nabore.bg

Лични драми

Спомен от казармата: Случи ми се да водя непослушни арестанти

Казарменият живот не се забравя, защото е съпътстван с интересни и забавни случки. Моите преживявания в казармата бяха интересни, но не и забавни.

За пръв и последен път ми се случи да бъда въоръжен наряд на КПП-то. Там наряд даваха само тези войници, които бяха на облекчен режим, т.е страдащи от някакво заболяване. И когато веднъж бях наряд, през нощта около 12 часа вкараха в ареста трима войника от съседното поделение - зенитния дивизион. Вероятното им провинение – били прескочили оградата и отишли в някоя местна кръчма.

На сутринта по устав командирът им на развода и пред целия личен състав трябва да издаде заповед за арест, но не повече от 10 дни. Такива бяха правомощията на командирите на тези подразделения. Ако нарушението е по-голямо нарушителят се вкарваше в гарнизонен арест.

Аз бях почиваща смяна и по устав трябваше да конвоирам арестантите. Излязох пред караулното с автомата на ремък и зачаках. Арестантите излязоха, но поискаха да отидат до тоалетните. Имаше около 15-20 минути достатъчно време, въпреки, че умивалните и тоалетните бяха на около 200 метра. Когато стигнахме до там ги предупредих, че времето е ограничено и трябва да побързат. Съгласно устава аз ги чаках от вън. Когато влязоха в умивалните се съблякоха до кръста и започнаха да се плискат с вода. Нямаха никакво намерение да тръгват. На няколко пъти ги помолих да се подчинят, защото упорството им безсмислено. Не можех нищо да направя. Не смеех и да вляза вътре и да ги заплаша, защото те бяха едри шопи, високи около 2 метра - за тях не беше проблем да ме натиснат и ми отнемат оръжието и да го захвърлят в храсталаците. Тогава директно отивах на военен съд. Времето вече беше изтекло и командирът изпратил един войник да ни намери и да провери какво става. Казах му да убеди арестантите да се подчинят, защото ще ми направят някоя беля. Въпреки молбите и увещанията на войника, те отказваха упорито да излязат. Тогава командирът изпрати втори войник. Като го видях разбрах, че вече ще опера пешкира. Казах: ако арестантите не се подчинят, ще употребя оръжие. Не исках да се стига до това, защото щеше да настъпи паника в двете поделения. Влезе вторият войник при тях в тоалетните – арестантите дали го разбраха не знам, но се облякоха и тръгнаха. Аз вървях на 3 метра след тях, съпровождан от двамата войника. Знаех, че командирът вече половин час държи цялото поделение строено. Макар и косвено имах вина и аз. Чудех се по-какъв начин да избегна и изляза от клопката в която попаднах.

Стигнахме до строя. По устав трябваше да изчакам встрани и когато им бъде обявено наказанието да ги съпроводя обратно до ареста. Събрах  смелост и със строева крачка отидох пред командира. Още като го наближих видях  лицето  и очите му, разбрах че ще припламнат искри. Представих му се както е по устав и му казах, че съм спазил всички изисквания за носене на караулната служба. Не съм употребил оръжие, защото щеше да настъпи паника. Високият подполковник ме изслуша и ме разбра. Каза ми – добре и аз се оттеглих.

Даде им по 10 дни арест. Те тръгнаха пред мен за ареста, но вече с наведени глави. Тези мамини синчета разбраха, че упорството им донесе още по 5 дни арест, но си го заслужиха.

 

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно Абланово, Русенско