nabore.bg

Литературен мегдан

Сутрин кафето ми е с цвят на самота...

1

Обхванало ме е лудо безсъние.

Заради страшно безнадеждие.

Мойто безумно влюбване

е адски опасно премеждие.

 

2

Превърнала съм се в болезнено очакване.

Във някакво отчаяно желание…

Но любовта ми е една илюзия –

мираж в душата ми, превърната в пустиня.

 

3

Обичам те!  Прошепвам ти го с вятъра,

погалил нежно твоите коси.

Обичам те! И любовта ми необятна

в душата пари, а в очите ми искри.

 

„Обичам те” изписвам на небето

аз всяка нощ със хиляди звезди.

Обичам те! Във мен тупти сърцето,

ала на тебе аз го подарих.

 

С това ”Обичам те” те будят сутрин птиците

и те докосват слънчеви лъчи.

Ала една сълза блести в ресниците –

не знам дали обичаш ме и ти…

 

4

Горчат ми устните от безнадеждно чакане.

Ръцете ми изтръпват недокоснати.

Очите – слепи от безспирно плакане,

за тебе вече само са отворени.

 

Душата храня със лъжи опасни –

надежди празни, глупави и жалки,

с любов измислена, с ненужни страсти,

от теб самия никога неискани.

 

И моля Бог да вледени сърцето ми,

за да не може в мене да ридае.

И моля се без тяло да остана –

да спра завинаги да те желая.

 

На пепел и на прах да се превърна,

да си отида даже нецелуната.

Щом няма никога да ме прегърнеш,

за този свят навеки съм изгубена.

 

5

Сутрин кафето ми е с цвят на самота.

Нощем сънищата ми са черно-бели.

Идва ми да вия от болка –

като вълк-единак,

който си няма никого.

Да застана срещу пълната луна

и да разкъсам нощта

с протяжен, зловещ вой.

Да впия острите си зъби в гърлото ти,

да пия топлата ти кръв,

да ти причиня ужасни страдания,

а ти да крещиш за капка милост,

докато дъхът ти секне.

 

Защото кафето ми е самотно,

а сънищата – черно-бели.

 

Биляна ДЕЧЕВА