nabore.bg

Литературен мегдан

Старото немско пиано

Разказ

 

Аз съм едно сто и три годишно пиано.Мисля,че и на тази достолепна възраст съм все така красиво, елегантно и пълно с достойнство.Преди да се появя в целия си блясък, ореховото дърво, което изгради моето тяло, отлежа цели четиридесет години, после изкусни майстори с много вещина и любов изработиха всеки отделен елемент... Поставиха ми сладкогласна лира, на която опънаха благозвучните струни...Бронзовите педали, дървените чукчета ... Ах, а клавишите ми...Слонова кост и абанос...Мечта ...А какъв финес лъха от орнаментите ,с които ме украсиха...

Много дълго живях ... Доставях радост , предизвиквах копнежи, видях сълзи на щастие в очите на не един и двама влюбени . Събирах съдби , разделяха се пред погледа ми житейски пътища... Познах тържествени салюти, но видях и дъжд от бомби ... Берлин ... Първата , после - втората  световна война . Изисканите вечерни тоалети се сменяха с войнишки ботуши...

Един топъл летен ден ме натовариха на влак и пристигнах в новото си семейство.

Хората говореха на непознат, но много приятен за музикантския ми слух език ...София. Спокойна, красива, кестенова приказка. Младият музикант, в чийто дом ме настаниха, с нескривана гордост и удоволствие свиреше от сутрин до късна вечер. Клавиатурата ми откликваше на вдъхновението му с кадифения си тембър. Гости, камерни вечери, после- уроци, репетиции ...

Белокосият господин, който е задрямал на стола ... ех, някога беше младеж ... да, времето се изниза като броеница. .Сега музицира горе ... някъде .

Един зелен, зелен майски ден  към мене се втурна едно малко, тригодишно момиченце. Едва се покатери на стола и ... поиска да свири..."...Едно, и,...две, и ..." На шест годинки го записаха в музикалната школа.  „ ...  До-ми-сол....тоника, субдоминанта, доминанта...Хайде сега - гамата, после- етюдите на Черни, ...После ...Бетовен...соната ... Години, години...

Днес, както се бях унесъл в спомени, дочух  разговор : "  ...Каква цена давате за нашето старо немско пиано, господине? О, не е ли малко? Да, ще помисля, ще ви се обадя..."

Обзе ме ужасно предчувствие. Нима ще ме ... продават?  „...Не, тате, не си давам пианото...Какво от това,че отдавна не съм сядала да свиря...Пак ще дойдат щастливи дни, пак ще  ... намеря време ... "

"... Това пиано е моята душа! То ще е с мене, до като дишам! - категорично заяви майката...."    Е, моите мили дами все пак надделяха и таткото отстъпи сконфузено. „ ... Мислех ,че вече не ви е нужно ... за това се заинтересувах за ... цената ... Е, щом настоявате - няма да го продаваме ..."

 

Зеленият майски ден отново ми вдъхна живот и сигурност,  че ще бъда с любимите си хора. Ще стоплям сърцата им, когато вее студ. Ще бъда техен верен спътник. Ще се лее нежна среднощна мелодия от клавишите ми - слонова кост и абанос...И старото ми орехово тяло ще приглася...ще приглася...

 

 

Монолози на една много интелигентна котка

 

Разказ

 

Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. Да участвам в него. Да ви обичам. Да бъда царствената особа във вашия дом. Да бъда постоянното присъствие във вашия скут. Да мъркам продължително и, в зависимост от ситуацията, да съм палаво дете, буйна тийнейджърка, умилкваща се глезла или страховит тигър! Опиянявам се от мисълта колко съм ви нужна. Като присъствие. Като емоция Като... даже част от интериора. Ето, и тази зимна вечер ще бъда част от вашия семеен уют. Протегнала съм се върху радиатора, примижила съм с очи и наблюдавам. Слушам разговорите ви. Чувам как туптят сърцата ви. Вие, мили мои, чувате ли моето малко сърчице? Просто много, много ви обичам! 

 .......................................

 Звънна се на входната врата. Скачам бързо  и извивам глава в очакване. Знам кой е на прага. Моята кака. Цяла седмица къщата пустееше без шумния и свят. Защото замина на зимен ски лагер Заслужена почивка след безкрайната студентска сесия. А ние с мама и тате използвахме отсъствието и, та да си поболедуваме на воля. То бяха кихавици, то бяха температури,то беше грипно чудо! Аз геройски издържах на вирусната атака, стопаните ми - също. Сега сме здрави и бодри като кукуряци. За награда ми купиха цяло кило дробчета. Има да пирувам...

О, колко е загоряла от планинското слънце! Как светят очите и, доволни и усмихнати! Колко сиииилно ме прегърна моята какичка! Аз също я целунах по лицето... Къщата се оживи, гръмна онази, нейната музика, засвятка екрана на компютъра, скайп, фейсбук, хаха - хихи... Ех, живот, здравей,здравей!

Сега отивам да си полегна на фотьойла. Нали съм... царичка!

 

Д-р Христинка БОЕВА-НЕЧЕВА

 


Д-р Христинка Боева-Нечева

Д-р Христинка Боева-Нечева