nabore.bg

Архивите са живи

Ретро: След заплаха от преврат Стамболийски изгонил от страната 33 руски генерали*

След Октомврийската революция от Русия у нас пристигнали над 90 000 белогвардейци, дислоцирани в Стара Загора и Велико Търново


Ехото на революцията в Русия през 1917 година се усетило още същата есен и в България. Когато победената Доброволческа армия на генералите Деникин и Врангел бягала от болшевиките, части от нея навлезли и на територията на България. Заедно с тях в българските пристанища – главно във Варна и Бургас, пристигнали и цивилни руски емигранти със семействата си.

В България белогвардейците били обединени в два корпуса – Първи армейски под командването на генерал Кутепов и Донско-кубански под ръководството на генерал Абрамов. Двата щаба били дислоцирани във Велико Търново и Стара Загора. Руснаците се настанили

 

в освободените според Ньойския договор

 

наши казарми. Правителствотона БЗНС под натиска на Съглашението допуска в съвсем кратък срок в страната ни да влязат редовни руски части с оръжието си. Само за няколко месеца броят на белогвардейците по територията на България наброява повече от 90 000 човека.

Руските контрареволюционни полкове почти три пъти надвишават броя на редовната българска армия, която е съкратена по силата на Ньойския договор. Бялата гвардия се ползва у нас с екстериториалност, в казармите и не важат българските закони.

Разполагането на толкова много чужда войска на българска територия започва да тревожи земеделското правителство. От страна на новата съветска държава идват няколко директни ноти към кабинета на Александър Стамболийски.

 

Съветският комисар по външните работи Чичерин,

 

който познава лично Стамболийски от мирната конференция в Генуа, му изпраща писмо, че не е желателно в България да останат белогвардейски части. Обстановката в страната става тревожна и заради няколкото криминални инцидента, с участието на руски войници и офицери.

В българския парламент против белогвардейците говорят най-много комунистическите депутати и това е съвсем естествено. От Кремъл не искат от българска територия на изток да тръгват контрареволюционните легиони и Стамболийски ще-не ще, трябва да се съобразява с това.

Правителството, макар че е притиснато здраво от Франция и Англия, решава да не сътрудничи много активно на врангелистите.

 

Българите отказват да предадат 15 самолета

 

 и няколко десетки оръдия на белогвардейското командване. Военният министър съобщава, че „самолетите и оръдията са нужни на България за потушаване на стачки и размирици“. Това е доста неправдоподобен мотив, защото никой по света през тези години не използва самолети срещу стачки.

Междувременно в няколко български вестника се отпечатва сензационно писмо на барон Врангел до шефа на белогвардейското разузнаване полковник Самохвалов. В него се говори за план за завземането на властта в София – описани са всички важни обекти – гарата, електроцентралата и др.

На 9 април 1922 г. Врангел (от своя щаб в Сърбия) дава заповед на полковете си за действие. Информация за готвения в българската столица преврат от белогвардейците изтича и в съветския вестник „Правда“. Заговорът е в ход и двете партийни разузнавания – на БКП и на БЗНС, всеки ден дават тревожна информация на правителството.

Първоначално премиерът Александър Стамболийски е спокоен, но съвсем скоро разбира,

 

че работата с врангелистите става дебела.

 

В ръцете на свързания с комунистите капитан Димитър Тодоров от Шумен попада писмо от барон Врангел до подполковник Нико­ла Рачев. Белогвардейският главнокомандващ пише, че трябва да се извърши държавен преврат с руските части, като се свали правител­ството на Стамболийски и се разгромят комунистите. Замисля се мобилизация на руските офицери и войници в основните гарнизони. По команда от генерал Врангел на територията на България трябвало да навлязат и още руски части от Сърбия и Турция.

Официозът „Земе­делско знаме“ нашироко отпечатва изобличителни разкрития и доку­менти. Само за ден-два съдържанието на писмото стига до министрите Цанко Церковски и д-р Райко Даскалов. С тревожните новини бил за­познати премиерът Стамболийски, който бил на воайаж в чужбина. Правителството решава да действа незабавно.

На 9 септември 1922 г. са арестувани генералите Кутепов и Витковски от гарнизона в Търново.

 

Полицията прави обиски в казармите

 

и жилищата на висшите руски офицери – намерени са военно-стратегически планове за подготвяния преврат. Веднага са запечатани и складовете с муниции и оръжие на руснаците. Само за няколко дни от България са изгонени 33 руски генерала и 57 висши офицери. Повечето от тях заминават за Белград, където е барон Врангел. Почти във всички български градове земеделското правителство изгонва от казармите руските войски.

На много места белогвардейците са и обе­зоръжени. Превратът не успява – след около 2-3 седмици значителна част от врангелистите напускат страната.

А много години след това в Париж барон Врангел пише в спомените си: „1922 година беше тежка за Бялото движение – тогава то бе лишено от почти всички свои любими началници...“

 

Валентин БОЯДЖИЕВ

 ----

*Откъсът е от новоизлязлата книга на автора - „Завоите на българската история 2” (издателство „Сиела”, София, стр.274, цена 14 лв.)


Генерал-полковник (и барон) Пьотр Врангел (1878-1928).

Генерал-полковник (и барон) Пьотр Врангел (1878-1928).

Съветският комисар на външните работи Георгий Василевич Чичерин (1872-1936).

Съветският комисар на външните работи Георгий Василевич Чичерин (1872-1936).

Съветският официоз

Съветският официоз "Правда" разкрил плановете за готвения преврат.

Генерал Александър Павлович Кутепов (1882-1930).

Генерал Александър Павлович Кутепов (1882-1930).

Оранжевият премиер Александър Стамболийски

Оранжевият премиер Александър Стамболийски

Руски офицери и войници избягали от революцията в приятелска България

Руски офицери и войници избягали от революцията в приятелска България

Корицата на новоизлязлата книга

Корицата на новоизлязлата книга "Завоите на българската история 2"