nabore.bg

Майтап да става

Селският казан като реактор на АЕЦ „България”

Няма власт над онази глава, която е решила да се напие!

 

По това време на годината средностатистическият българин ще вземе две тухлички, вика зетя и двамата повдигат бурето откъм единия край, та да изцърцорят през канелката последните  бурканчета вино.

Тъжен момент, макар че старо правило гласи, че само на слабите пиячи виното оцелява и след Коледа.

Радостен – защото иде време за малкото сладко отмъщение към данъчните. Опразненото буре се разпечатва, пращината се пресипва в бидончета и се подготвя за Него...

О, Казана! Ах, Казана! Ех, Казана!

Обикновено казаните са малко извън селата – да не смърди на джибри в къщите, защото мъжете стават нервни като котараци на валериан. Къщичката с казана рядко се варосва – няма смисъл, все някой в по-късния следобед ще се пльосне в локвата отпред и ще изпръска чистата мазилка с кал.

В стайчето около мрачното, тайнствено и малко зловещо съоръжение мъжете мълчаливо чакат край кофата да цръкне първакът, пушляват и внимават някой да не стъпи в нея с калните патъци.

Точно десет минути преди да тръгне чудото, откъм селото зашляпва постоянният дядо Стойчо – всяко село си има по един такъв, с нахлузено черно кепе и тъмносиньо шушляково яке от времето на олимпиадата в Мексико, понесъл като Диоген пред себе си през черната кал снежнобяла кафяна чашка – за проба на чудото на малката химия.

Голямата химия прави торове, които тровят мишките (за хората още не е сигурно), малката – създава малки радости.

Ето – зашумя нещо през серпентината, засъска, закапа, звънна на дъното на кофата, тръгна малка струйка, замириса на... На какво? На щастие замириса! На празник!

В първата чашка се пуска спиртомерчето и всички слагат очилата, за да видят дали ще потъне къде седемдесетте градуса или като напротив. Първата глътка пари на гърлото, мъжете се мръщят, но рядко някой ще се направи на умен, та да рече, че ракията си иска бурето, за да стане като за хора. Умниците по нашите земи обикновено си намират белята, но край казана хората не се бият – дошли са по работа, не за удоволствие.

В реката зад казанджийницата плуват селските патки. Малко на зиг-заг, защото някоя пияна глава е изсипала пращината от предишен казан във водата.

Отпред чака кон, впрегнат в каруца. Да откара тубичките и стопанина вкъщи. Когато конете отиват на полето, обикновено хората бучват едно желязо в земята и връзват животното за него – да гледа надолу и да се забавлява с тревата.

Пред казанджийницата конят е вързан за клона на черницата. С гордо вдигната глава. Като излезе чорбаджията, да няма нужда да се навежда надолу – понякога земята, замаяна от спиртните пари, се надига срещу него и стават бели. Ако си се сетил да преметнеш юздите през клоните, само се пресягаш, откачаш, конят тръгва, а ти падаш назад в каруцата и кротичко гледаш облаците – той си знае пътя. Само дето и той ходи малко на верев – не, че е ял от пращината, ами го боли вратът.

Пътят обикновено минава покрай кметството и кръчмата – ако кметът не е на едното място, ще е на другото – но той не прави забележки. Властта знае, че на ракията не бива да се посяга. А си посегнал – а на следващите избори трябва да си викаш автобус избиратели от града, пък това са разноски, които партията не винаги може да си позволи.

А от каруцата, от тубичките, от стопанина, даже от коня смърди на безакцизна ракия, та се не трае!

Миририше... На какво мирише?

На малко българско щастие мирише. На празник с децата, които един ден чак от Америка ще се върнат - да опитат новата ракия на тате.

Ако доживеем, разбира се... На свобода мирише – защото а не си рекъл нещо на човек в такова положение, а не се е събудил в него левът наш балкански с влудяващия европейците въпрос – ти пък кой си, та да ми кажеш!

Затова светът натиска някои нации да си затварят атомните реактори, а нас – казаните. Кучета ги яли шестте ни реактора! По-страшен е седмият, селски реактор, дето не подлежи на международни инспекции!

Защото атомният реактор може и да е опасен, но ако до него има трезви хора, може и да не гръмне.

А Седмият ни реактор - Казанът – той не произвежда електрическа енергия. Не става и за военни цели.

Казанът е много по-опасен – той произвежда свобода. Това производство властта навсякъде по широкия свят мрази и малко се страхува от него.

Защото си знае - няма власт над онази глава, която е решила да се напие!

 

                    Румен БEЛЧЕВ

                             

 


Румен Белчев

Румен Белчев