nabore.bg

Литературен мегдан

Съседът

Новела

 

Слави  облечен в  бял костюм,  светлосиня риза и  вратовръзка излезе от къщи. Огледа се  наоколо  в  рамките на собствения си двор, поглади с ръка челото и темето, и на лицето му цъфна свежа усмивка, която изчезна  за  броени  секунди. Той е около четиридесетгодишен, с тъмно кестенява коса, късо подстригана, гълъбови очи и нормално удължено мургаво лице. Стройното атлетическо тяло му придава величествена осанка. Погледът му се насочи към двора на съседа, когото не само уважаваше, но и обичаше като баща. Когато  разговаряше  с него, изпитваше  особени  чувства, които не  би  могъл  да определи. Въздъхна  продължително. Често се сещаше за родния си баща, който  липсваше дълги години  от неговия  живот. Знаеше от майка си, че  е починал  при  неизяснени обстоятелства, пребивавайки в чужбина. 

Край него прелетяха  няколко гълъба, които огласиха въздуха и кацнаха на съседното дърво, напомняйки че живота продължава.

Лицето му се озари от свежа усмивка.

От двете страни на входната врата на двуетажната вила са вградени тонколони, от които се  чува прекрасна и мелодична българска песен. Козерката на приземния етаж бе доста голяма, подпряна с четири красиво  изработени пилона, между които  има малки лехи с цветя. От входа на къщата до портата е направена широка пътека от мраморни плочи. Дворът е също доста голям. В дъното от левия  край  на вилата е построена  значително  голяма сграда, предназначена за производство.

Слави въздъхна, присви  замислените си очи и на челото се появиха две тънки бръчки. Имаше навика да преценява  нещата не само за настоящия момент, но и за близкото бъдеще.

- Слави, как  искаш  кафето, с  бита или  суха сметана? –  попита съпругата му.

Тя беше  34–годишна , висока  почти  колкото  съпруга  си,  елегантна и  сексапилна брюнетка.

- С бита – отговори  той,  без да  се обръща  към  нея. – Скъпа, донеси ми и цигарите. 

Той седна на мекия тапициран стол, облегна се и зачете ежедневника „24-часа”; а козирката правеше сянка от парещите слънчеви лъчи.

                                                                                                      *******     

 - Славчо, здравей! – поздрави го съседът му.

- Здравей, Пешо! Как си? – отговори младия мъж. 

- Добре, слава богу! Ходих до Кирето. Снощи ли дойдохте? 

- Да. – отговори Слави с приветлива усмивка. 

- Абе-е-е, снощи май имаше земетресение, а? 

- Ама и ти, с твоето подсъзнание! – реагира Слави с ехидна усмивка. 

Пешо се усмихна приятелски, а очите му светнаха от щастие. 

- Млади хора сте! Сега ви е времето! – каза той.

- Така е, но стигат ни две деца! – отговори с приветлива усмивка Слави. 

Катерина излезе с поднос, носейки две сравнително големи чаши с кафе и натурален сок. Погледна към съседа и се усмихна. Постави подноса на масата, сервира и раздвижи ръка за поздрав.

- Здравей, Катеричке! Яя-я-я, колко си се разхубавила! Като майска роза си! – Каза Пешо и се усмихна. Цветистото му слово вълнуваше винаги сърцето и душата на събеседника. – Де да бях на вашите години! – Възкликна Петър след  кратко   мълчание, а усмивката му отлетя като гълъб към младите. Беше му приятно когато ги вижда, а сърцето се радваше; сякаш танцуваше. 

- Ела да пиеш едно кафе! – покани  го домакинът. – Знаеш, че винаги си добре дошъл. Приятно ми е с теб, а и те чувствам много близък, повече от съсед. Не знам защо, но е така!

- И аз изпитвам същото! Хубаво ми е с теб момко! Чувствам те като син! Извинявай, че говоря така, но е самата истина!

- Ела де! Няма да те каня сто пъти! Кате, направи друго кафе за себе си! Бати Пешо е наш човек. Може да  не  сме роднини с теб, но те  имам  като член от семейството! – каза Слави  с  лъчезарна усмивка, почесвайки се по темето. – Пий се кафето и нектара! Катя ще си направи друго. 

- Ще ми ръждясат червата, приятелю! По огнената вода съм – каза Пешо и се усмихна, секунди след това през погледа му премина  тъжна сянка, която Слави не забеляза.

Петър, или както му казваха „Пешо” бе ведър човек и рядко споделяше проблемите си. Винаги е имал  най-голямо доверие  и ще има единствено на Слави, сестра му, и Катерина. Чувстваше ги като собствени деца. Очите му светнаха като фарове, а усмивката озарява загорялата от слънцето матова кожа на лицето. Изглеждаше младолик  въпреки напредналите години. От него винаги излъчваше доброта, напук на всичко и на всички. 

- Добре, млади момко! С удоволствие ще изпия кафето, за да не те обидя! Благодаря за поканата! 

- Добър човек си, бай Пешо! Освен това си и шегаджия! – каза Слави с блага усмивка. 

Седнал на стола срещу домакина, Петър въздъхна тежко и бавно, а усмивката не падна от лицето. Очите му сияят като слънчево утро. Както в тях, така и в душата си криеше своята  болка, за която само той знаеше. 

- Ти, как я караш? Пак ли беше сам в къщи? Не научи ли някой хабер за сина и дъщеря си? 

- Не съм, Слави! Едва ли ще науча. Но реално казано те са винаги до мен, дори и в душата ми. 

- Ако ти се пуши, вземи си цигара! – предложи Слави. – Не се притеснявай! За мен си като баща и така ще си остане до края на дните  ми. 

Той мечтаеше, да срещне баща си в някой светъл ден и да го прегърне. Беше малък, когато баща му бе заминал за чужбина и няколко години след това, неговата майка по незнайни  причини с е разведе, и не каза нищо на децата си. Но когато стана зрял мъж, научи че на негово име има тлъста банкова  сметка, като негов наследник. 

- Благодаря ти, приятелю! – Каза Пешо и запали цигара. – Как е сестра ти?  

- Добре е. Работи. 

- А ти имаш ли вести за баща си? Често си споделял за него. 

- Нямам…! Изпитвам страхотна необходимост от него. А и му дължа много! Не знам защо, но-о-о…, майка ми е унищожила всички  негови снимки и разни други спомени. Дори не знам, как би изглеждал, ако е все още жив? Освен това са изгорени всякакви писма и картички, за да не попаднат  в ръцете ни; на мен и сестра ми. Това никога няма да ù простя! Въпреки всичко ми е майка, която…! – Той не довърши мисълта си, понеже гласа му заглъхна. Имаше чувството, като че топка бе  заседнала в трахеята. 

Настъпи кратко мълчание.

- Слави, … синко, защо казваш, ако беше жив? Извини ме, че говоря така и ти казвам „синко”. Ти си почти на годините на сина ми. А и те чувствам  като такъв!

Петър почувства, като че тапа бе заседнала в неговото гърло. Не можа да преглътне, дори и да диша спокойно. Изкашля  се, за да се освободи от така наречената „тапа”, с желанието да глътне чист въздух.

- Не се притеснявай, бати Петре! По-спокойно! – Каза приятелски  Слави. – Относно въпроса, който ми зададе, ще ти отговоря. Със сестра ми питахме майка за нашия баща, а  отговора ù беше, че е починал. От него момент до сега, не  знаем нищо повече…, дори къде е погребан; ако казва истината. Убеден съм, че ни лъже по причината – относно липса на доказателства спрямо твърденията ù. За съжаление  съм  разочарован от нейното поведение и казаните лъжи. Но ще разбера  истината  и  ще открия баща си. Убеден съм, че  е жив и е някъде тук! Не мога да  понасям манипулациите на майка си! Вина за случилото се има и новият ù съпруг, един надут, и самодоволен бизнесмен. Така е, татко Петьо! Извини ме, че се обръщам така към теб! Чувствам те толкова близък, че с теб мога да споделя всичко, и би ме разбрал, и посъветвал; а ти наистина го правиш! Само един баща би  постъпил така към децата си, както ти към мен, съпругата и сестра ми. 

     - Благодаря за благите думи, момчето ми! В този  вълнуващ момент за мен, дори и думите не стигат, въпреки че напират като лавина в гънките на мозъка.

Двамата замълчават и пушат цигарите си. 

 - Предлагам да обядваш с нас! Държа на твоето присъствие! - казва Слави, нарушавайки тишината, усмихва се и полага  приятелски ръка върху едрото рамо на Петър.

- Благодаря, но не ми е удобно! – отговори притеснен Пешо. 

- Моля те, не ми отказвай! Оставаш и приключваме тази тема! 

- Добре, ще остана! – отговаря Петър и се усмихва в знак на съгласие. 

- Щом е така, да пием по едно гориво! – предложи с настроение домакинът. – Какво ще пиеш- кайсиева, водка или уиски? 

- Кайсиева! – отговаря с настроение съседът, а усмивката озарява лицето му. 

- Така е, кайсията си е кайсия! Кате! Къде си? Донеси ракията и две кутии цигари!   

Катерина донесе поръчката, дори и салатата. Лъчезарната ù усмивка грейна като слънце. Положи ръка върху рамото на Петър и попита.

- Как си бати Пешо? Как са нещата около теб?  

- Добре съм, дъще! Благодаря! 

- Добре дошъл! Радвам се да те видя! – отговори усмихната. 

Мъжете си казаха наздраве и отпиха. Разговаряха на различни теми, дори се смяха от душа. 

                                                                                                                

                                                                                             *******

 

Не  след  дълго  пред  портата  спря  червено „Пежо – 407”, от което излезе доста изискана дама в напреднала възраст и не  мно го едър мъж  с почти  побеляла  коса, сресана  назад, и  с леко ко ремче. Той бе облечен в бял костюм и светлосиня    риза.  Същият приглади с особен реверанс косата си и изпъна сакото.               

 - Бати Петре, извини ме! Изчакай няколко минути! – каза  Сла ви и  се усмихна. 

 Той тръгна към гостите и размени няколко  думи с тях. Отвори съседния портал за да влезе „Пежото” на  бетонираната  площадка, която бе доста дълга и широка. В края  бе  направен  гараж.

  Новодошлите  дойдоха под сянката при Петър. Той  забеляза,  че Слави бе малко смутен от новопристигналите. Пешо също  се почувства малко некомфортно. Тази ситуация беше за  кратко. 

Обстановката се промени след появяването на Катерина.

 - Бати  Петре, дамата е госпожа майка ми Маргарита, а този  приятен господин е Георги, неин втори съпруг – каза Слави и представи по същия начин съседа си. 

Погледите на Петър и Маргарита се срещнаха за около две  минути. Тя не издържа на погледа му, докато неговия запази самообладание. Гостенката хвърли още веднъж светкавичен  поглед към него, който от своя страна стрелна с очите си Георги.

 

                                                                                    *******

 Масата бе сервирана  набързо, а разговорите продължиха в  не обичайна насока.

- Слави, извинявай! Знам, че ме покани на обяд, но трябва да  си тръгвам. Може да сме близки, но сте се събрали  семейството. Довечер или утре ще дойда. Искам да ти покажа едни мои сним ки  от по-млади години – каза той, като хвърли бегъл поглед към Маргарита, без да забележат другите. - Държа много на това. Имам да ти казвам много  неща. Все  се  каня  за това, но вече е време!

Петър не беше виждал Маргарита много години. А и не желаеше да я среща, камо ли да я вижда. Тя не съществуваше  за него. Не очакваше  такъв момент. Може  би  един ден трябваше да се случи и той настъпи. От една страна  моментът  бе  хубав за него, понеже разбра, че  Слави  бе  негов син. Този миг бе най-щастливият. Сърцето му се изпълни с бащина обич. Изпита желанието да прегърне сина и дъщеря си, снахата,  дори  и внуците. Щеше му се да  стане  и  да  го каже пред всички, но се въздържа. Ще дойде началото на този момент, за да каже на децата си… Даде си волята да запази спокойствие и самообладание.     

     - Добре, приятелю, има време за това! Съжалявам, но не мога  да те пусна да си ходиш! Твоето място в момента  е  тук,  до мен! – каза  домакинът и  положи ръка върху рамото му, и се усмихна. 

      Тези думи смутиха спокойствието на Маргарита, която  хвърли бърз и злобен поглед към сина си и съседа му. Тя се успокои сравнително бързо. Всичко това се случи без да  усетят  другите. Сетне се обърна към сина си.

      - Сине, остави човека! Прав е! Той  не е от семейството! – каза тя и запали цигара.

      - Майко, моля те! Тук е моя дом и аз решавам с кого да бъда. А колкото до съседа ми Петър, той е мой  приятел,  дори и повече… С чиста съвест искам да кажа, че го обичам като баща – отговори той и положи дланта си върху рамото на Пешо, поглеждайки с укор майка си. 

Настъпи кратко мълчание.

 

Горещото слънце пръсна огъня си над майката „Земя”. Принуди птиците да се скрият на сянка. Дори и песните им замряха. Сякаш се очакваше огнен  взрив  и горещата му лава и да обсеби навсякъде. 

Мобилният телефон на Слави звънна като на пожар. Младият мъж погледна дисплея. Видя името на сестра си Гергана.  Очакваше я да дойде. Попита се дали да ù отговори. Телефонът звънна наново. 

- Скъпи, кой е? – попита Катерина, а в гласа ù се почувства лека тревога от случилото се. 

- Сестра ми. Обади се снощи, че ще дойде към обяд.

Телефонът му звънна наново. 

- Сестричке, кажи скъпа! Добре ли си! Усещам, че си под напрежение итревожност. 

Последва напрегнато мълчание. 

- Кажи де! Не ме дръж в неведение! – реагира той напрегнат. 

- Малко е да се каже напрежение. Бясна съм…, на майка ни! Тя-я-я…, там ли е? И аристократът ли е с нея? Защо ли  питам  за него? Винаги е бил и ще бъде нейно вярно псе! –  отговори тя, а в гласа се усещаше злоба съчетана с болка.     

- Но какво се е случило? Кажи де! 

- Какво става ли? От днес нататък не искам да я чуя, нито да я  видя! Това е най-малкото, което мога да кажа в момента.    

- Какви ги приказваш? Как може да говориш така за майка? Какво са сторили с Георги? 

- Какво ли? Питай ги! След няколко минути съм при вас. Баща ни е жив, батко! Той…! Той е…!      

Казано метафорично, майка ни го е погребала жив. Познаваме го. Дори имам доказателства…! 

- Но-о-о, как така? – попита той и погледна майка си със  злобен поглед. 

Сърцето му се разбунтува толкова силно, сякаш бе готово да се да се пръсне, а лицето му промени цвета си. 

- Скъпи, какво е станало? – попита разтревожена Катерина. 

- Ще разбереш! – той въздъхна продължително, а сетне отговори бавно и разтревожено. 

- Какво има сине? – попита майка му озадачена и засегната от неговия поглед. 

Той погледна майка си с неприязън. Отпи от питието за да дойде на себе си. Почувства, че ръцете му ще  е разтреперят. Обля го пот. Като че огнена лава мина през тялото му. Изправи се рязко, като че пружина го бе изтласкала. Отпи  още една глътка.

- Кате! – обърна  се към съпругата  си. – Налей ми едно питие с лед. Сипи на татко Петър и на гостите! След няколко минути ще пристигне горещата новина на деня. 

Катерина поднесе питиетата. 

До входната врата изскърцаха спирачки. Четирите колела се забиха в асфалта, като че предвиждаха задаващата се огнена атака.   

Гергана изскочи като снаряд от колата, държейки чантата си под мишница, а очите ù светеха като нощни лампи. 

Всички погледи се обърнаха към нея.

- Кате, извинявай скъпа, ако обичаш, донеси ми един стол! – помоли Гергана. – Ще седна до бати Петър. Не съм го виждала отдавна.  Домъчняло ми е за него.    

- За каква гореща новина става дума? Сине, кажи де! - попита с разтревожен глас майка  ù.

Катерина донесе удобен стол за Гери. Наричаха я така за по-кратко, включително и за гальовно. 

- За горещата новина ли? За това  ли  питаш, майко? Знаеш ли, аз съм горещата новина? Ти-и…, що за жена си?! Каква  съпруга и майка си? - Попита озлобена, а сърцето ù биеше лудо. Батко, налей ми питие с лед! – Помоли тя.

Настъпи кратко мълчание, което назряваше под напрежение, готово да изгърми като буре с барут.

- Благодаря, батко! Приготви ми още една пълна чаша за резерва! Малко е да кажа, че съм бясна на майка си – каза  тя, отпи едра глътка и запали цигара.

- Какво говориш? Не те ли е срам да се държиш  така! – опита да се защити Маргарита.

- Как може такива обиди? Тя ти е майка! – изригна като вулкан Георги.  

- Моля ви, вие не се месете! – погледна го със злобен поглед Гергана.– Вярно е, че ми е майка, която е дала живот, както  на мен, така и на брат ми. Тя ни е възпитала, изучила и за това сме ù много благодарни, но няма право да ни лишава от родния ни баща, и да ни лъже години наред, че е мъртъв. Не  ви прави чест да постъпвате така с него и умишлено да го ограбите, морално, и материално. За подобно престъпление, предполагам че знаете каква съдба ви чака! Доста години ви  чакат зад решетките. За съжаление, като дъщеря и брат ми,  като неин син, не можем да направим нищо във ваша полза. Лично аз не бих пледирала за това, колкото и да ми е болно! Дори съм задействала делото и в двуседмичен срок да върнете всичко на баща ни с лихвите. Никой не може да ме разубеди, да се откажа от това дело срещу родната си майка, имайки  предвид работата ми като адвокат. Не си мислете, че не ме боли, напротив, боли ме и то много…! Как можа, да постъпиш така жестоко с баща ни, твоят съпруг. Нали вие ни създадохте  като ваши деца. Не те виждам, с какво може да се оправдаеш. Грешно е да застана срещу майка си, но нямам друг избор. За съжаление е така. 

Петър се почувства неудобно от този зловещ и болезнен  театър.

- Моля да ме извините, но трябва да се прибирам! Не ми е  мястото тук!

- Не татко, твоето място и дом е тук, както и твоят дом е наш! - Гери, какво става? Обясни ни…! – попита Слави. 

- За това съм тук! Батко, вече знам кой е нашия баща. Няма  по-голямо щастие от това. Нека ни е жив и здрав! Той винаги  е бил до нас, за което не сме подозирали, но е така. Това е най-прекрасното чувство. А нашата майчица – каза Гергана с ирония поглеждайки  към  нея, - ни е лъгала с години. Дори  е  говорила небивалици по негов адрес, а и освен това е изгорила  всички  документи и снимки на родния  ни  баща, за да  не попаднат в ръцете ни. Миналата година бати Петър, който е до мен, лежа доста време в болница и се нуждаеше от кръвопреливане. Неговата кръвна група е най-рядко срещана в света. В България тази кръвна група е осем процента от населението. За негово щастие аз имам същата кръвна група, а тя е АБ – (АБ с отрицателен резус фактор). Поради тази причина помолих доктора чрез направление да ми се направи ДНК тест, понеже се усъмних, че може да ни е баща. Наистина  излезе  така. Друга моя проверка доказа, че същата  кръвна група има и брат ми, включително и майка ни. Знаете много добре, че тази процедура я направих с ваше разрешение. Този факт бе фрапиращ за персонала в кръвния център. Такава вероятност е изключително много малка. 

Тази новина взриви сърцата на всички присъстващи.

Гергана отпи от питието, за да дойде на себе си и продължи.

- Майко, не само че съм бясна спрямо теб, но и с чиста съвест ще ти кажа, че вече не можеш да ми бъдеш майка. Това което  си направила, не мога да ти го простя! В конкретния момент се наслагват поредица от престъпления и то умишлени. Не ми трябват обяснения и опити за оневиняване, няма да ви се размине! Знам какво сте направили с втория си съпруг  Георги  и защо сте постъпили така с баща ни. Срамувам се, че имам такава майчица.

- Ти-и-и…, откъде знаеш, толкова подробности? - запелтечи бавно Маргарита. 

Георги се изчерви като репичка, разкопча горното копче на ризата, отпусна възела на вратовръзката, изгрухтя тихо      като прасе, изкашля се, глътна от питието и запали нервно цигара. 

- Знам всичко майко. Въпреки, че това проучване и разследване ми отне много време, но за мен беше много важно да  разбера истината за баща ни. Бях убедена, че е жив поради разкритията и следите, които ми  бяха предоставени от много места, и мои доверени хора, които свършиха отлична работа. Как не се разкайваш от стореното  зло спрямо татко?  Та той ти е  бил съпруг, с когото си  споделяла  всичко, през  годините на съвместния ви живот преди да замине за чужбина. Татко ти е имал доверие във всичко, а ти си го оскърбила и обрала всячески благодарение на помощта на втория ти съпруг. Къде е вашата съвест, как може…?

- Но дъще, моля те? Нека се разберем и оправим нещата   както трябва, само прекрати делото, моля те! Всичко ще върна с лихвите и останалите неща, които са необходими. Само не и затвора!

- Майко, слушай за последно! Не мога да направя това, което искаш! Не си мисли, че решението на съда може да се отмени! Стореното е сторено.

- Но вие с брат ти, сте ми деца! Как може…! – отговори тя, усещайки как сърцето ù ще се пръсне от напрежение и от очите ù плъзнаха пътеки от сълзи. 

 - Това, че си ни майка, не решава проблема, нито и оправдава вашите мръсни дела. Законите са в сила за всички и никой  не може да ги промени! Ако бях на твоето място и ти щеше да  постъпиш като мен, дори съм убедена, че щеше да се откажеш  от нас като твои деца, без да се замислиш, че си ни родила. 

Всеки отговаря за делата си и последствията, които ги  спохождат. 

                                         

 Николай ПEНЯШКИ – ПЛАШКОВ

_________________

 Николай Пеняшки-Плашков е роден на 28 март 1955 г. в село Галиче, Врачавско. Семеен е, с две деца. По професия е  машинен инженер. Живее в Добрич. След 1990 г. е рабоил  в областта на търговията, маркетинга и рекламата, в рекламните отдели на вестниците „Черно Море“ – Варна и „Изберете“ – Добрич . Бил е и репортер. Издал е книгато с разкази и стихотворения, „Жаден съм…“. Призьор в националния конкурс за „Хайку“ в  kafene.bg  и за разкази към сайта  jivotyt.com , за 2008 год. Член е на Съюза на независимите писатели в България, на Славянското дружество в България и Сдружението на краеведите в Добрич. Публикувал е сайтовете Blog.bg;  Jivotyt.com;  Chitanka и др.


Николай Пеняшки-Плашков

Николай Пеняшки-Плашков