nabore.bg

Тежката дума

Светът през юли 2015 година: Вашингтон само иска, но не дава*

Европа е в безпътица - натресените й от САЩ две организации – ЕС и НАТО – са в тежка криза

 

Планетата живее в страх от една велика сила, – САЩ – идеолог и износител на държавен тероризъм. Страна, която не е изпитала на своя територия ужасите на една световна касапница, полага всички усилия да я държи далеч от своите граници. Това е причината  Вашингтон да защитава своите интереси в чужди страни, с чужди войски. Самовлюбени и с чувство за превъзходство, американските управници смятат, че в името на общото благо, т.нар. партньорските държави трябва да принесат в жертва своите синове и своята независимост.

Управниците на водещи държави в света са изпаднали в мозъчна смърт от страх пред новия световен лидер.

Казах лидер и се замислих. Сигурно управленецът, обявен или самообявил се за световен лидер, е човек миролюбив, състрадателен, загрижен за благодентствието на своя  и на другите народи по света, човек богобоязлив, който не би си позволил да хвърли атомни бомби над два града и да изгори живи цивилните им жители. Такъв лидер не би нападнал една независима държава

 

и не би изгорил с напалм хора и природа.

 

Не би нападнал и раздробил на малки държави друга една страна, която му е просто несимпатична, защото не се подчинява на лидерската му воля.  Лъжата е неприсъща за един лидер и той не би си позволил да измами народите, че има една държава, която притежава оръжия за масово унищожение и вероятно в скоро време ще ги  насочи срещу Европа и Америка. Лидерът трябваше да спаси човечеството и за целта окупира тази страна. Оказа се,  че тревогата е била фалшива, на лидера са били необходими нейните природни богатства и омаломощаването й в интерес на стратегически съюзник от региона. На държавата-лидер й допадна мълчанието, дори и подкрепата на овцете, затова последваха и нови лидерски изобретения – 11 септември, който се оказа чудесна увертюра към Афганистан, Либия, Украйна и т.н.

Изненадата е голяма. Фактите казват, че лидерът не е миролюбив, не е състрадателен, не е загрижен за благодентствието на своя и на другите народи, не е богобоязлив,  използва оръжия за масово унищожение, изгаря природа и живи хора, прилага средновековни методи на мъчения към тези, за които се смята, че кроят конспирации срещу него.

Дочух, че имало  Съд  за защита  правата на човека. Извън неговата юрисдикция били обаче лидерът и неговите лакеи. Логично. Затова международното право днес  е суспендирано и неговото тълкуване и реализация са в ръцете на лидера. Той определя кой подлежи на санкции и кой не и неговото решение не подлежи на обжалване.

Наскоро имаше съобщение в медиите, че Нобеловият комитет е поискал от американския президент

 

Барак Обама да върне присъдената му нобелова награда

 

 за мир. Обама си замълчал, но Комитетът повторил молбата си и обяснил, че президентът може да я върне и по пощата. Причината за нейното анулиране е, че в деня, в който гласували наградата на Обама, членовете на Комитета имали някакъв свой празник и се напили до степен да не знаят какво правят. В състояние на алкохолно опиянение, те решили вместо на миролюбец, да връчат наградата на военнолюбец, за да бъде по-забавно и да излязат от стереотипа.  Изтрезнели и решили да поправят грешката, като поискат Обама да върне наградата. Наивно! Чул ли е някой, американец да дава или да връща нещо? Аз, лично, не съм чул, нито съм видял. Но съм свидетел как Вашингтон иска бази  от  чужди държави и ги получава; иска чужди войски да се бият за американските интереси и ги получава; иска Европа да плати огромният им дълг и Европа е на колене. Иска, иска, иска, но не дава, не дава, не дава! 

Като говорим за Вашингтон и американските президенти, трябва да кажем и няколко оневинителни думи за тях. Те също са лакеи, но главни лакеи на ционисткото правителство в сянка. Президентите знаят, че дължат избирането си на престижните постове на ционисткото правителство и неговите банки, които хвърлят милиарди долари за избора на определения от тях човек, но в съответствие с банкерските правила трябва да си възстановят похарчените пари с полагащата им се печалба.

 

Не е лесно да си лакей, макар и Главен!

 

ЕВРОПА е в безпътица. Натресените й от Вашингтон две организации – ЕС и НАТО – са в тежка криза. Колкото повече се разширяват, толкова повече кризата расте. Един от примерите е Украйна. Отказът на законният президент да подпише договора за асоцииране с ЕС докара Вашингтон до истерия. Не беше трудно, с 5-те млрд. долара, по вашингтонско признание, да бъде организиран държавен преврат, престъпни „десни“ банди мародерстват и днес в страната. Ционистките банки отпускат големи заеми, но при определени условия – приватизация, реорганизация, ликвидация. Една разорена от междуособиците страна не може да възстанови получените милиарди евро и долари, затова става собственост на банките и на тяхното правителство.

Подобен сценарий наблюдаваме и в Гърция, макар и с определени нюанси. Украйна е живяла десетилетия в условията на тоталитарен режим, народът се е примирявал с наложените му условия на живот, докато гръцкият народ не е склонен да мълчи и търпи. Известна ни е и византийската хитрост на гърците и техните управници. Финансовата криза вдигна на крака цяла Европа и заинтересованите банки.  Нежеланието на страната да връща дълговете беше изразено много ясно и категорично. „Частните“ кредитори се отказаха от своите вземания.

Големите банки и ЕС поставят сурови условия, за да отпуснат нови заеми, които трябва да погасят стари дългове. Искат първо приватизация и реорганизация, за да постигнат ликвидация. Ако при приватизацията успеят да закупят най-стойностните движими и недвижими обекти на безценица, ще има със сигурност частично „опрощаване“ на дълга.

Нашето издание вече писа, че случаят с Гърция е

 

първата сериозна пробойна в овехтелия кораб ЕС

 

 и ще има сериозни последици, независимо как ще завърши.

Германия, най-силната икономика на континента, иска да свири първа цигулка и в сферата на

политиката. Донякъде успява, но не бива да забравяме, че една страна, окупирана от 46-хилядна американска армия, и чиито президент, канцлер, външен министър, депутати, предприемачи,търговци и журналисти  са подложени на постоянно подслушване, не може да има нужния авторитет, който да й дава възможност да води една напълно независима външна политика. Показателни са случаите с Украйна и Гърция, където Германия в някои моменти рискуваше да бъде изолирана при вземане на определени решения. В началото на годината Ангела Меркел заяви, че подкрепя предложението на Владимир Путин за изграждане на единна търговска зона от Лисабон до Владивосток, но след това замлъкна. Ту се обявяваше за отменяне на санкциите срещу Русия, ту призоваваше за по-тежки санкции. Оправдание за подобно поведение на германски канцлер няма. Меркел тръгна всъщност срещу интересите на германския бизнес, съответно срещу интересите на германския народ, в угода на Вашингтон. Съвсем различен в това отношение е външният министър Франк-Валтер Щайнмайер. Точен в оценките за събитията и праволинеен в позицията си. Причините в това двойствено поведение на Меркел трябва да търсим може би в миналото й. Израснала в бившата ГДР, в семейство на евангелистки пастор, активна комсомолка, която е

 

привлякла вниманието на политическата полиция на ГДР – Щази

 

 и е имала, според информация на наш източник от Берлин, най-малко 4 срещи с нейни представители. Неизяснен остава въпросът кой я предложи на Хелмут Кол за министър, а после я издигнаха и за канцлер. Подслушвана години наред от американските тайни служби, тя, може би, е в някаква степен зависима от определени сили. Един германски канцлер е длъжен да каже истината, защото тя касае германския народ.

Израел е заобиколен от съседи-друговерци и неприятели. Той има за цел да ги омаломощи. МОСАД и ЦРУ запалиха пожара в Близкия Изток и Северна Африка. Леят се реки от кръв, цели държави са потънали в развалини. Милиони бежанци се отправят към Европа. Управниците на Стария континент са неподготвени за този наплив от хора, бягащи от една жестока касапница. САЩ, Канада, Австралия говорят за хуманизъм, но не желаят да приютят нито един бежанец. Авторите на тази кървава баня гледат към Европа, която е също трън в очите им. Ислямска държава, рожба на израелските и американските тайни служби посяга на своите едноверци, руши техните държави, но не посяга на Израел. Защо?

Етническият състав на Европа ще бъде променен. Стотиците хиляди бежанци искат покрив, храна, работа, училища за своите деца, духовници, джамии.

На 24.01.2015 г. турският премиер Давутоглу каза пред турски гастарбайтери в Цюрих: „Ислямът е основна религия в Европа и това ще бъде така...По-важното е, че ние ще продължим пътя си към Европа заради всички 45 милиона мюсюлмани в страните от ЕС, които представляват нашата религия, език и култура“.

С управници като европейските, може би е време да си купим килимче и да коленичим в джамията.

 

Д-р Веселин СТОЯНОВ

Вестник „България без граници“

-----

* Заглавието е на сайта Наборе.бг


Д-р Веселин Стоянов

Д-р Веселин Стоянов