Литературен мегдан
- search
- Всички
Поетична антология „Народна младеж”: Стихове от Калина Ковачева
* * *
Ако инфаркт ме прободе,
ще си отида с много заеми.
Чист смях за моето дете. Перде за малката ни стая.
За майка ми - копринен шал. За татко ми - стихотворение.
За любовта - недораздяла. За Катя - обич и от мене.
За стиховете - ред и строй - сред безпорядъка им пеши.
За много свои (и не свои) - скандал от новата ми грешка.
За тази светеща земя - цветя, от мене непосяти.
За всички други - доброта. И "Добър ден" - за непознатия.
Ако инфаркт ме прободе - ще си отида, пълна с заеми.
Дори и към самата мен -
живот достоен,
неразкаян.
* * *
Тик-так - часовници
в нощта - тик-так.
Вървят любовници
войнишки в крак.
Вървят - усмихнати.
Вървят. Къде?
Стоя притихнала
сред своя ден.
Добри момичета
кръжат край тях.
Оби - обичах ви,
а не можах
с един - завинаги,
с един - докрай...
Тик-так - април ли е
или май?
Дали е съмнало?
Или е мрак?
Къде потънахте,
тик-так?
Аз писах стихове -
защо и как? -
и търсих Смисъла,
тик-так, тик-так.
Оби... Обичам ви.
Сега. И пак.
Един. И всички ви.
Тик-так, тик-так.
Оби-обичам ви
в декември, в май.
Оби-оби-чани.
Тик-так.
Но край...
Любов
На Екатерина Йосифова
Но защо тя все бърза
от любов към любов
и прогонена, зъзне
в тъничкото палто,
с шапка, в дънкова блуза,
в стара модна пола
като стих свой неразумен -
небила и била...
Но защо тя все тича
и гори, и тъжи,
и обича,
необичана, може би.
И кокетна, и мъдра,
затрептяла от смях,
който никой от смъртните
няма.
Тя е без грях.
Нека тича и гони.
Любовта. Ако спре,
то ще бъде на склона
най-последен... Добре -
нека тя да е жива,
нека пламва безкрай,
да я има - горчива
чаша чай,
чаша вино студено
и сълзлив боров дим.
Тя и в гроба ще легне
като с чакан любим.
* * *
Все забравям за чадър
и за дъждобран.
А се лее дъжд кахърен,
остър, неразбран.
А се лее и плющи
в камък и асфалт.
Тъй вървя - на смях почти
и почти - добра.
О, разбирам го - и той
страда от инфаркт
и небесният покой
е небесен ад.
Той е нежен, уязвим,
не съвсем за тук,
а през облаци и дим
бие гръм с юмрук.
И горчилото горчи,
и дими мъгла,
а далече си мълчи
светлата дъга.
Бързам в локви, със коса -
сноп, отрязан от коса.
Ще се скрия някой ден
от дъжда съвсем.
* * *
Моят мил е добро момче.
Весел е, но си има проблеми -
как от мене да се отрече,
щом не може без мене.
Щом не може без моя зъл
и изгарящо-ярък огън,
без смеха ми - вятър на ъгъл,
без дома ми - бърлога.
А е вятър навън. И сняг.
Уж е март. А бучи януари.
Аз се спъвам о своя праг
и във книгите - на камари.
И се спъвам във своя ден,
и във въздуха се препъвам.
Който още не е роден,
той си няма грижи-свекърви.
Боже, колко много беди
на плещите ми, все пак женски,
че забравям любов - почти -
сред проблемите ни вселенски.
А е вятър навън. И тече
ветровито животът ми земен.
Моят мил е чудно момче,
щом не може без мене.
Калина КОВАЧЕВА (1943-2010)

Калина Ковачева е родена на 09.02.1943 г. с. Божурлук, Плевенско. През 1950 семейството й се премества в Свищов; 1961 г. завършва свищовската гимназия "Ал. Константинов"; 1961 г. - студентка в МГИ - София; 1963 г. - студентка във ВФСИ - Свищов; 1964 г. - студентка във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". В периода 1968-1978 г. работи във в. "Народна младеж", след 1978 г. работи в сп. "Лада". Участник в разширения състав на националния отбор по алпинизъм: първо пътуване из Хималаите (1985), второ пътуване до Хималаите (1987), изминава сама в Хималаите над 550 км (1988). Калина Ковачева е автор на следните книги: "Трябва да те има" (поезия; 1972), "Бюлетин за времето" (1975), "Лични стихотворения" (1981; 2004), "Моята Сара" (документална повест; 1983), "Аз" (1993), "Да не забравя" (1995), "Имах приятел просяк. По хималайските пътеки" (проза; 1995), "Какво за Любовта" (1999), "Стихотворения" (2001, 2004). Носител на Славейковата награда (2006). Умира на 10.07.2010 г.