nabore.bg

Тежката дума

Спекулацията "Българите са на изчезване"

Статистиката показва, че не повече от 30% от новородените са от малцинствата

 

Побеснявам като прочета такива заглавия. С идването на декември се изредиха куп анализатори да ни плашат колко са намалели ражданията в България, колко много деца се раждали от малцинствата, как младите ги мързяло раждат и така след не знам си колко години нямало да останат българи в страната. Медиите обичат тези новини – верни или не, защото явно само със сензации могат да ни грабнат вниманието. Безотговорно е, но на кой му пука щом получаваме дневната си доза депресия. Впрочем, друго, което ме дразни в тези заглавия е, че винаги се казва „те българите“. Сякаш авторите не се приписват към групата. Правим го винаги когато искаме да обвиним народа си за нещо, от което всички страдаме.

 

Неточности на квадрат

 

Първият проблем с цитираните цифри е откъде се взимат. Повечето посочват системата на Министерството на здравеопазването и сравняват с данни на НСИ от преди 10 години. Това е грешно по два показателя. Писах преди по-подробно по темата, но накратко – самите МЗ признават, че не им е ясно доколко болниците въвеждат коректно в системата. Самият аз съм хващал проблеми докато отварях на данните.

По-големия проблем е, че смисълът на данните от НСИ и МЗ е различна. МЗ засича ражданията в болници по региони в България. НСИ брои колко ЕГН-та са издадени на новородените по местоживеене. Това означава, че ако дете се роди в София, а родителите му са от Варна, МЗ ще го преброи в столицата, а НСИ – по постоянен адрес на майката. Почти всички анализи, които съм видял в медиите за раждаемостта по региони, не зачитат този момент, мешат цифтите и са абсолютно подвеждащи.

 

Бебета зад граница

 

Разминаванията в данните на МЗ и НСИ обаче помага да преброим ражданията в чужбина. Ако дете се роди извън България, МЗ няма да го преброи въобще, но в повечето случаи родителите му го регистрират в България. Все още нямаме данните за 2013-та, но през 2012-та е имало 5787 деца взели български паспорт, но нерегистрирани в никоя болница в България. Тези не включват бебетата родени вкъщи, както някои биха предположили. Тези деца така или иначе се водят в някоя болница, за да им се извади акт за раждане и пак влизат в регистъра на МЗ.

 

Не раждат българите, а само циганите

 

Първо, етническите цигани са също българи. Също както всички етноси в България. Второ, няма данни колко от бебетата от кой етнос са, така че всякакви изказвания по темата се основават на лична преценка. Структурата на населението из страната е доста различно, така че в някои градове и болници най-вероятно наистина се раждат повече деца от малцинствата. Да се съди по частен случай за цялата страна е глупаво.

Клише е, че малцинствата имат по 5-6 деца. Данните сочат, че около 3% от семействата имат по три деца и само 1% – повече. Анализ на данните от преброяването показва, че наистина при етническите цигани има повече деца на всеки 1000 души над 18 години, но това е основно заради голямата смъртност в по-ранна възраст. Това впрочем е голям проблем и трябва сериозно да се говори за него. При етническите турци практически няма разлика спрямо средното за страната.

 

Спекулации за етноса на родените деца

 

Днес имаше заглавие, че за половината деца родени през тази година българският не е майчин. Естествено, изказването е препечатано наготово без никаква проверка. Ако погледнем преброяването от 2011-та, 15% от всички отговорили казват, че българския им не е майчин. Бройката се припокрива с отговорилите, че не са етнически българи. 10% от населението не е отговорило и не можем да знаем как се самоопределят. Ако все пак пишем всички тях за част от малцинствата, тогава процентът скача на 23%.

Взимаме тези цифри и възрастовата структура на населението и получаваме, че около 39% от етнически българи са в детеродна възраст срещу 47% от малцинствата. Смятайки спрямо населението и ражданията според МЗ, за да е вярно горното заглавие, трябва да има 24.46 раждания на всеки 1000 етнически българки спрямо 112.79 на 1000 жени от малцинствата. Това би означавало, че малцинствата раждат 4.61 пъти повече. Ако приемем, че всички неотговорили са всъщност от малцинствата, тогава разликата пада до 2.75 пъти. Така излиза, че семействата от малцинствата трябва да имат средно по 5-6 деца. Преброяването и структурата на населението обаче показа, че това просто не е вярно.

Да го погледнем по друг начин – преброяването показа, че броят бебета по етноси е приблизително 420 000 – етнически българи, 60 000 – с етнически турци и 68 000 – етнически цигани. Това означава, че не повече от 30% от новородените са от малцинствата.

 

Къде е истинският проблем?

 

Има наистина спадане на броя раждания през годините. Истината обаче е, че след пика през 2009-та (увеличение от 17%), сега сме стигнали отново нивата от 2004-та. Нормално е в условия на криза и несигурност семействата да се решават по-трудно на бебе. Видяхме го в началото и в края на 90-те. Да говорим за генерална тенденция съдейки по две години обаче е глупаво.

По-големият проблем обаче колко млади напускат страната. Различни оценки посочват между 1.2 и 2 милиона българи зад граница, повечето от които са около 30-те. Доста от тях вече имат деца и навярно няма да се върнат. Доста имат двойно гражданство и е възможно да не изкарат българско на децата си.

Трябва обаче да спрем да спекулираме с етническото разделение в България. Разбирам, че е любима тема на медиите, защото събира публика и много коментари. Абсолютно безотговорно и непрофесионално е обаче да се цитира като папагал грешна информация. Подобни твърдения насаждат единствено разделение и омраза, докато всъщност голяма разлика няма. Всички псуват колко лоши новини ни заливат всеки ден, но ги приемаме за чиста момента, повтаряме и споделяме. Това естествено създава търсене и изникват „експерти“, които с готовност ще ви разкажат каквото и да е, стига публиката да си начеше крастата за кръв и злъч.

На последно място трябва да се говори все повече за промяна в отношението в болниците, трудовата защита на родилките, подпомагането от държавата, предродилната и следродилната помощ. Така може силно да се намали броя проблеми раждания, детската смъртност, боледуването на децата и куп проблеми, които освен всичко друго, струват много на държавата и икономиката. За щастие, има доста инициативи на майки, които се взимат все по-сериозно и имат добър шанс да променят нещата.

 

Допълнение: „Ударихме дъното по раждаемост“ и защо данните нямат значение

 

След всички коментари в мрежата написах допълнение към статията. Разглеждам конкретно сравнението с 1945-та година и раждаемостта от тогава насам:

Заглавието е на “Труд” от преди дни. Рапортувано дословно, препечатано във всички медии и споделено във всички мрежи. Пише, че информацията е на Министерството на здравеопазването, но не се посочват нито цифри, нито на сайта им има подробности. Вчера писах подробно за грешната интерпретация на тези данни и как жаждата ни за лоши новини ражда заглавия започващи с „Ударихме дъното“. Има няколко неща, които не успях да включа в онзи текст.

 

Реакциите

 

След предишната ми статия имаше доста позитивни коментари. Негативните можем да разделим на две групи. Първата писаха, че не съм бил в родилните в България и не съм обикалял по селата да видя колко малко българи има там. Със сигурност не съм обикалял конкретните села и родилни отделения. Фактите обаче сочат, че турското население като процент пада равномерно в последните 100 години. Ромите се удвоили като процент от 2.4 през 1946 на 4.8 през 2011, но тенденцията силно намалява в последните 3 десетилетия. Ако вложим усилия в подобряване на образованието и живота им, приръста им скоро ще се изравни със средния за страната.

По-интересни са нападките на другата група – че разглеждам данни от миналата година, а за тази ражданията ще са много по-малко. Добавят и че не разглеждам сравнението с 1945-та, което се цитира така охотно в медиите. Затова потърсих данни за въпросния период. За жалост, имаме продължително следене на показателите от 1960-та насам. Данните ще видите обобщени в следващата графика.

Вижда се, че прирастът е достигнал отрицателни стойности в края на 80-те. Мит е, че последните 24 години са ни ударили в дъното. В действителност тази тенденция е започнала при нас – както и при много други – още през 70-те. Някои от факторите за това са по-доброто здравеопазване, образование и засилената урбанизация.

 

Истинската раждаемост от онова време

 

Все пак можем да направим сравнение с 1946 г. Преброяването на населението тогава показва, че в България е имало 7 029 349 души. Имало е 25.6 раждания и 13.7 смъртни случая на 1000 души. Това означава, че през посочената година, в България е имало 179 951 раждания. Това е в пъти над най-песимистичните (и принципно грешни) цифри на МЗ от 59 143 за 2013.

Ще кажете – защо сравняваме за 1946, а не за 1945. Причината е, че за предишната година никой няма данни. Знаем единствено, че през 1939-та е имало 134 833 раждания. Историята показва, че след война е да се раждат повече деца от обикновено, за да се компенсира за загубените войници и ниската раждаемост в кризисния период. Затова изключително се съмнявам точно през следвоенната 1945-та всички жени да са решили изведнъж да раждат 3 пъти по-малко.

Навярно обаче журналистите са объркали термините – нещо често срещано в родните медии. Показах, че дори при сравнение с населението сметката не излиза. Не може да са объркали с приръста, защото тогава е бил +1.19%, докато сега е -0.59%. Въобще цялата тази простотия с „Ударихме дъното…“ е не просто неточна, а грешна в пъти.

 

Много сме, силни сме и не вярваме вече в това

 

Грешната информация, разбира се, въобще не ни попречи да се ваем колко сме зле и да правим генерални изводи каква храна ядем, как политиците са виновни и как „истинските българи“ са на изчезване. Дефиницията за „истински българи“ е странна защитна реакция при липата на самочувствие и избиване на комплекси. Обикновено категорията включва въпросния коментиращ, хората около него и изключва всички, които обвинява за собствената си неволя.

Лесно се предизвиква страх хората. Това ни кара да се затваряме в групи, в които се чувстваме сигурни и да виним другите за собствените си проблеми. Групите могат да бъдат етнически, идеологически, социални, политически та дори географски. В обществената депресията, в която сме всички, това е още по-изразено. Така лесно можем да оправдаем пред себе си хуленето на „другите“ и преекспонирането на стереотипите за тях.

Тази депресия и отчуждаване обаче има и физически измерения. Всички страни от източния блок минаха през демографска криза след падането на комунизма. Ние обаче останахме феномен. Икономическите условия навсякъде са и са били тежки, но някак на българите това ни се отрази най-зле. Обективна причина няма и точно това е феномена. Всеки трус имаше далеч по-голямо отражение върху раждаемостта и емиграцията, отколкото в другите държави. Това доведе до лавинообразен спад в населението, а от там във влошаване на перспективите. Затова Economist писа за нас „Бедните, богатите и Българите“, когато анализира връзката между просперитета и щастието.

 

Данните няма никакво значение

 

Колкото и цифри да ви покажа, пак повечето ще си кажат „Е да, ама пак намаляваме“. Да, това е световна тенденция. Населението не е кошница с ябълки, от която вадиш и слагаш. Процесите са твърде сложни, за да се обяснят в няколко реда. Не сме уникални нито в раждаемостта, нито в етническото разпределение, нито в икономическите проблеми, нито във възможностите. Уникални сме единствено в песимизма си. Всеки път, когато го отбележа, ми реагират да си сваля розовите очила, но всъщност имат предвид да сложа черни.

Реализмът не се изразява в това да отчиташ само лошото, а да виждаш когато хората грешат в преценките си в едната или в другата посока. Заглавия като това на “Труд” и всички останали медии са фактологично грешни, но захранват нуждата ни от дневна доза депресия – натрапчива и досадна като гризане на нокти до кръв. Лошите новини вдигали рейтинги. Информацията е като храната – ако поемаш отрова всеки ден, накрая се разболяваш, но тя притъпява сетивата ти и започваш да я харесваш. Защо си мислим, че с новините е различно и някой друг ни е виновен.

И да впрочем, раждаемостта наистина пада.

 

От блога на Боян Юруков с малки съкращения


Боян Юруков

Боян Юруков