nabore.bg

Архивите са живи

На 9.IX.1944-та: София осъмва под дулата на танковете (втора част)

Командирът на Бронираната бригада е знаел за готвения преврат – бил е личен приятел с Дамян Велчев

 

Четирима смели офицери – капитаните Ценов, Петров, Славков и майор Босилков от Бронираната бригада в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. овладяват командването й. След полунощ танковете им спират на Орлов мост, за да дочакат заповед за овладяването на града и подкрепа на превратаджиите от „Звено” Кимон Георгиев и Дамян Велчев.   

Около 11,30 часа през нощта на 8 септември колоната тръгва за София. Деветдесетте танка се движат на 20 метра разстояние  един от друг. Някъде по средата е и колата на подполковник Диков. Решено било той да бъде уведомен за заговора на около десетина километра преди да влязат в града,

 

около Горублянското ханче.

 

Така и става. Колоната спира, капитан Ценов и майор Босилков отиват при подп. Диков и му казват, че „Звено” тази нощ взима властта в своите ръце от името на Отечествения фронт. Питат го директно, но без да го заплашват с оръжие:

- С нас и народа или против нас ще бъдете г-н подполковник?  

Подполковник Диков вече е  разбрал, че не контролира полка, отговаря:

- Щом е за благото на народа…

За всеки случай

 

му взимат личното оръжие –

 

пистолета. Колоната тръгва отново и около 2 часа и 40 минути спира на Орлов мост. Първи, естествено, спира танкът, воден от капитан Ценов. Буквално минути след това по булевард „Евлоги Георгиев” откъм Военното училище пристигат войниците от Прожекторната рота, водени от капитан Матеев. А малко по-късно откъм Народното събрание се задава военна кола, от която слизат трима запасни офицери - майорите Тошев и Трендафилов и капитан Кирил Георгиев. С тях е и офицерът от Генералния щаб капитан Димитър Томов. Съобщават, че военното министерство е овладяно и поставят новата задача пред танкистите – да охраняват радиото, БНБ, военното министерство, двореца, Министерството на финансите и вътрешното министерство, Народното събрание и други държавни сгради.

 

Танкове се настаняват и в Борисовата градина,

 

до полуразрушената Държавна печатница до паметника на Васил Левски и на още няколко възлови места в столицата.    

Това е автентичната картината на събития на 8 срещу 9 септември 1944 година, разказана от офицера–танкист Цено Ценов, спрял танковата колона на Орлов мост и осъществил връзката между хората на Кимон Георгиев и танковата бригада..

През 1987 г. зададох на о.з полковник Ценов  няколко въпроса: Възможно ли е да се предположи, че командирът на бригадата полк. Генов да е бил прикрит участник в събитията на 9 септември и взимането на властта от ОФ? За какво са му били нужни в Сливница и Божурище танковете на двете дружини, разположени в Ихтиманското корито, та е трябвало

 

с бърз марш

 

да се насочат към София.

През 1987 г. Ценов категорично даде отрицателен отговор на първия ми  въпрос. А през 1992 година той допусна, че е могло да се случи и това. „Разбрах по-късно, че полк. Генов се е познавал добре с полковник Дамян Велчев и че между тях не е имало някакви конфликти, напротив, отношенията им са били повече от добри.”, спомни си Ценов. След още две години /1994 г./ съмненията му се увеличиха. Беше дошло времето, когато някои документи от архивите излизаха на светло.

От дистанцията на днешното време възникват и други въпроси. Например: какви партизански сили са били разположени в София в решаващата нощ? Твърди се, че около 10-15 души от Шопския отряд вече са били в столицата.

 

Никакви други партизански сили не е имало.

 

Капитан Ценов, след като танковете заемат местата си, минал поне десет пъти през малката градска градина пред Двореца и не видял нито един човек. София, по думите му, приличала на мъртъв град. Никакви партизани не са влизали и в Министерството на война. През 60-те години на миналия век генерал-полковник Дико Диков, бивш министър на вътрешните работи и изтъкнат функционер на БКП, бил на лечение във военната болница. „Един ден между лекуващи се офицери тръгна разговор затова, че благодарение на партизаните фашистката власт била смъкната и че армията не е изпълнила толкова важна роля в събитията по Девети. Генерал Диков слушаше събеседниците и като му писна, ги сряза –

 

вие говорите глупости,

 

ако не бяха военните, нищо нямаше да се случи на 9 септемвври”, разказва о.з. полк. Цено Ценов.

Тогава Диков казал в прав текст: „Ако военните не се бяха намесили, съветските войски щяха и без друго да влязат в страната, правителството пак щеше да падне, но можеше да има и стълкновения и да се пролее кръв. Така, че военните всъщност направиха революцията…” 

Значи, все пак военните направиха революцията, попитах полк. Ценов при сращата си с него. Въпросът е, това на 9 септември преврат ли беше, въстание, или революция? „Нито една революция в света не е успяла без помощта на военните”, отговори ми той.

 

И след това възрастният танкист

 

от Бронираната бригада продължи: „Ако военните подкрепят едно въстание, то ще успее. Революция, подкрепена от военните, се нарича преврат. Това на 9 септември бе  добре организиран и добре извършен военен преврат, но той бе неизбежен. България упорито водеше прогерманска политика, а тя се оказа неуспешна, войната беше загубена от хитлеристите. Ако бяхме останали до края с тях, щяхме да понесем огромни загуби, щяхме вероятно да загубим територии. Освен това какви съпротивителни сили имаше нашата войска, та да се опре на съветската армия, която на 5 септември ни обяви война. Имахме 200 танка, с тях ли щяхме да се бием?!...         

 

Симеон ДАНЕВСКИ


На снимката личат част от превратаджиите - виждат се Кимон Георгиев и Дамян Велчев

На снимката личат част от превратаджиите - виждат се Кимон Георгиев и Дамян Велчев

Части от Бронираната бригада пред катедралата

Части от Бронираната бригада пред катедралата "Св. Ал. Невски"

Съветските части влизат в София чак на 15 септември 1944 г.

Съветските части влизат в София чак на 15 септември 1944 г.

Бронираната бригада взима активно участие и в Отечествената война. Снимките са от сайта

Бронираната бригада взима активно участие и в Отечествената война. Снимките са от сайта "Изгубената България"