nabore.bg

Не може да бъде

Спомен: Като млад член на БКП, с монахиня в механата

Тази история я кътам в паметта си вече 40 години. Тези, които не обичат „разказчета”, да не четат, за да не се дразнят. Габрово е дълъг, много дълъг град – двайсетина километра от единия до другия край. Аз живея под Бузлуджа, баща ми и майка ми – на изхода към Дряново. Както е писал и Чудомир – Туй Габрово е дълго като въркозун! Бях вече станал местна журналистическа звезда, бях човек, когото канят на кафе и на вечери, абе хубав живот… Имах комшийско семейство направо подарък! Жената симпатична, стегната около 43-45 годишна, мъжът с пет повече, купунджии, веселяци – по цели нощи… Жената се беше сдобила с калугерски одежди, имаше приятелка монахиня…

 

Та една вечер кротко се черпим в комшиите,

 

 а от бащината къща звънят –тръгвайте, ще има яко ядене и пиене, двама мои офицери от МВР дошли в домашната механа, чичо ми, сестра ми…Отказахме, ала след час нещо ни зачопли – що пък да не отидем…На комшията не му се мърдаше, ала даде колата на жена си, тя нахлузи калугерската униформа и полетяхме. Бяхме доста фрапираща двойка! Добре, че не ни спря катаджия –щеше да се втрещи: монахиня кара опел, макар и стар! Истинското втрещяване обаче стана у дома. Спряхме по –надалеч, калугерката я пуснах напред и не щеш ли още на пътната врата се сблъсква със сестра ми. – Добър вечер, тук ли живее Стефан Северин, поканил ме е на вечеря! Сестра ми се опулила, но няма накъде, води я в механата. Влиза монахинята, а гостите замръзват, сякаш ток ги е ударил. Аз през това време съм се инсталирал до едно малко прозорче,

 

гледам и се кискам…

 

Монахинята поздравява, пак повтаря ,че съм я поканил на вечеря, ала вцепенението не ги пуска… Сестра ми я настанява на почетно място на софрата, чичо ми първи се окопитва: - От кой манастир си, сестро? Сестрата казва. Пак тягостно мълчание, офицерите от МВР и те не могат да кажат гък, съжалих ги и влизам , а те си отдъхват...- Охо, сестро, провиквам се, добре дошла, намерила си ме…

Сядам до нея, целуваме се по бузите, а ужас зрее в очите на присъстващите… Мислено всеки си е казал: как може, Северин е млад член на БКП , журналист, а сваля монахиня… Леле, мале! Правя се на ударен: - Да живее дружбата между манастира и БКП!

 

Вдигам наздравица и целувам пак калугерката,

 

 а наоколо разливат чашите от захлас… - Няма ли музика, какво става, я пуснете нещо, бодряшки нареждам, а сестра ми търчи, пуска плоча с танга…Дами канят казвам, ала монахинята вече ме е награбила, прегърнати плътно, а наоколо само статуи – не помръдват!

Абе, викам на монахинята, тук е горещо, що не се разсъблечеш... Сестра ми скача: не, ще отворя прозореца! Събличай се, повтарям , а тя вдига широката мантия, ама отдолу е по тясна пола и блуза, бедрата и впити в полата, а гърдите ще разпорят направо блузката… Гледката е шашваща, да бях ги вкарал в Мулен руж няма да стоят така облещени! На чичо ще му изхвръкнат очите от наочниците, на баща ми ченето увиснало - мърда устни, но не казва нищо, майка ми с игла да я боднеш няма да пусне кръв, а офицерите се споглеждат и едва клатят глава:

 

комунист, семеен, а сваля монахиня!

 

 Картината е вцепеняваща, музеят на мадам Тисо е направо динамично раздвижен, пред статуите в механата!

Дожаляха ми, пък ми мина мъсълта, че някой като нищо може да го перне инфаркта и казах, коя е „монахинята”. Тежка въздишка се изтръгна ог гърдите на ошашавените, камък им падна от раменете, награбиха чашите и като се почна една разпивка, каквато могат да направят само хора, олекнали от напрежение.

 

Стефан СЕВЕРИН

 

 

 


Стефан Северин

Стефан Северин