nabore.bg

Архивите са живи

Случки от вчера: Сталин направил от Македония държава

Чърчил искал да създаде Балканска федерация начело с Турция, кремълският диктатор не подкрепил идеята и тя се провалила

 

От памти века българските управници са разчитали на своя по-голям брат…  Съдбата на малка България е решавана без нейно съгласие и от живото й тяло са били откъсвани исконни български земи.

След Втората световна война Чърчил уговарял Сталин да се създаде федерация на Балканите с водеща роля в нея на Турция.

Сталин настоявал за Южнославянска федерация под ръководството на Югославия. Истинска загадка е как съдбата успя да спаси България и от двете федерации, защото те не ни носеха нищо добро. В архивите има един малко известен  факт. Сталин е искал да се изгради Южнославянската федерация, а не след дълго време се отказва от нея.

Крахът на германският фашизъм донася

 

нова национална катастрофа

 

 на българите. Те са безгласни и нямат никакво право да поставят условия. Сталин и Чърчил като победители самодоволно разпределят балканската торта. Не всичко от техните разговори и уговорки е напълно известно, но от това, което пише Чърчил за Сталин, може да се гадае за тяхното надцакване.

Чърчил пише в мемоарите си: “Сталин умееше да използва приятелите си, за да унижи враговете си. Догматикът в партийната теория и практика се оказа и голям дипломат. Той бързо сменяше догмата съобразно условията и ставаше политик-прагматик.“

Ще припомним, че в края на войната с Германия, България беше в състояние на война с десет държави. На 5 септември 1944 г. Съветският съюз ни обяви война и оттогава ние фактически воювахме с целия свят. 

На срещата през декември 1944 г. в Москва, Чърчил и Сталин

 

най-дълго ще обсъждат българския въпрос.

 

България беше сключила примирие  с Москва, но й предстоеше да направи това  със САЩ и Англия. Имаше идея нашата страна да бъде разделена на няколко зони на влияние, като не се изключи турска и гръцка. Сталин гъвкаво намерил компромисно решение: България да участва в Отечествената война със своя войска в състава на Трети Украински фронт. Тогава Чърчил ще каже: “Руснаците имат желание да осъдят България за нейните простъпки, но само в духа на един любящ баща.”

Когато през октомври 1944 г. българската делегация отива в Москва да сключи примирие,

 

Молотов ги приема твърде сурово и мрачно.

 

В дневника си Георги Димитров записва: “Молотов ни информира за своите срещи с българската делегация. Обърнал внимание на българите, че те си представят много оптимистично положението в България. По повод условията за примирие казал, че те не са леки, но не ще бъдат в никакъв случай по-тежки, отколкото румънските, макар че съюзниците искат това.”

Чърчил продължил настоятелно да иска по-сурово наказание за България. И въпреки това железният и хитър грузинец успял да го надиграе и да сключи сделка. На Парижката мирна конференция българите чуха от Молотов жадуваните думи: “Българи, бъдете спокойни. Вашата граница ще остане непокътната.”

България успя да оцелее и да се отърве с по-малко загуби и да запази границите си без цялата Тракия и Македония.

“Сталин, Тито, Димитров” – скандираше след 9-ти септември целокупното българско население. Задаваше се угрозата от създаване на федерална държава от България и Югославия. В модела, който подготвяха тогавашните управници, на Георги Димитров се отреждаше председателско (президентско) място, което няма никакви права. Тито ставаше министър-председател на Федерацията. Властта отиваше изцяло в сръбски ръце. Българската армия щеше да бъде част от югославската.

 

Водеше се идиотски пазарлък –

 

кой да е министър на вътрешните работи и на войната, коя да е столицата, цветът на държавното знаме и какъв да е гербът, кой език ще бъде официален. Пред тези неизвестности самият Сталин беше принуден да признае, че идеята за балканска федерация е непродуктивна. В един от документите запазен в Централния държавен архив могат да се прочетат следните думи на Сталин: “Не бива да се използва тежкото материално положение, в което е изпаднала България, за да бъде тя погълната. По отношение на нея не бива да се хитрува. Нужна е пълна искреност и от двете страни”.

Последващият конфликт между Тито и Сталин и разривът между отношенията им, премахва завинаги опасността България да бъде погълната от новата Югославия . Тогава лозунга зевзеците изричат така: “Сталин, дупка, Димитров”.

Но Сталин не се отказва да разсъждава по македонския въпрос. Кардел, един от най-приближенте хора на Тито,

 

се среща в Москва

 

 със Сталин и между тях се води следния диалог (протоколиран в архивите):

Сталин: Колко македонци живеят в  Югославия?

Кардел: Около милион и половина.

Сталин: Нима? В Югославия живеят милион и половина македонци? Че това е една значителна цифра!

В настъпилата пауза между двамата след малко генералисимусът продължава:

Сталин: А на какъв език говорят македонците?

Кардел: Македонците си имат свой език, другарю Сталин.

Сталин: Имат ли те художествена и друга литература на своя език?

Кардел: Те имат и народни песни и литература на своя език. В момента се издават вестници на македонски език, списания и друга литература. Македонският език се намира още в процес на формиране и той е някъде на границата между сръбския и българския език.

Сталин: Струва ми ме, че македонците са възприели културата от гърците.

Кардел: Има такива признаци.

Сталин: Мислите ли да предприемете нещо заедно с българите?

Кардел: Да, ние мислим след ратификацията на мирния договор, да сключим с българите договор, сходен на този, който имаме с албанците.

Сталин: Правилно.

Кардел: Ние имаме един малък спор с българските другари във връзка с Македония.

Попович (югославския посланик): Българите премахнаха от тяхната конституция оня член в нея, който се отнасяше до македонците.

Молотов: Да, в това отношение те действат много внимателно.

Тази беседа е проведена в Кремълския  кабинет на Сталин в Москва на 19 април 1947 година.

Сталин съзира назряващия конфликт между сърби и българи. Георги Димитров се е договорил с Тито да подкрепя България, а сърбите да вземат Егейска Македония, да поискат Албания, даже част от Унгария и Австрия и да претендират за Пиринска Македония.

“Това е неразумно” – ще каже Сталин. След историческия разговор в Кремъл кремълският диктатор дълбоко в себе си вече бил решил – Вардарска Македония да остане в рамките на Титова Югославия и да бъде самостоятелна република в рамките на федеративния съюз на югославяните.

 

Скарването между Тито и Сталин

 

и скъсването на отношенията им кара населението на Пиринския край да си отдъхне облекчено. Може да се каже, че след 1948 г. Сталин се отказва да търси решение на македонския въпрос.

Колкото и парадоксално да звучи днес, с надцакването си над англичани и американци, Сталин помага на България да се запази. Той е категоричен:

- Англичани и американци искат във всяко европейско правителство да имат по няколко свои агенти. Да си припомним какво каза Бърнс на Парижката мирна конференция: “Ако се споразумеем по другите въпроси, с България ще бъде лесно.”

С България никога не е било лесно. Съюзявайки се със силните на деня, тя е рухвала заедно с тях и е понасяла огромни загуби. Давала е хиляди жертви,  губила е територии, падала е на колене, унижавана е и до ден днешен не си е взимала урок как  да брани националните си интереси.

           

Д-р Боян ЗАХОВ


Сталин решил съдбата на Македония след войната

Сталин решил съдбата на Македония след войната

Макар, че уважавал Георги Димитров, Сталин често пренебрегвал българските интереси. На снимката - двамата се разхождат из двора на Кремъл през 1938 г.

Макар, че уважавал Георги Димитров, Сталин често пренебрегвал българските интереси. На снимката - двамата се разхождат из двора на Кремъл през 1938 г.

Уинстън Чърчил имал свои планове за Балканите

Уинстън Чърчил имал свои планове за Балканите

Едвард Кардел поискал от Сталин Вардарска Македония да влезе в Югославия

Едвард Кардел поискал от Сталин Вардарска Македония да влезе в Югославия

Йосип Броз Тито през 1948-1949 г. развалил отношенията си със Сталин

Йосип Броз Тито през 1948-1949 г. развалил отношенията си със Сталин

Югославският президент Тито със съпругата си Йованка

Югославският президент Тито със съпругата си Йованка

Георги Димитров и Тито на софийската гара

Георги Димитров и Тито на софийската гара

Димитров с осиновения си син Бойко

Димитров с осиновения си син Бойко

Политическа карикатура

Политическа карикатура "Портрет на югославския Хитлер", изобразяваща Йосип Броз Тито като Хитлер. Публикувана е в списание "Българо-съветска дружба”, 1950 г.