nabore.bg

Литературен мегдан

Тайните на Петела

Разказ

 

Петелът Мильо започна да заеква. Ще кажете, ама как Петел ще заеква? Ей така, започне да кукурига – Ку-Ку-ку ку,Кукурииии---гуууу. Последното – гууу , го изкарваше на песен, с граовски извивки, защото като пее така не може да се разбере, че заеква.

А започна да заеква, защото се уплаши. То е така, като се уплашиш и започваш да заекваш. После може и да се оправиш, както се оправи неговия стопанин Петко Каруцата, но Петелът не се оправи, заеква и досега. А уплахата дойде след като Петко скоропостижно се върна от командировка на морето. Тогава жената на Петко – Стефчето, иначе и викаха на галено Фани – извика мъжа си на пътечката между курника и лятната кухня и му рече:

-Не те ли е срам бе, курварино дърт, боклук с боклук!!!  

Така му рече, боклук с боклук. Което значеше един боклук плюс още един отгоре му! Значи общо два боклука. Не е малко. Това не беше най-страшното. То дойде после, когато Фани му трясна един шамар, ама такъв шамар, та Петко се залепи, като мазилка, за стената на лятната кухня и започна да заеква. Тогава, именно, и петела Мильо се уплаши и започна да заеква. На Петко после му мина, ама на Петела  си остана тепкав. И заран, като започне да пее Ку-Ку-куку –риии- гууууу , та накрая го провлачва по граовски.

Той и Ирак се уплаши – това е кучето на Петко Каруцата и приятел на Петела Мильо. Ирак даже онемя, ама за малко,  после трудно започваше да лае, бяха му се схванали гласните струни и вратните жили. Та лаеше и гледаше само на една страна – на лявата. Той всъщност не се казваше Ирак, казваше се Икар, но Петко като се напиеше все му викаше Ирак, защото му

звучеше по страшно, по познато. Пък  Икар, тоя дето е искал да лети, сега въобще не е популярен и познат, а Ирак всички знаят какво е – страна дето много се стрелят и американците казваха, че имали бактериологично оръжие, пък после казаха че нямали, ама ги обрулиха яко, заради петролеца.

Те – Петела и Ирак не бяха приятели отначало, защото Ирак възприемаше Петела като евентуална храна, защото Петко и Петковица ги хранеха с каквото останеше от масата. Но поради това, че и трохите се изяждаха в шепа, за Петела Мильо, кокошката Неда и кучето Ирак, храна имаше около аванс, заплата, и Петко ако изкара нещо от услуги и ремонти, но при условие, че първо си дойде у дома и не е стигал до кръчмата.

Иначе Петко много уважаваше своите приятели.

Но, когато в една буря започнаха едни светкавици, гръмотевици, трескавици – Ирак прескочи оградата и се скри в курника. Петела Мильо разбра, че неговият съсед се нуждае от психотерапия, но и той беше уплашен. И като нямаше достатъчно място, се качи и се сви на главата на Ирак. Ирак прие този жест, като желание на Петела да го закрие с тялото си от тази ужасна трескавица и му остана благодарен за цял живот. Кокошката Неда се беше качила на една пречка на кокошарника и от страх започна да снася яйца, едно след друго, едно след друго.

Като мина бурята кокошката първа излезе. Дъждът още валеше когато  дойде Петко Каруцата и видя Петела сгушен от ужас на главата на треперещото от страх  куче, а край тях шест яйца. Петко направи заключението, че при буря, светкавици и гръмотевици, петлите почват да носят, а кучетата пазят яйцата им.

Но Мильо – Петела, знаеше, че това няма как да се случи Той знаеше, че Неда от страх снесе толкова яйца, но не искаше да разваля легендата, която Петко разнесе из цялата махала – че петела носи кокоши яйца, когато има буря и гръмотевици. Показваше ги Петко, и даже подхвърли, че е добре учените да обърнат внимание на влиянието на бури, гръмотевици и светкавици върху носливостта на петлите. Но това е друг, той е много научен и изследователски въпрос.

 Неда – кокошката,  не се засегна от това несправедливо твърдение на Петко Каруцата. Просто  реши, че човекът и без това си има проблеми и няма нужда  да се поставя въпроса на по-високо равнище, в смисъл пред скъпоценната му тъща Мара Тухлата. 

Всъщност Петко си живееше в къщата, докато не отиде на море, ама отиде с Тошка – готвачката. Там той би трябвало да прави спешен ремонт на луксозен хотел, така рече на жена си Фани, а пък готвачката каза пред мъжа си, че я изпращат на специален курс при италиански шеф-майстори. Като се върна от това морско приключение по спешност, Петко бе разквартирован направо в кокошарника.

После, според сведенията на кокошката Неда, Фани му отключи лятната кухня. Но без право на посещения, ще рече, че не може да приема гости – никакви, няма комшии, няма приятели, няма роднини, никой, точка!!!

Като идваха сина и снахата, само  те имаха право на свиждане, но под зоркия поглед на Фани и баба Мара Тухлата.  Снахата носеше шишенце, от приличие, та го употребяваха повече с медицинска цел – за дезинфекция против грипа. Като ги съзреше баба Мара Тухлата, че са при него, и газ пикаеше, та ако и драснеш кибрита ше са издигне като балон, голям червен балон, като тухла четворка направен. И щеше да виси барем три дни над  града. Добре, че Петко не драскаше кибрита, щото можеха да го съдят за подпалвачество или домашен циркаджилък. Иначе хората сигурно щеха да се радват, сигурно.

Е, то, как пък да седиш сам самичък, даже и без телефон, в тая лятна кухня? Цял ден бъхтиш за тоя кредит с лихвите барабар, и вечер в лятната кухня – няма радио, няма телевизия, отгоре звезди и мечти. Те нали са безплатни.  Та тогава, една вечер, Петко Каруцата си покани на гости, ама тайно, кучето Ирак и Петела Мильо, от техния си двор. А ги покани тайно, защото ако Тухлата, демек тъща му Мара, разбере ще го лиши и от тия домашни социални контакти. Та като седнеха на чашка, чашка естествено за Петко,  започваха така, по приятелски, да си приказват. Те Ирак и Мильо повече  слушаха, защото разбраха, че на Петко му трябва някой, с който да си сподели,  да си излее мъката и го слушаха внимателно и без да му противоречат или да задават излишни въпроси. То те въпросите си бяха съвсем излишни, защото всичко бе съвсем ясно – Петко е интерниран без право на замяна в лятната кухня, но и без право на защита. То добре, че навремето, и курника Петко си го прави та беше иначе тесничък, но стабилен. Имаше къде да се свреш, и два зеблени чувала за завивки  имаше.  

Кучето и Петела му правеха нощна компания, когато и Петко обитаваше кокошарника, и не го притесняваха много, барем се топлеха сутрин на хладината.

Всъщност, той Петко, нямаше с кого да си говори, защото тъщата Мара Тухлата, заемаше цялото жизнено и информационно пространство около дъщеря си Фани, иначе Стефчето, която му бе жена, на Петко. Особено пък като го интернираха в лятната кухня разговорите се сведоха до максималния минимум. Пък и се очертаваше тук да прекара доста време.

Виж курника деляха, но яденето нямаше как да делят, защото тъщата  хвърляше трохите и коричките не в коритцето, ами направо на земята, насред курешките, та да не би техния нов съжител – Петко, и той да се ползва от тия благини.

И като така, Петко искаше поне пред своите приятели да изясни чисто житейската ситуация и да разкаже, със свои думи, как точно се случиха нещата. Защото те, Ирак и Мильо, бяха дошли тука много, много след Петко Каруцата. А тя историята започваше и още преди Петко да стане Каруцата. Те тия работи не са от вчера. И не защото, виждаш ли, сега, това лято, Петко отишъл на море с Тошка готвачката.  

Това море, именно,  вече преля чашата. То всъщност, не беше чаша, ами кофа, или може би бидон от тия средните. И тя, Фани, потърси нещо тежко да го удари, да го фрасне, ама мотиките бяха в мазето и брадвата беше там, та затова замахна и го шамароса с все сила. Замахна яко, с мерак и яд, та като го прасна Петко се залепи като мазилка на стената на лятната кухня. Абе сякаш той самият майсторски се лепна с мистрията на стената.

Като го изпратиха първо на квартира в курника, тъщата Мара – Тухлата, рече подир некой ден на дъщеря си Фани – пусни го в лятната кухня, че ще ни съдят за домашно насилие, като го виждат, че се обитава в кокошарника. И там спи.

После Фани го пусна в лятната кухня, но заключи гостната, дето беше с камина, защото тя бе за гости. Защото този дърт курварин и боклук не можеше да й бъде гост на нея и на майка й, Тухлата, според меджухорието и според самия Петко. Защото той пък бе правил тая къща. Та, един вид, си беше у тях. Ама пък двора и постройката се водеха съдебно и по наследство на Мара Тухлата, макар тухлите и цимента, и мазилката да беха крадени.

Та за майстора остана само кухничката, дето правят буркани в нея, с един креват с два бели лебеда на таблата - влюбени, и две одеяла от сватбата на Мара Тухлата.

Вечерите в летната кухня минаваха в тия разговорки, като Ирак лягаше до масичката, положил глава върху морни лапи и помръдваше с уши в знак на съгласие, а Петела слушаше внимателно – кацнал на облегалката на един стар, очукан, куц стол.  

Кокошката Недка гледаше своята си работа – да носи яйца и стоеше  настрана от тия премеждия и преживелици на мъжката компания, освен когато Мильо решеше да я уважи като съпруг. На нея даже и бе симпатично заекването на Мильо, приятно и беше.  Даже и се струваше, че има повече нежност към самата нея в песните му. Но той сега бе зает и  развълнуван от Петковите преживявания, та малко поизостави уважението...

Тухлата дотропваше с бастуна веднага щом Недка изкрякваше, за да се похвали за последното си яйце, та да не би Петко да го вземе и да го хапне още сурово.

То нея, Тухлата, трябваше да я осъдят за подстрекателство и подсказателство, ама тия – осъдителите не знаеха, каква е сива кардиналка, абе направо прокурор, ама с каскет – един вид – най-важен  такъв, прокурор.

Те Петела и Кучето Ирак си мислеха, че Тухлата е добра , защото им носи храна, пък после проумяха – виж ти, каква била тая Мара Тухлата, тя била тайна вещица, и бастуна и бил сгъваема метла, дето нощем лети с нея, така си помислиха после Петела и Кучето.

Затова и Кучето Ирак, което онемя, когато Фани трясна онзи исторически шамар на мъжа си - Петко Каруцата, после започна отново да лае, макар и накриво, като видя  Тухлата – Мара да минава по пътеката. Защото тогава Ирак и Петела Мильо разбраха, че не всеки, който те храни е добър, не всеки...Храни те защото те използва, а не че те обича...както някога Тухлата хранеше и Петко.

Някога Мара Тухлата работеше като строителен техник в общината. Крадеше тухли, цимент, вар, плочки, крадеше и майстори, щото те й работеха, на частните обекти, а тя им плащаше от общинската фирма.

Точно тогава Петко взе Стефчето. И като имаше строителен опит започна да прави къщата на Тухлата, и на бъдещата си жена де, после и за него бе тая къща.

Тухлата крадеше и от директора си, защото той искаше ремонт у дома, а тя му продаде едни тухли, плочки за баня и лепило, които взе от склада на фирмата. Човека си плати като поп...

Като почна строежа – разправяше на приятелите си Петко - взех каруца, та да си карам материалите, оттогава ми викат Петко Каруцата. Ама докато се правеше къщата бях Пеци, ооо Пецка, Петьо, Петенце, майсторе... И Тухлата викаше на Фанчето – какво гледаш, няма салата човека, сипи му ракия, чашката му все е празна. Въобще майсторлъка вдигна сериозно ергенския ми рейтинг,  разправяше Пецата, но и това бе до време. Като свърших и измазах къщата и се ожених за Фанчето, станах Каруцата – Ей Каруца, така ми викаше Мара Тухлата – стига с това пиенье, айде стига...запри се...капка не остана у мазето.

Почнах работа при един вече съвременен собственик на строителна фирма – разправяше Петко. - На Мерцедес се вози ама главата му куха като поцинкован варел, та дрънчи даже. Мутра. Казвам му , че така таван не се прави, той – не, много материал ще иде, той - мойто, вика, се губи. Господар – началник, както рече така го направих на човека. Като падна тавана – аз съм бил виновен, та  и не ми плати. То да си бех останал на морето и работа имаше и пари щех да си изкарам, ама нали Фанчето ме изкомандва, тръгвай вика, веднага, че много лошо стана. Даже и не мислих, а като се върнах, то не лошо, не много лошо, ами направо ужас. Два дни ми се върте главата, като ме сатъроса край кокошарника, та и ушето ми пищеше...Па и нали аз я правих таа къща и тая летна кухня, то къде да се дене човек?!

Така се запознах покрай ремонтите с тая Тошка. Иначе сгодна жена. Викам й, абе я да си изкараме с тебе некой ден на морето, така за кеф, не сме ли и ние хора. И тя се съгласи. Откъде да знам - разправяше после Каруцата,- че Тошка е такава  гъска! Къде й дойде на ум? Ама нали да се пофали, че е на морето, та ме снимала, остави това, ами накара и едно дете та ни снима с нейния телефон, и се прасна у Фейсбука. А ние влюбени, така прегърнати, гълъбчета. Не кашмер, ами жива пакост..

Верно, иначе прави тутманик и реване, да ти падне шапката, жена ми не можеее... Това  добре, ама кой те кара да се пускаш по гол гъз  из тия социални мрежи, кой?! Щото те социалните мрежи станаха и официални. Гадже да си хванеш тайно, уж, и се явяваш  като на афиш, и у нас и по света - едновременно.

Кредита го взех, че ми се щеше и аз да поживея, като по телевизията. Мислех, ще идем с Тошка до морето, ще направя после некой и друг ремонт и ще го върна, кредита. Две хиляди са, да не е кой знае какво?! Нема само да гледам реклами за морето. Ама то се смени международното положение и нито ремонти има, нито пари...

Фани пък да вземе да отиде на Тошка при мъжа й. Да му покаже снимките, щото оня си немал такъв телефон. Стой та гледай! Тошка отнесе един як бой, мен ме  интернираха. Фейса ги разнесе като фурия тия новини, та още шетат там. И спиране нема – пускаше цигарен дим Пецата.

Всъщност, според Мара Тухлата, светът започваше и свършваше с нейната къща и нейния двор. Фактът, че Земята е кръгла, не означаваше, че двора на Мара Тухлата опира до края на света. Така мислеше Петко, и затова реши да стигне до ръба на сушата, тоест до морето,  даже с чисто изследователска цел. И защо да ходи самотен на такава мисия? Защо? Затова си взе за партньор Тошка готвачката. Но това по-късно не бе оценено от тази гледна точка, за съжаление, и се стигна до онзи исторически шамар.

После всичките тези истории, за Мара Тухлата и Фани, за къщата и майсторлъка, за Тошка, морето и за Мутрата  се събраха в една история – на самия Петко Каруцата. Тази история, вечер,  той  започваше ту от начало, ту от средата, ту от края. Прекъсваше я, когато на някой от героите трябваше да  спомене майка, леля, сестра и други близки, и да им обърне внимание в чисто сексуален смисъл.

Фани рече един ден на Петко:

 -Ако искаш да дойдеш у нас, може, ама трябва да гледаш опера. Мама е намерила един канал с класическа музика и дават опери. Сега ще дават „Риголето”, та ела да видиш как хората бранят и защитават първата си любов, а не като тебе да си вееш оная работа по морето и да ти не пука. Ама ше требва да гледаш целата опера, та да разбереш, какво става всъщност, целата, а не -  днеска малко, утре пак...

-Трябва да помисля – рече Петко, който въобще нямаше хабер, какво е това Риголе. Да, ама и на него му се искаше да си поседи в хола на дивана пред плазмата. Да, ама пък тъкмо опера ли сега?! Е, да, ама не е някое предаване с новини или някоя баячка.

Освен това Петко още от малък имаше едно преживяване с опера, което тогава му донесе не съвсем добра музикално-културна слава. Като бяха в малките класове от училище ги заведоха на екскурзия в София, в столицата. Бяха в музеи, в зоологическата градина и по едно време трамвая ги пренесе покрай някаква сграда на стената на която на голям, ама много голям плакат, пишеше: „Дама пика” и имаше нарисувана една хубавица с капела. Петко се зачуди, абе тая дама няма ли си по-малък нужник, та ще пикае в тоя голяма сграда, къща, почти като цял музей. Маловръстното му притеснение за тази дама не позволи да пита учителката. Абе защо тия хора пък са го и написали, че някаква дама точно тук ще пика, като че ли няма къде?! Пък и защо всички трябва да знаят, че ще ходи по нужда?

Тогава още не знаеше картите. И като се върна на село баба му естествено го попита:

-Пете какво видохте, мамо, у София – щото тя жената не беше имала време да стига до столицата, поради семейни и земеделски задължения.

Петето се позачуди, и понеже за него, тогава, тя бе върха на познанието, сподели най-върховното си впечатление. Каза й, как там на един голям зид, било написано, че една дама, в смисъл някаква жена, пикае. И съвсем образно и разказа за своите представи, свързани с този голям нужник, преживени и видени в столицата, именно, по време на тази екскурзия.  

Бабата се възмути.  За това ли заведоха децата чак у София, та да им покажат, че някаква си там, никаквица, пикаела?! Та даже го били и нарисували на някаква стена?! На това ли ще ги учат, бе холан?! Дигна се веднага и отиде в училище.

Учителката отначало на разбра, за каква пикаеща жена става дума, но после се досети. И обясни на бабата, че това е опера, и че става дума не за жена, която пикае, а за любов. И че картата „Дама – пика” се казва, е съдбоносна за живота на младия герой в операта.

  Това  бил сюжетът на операта от Пьотър Илич Чайковски и затова се казва „Дама пика”, но не в смисъл, че някаква дама извършва биологичните си нужди. Просто такъв е образът от картите. А голямата къща е именно сградата на Националната ни опера.

Лошото стана после, че тая работа тръгна из селото, та децата го питаха:

-Абе Пеци, какво прави Баба ти Пика ли...

Ама нейсе, и това мина, макар, Петко да го запомни добре и за цял живот. Та, в този смисъл, още от малък той имаше малко по-особено отношение към операта, отнасяше се със съмнение и страхопочитание.

После Фани уточни, че можело три пъти в седмицата да гледа опери, три пъти, така рече. И ще може да преспива на спалнята, ама без нейното телоприсъствие. Сам...

Петко Каруцата мисли, дълго мисли и отвърна на предложението:

-Добре, може, ама ако съм на опера  заедно с мама – демек с Тухлата, защото и тя разбираше и обичаше операта, колкото Петела или Кучето Ирак взети заедно, обичат да слушат такива работи.

След като обсъдиха на високо ровнище - в хола на втория етаж – въпроса с операта, Мара Тухлата и дъщеричката й Фани излязоха със съвместна Декларация към Майстор Петко:

-Значи ти, дърти курварино – рече отривисто Фани на мъжа си – искаш да тормозиш мама, да седи с теб да гледа опера, а?!

Това – последното „а“ прозвуча доста заканително, даже заплашително, като вербална атака.

          Петко само дето не падна от трети балкон на операта.

          Значи той трябваше да гледа три пъти в седмицата опера, което ще рече, че: три пъти в седмицата няма да ходи до кръчмата, три пъти в седмицата няма да се вижда с Петела Мильо и кучето Ирак, три пъти в седмицата ще седи по два-три часа като пукал пред плазмата, три пъти в седмицата ще псува, но само на ум, което бе най-тежкото наказание! Сега излиза, че тъкмо той, именно Петко, искал да тормози не кой да е, а самата мама?!

Значи на неговото предложение не се гледа като на покана – да бъдем заедно, заедно да станем по-културни, по-музикални и да се облагородим интелигентно, а излиза, че той искал да прави домашен терор, музикално насилие, виждаш ли???!!! Е, сега, кой кого иска да тормози?!

-Не, рече Петко - искам да сме заедно, а понеже мама не дочува, не каза, че е пълен глухар – и като пускаме високо телевизора, ше слуша цялата махала. Защо и махалата да не е с нас на опера?!

Фани хлъцна. Значи той, всъщност, иска да е с махалата на опера?!

Петко не я остави да се впуска в невъзможни разсъждения.

-Аз предпочитам да отида до София, да купя и за трима ни билети за операта „Дама пика“.

Защо точно за „Дама пика“ Фани не попита, а Петко не искаше да и разказва спомени от детството.

Така й рече Петко и Фани тук замълча, защото нямаше мисловната поддръжка на мама. А Петко знаеше, че мама само като си помисли колко пари за билети за влак, за опера, за трамвай трябва да даде, в никакъв случай няма да постигне съгласие с вътрешното си „аз“. И беше прав.

Та сега не разбрах – си рече на ум Майстор Петко – операта ли ще я тормози, или аз?! Но само на ум си го рече, щото ако го беше рекъл на глас, току виж се вкара в някоя семейна баш опера, а може и драма. От опит знаеше, че в къщи с жена си човек е по-добре си говори на ум, ако иска да му е мирна главата. На глас само се съгласява в името не семейното щастие.

Сега Фани го кани на опера с мама, него, курварина дърт, ама не само да гледа и слуша опера, ами да  му дойдел акъла в главата, виждаш ли.

Да му дойдел акъла в главата! А преди, като си беше само Петко, не бе станал Каруца – Фани викаше ела Петьо, ела това да направим, ела Пецка онова да направим, че да видиш Петенце пари как се печелят. Ама той тогава беше още ерген, як, работлив, изслужил казармата  в строителни войски и си беше станал майстор. Та така се запознаха и с Фанчето, и после той я взе. Е, защо, лошо ли е да си имаш такава печатница за пари, каквато бе Петко, дето после стана Петко Каруцата. Ама тогава имаше ли акъл в главата?! Е това беше сега въпросът. Но още нямаше ясен отговор. А то май бе вече и късно да го търси тоя отговор.

Виж това, иначе „ентелегентно“ предложение за операта, ако го приеме, означаваше, че три пъти в седмицата няма да се среща с аверите в  кръчмата. Защото операта е от седем вечерта и тя е по два три часа, и тогава кръчмата ще я затворят, без онези безоперници в механичката да са се порадвали на Петковото присъствие...

Имаше и нещо друго, тя Тухлата, като не чува, пуска телевизора до дупка. Може би Тухлата подготвя звукова атака, срещу него, срещу Петенцето, звука сега е модерно оръжие. Защото сега цялата махала слуша новини, от прозореца на Мара, а вече предстои да присъства и на опера, въпреки , че тя – махалата, въобще не знае, какво е това опера и ей онова, как се казваше – Риголето. Махалата въобще не се интересува от някакво Риголе, защото си има други важни работи да мисли и върши. А ако пък откаже, тя, Мара Тухлата, ще рече из улиците – Ето аз ще гледам опера, а той не ще...Един вид ето аз съм културна, гледам класика, а зет ми, тоя простак, пияница и дърт курварин не е културен, като нас с Фанчето...

Пък и Петела Мильо, и той като разбра за това културно предложение си рече:

-Ами ще дойде някои и ще попита: Къде е Петко Каруцата да свършим една работа, и Фани ще му рече – Не може, той – Петко Каруцата, е на опера сега...

И оня тутакси ще падне по гръб и в несвяст сигурно. Та ще требва да се викат линейки и даже доктори...

Та затова и Петко така отвърна на жена си Фани, - Добре, ама искам с мама...

А на мама от някога още и викаха Тухлата, защото бе колкото широка, толкова и висока, точно като тухла четворка, и също така бе куха. После тя го взе за майстор и най-вече за частпрома – къде стена, къде ограда, къде плоча да се отлива – арматури, кофражи, къде къща да се зида. И понеже тя се пазареше, един вид дереше кожите на народеца, тя прибираше и парите. Онзи човек си плати, тя  даде на Петенцето колкото за Бог за прости, и рече, сега нямам, после ще ги дам на Фанчето. Хем прибира парите, хем нямала, айде де...Ама чакай, Фанчето си вее дириника по магазините, аз млатя с мистрията и маламажката, а парите за нея, е, от къде на къде?! Така де, ама се беше вече подписал с Фанчето и нямаше накъде да мърда, Петко Каруцата. Че и деца се родиха. Иначе всички дружно си пееха „...да живей, живей труда...” Да живей, ама зависи кой опъва в ярема.

Тя сега и махалата се изхитри. Лятос, като си отвори прозореца Тухлата, и надуе телевизията, махалата пести ток и телевизори, и не си пуска нейните, защото слуша новините от Мара. Тя иначе по паспорт се водеше Мариана, ама като я видяха като тухла си я кръстиха Мара...То се оказа, че без Тухлата не можеш да намериш работа. Та тя го разкарваше като линейка, защото вземаше по два, та и по три обекта наведнъж. И Петко заран осъмва в София, прави коридор на болница, на обед е у Три кладенци на покрив, надвечер се връща и се оправя със собствената си къща, защото и там има претенции и разни искания.

Ама стаята на Мара беше откъм улицата, а лятната кухня беше откъм двора, та Петко нямаше как да се ползва от  телевизионните услуги на любимата си тъща.

Тя, мама, по едно време разбра, че Петела и Ирак са тайни приятели на зет й Петко. И един ден предложи да заколят Петела, по хранителни съображения. Петенцето зор видя, ама издири една стара замразена кокошка, пърли я с вестници, маза я с патешка лой и успешно я представи за току що заклан петел, даден от благодарен клиент за ремонти. Пред него го били заклали и пърлили  - петела. В този смисъл Петко се явяваше спасител на своя приятел Мильо, и Петела му оставаше благодарен за цял живот.

Петелът и досега си кукурига – заран рано, следобед, но за тия работи, дето Петко ги казваше, нито дума пред никого. Казва само, че се съмва и хората трябва да стават и да вървят по своите си работи, за това -  да, но за това, което е разказвал вечерта Петко, нито куку, нито ригу... Да, малко заеква, ама нищо, нали , все пак буди народонаселението.

Кучето Ирак си мълчи, само се ослушва, да не идат някои трескавици и гръмотевици. Като види, че по двора е Мара Тухлата, лае та му се късат вратните жили и затова малко се е изкривило на лево.

После работата се обърна. Мара Тухлата  строши на заден ход тоалетната чиния и, да видиш ти, как Петенцето бързо, бързо зае старото си място на спалнята. Оправи се тоалетната чиния, ама се развали водопровода, няма как, сега ще трябва да се оправя и терасата. Та срещите в летната кухня  понамаляха. Ама от време на време пак се събират там, особено ако има някакви природни катаклизми. Не можеш да оставиш приятелите си в беда, нали така.

Виж за опера скоро не е ставало дума.

За което махалата въобще си няма хабер и затова не страда.

 

Георги АПОСТОЛОВ

----

Георги Апостолов е роден в Мездра точно в средата на миналия век. Завършва „Икономическа социология” във ВИИ „Карл Маркс”. Работи като журналист във вестниците „Вечерни новини”, „Работническо дело”, „Дума”, „Новинар” и много други издания. Издал е над 25 книги. Под надслова „Демократични сказания” читателите са се срещнали с четири от тях - посветени на „прехода”. Най-популярни са „И рече бай Онзи” и „Съседът на звездите”. Другите книги на Георги Апостолов са сборници с разкази, пътеписи, краеведски хроники, исторически очерци. Освен трите си деца писателят има награди за очерци, репортажи, разкази и фейлетони.