nabore.bg

Литературен мегдан

Пътешественик: В първата си книга Стойко Иванов открива чудесата на света

Замайващо интересни са разказите на младия автор за малко известните кътчета на планетата                                                               

 

-       От къде започва световният потоп и защо Ниагара прилича на локва, в сравнение с водопадите Игуасу?

-       Как бе създадена магнетичната статуя на Исус Христос, пред която се прекланят милиони вярващи в Рио де Жанейро?

-       Кой е най-красивият град на земята?

-       Разкрита ли е тайната на гробището за кораби при Нос Добра надежда?

-       Каква среща само! На водка с КГБ в Украйна!

-       Коя е тази страна, където пътешественикът е посрещан като най-скъп гост? Хранят  го, поят го и го благославят!

-       Кога колумбийците най-после ще решат кървавият наркобос Ескобар ли е емблемата на страната им, или великият писател Габриел Гарсия Маркес?

-       Как божиите ръце на филипинските лечители изцеряват болни и сакати?

-       Какви обиколки прави Бай Ганьо по далечни земи, за да наглася избори?

-       И кой е изводът накрая? Поклон пред хляба и пред простите неща в човешкия живот...

  На всичките тези и на още много други въпроси отговори ще намерите в книгата „От Гърлото на дявола към Завоите на смъртта” / „Симолини 94”/ на Стойко Иванов.

   Кой е този нов автор, за когото максимата „Колкото по-далече, толкова по-непознато” е сериозен стимул да направи пътуванията по световните пътища свое постоянно хоби?  Той е  неизвестен писател,  но още с първата си книга се представя  като страстен пътешественик и заразителен разказвач. Завършил е  Политология в Софийския университет „Климент Охридски”, после прави магистратура по „Европейски изследвания”. България и Европа се оказват тесни за стремежа му да опознава нови земи и хора. Любопитството го води по далечни страни. За петнайсетина години е обиколил седемдесет  държави на пет континента - от Азия до Америка.

Авторът Стойко Иванов

  

В книгата Стойко Иванов  внимателно се вглежда в природата, историята и съвремието на посещаваните от него страни, за да опише после срещите си със земни чудеса,  с чужди култури, с интересни хора. Свежият му хумор задържа читателското внимание. Приключенията, свързани с посещения на опасни и тъмни  места, създават напрежение и читателят  следи развоя на събитията със  съпричастност и голям интерес.

    Ето го Рио де Жанейро – едно от магическите места в света, ето го и чичо Рикардо – собственик на малко хотелче, който с невероятното си гостоприемство и чудната си щедрост, се грижи за гостите си  от далечна България. Но ето я и същинска Бразилия – страна с 210 милиона души население, страна на прогрес и възход, но и страна и на наркотиците, на наркобандите, на насилието и мизерията, която в момента е едно от най-опасните места в света.  А  бразилските фавели са  най-известните гета в Латинска Америка.

  В ЮАР пък  има села и градове, в които бели хора не могат да влязат, защото не се знае дали ще оцелеят. В миговете, когато се прехласваш пред величието и красотата на природата, на създаденото от човека, на някого  прерязват гърлото, на друг отнемат живота  с нож или куршум. На няколко минути в ЮАР се извършва злодеяние, всеки четвърти мъж си признава, че е  извършвал насилие.

   Оказва се, че историята, която знаем от операта „Летящият холандец”, не е фантазия, защото гробището на стотици морски съдове около Нос Добра надежда съществува и днес. То  е страшилище за моряци и капитани.

   Разказът на Стойко Иванов за водопадите Игуасу – едно от седемте нови природни чудеса на света, е замайващо интересен! Водопадите са „смазващо, невероятно съвършенство на природата”! Ненапразно първата американска лейди Елинор Рузвелт възклива при вида им: „Горката Ниагара!” И тук неизбежно правим паралел с разказа на големия ни писател  Алеко Константинов за Ниагара  и описанието на Стойко Иванов, който  достойно  се представя за негов ученик и последовател.   

  Говорим често за славянското и християнското гостоприемство, но има в света и други религии и култури, които възпитават в желязното правило да се посрещнат и нахранят чужденци и пътници, да се окаже помощ на хора в беда. Това се случва на Стойко Иванов и неговите спътници в Близкия Изток, в Иран. Там всичко е странно, шокиращо, като например пътуването с такси – мотор ”Симсон”, мечтата на моториста у нас, но преди половин век! Следва луд пазарлък, сетне натъпкване един зад друг, по-точно един върху друг, и щуро препускане с моториста - виртуоз, който за 30 минути не спира на нито един червен светофар в откачения трафик и накрая ... ги завежда на съвсем друго място! Шашардисани и щастливи, че са „ЖИВИ”, нашите пътешественици са сигурни – „Повече на мотор в Техеран – НИКОГА!”

   Следват срещите с невероятно гостоприемните иранци, като например с Енсие – учила в Ростов. Тя завежда българската група в заведение, поднася им две табли с храна и им се радва от съседната маса, като ги гледа как омитат всичко за нула време! Когато нахранените пътешественици я питат защо тя не яде, отговаря, че  е щастлива, да ги нагости, както повелява нейната религия, и казва: „Бог е един за всички и той е в сърцето!” После  тихо потъва в реката от хора...

 Приключенията на автора и неговите спътници са многобройни - спане в молитвена стая под погледа на Аллах, друг път пък нощуване в компанията на  дузина плъхове, после операция, извършена от  филипински лечители, които с голи ръце изчистват организма от болести и нечистотии. И това е преживял Стойко Иванов.

  Не, няма да  опиша всички забележителни истории от книгата „От Гърлото на дявола към Завоите на смъртта”! Тя трябва да се прочете, за да се наслади читателят на умението и таланта на Стойко Иванов да разказва за своите странствания и да чака новите му пътешествия.

 

Петра ТАШЕВА