nabore.bg

Болежка

  

Пръст порязах на краката,

   стих прободе ме в главата!

 

Надежди

  

Не ме очаква празна лакърдия,

   пръст  по пръст –

   сега краката си ще мия.

 

Движение

  

Минали са сто години,

   прекосих над сто градини,

   вятъра ме сух подхвана,

   думите –

   препълнили са сто тигана.

   Стреснал се, усещам –

   бос на пръсти

   някой ходи по тавана…

 

Шепот

  

Първо шум и после врява –

   мисъл що кънти от плява.

   Показалец на краката

   път показва:

   в тъмното на вечер клета

   търси своята разплата.

 

Намек

 

 Понякога, през ден, че всеки,

   обувка лява

   аз усетих да ме стяга.

   Пострадалото пръстче –

   пръст на себе си показва.

 

Жълто, зелено и червено

  

Светофар червен

   на улицата проговори.

   Що за цвят на думите

   избира?

   Без червено

   и зелено –

   жълтото се губи и напира.

   Към несгоди,

   разперил дълъг пръст,

   ме води.

 

Желания

  

Стар съм, мисълта ми куца.

   Стар бастун се пука.

   О, милост, где си,

   само ти остана.

   Счупен и потрошен,

   напразно търси огън.

   Желая му сполука.

 

Луд гидия

  

Кон подскочил е

   на двора:

   нямам пръсти –

   как да ходя?!

   Млад е и не знае.

   - - -   

   Бедничкият –

   трябва му подкова!

 

Бездомник

  

Стъпил на паднал

   от небето камък,

   безподобен и унил,

   скитам през полето.

   Паднал съм на мисълта,

   сега в дерето, търся път

   и губя взор –

   високо е небето.

 

Тъга и несгоди

  

Простор желан,

   от мене все така си търсен.

   Със пръст прекръстен,

   глава покорно да почеша.

   Къде?

   Не знам. Нямам място –

   да почеша с плам!

 

Завинаги е късно

  

Птицата в небето,

   рибата в морето.

   Вода и огън, нощ и ден –

   погледна ли през пръсти

   на съдбата, ми се иска

   да се хвърля във водата.

   Спрете ме!

   Не може! Спирка няма –

   спирката се днес

   завинаги отменя!

 

Нощни свърталища

 

След нощите,

   криво-ляво

   минали успешно,

   не обичам на събуждането

   самотата и вкуса

   на сини гущери в устата.

   Сън след сън се гони,

   нанизани на броеница.

   О, нека някой с пръст

   ме бутне и събуди,

   но не преди

   тоз лепкав сън да свърши…

 

Иван БАБУКОВ