nabore.bg

Тежката дума

Между другото: Тъга за талантите на България

Нека не слагаме под един знаменател Борис Гуджунов и малката Крисия

 

Така се казва едно от стихотворенията на Никола Статков. И си позволявам така да обознача и моята тъга за странния „български модел” да не се поставят акценти върху имената на талантливи и можещи българи. Пред тях на редичката е все някой друг. Понякога се случва и той да е в някаква степен значим. Но като правило се премятат плейметки и разни други особи, които или имат просто добра гръдна обиколка (често с чужда помощ) или се опитват да пеят, или...Наскоро датата на раждане събра на видно място малката Крисия и писателят Никола Статков. Но малката Крисия беше извадена с портрет над другите рожденици. 

 

Другите – под нея.

 

И един от тях е Никола Статков. Златната му възраст – 83 години  – е натрупала доста плюсове за този сладкодумец – той има романи, разказа, стихотворения, сценарии за филми. И други имат, но Никола Статков се е посветил на словото с цялата си душа. То е звучно, колоритно, силно. И е достоверен пейзаж на социалните сблъсъци в България, анализ на човешката душа, търсене на човека в неговия бит, с неговата необикновена обикновеност. Силно слово – и позиция – това е Статков. Има хубост в творчеството му, има горчивина, има чувства и посоки. В биографията му има и дейност като съдия – завършил е право. Работил е в Българска национална телевизия. Откъдето и да го погледнеш –

 

има осезаемо участие в духовния живот на страната ни.

 

 Стрелите на уроците му като труженик на духовния фронт са доста остри и точни. И ето такъв човек не заслужава едно портретче, което да бъде поне...редом до Крисия. Нищо против малката – както е записано в интернет пространството  – „българска певица”. Но все пак разликата между двамата не е просто 72 години. Става въпрос за принос. И ако се захващам да пиша тези редове, то е, защото животът ни е пълен с подобни примери – несъизмерими неща да се поставят едно до друго. Няма защо да се чудим за тежката орисия на Гуджунов, който ни напусна тези дни. Сега обществото ни поставя акценти върху онова, което съдържа повече развлечение и не иска да се мисли. Нищо лошо Крисия да бъде поощрявана. Но не е само тя, дето получава поощрения. Няма да разсъждавам за резултата от подобно преекспониране в общественото пространство.

 

Дано бъдещето я награди

 

 с много силно присъствие в територията на песента. Но си остава въпросът: като пееш „Happy” прочувствено и ярко, като си бил сезон-два на една сцена, равностоен ли си с някой, цял живот работил за българското слово, създавал дори свои думи – та още по-добре да звучи омайната ни, както един голям творец бе написал, реч...

Примерът, който посочвам,

 

навярно е твърде блед,

 

 за да покаже къде са натикани талантите на България, под каква тухла на забравата лежат, а на всичкото отгоре се хранят почти с въздух. Тревожи ме стилът да не се вижда онзи принос, който някои личности влагат в строежа на духовното – и са влагали дълги години. Това си е тъга за България. Накъде отиваш, България...

 

Юлия ПИСКУЛИЙСКА

Вестник „Златна възраст”


Юлия Пискулийска

Юлия Пискулийска