nabore.bg

Тежката дума

Коментар: Страх тресе пенсионерите – ами ако парите в НОИ секнат!?!

Децата ни се разбягаха по света, а ние останахме в празните къщи

 

Моята приятелка Мария се страхува от новините на сутрешните тв-блокове. Един от последните й страхове е и мой – всеки пети младеж у нас не работи и не учи. Страхът ни на пенсионерки е, че някой ден субсидиите на държавата към НОИ ще секнат. Сбъдват се тежките прогнози за социалния  и демографски срив, когато все по-малко работещи ще изкарват прехраната на все повече неработещи. Прибавете тук и циганската популация на социални помощи.

А това е същността на обществото – възрастните подкрепят децата, но идва моментът в който децата и внуците

 

трябва да се грижат за хората в трета възраст.

 

Българската социоложка Мария Динкова, една от инциаторките на указа от времето на Живков за поощряване на майчинството и демографската политика, е споделяла с мен, че в старото българско село е имало система за социално осигуряване, в която държавата е отсъствала. Многолюдното семейство е разпределяло грижите за немощните – стари, вдовици, и младите сираци - помежду си. Никой не е оставян да се чувства аутсайдер.

Днес сме принудени да разчитаме на една държава, която не може да владее самата себе си - нехае за старите, а и за децата. Спотаявам страха си от евентуална криза в НОИ пред моята приятелка Мария – пенсионирана медицинска сестра, пенсия от 320 лв. с вдовишките, лекарства за 120 лв.

 

Тя  безплатно слага инжекции на комшии и приятели.

 

 Казвам й, че от промените през 1989 г. досега са се сменили най-малко три поколения. Първите вече са родители и са преживели драмата на това, че изпитанията, които се бяха съгласили да изнесат на плещите си в името на добруването на своите деца, се оказаха напразни. Те не им донесоха нито благополучие, нито справедливост за тези 25 години. Нито за млади, нито за стари. Какво направиха децата, които трябваше да се радват на демокрацията – те просто се разбягаха по света, в който ние останахме в празните къщи от тази страна на границите.

Опитвам се да обясня на Мария нещо за новите понятия.  Прекариат - това според английския проф. Гай Стендинг е новата опасна класа, за която благосъстоянието и стабилната работа са миражи. Тя живее с временни договори, с по-ниска от образованието позиция, без или с мизерни социални осигуровки. За прекариата бъдещето не носи сигурна професионална основа. Според Стендинг

 

на върха на новата социална пирамида са олигарсите.

 

 Следват финансовият елит и  хората на заплата с постоянни договори, осигуровки и пенсии. После е тънкият слой профицианти – високо платени консултанти и технократи. Под тях са работниците, които би трябвало да са пролетариатът, но според Стендинг техните редици оредяват постоянно за сметка на прекариата – младежи с добро образование, които не могат да си намерят работа според квалификацията си, както и останалите милиони хора с несигурна работа. Стендинг е привърженик за въвеждането на базов минимален доход за жителите на ЕС, който би бил много благоприятен и за пенсионерите. 

Моята приятелка  Мария  познава десетки млади хора, но не е знаела, както вероятно и самите те, че принадлежат към новата класа - прекариата. У нас се споменава и за т.нар. милениум-поколение –

 

то не прилича на никое по-раншно

 

 - това са  младежи с три приоритета – да са добри родители, отдадени на каузи и да помагат на другите в нужда. Обществената дейност е тяхната същност – да се грижат  за нещо по-голямо от себе си – според Майкъл Браун. Смята се, че това поколение е в основата на голямото недоволство на демонстрантите в САЩ след септември 2011, когато движението се разраснало по света. Те са известни у нас най-вече като „Окупирай Уолстрийт”.

 

Засяга ли ни нас с Мария това?

 

 Да – засяга ни отвсякъде.Това движение затихна в САЩ и по света, но поколението е тук, сред нас, има го и в България – смята се, че то е поколение на промените. Дали  информацията за тези нови младежки явления успокоява нашето поколение, нашето бъдеще?  Все пак, мисля си, при всички случаи, когато знаеш повече, има по-малко място за страх.

А иначе Мария бърза да се срещне със своя внук, който учи европеистика в Маастрих. Толкова по темата засега.     

   

Румяна БРАТОВАНОВА

Вестник „Златна възраст”


Румяна Братованова

Румяна Братованова