nabore.bg

Архивите са живи

Ретро: Столетник превратаджия се оплаква на Живков

Участникът в три държавни заговора Димо Казасов доживя до 94 години

 

Роденият през 1886 г. в Трявна български полотик Димо Казасов (Димитър Казаков) е феномен на две епохи. Добре познатият на няколко поколения журналист, депутат, министър и общественик доживява до 94-годишна възраст. Напорист и динамичен, овладял ораторското изкуство, той привлича като магнит слушателите си. Някои разказват, че през младите си години

 

приличал на Ленин.

 

Но докато Владимир Илич е вдигал революционните маси, то Димо Казасов по същото време оглавява синдикални движения и съюзи, членува в Българската социалдемократическа партия, редактира вестници и списания. Но най-известен е Казасов в преките си участия в няколко държавни преврата – Деветоюнския през 1923 г. Деветнайстомайския през 1934 г., че даже в Деветосептемврийския през 1944 г.

След всяко сваляне на властта дребничкия на ръст превратаджия

 

получава министерски постове

 

Той е министър на транспорта в правителството на Народния сговор след 9 юни 1923 г., а след  преврата на звенарите през 1934 г. става български пълномощен министър в Белград. Освен при Борис ІІІ, Казасов министерства /1944-1946/ и при царуването на малкия Симеон ІІ, но вече под зоркия поглед на Георги Димитров. Бурната му политическа дейност не му пречи да напише редица книги, автор е и на първия пътеводител на София. Рицарят на превратите не имал нито ден спокойствие – обвиняван е, преследван е, отричан е и е въртян на шиш от свои чужди. Мистерия обаче остава фактът, че никога не е бил гръмнат или затварян и изтезаван!?!

Всяка политическа сила е използвала

 

таланта му да оцелява в бурите,

 

да участва в заговори и държавни преврати. Комунистите, макар че го включват като член на първото ОФ-правителство на Кимон Георгиев, не му прощават никога, че като министър на транспорта през 1923 г. изпраща влакови композиции за потушаване на Септемврийското възстание. Десетилетия по-късно Димо Казасов ще дава своите обяснения по този повод... Според него, ако комунистите през 1923 г. бяха взели властта, България е можело да бъде нападната едновременно от Турция, Сърбия, Гърция и Румъния!!!

По време на социалистическа България

 

патриаршеския му 90-годишен юбилей не се отбелязва официално.

 

В апартамента си бай Димо Казасов кани по този повод млади журналисти и ги посреща с леко вино и огромна торта. От тези години е останало едно любопитно писмо на Димо Казасов до Тодор Живков. Порасналият култ към диктатора е едноличната му власт изострят критичността на стария журналист. Хапливия му език не цепи басма никому. Преклонната му възраст го кара да не му пука от нищо. Усетил, че е обект на особено внимание от специалните служби, Димо Казасов изпраща писмото на 5 февруари 1974 г. лично “До другаря първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет”. Старият политик моли да се провери, защо му се пречи да изнася популярните си сказки по градове и селца, защо е спряна от печат новата му книга “Видяно и преживяно”. Въпросите в писмото,

 

които задава в упор на Тато

 

са в обем шест машинописни страници. Казасов признава: “Дължа, обаче да призная, че аз съм критикувал някои слабости на властта, но само в най-интимната ми среда, която моите години са свели до една деветорка (6 комунисти и трима безпартийни), с които всеки понеделник вечеряме в ресторант “Крим”. Но нима в нашето социалистическо отечество критиката е грях, а не длъжност? Печалното е, че тази длъжност не се изпълнява публично и отговорно, а с приближени едно до друго уши. Но за тая порочна практика е виновна властта, която се е въздигнала до безпогрешен, недосегаем и неподлежащ на критика факт.”

Смели думи, които през 70-те години на миналия век малко хора у нас, можеха даже да си помислят! Общувал с най-известните български политици след Освобождението, Димо Казасов

 

не е бил уплашен от Диктатора от Правец.

В писмото си старецът пише: “Само след 5 месеца, аз ще навърша 88 години, които откриват пред мен една единствена кариера – Гробът. Не се страхувам да вляза в него като грешник, но не искам да попадна в него оклеветен от хора, на които в очите съм казвал истината, и то не само устно, но и писмено...”

 

Старчето и историята

 

Спомням си един от конгресите на Съюза на българските журналисти – беше през 70-те години. В президиума беше насядало могъщото партийно и държавно ръководство. По някакъв безвкусен протокол бяха решили да предоставят думата на Димо Казасов да приветства височайшите гости. (Той беше все пак доайенът на журналистиката тогава, както днес за такъв е посочен Петко Бочаров). Малкият нисичък човек с подвижна походка и остра брадичка едва се виждаше зад катедрата. Отстъпи леко вляво, съвсем близо до Тодор Живков и вместо приветствие каза: “Нашата журналистика е лъжовна!

 

Тя не казва истината!

 

Тя се занимава като слугиня само да обслужва властта. Но това е пагубно за всяка власт. Това е пагубно за демократичната държава. И ако не сега, то все един ден ще го разберете...”

В залата се възцари гробовна тишина. Лицата на властниците посивяха. Едно 90-годишно старче, почти столетник, им казваше както то си знае, истината в очите.

Суперинтересните мемоари на Казасов “Видяно и преживяно” имаха сложна съдба. Години наред

 

книгата се подмяташе в издателствата,

 

без някой да набере кураж да я издаде. Само философът-партизанин, академик Кирил Васиилев, баща на проф. Николай Василев, написа положителна рецензия за мемоарите. Бай Димо разказваше пред свои приятели, как Кимон Георгиев взел ръкописа на книгата и вмъкнал в нея неверни исторически пасажи за своите заслуги за събитията около 9 септември 1944 г. Тези неща са описани и в писмото до Тодор Живков. За така наречената Деветосептемврийска социалистическа революция Казасов пише: “За участието на войската във възстанието нито Дамян Велчев, нито Кимон Георгиев имат каквато и да било заслуга,

 

тъй като те бяха далеч от София.

 

Заслугата принадлежи на покойния генерал Кирил Станчев, с когото отидохме при военния министър Иван Маринов и го склонихме да застане на страната на народа.”

След много митарства многоизстраданата книга на Димо Казасов “Видяно и преживяно” излезе най-сетне от печат и бързо-бързо стана нещо като социалистически бестселър, според днешните литературни критерии.

А бай Димо Казасов напусна белия свят през 1980 година.

 

Валери БОЯНОВ


Една от последните снимки на Димо Казасов в Съюза на българските журналисти. Снимка: От архива на Тодор Славчев.

Една от последните снимки на Димо Казасов в Съюза на българските журналисти. Снимка: От архива на Тодор Славчев.

Дамян Велчев, един от политическите съратници на Казасов, предпочете за разлика от него да емигрира в Швейцария.

Дамян Велчев, един от политическите съратници на Казасов, предпочете за разлика от него да емигрира в Швейцария.

Корицата на една от многобройните книги на журналиста и общественика Димо Казасов

Корицата на една от многобройните книги на журналиста и общественика Димо Казасов

И 90-годишен Димо Казасов не спираше всекидневните си разходки из Парка на свободата (Борисовата градина)

И 90-годишен Димо Казасов не спираше всекидневните си разходки из Парка на свободата (Борисовата градина)

Казасов (в средата) като посланик в Белград посреща българска писателска делегация. До него се вижда Елисавета Багряна.

Казасов (в средата) като посланик в Белград посреща българска писателска делегация. До него се вижда Елисавета Багряна.

Масовик по природа бай Димо бе често по селата, където не отказваше да се хване и на хорото.

Масовик по природа бай Димо бе често по селата, където не отказваше да се хване и на хорото.