nabore.bg

Тежката дума

Да си го кажем: Стресираният човек избива комплекси с лудо шофиране

На пътя излизат на светло всички скрити черти от характера ни

 

Как ние избираме един или друг вид поведение на шофиране, т. е. кои са онези личностни предпоставки, които карат водача да постъпва по един или друг начин? Защо едни хора са склонни да извършват нарушения, защо други се съобразяват, а трети не ги интересуват ограниченията в скоростта? Възможно ли е този процес да се контролира? Доколко бихме могли да прогнозираме  реакциите на водача, можем ли да предотвратим неговите опасни действия?

Отговор на тези въпроси са се опитали да дадат няколко герчмански психолози от университета в Бон.

Според тях голяма част от поведението на водачите може да бъде контролирано. Много от това, което правим на пътя, е свързано с определен личностен стил, който подлежи на въздействие. Неизбежно е времето, в което живеем, да не ни окаже влияние. Целият ни живот,

 

наложеният агресивен социален модел

 

на държане от определена прослойка с хора, които не спазват законите, става предпочитаният стил на поведение, мнозина започват да му подражават. Става еталон на личностно доказване. Нормално е хората, които растат в тази система да реагират по начин, който самата система налага в определени случаи това се изразява в тотален нихилизъм към законите, е мнението на психолозите,едва ли не въпрос на героизъм е да се покаже, че не се съобразяваме с тях и между другото това не се санкционира кой знае как, подобно и на рецидивите в други сфери на живота ни. Защо, след като там няма наказания, да се раздава правосъдие за нарушения на пътя? От друга страна не можем да не отчитаме характера на междуличностните отношения - това един начин да се докаже егото си, да се демонстрира, че индивидът притежава най-мощната кола, че превъзхожда по този начин другите.

 

Това особено е характерно за мъжете.

 

От друга страна липсва елементарна толерантност - да се изчака, да се даде път, да се направи това, което изисква доброто възпитание. То не се поощрява, то изчезна. И след като го няма в личностните ни взаимоотношения, как искаме да го има в държането ни на пътя. И оттук нататък стигаме до това, което е един от основните фактори - индивидуалните детерминанти, заложени генетично.

Безспорно темпераментът е една от личностните структури, които влияят върху избора на скоростта. Логично е холерикът, който е импулсивен, трудно се задържа на едно място, да кара с 40-50 км/час продължително време. Както и обратното - меланхоликът е в състояние да отговори на определени предизвикателства на водачите около него. Това обаче

 

предполага по-забавени реакции,

 

по-трудно адаптиране към непрекъснато променящите се условия, понякога и по-неадекватни действия на пътя. Акцентираме само на част от психологическите параметри, които оказват влияние на поведението. Съществуват и други предпоставки, които, от една страна, ако се отчитат в системата за подбор, и от друга, ако им се обръща специално внимание и те се контролират по някакъв начин, могат да се овладеят. Както и обратното - неовладени, водят до негативни резултати. С една дума опираме до системата за контрол на поведението, т. е. самоконтролът и регулацията. Комплексите са също един от факторите, определящи поведението ни на пътя твърдят психолозите, извършили изследването.

Представете си човек, който се чувства потиснат, объркан, с много проблеми. Сяда обаче в колата, където се чувства като господар и собственик.

 

Пътят се е ширнал пред него

 

и тук той може да покаже кой е. И колкото е по-незабележим и смачкан в живота, толкова по му се иска да демонстрира, че и той е някой в този живот. Не казвам, че това е норма за поведение на пътя, но когато се съберат личностни и социални проблеми, тогава това е предпоставка за реализиране на даден модел на поведение и на представата ни как възприемаме света. На тази база е и реализацията ни в микросвета, наречен път.

Необходимо е да се засили предварителният подбор при кандидатстване за водачи. Има личностни характеристики, които правят човек опасен и непригоден за пътя. Той може да е физически здрав, но да има психични белези, които един формален психопреглед би пропуснал. Никой не следи обаче доколко прецизен е подборът на кандидат-шофьорите - а от тях именно зависи честотата на инцидентите по пътя, твърдят психолозияте от университета в Бон.

 

Светослав ДИМИТРОВ, психолог