nabore.bg

Литературен мегдан

Сурвакар

Идва Йоско. Той е сурвакар.

Малък още, но е зимен цар.

Щом нахлупи шапка на джудже,

сякаш ме притегля със въже.

Той е пиле, аз съм дърта квачка.

Идва да ме бие със сурвачка.

Да изтупа сто лета от мене.

Да ми спомни слюпени колене.

Да ме върне в деството на село -

тичах като слънце звездочело.

 

Баба също бебе е била.

Пускала е пъстри хвърчила.

Гонила е пилета и квачки.

Имала е дрянова сурвачка.

Идва Йоско. Той е сурвакар.

с пръчка дрянова и хлопатар.

Гърбицата той да й изправи.

Да е жива. Да е много здрава.

Идва Йоско. Той е сурвакар.

Малък още, но е зимен цар.

 

Отначало

 

Кога пораснаха децата?

Кога над нас се издължиха?

Поеха пътя на сърцата си

и спомените ни изтриха.

 

Осиротяхме там, на пътя -

и чакаме да се обадят.

В гнездото пиле да измътят.

В лехата цвете да насядат.

 

Но ето - появи се внуче.

Започна всичко отначало.

То на любов ще ни научи.

Пред нас ще тича като хала.

 

И ще катери върховете.

Мечтите свои ще извае.

И слънце в нас пак ще засвети.

Ръцете ще държим до края.

 

Бабин Дон Жуан

 

Аз сваляч съм. Свалям баби.

Малък бабин Дон Жуан.

Покрай мен те стават слаби.

Гонят ме като глиган.

 

Аз пълзя и съм героят.

Те придвижват се едва.

Крият се на жмичка, броят.

Става страшна веселба.

 

Аз сваляч съм. Свалям баби.

Малък бабин Дон Жуан.

Вижте ме, не им се давам.

Гонят ме като глиган.

 

Първолета МАДЖАРСКА

 


Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология”, и „Изобразително изкуство” в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ – в структурата на Техническия университет, София. Била е учител по изобразително изкуство в Средно общообразователно училище „Гео Милев“ в Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме“-Перник и в общинския „Нов пернишки вестник“, „Перник експрес“, „Регион експрес“, „Зона Перник“. Била е кореспондент на в. „Струма“. От 1997 г. е уредник в Художествената галерия в Перник. Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете ѝ са превеждани на английски, полски, украински, сърбохърватски и руски език. От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност. Член е на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010). Автор а на книгите: „Ангел с ахилесова пета“ (1997), „Живей сега“ (2001), „Детето плаче като Бог“ (2006), „Ще се видим в Рая“ (2008), „Къде Икарите гнездят“ (2014) и „Мадоната и птиците“ (2015). Награди: Първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2009), литературна награда на фондация „Спартак“ (2006), награда за хайку (2010 и 2012); награда на литературното списание „Ирин Пирин“ за цикъл стихове (2013); трета награда от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“) - Трявна (2008); първо място в Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, Свиленград (2010)[6]; първа награда за поезия от първия литературен конкурс в памет на Рада Казалийска на читалище “Добри Чинтулов-1935“ и Дамски литературен салон „Евгения Марс“ (2011); втора награда от Петия национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил, 2011; втора награда в първия национален конкурс за фото-хайгу „Сезони“, организиран от Фотографско Общество – Варна, ЗИМА; първа награда за поезия в конкурса „125 г. от рождението на Петър Димков – Лечител и будител“ (2012) и второ място в ХVIII национален конкурс за непубликувана детска поезия „Стоян Дринов“ (2012).

Първолета Маджарска е родена на 4 август 1955 г. в Радомир. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Българска филология”, и „Изобразително изкуство” в Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ – в структурата на Техническия университет, София. Била е учител по изобразително изкуство в Средно общообразователно училище „Гео Милев“ в Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник „Димитровско знаме“-Перник и в общинския „Нов пернишки вестник“, „Перник експрес“, „Регион експрес“, „Зона Перник“. Била е кореспондент на в. „Струма“. От 1997 г. е уредник в Художествената галерия в Перник. Има награди от национални и международни конкурси. Стиховете ѝ са превеждани на английски, полски, украински, сърбохърватски и руски език. От 2012 г. е основател и главен редактор на алманах-списание „Културна палитра“ за литература, изкуство и креативност. Член е на Съюза на независимите български писатели (2000) и на Движението на Световните поети (2010). Автор а на книгите: „Ангел с ахилесова пета“ (1997), „Живей сега“ (2001), „Детето плаче като Бог“ (2006), „Ще се видим в Рая“ (2008), „Къде Икарите гнездят“ (2014) и „Мадоната и птиците“ (2015). Награди: Първа награда на Мелнишките вечери на поезията (2009), литературна награда на фондация „Спартак“ (2006), награда за хайку (2010 и 2012); награда на литературното списание „Ирин Пирин“ за цикъл стихове (2013); трета награда от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“) - Трявна (2008); първо място в Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“, Свиленград (2010)[6]; първа награда за поезия от първия литературен конкурс в памет на Рада Казалийска на читалище “Добри Чинтулов-1935“ и Дамски литературен салон „Евгения Марс“ (2011); втора награда от Петия национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“, Кюстендил, 2011; втора награда в първия национален конкурс за фото-хайгу „Сезони“, организиран от Фотографско Общество – Варна, ЗИМА; първа награда за поезия в конкурса „125 г. от рождението на Петър Димков – Лечител и будител“ (2012) и второ място в ХVIII национален конкурс за непубликувана детска поезия „Стоян Дринов“ (2012).