nabore.bg

Архивите са живи

Гений или луд: Словесните водопади на професор Вучков не щадят никого

Знам, че което ще споделя за култовия проф. д-р Юлиан Вучков ще произведе у някои гняв. Но мразен или обичан, почитан или унижаван, оскверняван или възхваляван той е личност с дълбок мисловен потенциал, енциклопедични знания, уникална памет и несломими граждански устои. Ала тъкмо заради тези негови божий дарове другите пък, заиграващи се на благоприлежни и „неопетнени”, трудно достигат до ярката му нравствено-духовна извисеност. А и как, когато с лицемерна благост те сами затулват личността си в мрака на днешното икономическо и социално разрушение на страната. Ето защо още в началото ще заявява, че няма да се покоря със слугинажно притворство пред когото и да е, а ще си послужа с неоспорими факти и документи. Още повече, че много от тях всеки ще открие в току-що отпечатаната му автентична книга „България преди, днес и утре”, нищо, че е с библейска обемност от 940 стр. (мемоарна история на страната 1944-2013).

 

Но нека върна малко назад някои житейски факти.

 

С проф. Юлиан Вучков ни свързва топло и честно приятелство цели 52 години – от 1962 г. до днес. Когато всеки подир обед се срещахме в някогашния Комитет за култура с министър Павел Матев. Когато четирима млади, непреклонни, но не лишени и от амбиции като вече утвърдени театрални експерти, изпълнявахме правомощията си на такива като национални ръководители. Например  тетралният критик и театровед  д-р Николай Правдев беше началник отдел „Репертоарен”. Борислав Кръстев – също театровед и началник на организационния отдел, а после и зам. началник управление „Театри”. Юлиан Вучков и той пристъпваше вече към функцията си на главен редактор на сп. „Театър”, докато аз пък завеждах окръжна театрална секция като „Старши методист-театровед”. И макар двамата с Юлиан да не отстъпвахме с никакво смирение пред женските съблазни, а също и Борислав и Правдев, макар и вече семейни, четиримата не спирахме да говорим за катаклизмите на българския театър, за писателите-драматурзи, за поставените наши и чужди пиеси, за новоназначенията на директори, режисьори, актьори, художници по места и пр. Заедно с това всеки от нас търсеше и свои подходи за утвържаването ни в театралното изкуство, което в онези години българските зрители благоговейно се прекланяха. Но въпреки нелеките ни житейски грижи, след време станахме трайни съобщници. Например Юлиан имаше орисано с душевно страдание и сълзи детство. Не отделям от него и себе си като кръгъл сирак: на 10 години останал без майка, на 15 без баща, освен и угрозата на тежките военни години, купонна система, беднота, глад, самота, тъга, болести, беззащитност. При все това още след първите ми насърчителни успехи в културните области чрез награди, публикаци и пр., аз се отклоних от театъра и се посветих само на публицистиката, литературата, филмовото изкуство, на международната си откривателска дейност.

 

Скоро същото направи и Юлиан.

 

Само, че той не напусна изцяло като мен българския и чуждестранния театър, а задъхано се залови да пише рецензии, статии, книги, като стартира с творбата си „Магнетофонна младеж….”. Но още тогава с кипящата си писателска страст той я превърна в бум срещу настъпващите вече кариеристи с вождистки и аморални послания към идното ни преходно време. След нея се зародиха и нови, които няма, а и не мога сега да изредя всичките (до днес надминават повече от 30). Стана и „радио и телевизионен трибун” с неусмиримите си критични анализи във всички пространства от социалния ни, политически, обществен и духовно-нравствен живот. Започна да чете и лекции като преподавател в не един и два университета в областта на естетиката, театралната история, телевизията… Удостоен бе и с почетните звания доктор, професор и пр., докато за кратко време се превърна в неукротим „рупор” от национален мащаб. Започнаха до го превеждат и в чужбина. Но където и каквото да правеше, никога не изгубваше проницателния си взор в обществените деформации на страната от предателства, измени, цинизъм, бурни антисоциални явления. С неизменчивия си нрав винаги оставаше чужд на зависта, щестлавието, материалната изгода, лакейството. Не търсеше доводи личностно да уязви и разрушаващо да унижи някого в публичните му изяви. Напротив без показно смирение, подлизурство, примирение, кариеристични облаги, а само с „немилостта” си към прегрешенията на такива, той търсеше да вселява у всекиго поука, мъдрост, знания, гражданска извисеност. Но, ако не притежаваше тази неразломна гражданска съвест, освен и човешка доброта в душата си. Ако беше поставял над нея себичността за материалната изгода

 

пред страдащите гърчове на народа,

 

особено след настъпилата икономическа и социална клетост на държавата ни. Ако търсеше жизнено начало на българите чрез лицемерни послания и с демагогски тиради помпеше надеждите му за материално благо през последните няколко десетилетия, щеше ли страната да надмогне днешната си орис? Никога! Така, че въпреки надеждите, които политиците и управниците най-продажнически заизливаха над бедстващата ни държава заедно с изнемогващия народ, очакваното „Божие благословение” все не идваше. Защото всички от пръкналите се нови властници, представяни в повечето случаи от продажници, грабители, престъпници, извратеняци и други подобия завладяваха чрез лъжи и коварства все повече и повече пространства на Родината ни. Докато днес същите те съвсем я оголиха и превърнаха в агонизираща предсмъртна плът. Но тъкмо за да се спаси държавата и народът ни от крайната му погибел, проф. Вучков и до днес не спира да изсипва върху всички тези огнена лава от укори, разобличение, присъди. Не щади ни един лидер, управник, партия, министър, депутат, магистрат, бизнесмен и всякакви други от същото котило, а безпощадно ги разобличава, укорява и сломява. Не отминава и които с исусови лица се заиграват на смирени родолюбци,

 

но с осквернени сърца и извратени помисли.

 

 Така че, мили читатели, разтворете които щете страници от въпросната нова книга на професора. Изчетете, които щете редове от нея, за да се убедите, че в нито думичка няма да разкриете двуличие, изгода, демагогство, лукавост, или пък страх, панически гърч. Защото всичко в нея е превърнато в личностна доблест. В гражданско величие. В планетарна разкрепостеност. По този начин подлага идеалите на истината за честта и достойнството на българите чрез суровите си присъди над продажниците, предателите, престъпниците, родоотстъпниците. Но с каква огнена страст и изпепеляващ език прави всичко това, Божичко? С такава, че дори и в речника на Бакалов го няма! И то не с лицемерна благост от духовна изнемога, а с ярост, прямота и с неукротима мисловна стихия, каквато нито един от българските и чуждестранни ваятели на художественото слово днес не боравят, защото не го притежават, освен, че не го познават и не го разбират. Без да гледа кое популярно лидерско лице, движение, партия, министър, депутат, писател, режисьор, актьор, певец, телевизионен водещ, бизнесмен и всякакви други подобия, потопени в блажен сън от материално благополучие и придобита слава, той не щади никого. Нещо повече. С най-сурова прямота отправя укорите си към всички, без никакво боговоление, смиреност, лакейско покорство. И това не е психопатична деформация, както някои „клинично” биха го окачествили за такова. Защото тя не е родово състояние при него, а придобито от реалния му и нерадостен живот, когато се е разграничавал от праведните и неправедните. От покварените и доблестните. Затова и езиковата му лексика е с такава сриваща обемност от прилагателни, синомими, подлози, местоимения, алегории, че от нищо не се укротяват гейзерните му словесни водопади. И то до такава степен, че не ги възпират ни бетонни язовирни стени, нито каквато и да е разумна кротост. Пъстротата от думи

 

заедно с тяхната вулканичност

 

е толкова разломна за възприемане и осмисляне, че и най-просветения не може да ги надмогне. И поради това, навярно, удивлението на някои стига дотам, че тревожно отправя въпроса си: „Луд ли е такъв, който ги изрича? Или пък гений”? Иначе може ли толкова каменисти грамади от думи, но с дълбоко смислени аналитични оценки да се изричат и изписват? И особено, когато въпросната книга на професора е написана в сегашно време, и то за по-малко от осем месеца. И не само да използва в нея архивни и стенографски записки, а сътворена на един дъх, и то с неоспорима гениална памет. Затова пак приканвам читателите: който узнае и се докосне до нея – да я прочете. А после, ако ще – да я отрече, макар и да изрекох толкова прехвални дитирамби за нея. Но понеже някои окачествяват професор Вучков в неадекватност, в тази връзка ще споделя сходен факт с великият Радой Ралин, с когото също

 

подържахме десетилетно приятелство.

 

Буквално дни преди смъртта му само двамата с него бяхме пред паметника на „Попа”. И понеже по обичайния си нрав той пак бе развихрил волността си към минаващите покрай нас млади и красиви момичета, аз му направих укорна бележка да не се държи така, защото вече не отива на старостта и грозотата ни. Тогава той стъписано спря, мушна ръката си под моята и каза:

 – Братко, не знаеш през какви ужаси съм минавал, за да оцелявам. Иначе, ако не се правех на луд, щях да се побъркам досега…

Не прави изключение и проф. Вучков. Ето защо за мен той е повече от гений и несравним с никой не само у нас със своя вулканичен мисловен потенциал, а и вън от страната ни. Но пък, ако има и други като него, читателите да ги известят. Иначе моят над половинвековен приятел и колега проф. д-р Юлиан Вучков ще остане единствен феномен с несравнимата си ерудираност, недостижима гражданска съвест, смелост, писателска почтенност и човешка обич към България и сънародниците ни. Ако пък беше заменил поривите си с единомислието на лицемерите, подлеците, продажниците, лакеите и другите им подобия, и той щеше да остане безцветна личинка като тях, и никога нямаше да се надгради над днешните си духовно-нравствени висини.

 

Станко МИХАЙЛОВ, писател                                                                                                            


В телевизионното студио Юлиян е страстен полемист

В телевизионното студио Юлиян е страстен полемист

Мемоарите на проф. Вучков

Мемоарите на проф. Вучков "България - преди, днес, утре".

В уникалната

В уникалната "Книга на гениите" има очерк за персоната на професора

Неуморимият професор Вучков

Неуморимият професор Вучков

Младият Юлиан

Младият Юлиан

Професорът в младите си години с дама в планината

Професорът в младите си години с дама в планината