nabore.bg

Литературен мегдан

Старите спомени

Ех, спомени, спомени . . .  Разпръснати бисер мъниста,

гердан от изръсени, но искрени пориви чисти,

със сълзи горчиви, отново с надежда събрани

в сърцето да скриват следи от любовните рани.

Щом минат години най- крехки са старите спомени,

в сърцата човешки за дълго дълбоко заровени.

Със живите – живи! До скоро прегърнати бяхте,

със мъртвите – мъртви! Но с времето пак оживяхте.

Не често желани са винаги старите спомени,

понякога от мъка те биват безмилостно тровени,

но нека гердана, нанизан с мънистата чисти

след нас да остави за спомени дири сребристи!

Ще минат години. Ще никнат от спомена спомени,

ще шепнат листата, откърмени с техните корени,

как спомена идва и с други по път се събира

със времето тръгнал, но с времето той не умира.

Понякога от бури са техните хижи поломвани,

но пак оцеляват, че корена ражда пак спомени.

Такъв е живота. Такова е днешното време,

в което се раждат от спомени цели поеми!

 

Средногорска земя

 

Има ли земята сърце,

ако има, къде го е скрила?

Тя го сложи в юнашки ръце

да им дава и вяра и сила.

 

Има ли земята очи,

те къде са, очи ако има?

Тя превърна ги в жарки лъчи,

за да топлят априлската зима.

 

Има ли земята сълзи,

за да плаче, тъжи . . .  Или няма?

Тя пожарите със сълзи гаси

и оплакваше братските ями.

 

Има ли земята език,

ако има, защо не говори?

Той изсъхна кога Еледжик

кървави устни след бунта затвори.

 

Средногорска страдална земя,

свидно късче от наща родина.

Ти погива, възкръсва, димя,

но и днес ти за нас си светиня!

 

Иван ГЕРГИНОВ, с. Лисец, Ловешко

 

--------------

На 30 септември се навършват 6 месеца от кончината на Иван Ст. Гергинов от с. Лисец, Ловешко. Той беше дългогодишен учител, литератор и творец. Десетки негови стихове радваха любителите на поезията. Човекът си отива, но неговата поезия остава и не бива да се забравя. Предлагаме ви непубликувани негови творби, които отново да зарадват многобройните му почитатели, за да почетем паметта му.