nabore.bg

Тежката дума

Светът е малък: Местни избори за централна употреба

Местан и ДПС, както винаги, искат да се прегърнат с хората на властта

 

Хората от златната възраст много си видяли и препатили. Живяли са и добре, и зле в две политически системи, опитали са и меда, пък и жилото им. Затова е трудно да ги излъжеш и манипулираш. Трудно хващат вяра на леки обещания, да не говорим за политически манипулации от първосигнален тип. И макар тяхната грижа да е насочена преди всичко към здравната, пенсионната и като цяло към /не/работещата и за тях социална система, те съвсем не са чужди на политическите страсти и крамоли.

 

Дори самоотвержено и сърцато застават зад своите изстрадали времето идеали,

 

 борят се за тях според възможностите си и съвсем не се вписват в масата избиратели, които в деня на вота ходят за гъби в гората.

Та и сега достолепните ни сънародници, макар и в разгара на лятото, са обсебени от яката артилерийска подготовка за предстоящите наесен избори за местна власт. Те не остават глухи и неми за залповете на управленците по позиции, които могат да се окажат силен аргумент в ослепителното облъчване на народонаселението преди поредния поход към урните. Драстичен пример за широкомащабната кампания даде главният прокурор Цацаров. Той впрочем набързо омекна в съпротивата си за съдебната реформа на странния правосъден министър Иванов. Дори си подадоха ръце и в духа на призива на тартора Борисов започнаха един през друг да си признават взаимно грешките. Браво, ще каже избирателят. Много европейско, просто елегия от толерантност, но след височайшата намеса на общия им щеф.

Преди това славещият се като рицар на словесната изящност Местан между глътка кафе и хапка баклавичка репрограмира мозъците на реформаторите и практически отпрати за по-късно конституционните промени, включително и прословутата съдебна раформа.

 

При това лидерът на ДПС така се опияни

 

 от открилите се възможности за излизане от изолация, че постави и условие на сегашната управляваща коалиция да се отърве от „антисистемни, радикални ултранационалистически политически сили”. Това искане за изхвърлянето на Патриотичния фронт познавачите на политическата демагогия разчетоха като ясен знак от движението да се прегърне за пореден път с хората на власт. А цената е ясна. Есенно взаимодействие на местните избори, получаване на апетитен къс от властовата баница, но и конституционни промени, които да гарантират дългогодишен управленски комфорт на партията и с име на цвете, от чиито мирис днес мнозина се опияняват. Тук се сещам за почти масовата еуфория на населението преди години, което изненадващо разкри в дълбините на сърцата си дълго таен пиетет към монархизма. Какво стана по-късно с четирибуквеното движение, всички знаем.

 

Полъхът на избори ясно се усеща

 

 и по истинското абдикиране на властта пред законосъобразното разчистване на незаконните постройки на роми в Гърмен. Европейският чиновнически шепот по въпроса се възприе като крясък на цивилизацията срещу правата на личността от подготвящите се за вота наши управленци. Затова замлъкнаха багерите и в позорната тишина се извиси гласът на ромския лидер Юлиян от квартал Кремиковци, че дори общината да намери алтернативни жилища на хората от бараките, циганите нямало да „мръднат от махалата”. Те от бараките може и да не мръднат,

 

 но до урните наесен сигурно ще дотърчат.

 

И то едва ли без съответните стимули от съответната партия, както впрочем винаги се е случвало досега в злополучния ни преход.

Такива мисли ме връхлетяха преди щурма на управляващите в различни посоки с предизборен знак. И не останах със съмнение, че предстоящият след два месеца вот е всъщност средство за обслужване на централната власт. Която, овладявайки повечето местни управленски структури, се стреми към дълъг и безметежен политически живот.

 

Николай КОЕВ


Николай Коев

Николай Коев