nabore.bg

Емблематичната българска жп гара Вакарел

 

Като моторетка

  

Яхнал крив варел,

   мушмурок е път поел,

   полетях към Вакарел!

   - - -

   Над висините Вакарел –

   подобие съм на орел!

 

Презентация

  

Над Вакарел е тихо, чисто, пусто –

   пустото преливано във празно.

   Сега е днес:

   магистралата бучи – 

   унесен във несвест,

   влак фучи едва-едва.

   - - -

   Така го помня и до днес.

   Сега е днес!

 

По тиранти

 

На всяка втора строфа,

   първата прескачам,

   третата за мен оставям,

   четвъртата е

   четвъртита – нея я

   продавам!

   Седнал горе на баира,

   майната му на баира,

   духът ми –

   лута се и търси.

   Покоя търси,

   не покой намира!

   Легнал – ставам,

   изправя ли се – лягам.

   - - -

  Тути – кванти,

   гащи без тиранти!

 

Изповеди на праведника

  

Въображението ми

   се измъчи –

   всяка сутрин,

   събужда се и пъчи.

   По колко пъти – 

   че и повече,

   все сънища

   да си измислям.

   За добрите по един,

   за лошите и злите –

   кошмари във главите!

   Нарочно не заспивам,

   нищо чудно –

   не за мене е да сънувам!

 

Стъпала по пътечката

  

Тръгнал по стълбите надолу,

   нагоре аз се качвам.

   Стъпало по стъпало –

   на дълъг път се път вървяло.

   За някого от лесното

   по-лесно.  

   За мене – трудното остана.

   Все нагоре, крачка подир крачка,

   крачка крачка прави.

   - - -

   Няма правда,

   трудното е

   да се слиза.

   Изкачването

   лесно е за мене!

 

Истината зад завоя

  

Нещо, станало веднъж,

   мисъл паднала встрани,

   внезапен пробив,

   дупка, яма

   в търсене на утрешния ден.

   Понесена от

   силата позната,

   не познава тя завоя.

   - - -

   Напразно тича,

   ето че се спъва.

   Скрил се зад завоя,

   завой завоя чака!

 

Небесна светлина

  

От миналото лято

   слънчев лъч останал,

   не намери пътя,

   към мене път

   потърсил.

   Лъчът на слънцето,

   промушил се отгоре,

   изпуска с ярост

   мътна светлина.

   На мътното отвърнах

   със  мълчание.

   За светлото забравил,

   за ключалка празна

   ключ какъв да нося?

 

О, миг поспри…

  

И отново стих

   ме плесна по главата.

   Писалка синя взех,

   а мисълта ми лута се

   и смята.

   На колко се дели 12,

   защо е 7 на боклука?

   Търсеното да забравя,

   кога ли в миг забравен

   ще остана?

 

Сутрешна раздумка

  

На масата до мене

   бутилката от снощи дреме.

   Вече остаряла,

   не търси тя бокала.

   Защо така ли стана,

   че сбръчкала устата,

   усмивката позната

   има-няма, не намира

   фалшивата позлата?

   Ти кажи,

   какво ми тя говори?

   - - -

   Празна, бутилката, уви,

   дума не отвори…

 

Отвъд времето

  

Оставих два чорапа,

   залепени на вратата.

   Чакам някой да отвори –

   и едва, когато влезе,

   ще му кажа сбогом,

   прав ти път, криви ти пътеки!

   След него ще затворя,

   ще има ли от близкото по-близо

   до вратата, откъм онази –

   другата страна?

   - - -

   До нови срещи,

   нямам сили –

   няма да му кажа.

 

Време за разплата

  

Пет по пет

   са двадесет и пет,

   пет без пет

   е време.

   Недовършеното,

   довършено

   във мене дреме.

   Пет и пет

   е прекалено много –

   протегна ли ръка,

   от часовника

   ме плаши циферблат!

 

Иван К. БАБУКОВ