nabore.bg

Литературен мегдан

Скъпичко ни излизат черешите, братчед...

 Разказ

 

Питаш ме дали има череши тая година. Ама първо да ти кажа, туй черешата й хубаво нещо,  голямо нещо, и скъпо нещо, братчед. Миналата седмица, преди празника на селото  Велчо Аязмото ми вика, Бирник, хай да отидем да хапнем череши на Поповата могила.

-Че да идем - викам. - Аз череши много не обичам, че да ядеш и да плюваш не си е работа, не е като динята и пъпеша, ама ей така за компания ша дойда.

-Ама викни Дането и Ганчо Попът, че ша запаля Заропожието.

Той Запарожие вика на колата си - Запорожец, дърт на библия, ама го поддържа, гледа го, че и върви, на оса лети, ти казвам.

Викам аз Данчо и Попето качваме са на Запорожието и газ, та на могилата. А едни череши, като лъснали, червени, ама червени, та чак черни.

-Ша идети, вика Аязмото, ама няма да бирети, да пълните торби и джобове, че има пазачи.

-Добре, викат Данчо и Попето, и се качват по дърветата. На всеки по череша, ядат, плюят и са майтапят.

Аз кво да прая, хапнах кое що, ама нали ти казвам, братчед, не съм по черешите. Та седях долу под сенките.

Ядоха, ядоха та се издуха като плондери, като балони, като бременни магарици издуха тумбаци и айде, вика Аязмото, да си одиме...

-Да си одим, викат Данчо и Попето и едвам се намъкнаха у Запарожието, щото то е с две врати и е тесно за човек преял с череши.

-Ама сладки майка му стара - вика Попето и се гали по корема, га че любеница гали...

-Ей, голямо нещо е това Запорожеца - вика Аязмото и газ, а колата земята отнася, ти казвам, пушек и камъни отзад, га че тунел копае у баира, Шипка ша прокопае бе!.

Таман излизаме на пътя и оп, пазачите - стоп!

-Какъв ви е багажа? - питат.

-Немаме - им викаме ние.

-Слазяйте тогава.

Слазяме, дигат, гледат, нема.

-Абе, ама на това мотора му е отзад - чудят се те и гледат отзад багажника на Запорожието , а мотора там.

-Е, така е, вика им Аязмото, мислех да сложа и един отпред, ама тоя е много мощен, па и не ми остава време.

Тия се помайтапия и ни пуснаха.

Вървим ние, ама гледам Аязмото се занича накъм гората.

-Да идем да пием по една вода - вика той -  на Веяната чешма .

-Ей, добре, викат Попето и Данчо - и Аязмото зави по един път към корията. И насреща ти чешмата. Ама чешма да видиш. Като шурнали ония  зопове, като се лее оная студена  букова вода , абе то да ти е кеф да я гледаш и да слушаш . И като я гледаш само те разхлажда...

Като се лепнаха Попето, Данчо и Аязмото та се напиха хубаво и тумбаците им тръгнаха пред тех като на кметски наместник шкембето на циганска сватба.

То им жадно от черешите. И яз пих, ама на мен не ми се пиеше толкоз.

И тръгнахме пак надолу.

По едно време Аязмото  се взе в канавката. Спира и бегом у гората.

-Ааа черешите и водата му дадоа зор, вика Попето, ама дорде рече и Данчо го измести, та отиде да прави компания на Аязмото.

Таман се накачиха тия,   тръгнахме и малко по надолу Попето  даде заявка за спиране. Айде оп и той у гората.

Таман па тръгнахме и Аязмото пак спре, ха у гората, като шумкари пред полиция се гмурнаха из свинаките.

Докато стигнем село, още два пъти спираа и таман в надолното пред табелата, на Аязмото па му даде зор. Спира той и ониа заедно с него оголия задници у бъзето. А яз, както си стоим гледам Запорожието тръгва, ама тръгва, ти казвам, надолу и набира, набира  и я по него.

-Чекай викам, чекай, ама кой да те чека. Ония щръкнаа из бъзето по голи задници и викат - Бирник кво стаа?!

-Кво стаа викам, тва стаа - ама гледам Запорожието вече лети и на завоя срещу Пенчовия двор въобще не дава мигач. И както се беше засилило из надолнището -  баам право у оранжерията на Пенчо, тряяяс и стъкла ,      винкели, ламарини, колци, домати, краставици заедно със Запорожието всичкото това  се изтресе из двора и са спре пред терасата на Пенчо. Оня като чул тая трескавица излиза и се втрещи, а аз ида отгоре. Гледа той Запорожието, гледа оранжерията и вика:

-Е сега  те очистих, твойта мама!

Влиза вътре и оп излиза с пушката

Таман да му кажа, че Аязмото го няма и оня като почна тряяс, тряяс залегнах като у казармата . Таман се надигнах пак, да му река, гледам той зарежда и пак, тряяс, тряяяс, а сачмите падат отгоре ми и глава не вдигам, че а ме мерна, а ме напълни .

Че като излезе жена му, че като ревна:

-Олеле ората изпотепа, ти луд ли си бе, олеле оранжерията, олеле... краставичките ми, олеле ранните ми домати..

В това време Пенчо наднича в Запорожието, а прозорците му на сол, и вика:

-Бах маа му, то нема никой?!

Га се обръщам отгоре на галоп търчат Аязмото, Данчо и Попето.

-Чайкай бе Пеньо - вика Аязмото, стой, че ми избега...

-Кво ти избега бе? - му вика Пенчо.

-Колата бе, отидехме у шумака по нужда и се е откачила ръчната сигурно...

Гледаме, гледаме... То какво да видиш, Запорожието на решето, оранжерията по покрива на курника, на Пеньо жена му се диви и реве, а Пеньо стои насред двора с пушката и не знае що да каже. Аязмото му разправя, ама дорде му разправя и оп у тоалетната, а ония двамата се  стискат пред вратата щото и на тех черешите  им дават зор.

И не щеш ли те ти и полиция.

-Чия е колата - питат .

-Моя е,  вика Аязмото.

- Ти ли я караше - вика полицая...

-Не- отговаря му Аязмото.

-Ами кой тогава я караше?

Пак пита онзи.

Аязмото му вика:

 - Никой не я караше.

-Е как така, нали е стигнала до тука.

-Сама си стигна, му разправяме ние.

Като му казахме как е работата, той се почеса, почеса па му прасна един акт на собственика, на Аязмото де, за неправилно паркиране - 50 лева, за пътно произшествие още 200...

-А за другите щети си се оправяйте в съда - рече, трясна вратата и си изнесе синия буркан надолу към центъра на селото. 

Като сметна Пеньо излезоха, че Аязмото му дължи 150 кила домати, 30 кила краставици, колци, стъкла, найлон, винкели, оградна мрежа и не знам кво беше още. Абе целия масраф иде някъде към 600 лева, биля...Аз затова ти казвам, черешите са голяма работа, ама скъпа работа...Щото я си представи, че за 600 лева купим череши, ше сварим барем 300 кила ракия. По 10 лева, айде по 8 лева ,сложи, килото, те ти 2400 лева. На четири го дели пак си с 600 лева на печалба, че и за пиене щеше да  има черешова ракийка. А сега не стига, че тия осраха гората и канавките, не стига че съсипахме Запорожието и оранжерията на хората, ами ша трябва и да са плаща. Ама какво да правиш, тя ръчната на Запорожието изпусна работата, иначе и те щяха да си клечат на спокойствие у бъзака,  и Пеньовица щеше да си има домати и краставици, и Пеньо нямаше да трещи като на джихад из селото. Ама какво да правиш, нали бяха узрели пустите му череши..

Та  стана една, кво да  ти разправям, то целото село разправя де, ама това черешата, да знаеш,  е скъпа работа , не знам как върват на пазара, ама на Аязмото бая скъпичко му излезна. Той вика да си делим масрафа, ама нали те ядоха черешите, нали те пиха вода на Веяната чешма и клечаха по пущинаците,  нали той спре Запорожието в надолното пред завоя...

Иначе череши има, еле па сега, както са узрели, лъщят и сладки, сладки... Само заобикаляй Веяната чешма, водата и е хубава, студена, сладка, ама и тя с черешите скъпичко излиза... 

 

Георги АПОСТОЛОВ

 

 


Георги Апостолов

Георги Апостолов