морето. Тя също не е тайна трябва една по-голяма чиния, в центъра, на която се поставя пържола, около нея се нареждат кюфтета, а лъчите се правят от изпържени до златисто картофки. И всичко това, гарнирано с любимото им влашко или каракачанско хоро.

 

От вестник „Златна възраст”