nabore.bg

На терасата

на масата,

която

е единствено наследство

от баща ми,

сядат спомени

от времето, когато

тук е сядала със него

младостта му...

Той и сега на крайчеца

край масата седи

и пие  с нас  от

греяната си ракия...

Е, не е ,не е същото

като преди...

Седи, мълчи и пие...

С него пием и мълчим

с признателност

и  ние...

Лозан ТАКЕВ