nabore.bg

България

Богатство от вековете: Старите български сватби

В дома на младоженеца свекървата посреща булката с мед

 

Приживе Ванга казваше: „Пазете българските традиции и ги изпълнявайте. Те ще ви съхранят като българи и като хора!” Ако повечето пропускаме съзнателно или не да ги изпълняваме, то поне по-често да си ги припомняме. Може пък и това наистина да ни помогне да се съхраним като народ.

Първият момент от народната сватба е харесването между момъка и момата. То става по сборове, седенки и всенародни хора. За женене са момците, които са коледували и момите, които са лазарували. Често момъкът показва, че харесва момата, като й напива водата и краде китката й. Срещите между младите стават на мегдана, на кладенеца или по седенки в присъствието на други хора. На изключенията не се е гледало с добро око. Първата любов се счита за свята и в народните песни се пее за първо либе и първа любов като за най-скъпото. Вярва се, че

 

ако не се спази любовната клетва,

 

това ще има трагични последствия за клетвопрестъпника.

Вторият момент от сватбата е сватосването. От дома на момъка в дома на девойката се изпращат сватовници, които идват късно вечер. Късният час на тези посещения свързан с народите представи за етикет – да се спази доброто име на дома на жениха при евентуален отказ. Сватовникът дава знак, че е дошъл на сгледа, като затваря вратата с гръб, сяда до огъня и рови пепелта. Разговорът има преносен смисъл и се води с думи-символи: търговец, ловци или заблудени пътници искат да купят или търсят стока, добитък. Обикновено родителите не дават съгласие за сватбата от първия път, затова годежарите ходят най-малко два-три пъти. Щом се споразумеят, те се черпят. Това черпене се нарича кръчма и е нещо като потвърждение на сключения договор. Към младите се отправят благопожелания

 

и благословии за дълготраен щастлив брак.

 

Голям дял се отрежда на пръстена, който невестата получава още при годежа. В народните песни той се сочи като годежен или сватбен символ.

Сватбата продължава с редица обреди в моминия и момковия дом. В дома на невестата са засевките – обред, при който започва замесването на сватбените хлябове. Освен за храна те служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействия върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на момъка и гривна или пръстен на девойката. Месарията трябва да бъде дъщеря на живи родители. Засевките са съпроводени с песни.

Пръстен и момини гривни в брашното или житото са символи на сключен брачен договор. Сватбените краваи са с изключително богати и красиви релефни изображения. Наричат се „кумови краваи”, „невестини краваи”, „младоженски краваи”, или „гълъбчета”, „гълъбник”,

 

защото отгоре се слагат птичета от тесто.

 

Сватбеното знаме, наричано „пряпор”, „стяг”, „байрак”, се приготвя или в дома на невестата, или в дома на младоженеца, а може и в двата дома, след което знамената се съединяват в едно, символизиращо сватбения съюз. То е бяло или червено, а понякога и с двата цвята. Закичва се с цвете, на върха се забива „позлатена” ябълка, или глава лук, чесън, и се превързва босилек с червени конци. Вярва се, че тези предмети имат магическа сила, даряват здраве и благополучие, предпазват от магии. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена с един удар, за да бъде венчилото само едно. По някои места момите украсяват сватбено дръвце,

 

което се предава на кума срещу откуп.

 

Важен момент е ресането на момата, чрез което си символизира преминаването й от моминство към положение на омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни, когато свободно спуснатата коса е била символ на свободния човек. Славянската девойка е носела косата си разпусната и непокрита, а след омъжването си – сплетена, което означавало изгубване на моминството и настъпване на зрелостта и промяна на семейния статус. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката и често са свързани с моминската вечер – последната в бащиния й дом.

 

Замяната на моминската плитка

 

с немоминска е в непосредствена връзка с брачния акт в дома на младоженеца. По време на ресането настроението в дома на момите е тъжно. Дружките я уговарят да не оставя моминството си. „Милица плете преплита, плетат я и я питат – Що ти омръзна, девойко, моминска бела премена, моминско ситно плетене, моминско крехко смеянье?”

Върху главата на невестата се слага невестински венец, при което дружките й пеят: „Било, моме три зелени венци, първо било от зравега здравца, второ било от бела пшеница, трето било от църно грозде...”

На ресането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да се вземе невестата от дома й. То е тържествено и символизира края на ергенството: „Мари, Радо, бяла, дойди довечера, да ми видиш брата, как се пременува и се пребричува, за невяста да иде.”

По време на бръсненето под брадата на младоженеца се държи кърпа, за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. След това сватбарите тръгват за невестата. У моминия дом намират пътната порта или входната врата затворена. За да ги пуснат, младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи и гатанки, понякога и да плати откуп.

 

Преди да я вземат сватбарите,

 

невестата се забулва с плътна червена тъкан, така че лицето й да не се вижда. При извеждане на невестата от дома й се пее прощална песен: „Ела се свива-превива, мома се с рода прощава: - Прощавай, рода голема, и ти, рожделна майчице, ти, дето си ме носила, девет месеца на сърце и три години на ръце!”.

В дома на младоженеца свекървата я посреща с мед и масло или с хляб и сол. За нея се пее като за снаха-отметница. Невестата трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом. В песните, които се пеят у момковия дом, се говори за красотата на младоженците и често булката се сравнява със слънцето. Празненството продължава

 

и през първата брачна нощ,

 

като се извършват множество ритуали за предпазване на младите от магии.

Сутринта невестата се отбулва, извежда се на двора под плодно дърво и булото й се замята на него. Първият ден тя ритуално се включва в домашната работа и с това се утвърждава принадлежността й към този дом.

Сватбата завършва с така наречените „повратки” – една седмица след централното сватбено тържество младите отиват на гости у родителите на невестата.

След завършването на всички сватбени обреди младите са официално признати за семейство, което започва свой самостоятелен живот.

 

Дора НИКОЛОВА