nabore.bg

Литературен мегдан

Скука

Острият бръснач на снегояда,

подравнил е четината кална.

Ланска преспа днес е още млада –

лапи заешки с уши овални.

 

Събота е, ангелите чистят

и небесния престол на Бога.

Тупат халищата му разнищени,

литват прашни дяволи двуроги.

 

Скреж по горските треви искри,

по мустаците на дървесата.

Гръм разцепва покрив на трески,

луди от балконите се мятат.

 

Острият бръснач на снегояда,

подравнил е четината кална.

Събота е, никне стара вада,

плуват в нея облаци банални.

 

Този рунтав Бог

 

Този рунтав бог-пастир

се връща днес от тучна паша.

Тресат се камбанно небесните вимета,

напращели от мляко и вятър юнашки.

И се носи неистово, дяволско блеене

по гръбнака на слънцето съмнало.

Ще проглушат ушите на Господа,

а разхлопат ли се чановете гръмнали –

съвсем ще оглушее там, на хълма.

Тресат се камбанно небесните вимета.

Опасли са до туфа синята  морава.

А вятърът кавала си вълшебен е надул,

приседнал е на сянка под дървото

и май съвсем, съвсем  се е отнесъл

и  забравил…

 

Полусляп

 

Откраднали дръвцата на човека

все през нощта, когато всички спят,

а идва зима – никак не е лека,

живеем в най-мизерния квартал и град.

 

А той е полусляп, перде го мъчи,

изкарал е години под земята,

сега е като стар миньорски кон –

тих, уморен, дръглива мърша и саката.

 

Как ще изкарат зимата, не знам.

Предсказват люта ледникова зима.

Как никой не е чул крадците вън.

Навярно сме като миньорски кон, без име.

 

Сто пъти

 

Сто пъти да повтори в своя стих

името Божие поетът,

божествени няма да ги направи,

като божествени слова да светят.

 

До сетния си час словарът

се учи да чете и пише.

Опасен човек е - сърцето му свети

с тристишия и четиристишия.

 

Едно перо - паче или птиче,

може да накара поета да полети –

ако цял ден строфите срича,

ще види в чашата си звезди.

 

Тече река

 

Тече река.

Хлъзгавата й змийска кожа

пълзи между храстите

и не се връща.

По гърбицата й полепват клони

и листи, плуващи по гръб,

надолу по течението.

И чувам тропота на водни кончета.

Табор от кончета препускат по вълните

и гривите им се ветреят,

понесли на крилете светлина...

Тече река

между храстите

и не се връща.

 

Стълбата на дъжда

 

Стълбата на дъжда,

спусната от терасата на Бога,

се е оплела на перилата.

Гледах нагоре, за да я оправя,

но попаднах в мрежите й,

в люлка от слънчево злато.

 

Закуска

 

 Сигурно Господ се е нахранил,

щом върху небесната покривка

са пръснати звездни трохи.

Залъкът на луната

виси в торбичка върху закачалка,

завит с покривката на избродиран облак

Утре рано слънцето ще се събуди

и ще разтреби всичко

До закуската на Господ.

 

Самотна някаква поляна

 

Самотна някаква поляна

ме призовава в утринта.

Стените не лекуват рани.

Във клетка млъква песента.

Самотно изворче ме вика

да пийна глътчица за лек.

Приятелите многолики

от скука хвърлят чифт и тек.

Сърце самотно, само питаш:

къде и кой, защо, кога?

Каква ли роля не опита.

Без грим и маска си сега.

Не иска никой да приеме

това, което си в зори.

А ризата ти - като мене -

от слънцето ще изгори.

 

Имена

 

 Върху камъка разчитаме имена.

Рисуваме родословното дърво,

забравили изгнилите вече корени.

Всеки сам кове своето щастие.

Но когато разчита върху плочите имена,

се замисля защо живее,

като утре ще го няма

и други ще разчитат неговото име.

Ако е оставил име.

 

Все още дървените стълбове

 

 Все още дървените стълбове

подпират къщата.

Подхванат ли я дървоядите,

на прах ще стане

и само стълбите –

протрити и оръфани,

ще лъснат голо

във дълбоки рани.

В най-лютото на зимата опасна

брадата на чешмичката в двора

ще се слее с локвата.

Висулки ще се мръщат бясно

на слънчевите ласки,

ще се стопят,

сълзливо ококорени.

Ръцете на лозата ще разпънат

вледелени пръсти,

преплели клони,

за да се затоплят.

С усуканите върху корените

змийски ветрове чевръсти,

до пролетта ще хвърлят котва.

 

Крадци

 

В селото е манастирско тихо.

Портите пребраждат чер воал.

Прозорците с гледци са на слепци.

И все по-често кучетата лаят

дошлите блудни синове

като крадци.

 

Ще си пожелая

 

 В полунощ

ще приседна на терасата

и ще си поиграя

на звездобройка.

Ще се гледаме с мама,

аз – отдолу,

тя – отгоре.

Аз ще говоря,

а тя ще слуша.

И усмивката й

ще грее в мен.

В полунощ.

Благодаря!

 

Първолета МАДЖАРСКА, Перник

 


Първолета Маджарска

Първолета Маджарска